Решение по дело №12112/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4294
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 29 октомври 2018 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20173110112112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

по чл. 238 и сл. от ГПК

 

№…

гр. Варна, 29.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 12112 по описа за 2017 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иска на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София район Лозенец, ул. Н.Вапцаров  55, срещу А.Я.У., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение от 09.06.2017г. по ч. гр. д. №***/2017 г. на PC София, 155-ти състав, а именно: сумата от 11034,88 лв. (единадесет хиляди и тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 358,34 лв. (триста петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), редовна (възнаградителна) лихва за периода  от 15.11.2016г. до 05.04.2017г., 66,60 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки), наказателна лихва за периода от 15.11.2016г. до 24.04.2017г., дължими по Договор за студентски кредит от 21.09.2010г.

В условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК, е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес грофия район Лозенец, ул. Н.Вапцаров  № 55, срещу А.Я.У., ЕГН: **********, с адрес: ***,  за осъждане на ответника да заплати на ищеца  сумата от 11034,88 лв. (единадесет хиляди и тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 358,34 лв. (триста петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), редовна (възнаградителна) лихва за периода  от 15.11.2016г. до 05.04.2017г., 66,60 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки), наказателна лихва за периода от 15.11.2016г. до 24.04.2017г., дължими по Договор за студентски кредит от 21.09.2010г.

Претендират се и сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че С Договор за студентски кредит от 21.09.2010 г.(Договор), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя А.Я.У. кредитен лимит в размер на 9600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева) с цел заплащане на 8 (осем) бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 1200,00 лв (хиляда е двеста лева). Видно от представеното извлечение от сметка Кредотополучателя е усвоявал от лимита поетапно суми в общ размер на 9480,00 лв.(девет хиляди четиристотин и осемдесет лева).

В Договора са уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по Договора. За ползвания кредит Кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7% /седем процента/, без да дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. При забава в плащането на дължими суми по кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката наказателна лихва за забава, в размер, съгл. чл.3.2 от Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.5.1 от Договора е 15.10.2025г.

Съгласно чл.5.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.11.2015г. до 15.10.2025г., като по силата на чл.5.2 от Договора, при погасяване на кредита, Кредитополучателят ще ползва гратисен период, от датата на сключване на Договора до 15.10.201 Ог., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно.

Съгласно чл.7 от Договора Банката има право да обяви Кредита за предсрочно изискуем, като съгл. условието на чл.7.2 от Договора това става при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.

Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за студентски кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Кредитополучателят А.Я.У. е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 15.11.2016; 15.12.2016; 15.01.2017; 15.02.2017; 15.03.2017;

Неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря.

С оглед на неизпълнението и в изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя са изпратени писма с изх.№ ИЗХ-001-31265 и ИЗХ-001 -31266. Видно от приложените обратни разписки, писмата са достигнали до постоянния адрес и адреса за кореспонденция, посочен от кредитополучателя в чл.10.5 от Договора, като на основание същия член от договора, се считат за надлежно получени. Съгласно чл. 20а от ЗЗД, уговореното в Договора има силата на закон за страните. В допълнение към гореизложеното, се позовавам на Решение №229 от 03.04.2014 г. на ВКС по т. д. №956/2012 г., И-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва страните (в този смисъл е и Решение №35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №1877/2010 г. на V г.о.). В Решение №283/06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 507/2009 г. на III г. о., съдът е приел, че, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя.

За вземанията е инициирано заповедно производство по чл. 410 от ГПК, издадена е Заповед за изпълнение, но длъжника е възразил, поради което е предявен и настоящия иск за установяване на вземането.

Отговор по чл. 131 от ГПК НЕ е подаден от ответника в законоустановения срок.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

         Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените доказателства, искoвете /главен и акцесорен/ се  явяват  вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за разноски, съдът намира, че следва да присъди такива както за заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. и ЗИ, в размер на 229,20лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, така и извършените в настоящото производство в размер на 462,20лв., представляващи внесена д.т. за производството и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Я.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София район Лозенец, ул. Н.Вапцаров  № 55, сумите по издадената Заповед за изпълнение от 09.06.2017г. по ч. гр. д. №***/2017 г. на PC София, 155-ти състав, а именно: сумата от 11034,88 лв. (единадесет хиляди и тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), главница, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.05.2017г. до изплащане на вземането, 358,34 лв. (триста петдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), редовна (възнаградителна) лихва за периода  от 15.11.2016г. до 05.04.2017г., 66,60 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет стотинки), наказателна лихва за периода от 15.11.2016г. до 24.04.2017г., дължими по Договор за студентски кредит от 21.09.2010г., на основание чл. 415 от ГПК.

 

         ОСЪЖДА А.Я.У., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София район Лозенец, ул. Н.Вапцаров  № 55,  сумата от 229,20лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение от 09.06.2017г. по ч. гр. д. №***/2017 г. на PC София, 155-ти състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА А.Я.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.София район Лозенец, ул. Н.Вапцаров  № 55,  сумата от 462,20лв. /четиристотин шестдесет и два лева и 20 ст./,  представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: