Р
Е Ш Е Н И Е № 260479
гр. Хасково, 23.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември,
две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при
участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Жисова
гр. д. № 690 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК вр. чл.103 и сл. от ЗЗД от П.Т.З. ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:*** - адв. Б.Б. от АК Хасково против Община
Димитровград, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Димитровград.
Ищецът твърди, че на 05.01.2021г. и на 06.01.2021г. депозирал в Община Димитовград две
заявления за прихващане на насрещни и ликвидни парични вземания и задължения
между него и Община Димитровград, а на 11.01.2021г. депозирал и коригиращо
заявление с рег. индекс № ФС-16-263 ≠3/11.01.2021г., с което вземането на
ищеца от 5040 лева по 4 изпълнителни дела от Кметство село Ябълково, прихванал
частично със задълженията си от 1800 лева, от които дължал 1300 на Общински съвет
– Димитровград и 500 лева на Кметство село Добрич. След това прихващане останал
остатък от вземането на ищеца от 3240 лева. Посочва, че получил уведомително
писмо от Кмета на Община Димитровград от 14.01.2021г., с което заявлението му
за прихващане било оставено без уважение с аргумент, че насрещните вземания не
отговаряли за еднородност и заместимост. Ищецът счита, че извършеното от него
прихващане е правилно и в съответствие със закона, позовавайки се на съдебна
практика и идентични прихващания от негова страна с Народно събрание на
РБългария, с община Пловдив и други лица.
След
направени уточнения, иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Община Димитровград, че ищецът не дължи на Община
Димитровград сумата в размер на 1800 лева, произтичаща от следните задължения –
суми, присъдени като разноски по съдебни дела, а именно:
1. 500
лева по Определение № 15719/2019г. по АД № 13007/2019г. на ВАС, в полза на
Кметство село Добрич;
2. 500
лева съгласно трети абзац от Решение № 6489/02.06.2020г. по АД № 2010/2020г. на
ВАС, в полза на Общински съвет Димитровград;
3. 500 лева съгласно Решение № 1028/06.01.2020г.
по АД № 283/2019г. на АС - Хасково, в полза на Общински съвет Димитровград;
4. 300
лева съгласно Решение № 14691/26.11.2020г. по АД № 3325/2020г. на ВАС, в полза
на Общински съвет Димитровград;
Тези
суми били погасени чрез прихващане срещу вземанията на ищеца против Община
Димитровград – Кметство село Ябълково, за присъдени в негова полза суми по
разноски по съдебни дела – по следните изпълнителни дела:
1.
1290
лева по изпълнително дело № 974/2020г. на ЧСИ – Н.К.;
2.
1090
лева по изпълнително дело № 756/2020г.
на ЧСИ – Н.К.;
3.
1185
лева по изпълнително дело № 755/2020г. на ЧСИ – Н.К.;
4.
1475
лева по изпълнително дело № 504/2019г. на ДСИ
при РС Димитровград;
От които
суми се прихващали претендираните от Община Димитровград – 1800 лева, чрез
заявление за прихващане от 11.01.2021г.
В съдебно заседание
ищецът П.Т.З. се явява лично и с процесуален представител – адв. Б.Б. от АК Хасково. В депозирани с вх. рег. № 270051 от
11.10.2021г. писмени бележки от пълномощника на ищеца, се конкретизират
допълнително претенциите за прихващане като се твърди, че прихващането към
11.01.2021г. погасявало напълно задълженията на ищеца, срещу част от вземанията
му от общо 3865,60 лева, от които оставали още дължими вземания от 2065,60
лева, както следва по изпълнителните дела: 1125
лева по изпълнително дело № 504/2019г. на ДСИ
при РС Димитровград – пълно прихващане на вземането; 675 лева по изпълнително
дело № 755/2020г. на ЧСИ – Н.К. с 219,20 лева остатък; дължими 799,20 лева по изпълнително
дело № 756/2020г. на ЧСИ – Н.К. и дължими 1047,20 лева по изпълнително дело №
975/2020г. на ЧСИ – Н.К.. Възразява срещу представеното от процесуалния
представител на ответника пълномощно, както и по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, евентуално за намаляването му до предвидения
минимум. Поддържа предявения иск като намира същия за доказан по основание и
размер като развива конкретни правни и фактически съображения в тази насока. Претендира
направените разноски по делото.
Ответникът оспорва както допустимостта
на предявения иск, така и неговата основателност като намира, че следва да бъде
отхвърлен. Във връзка с предложеното споразумение от страна на Община
Димитровград се твърди, че същото било ирелевантно в настоящия спор. Ответникът
посочва, че Община Димитровград не била надлежна страна в процеса, тъй като
взискател по изпълнителните дела бил Кметство село Ябълково. Макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, Кметство в село Ябълково, бил
разпоредител с такива, и съдопроизводствените действия не следвало да се извършват
от по-висшестоящия орган. Възразява и срещу наличието на правен интерес у
ищеца, тъй като ГПК предвиждал изпълнителни способи, от които последният се
ползвал и към момента като взискател. По цитираните от ищеца изпълнителни дела,
страна не била Кметството село Ябълково, респ. с установителния си иск ищецът
желаел преразглеждане на влезли в сила съдебни актове. В тази връзка ответникът
иска прекратяване на производството като недопустимо.
По отношение на неоснователността
на предявения иск от ищеца се сочи, че че
прихващането по реда на чл.104 от ЗЗД следвало да бъде насочено не срещу Община
Димитровград, а срещу Кметство село Ябълково. Задълженията на отделните
Кметства в селата, които разполагали с бюджетни средства и се представлявали от
избраните си Кметове, с изключение на тези с кметски наместници, не следвало да
се отнасят към една величина. Не ставало ясно каква била причината ищецът да не
се е възползвал от института на извънсъдебното прихващане преди да образува
изпълнителни дела и да натовари с разноски длъжника по тях – Кметство село
Ябълково. Не ставало ясно как са застрашени правата и интересите на ищеца, след
като самият той твърдял, че срещу него не са образувани изпълнителни дела.
Неправилно било и твърдението на ищеца, че тъй като Кметството в село Добрич е
поискало издаване на изпълнителен лист, било налице изпълнително действие,
което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на иск срещу Община
Димитровград, респ. Кметство село Ябълково. Ответникът счита, че правата и
интересите на ищеца като взискател по изпълнителните дела спрямо Кметство село
Ябълково били защитени изцяло от предвидените в ГПК изпълнителни способи.
Ответникът твърди, че единственият правилен начин за осъществяване на
прихващането е това да стане чрез прихващане с взаимни и еднородни вземания
между ищеца и Кметство село Ябълково, а не страна да е и ответника.
Прихващането, което било осъществено при наличие на изпълнителни дела, следвало
да се направи и да ангажира и съдебния изпълнител. С оглед на вече образуваните
изпълнителни производства от страна на ищеца, според ответника, бил препятстван
целения ефект на прихващането по ЗЗД. Тъй като компенсацията не била част от
предвидените в ГПК изпълнителни способи, дори и прихващането да бъде признато,
то задължението по изпълнителните дела спрямо Кметство село Ябълково, нямало да
бъде прекратено, каквато била и целта на ищеца.
Ответникът претендира направените по
делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК вкл. и за
юрисконсултско възнаграждение, както и намаление на претендираните от ищеца
разноски с редуциране до минимумите, предвидени в Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно
чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:
От удостоверение с изх. №
48392/01.09.2021г. за актуален размер на дълга на Кметство с. Ябълково по Изп.
дело №20209290400755 от ЧСИ Н.К. се установява, че въз основа на изпълнителен
лист издаден на 28.01.2020г. от Хасковски Административен съд на основание
съдебно определение по адм. дело № 1018 от 2019г. на Адм. съд Хасково е
образувано изпълнително дело № 20209290400755 срещу длъжника Кметство село
Ябълково с ЕИК 0009035330235, по което към 01.09.2021г., са дължими на взискателя П.Т.З. сумата от 894,20 лева, от които 160 лева
– присъдени разноски по делото; 500 лева разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение; 155 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ (без включена
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ).
Приложени по делото са и съответните съдебни
актове на Административен съд Хасково и ВАС, а именно Определение от
04.10.2019г. по адм. дело № 1018 по описа за 2019г. на Административен съд
Хасково, Определение от 14.11.2019г. по адм. дело № 1018 по описа за 2019г. на
Административен съд Хасково, Определение № 1103 от 23.01.2020г. по адм.д. №
28/2020г. по описа на ВАС.
От удостоверение с изх. № 48391/01.09.2021г.
за актуален размер на дълга на Кметство с. Ябълково по Изп. дело №20209290400756
от ЧСИ Н.К. се установява, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 06.02.2020г.
от Хасковски Административен съд на основание съдебно определение по адм. дело
№ 1019 от 2019г. на Адм. съд Хасково е образувано изпълнително дело № 20209290400756
срещу длъжника Кметство село Ябълково с ЕИК 0009035330235, по което към 01.09.2021г.,
са дължими на взискателя П.Т.З. сумата от 799,20
лева, от които 160 лева – присъдени разноски по делото; 500 лева разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение; 60 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ (без включена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ).
Приложени по делото са и съответните
съдебни актове на Административен съд Хасково и ВАС, а именно Определение от 25.09.2019г.
по адм. дело № 1019 по описа за 2019г. на Административен съд Хасково,
Определение от 14.11.2019г. по адм. дело № 1019 по описа за 2019г. на
Административен съд Хасково, Определение № 1424 от 29.01.2020г. по адм.д. № 30/2020г.
по описа на ВАС.
От удостоверение с изх. № 48390/01.09.2021г.
за актуален размер на дълга на Кметство с. Ябълково по Изп. дело №20209290400975
от ЧСИ Н.К. се установява, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.02.2020г.
от Хасковски Административен съд на основание съдебно определение по адм. дело
№ 1017 от 2019г. на Адм. съд Хасково е образувано изпълнително дело № 20209290400975
срещу длъжника Кметство село Ябълково с ЕИК 0009035330235, по което към
01.09.2021г., са дължими на взискателя П.Т.З. сумата
от 1047,20 лева, от които 510 лева – присъдени разноски по делото; 350 лева
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение; 60 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ (без включена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ).
Приложени по делото са и съответните
съдебни актове на Административен съд Хасково и ВАС, а именно Определение от
25.09.2019г. по адм. дело № 1017 по описа за 2019г. на Административен съд
Хасково, Определение от 26.11.2019г. по адм. дело № 1017 по описа за 2019г. на
Административен съд Хасково, Определение № 1502 от 30.01.2020г. по адм.д. № 840/2020г.
по описа на ВАС.
От писмо с изх. № 4792/24.09.2021г. на
ДСИ при РС Димитровград, с приложена подробна сметка по дълга по изп. дело
№ 20195610400504 по описа на СИС при РС
Димитровград за 2019г. със страни взискател – П.Т.З. ***,
е видно, че са дължими следните суми: 350 лева с описание - адвокатско
пълномощно; 10 лева деловодни разноски; 700 лева адвокатско възнаграждение; 20
лева държавна такса; 5 лева – изпълнителен лист; 5 лева държавна такса ДРС
такса НАП; 15 лева запор банкова сметка; ***яема сума
към 24.09.2021г. – 1125 лева.
Приложени по делото са и съответните
съдебни актове на Административен съд Хасково, а именно Определение от 18.09.2019г.
по адм. дело № 969 по описа за 2019г. на Административен съд Хасково, в сила от
02.10.2019г.
Съобразно Определение № 15719 от
19.11.2019г. по Адм. дело № 13007/2019г. описа на ВАС, с което е оставено в
сила определение от 04.10.2019г. по адм. дело № 959/2019г. на Административен
съд Хасково, ищецът е осъден да заплати 500 лева разноски по делото на
Кметството на село Добрич, община Димитровград. Отбелязано е от Адм. съд
Хасково, че е издаден изпълнителен лист на Кметство село Добрич на 15.03.2021г.
за 500 лева.
С Решение № 1028 от 06.01.2020г. по Адм.
дело № 283 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г., ищецът е осъден
да заплати на Общински съвет Димитровград направените разноски в размер на 500
лева, като с Решение № 14691 от 26.11.2020г. по Адм. дело № 3325 по описа на
Върховен административен съд – Хасково за 2020г. същото е оставено в сила, а
допълнително П.Т.З. е осъден да заплати в полза на Общински съвет Димитровград
и сумата от 300 лева, представляваща понесените от страната разноски по делото
пред ВАС.
С Решение № 6489 от 02.06.2020г. по Адм.
дело № 2010г. по описа на Върховен административен съд за 2020г., ищецът е
осъден да заплати на Общински съвет Димитровград разноски в размер на 500 лева.
Отбелязано е от Адм. съд Хасково, че е издаден изпълнителен лист на Общински
съвет Димитровград на 13.10.2020г. за 500 лева.
По делото се представиха и приеха като
писмени доказателства още Молба с № 41 от 11.03.2021г. от Кмета на с. Добрич до
Административен съд – Димитровград, ведно с Разпореждане от 12.03.2021г. по
Адм. дело № 959 по описа за 2019г на Административен съд – Хасково за издаване
на изпълнителен лист, както и Разписка № 0200012746991622 от дата 22.03.2021г.
за сумата от 504.57 лева, с посочен наредител П.Т.З.,***
и основание: разноски от АД 13007 от 2019г. на ВАС.
По делото като писмени доказателства и
неоспорени от ответника са приложени документи относно кореспонеденцията между
ищеца и ответника по повод компенсационното изявление отправено от първия до
ответника – Община Димитровград. Така според заявление – коригиращо от
11.01.2021г. по рег. индекс ФС-16-263/13.08.2020г. и по рег. индекс №
ОбС-07-3/05.01.2021г. от П.Т. ***, Председателя на Общински съвет Димитровград,
Кмета на село Ябълково, на с.Добрич, РС – Димитровград по изп. дело №
504/2019г. и до ЧСИ – Н. Кавакова по изп. дела № 755, № 756 и № 975 от 2020г. на
основание чл.103 от ЗЗД, вр. § 1, т.6 АПК, чл.2, ал.2 ЗМСА и чл.30, ал.4 ГПК,
ищецът е посочил че прихваща свои изскуеми вземания, респ. задължения към
11.01.2021г., между себе си ответника, както и съответните й структурни звена.
С Уведомително писмо с рег. индекс ФС-16-263#4/14.01.2021г. до ищеца от ответника,
първият е уведомен, че едностранното му волеизявление за прихващане е лишено от
правна стойност, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.103 ЗЗС и описаните
в изявленията за прихващане вземания не отговаряли на изискванията за
еднородност и заместимост поради разликата в характера на престациите, поради
което ищецът е уведомен, че подадените заявления следва да бъдат оставени без
уважение. Ищецът е депозирал възражение с рег. индекс: ФС-16-263#5/19.01.2021г.
като е аргументирал правни и фактически доводи за основателността на
направеното прихващане.
Останалите представени доказателства,
според настоящия съдебен състав, не следва да бъдат обсъждани, тъй като да
неотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим, тъй като за ищеца съществува правен интерес да установи направеното
извънсъдебно изявление за компенсация като както е в конкретния случай,
при наличие на спор за нейното валидно извършване, да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на своето вземане поради настъпване на
погасителния ефект на упражненото от него компенсационно право.
На следващо място, предвид оспорването
от страна на ответника, че не е надлежна страна в производството и който въпрос
също касае допустимостта на претенцията, следва да се посочи, че съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск е обусловено от наличието на
задължителни материални предпоставки и липсата на процесуални пречки. Сред тях,
освен наличието на правен интерес е и надлежната процесуална легитимация. За
част от предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск съдът следи служебно (абсолютни), а за друга – само при позоваване от
страната (относителни). Процесуалната легитимация от предявяване на иска е една
от абсолютните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск. За
същата съдът също следи служебно, но в случая възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск поради липсата на пасивна легитимация с оглед
липсата на качество на длъжник на ответника - Община Димитровград по
изпълнителните дела, по които взискател е ищеца, са неоснователни. Ответните
оспорвания, свързани с твърденията му, че надлежен ответник е Кметство село
Ябълково, общ.Димитровград, според настоящият съдебен състав касаят
основателността на иска, респ. възможността компенсационното волеизявление на
ищеца да породи правното си действие, а не неговата редовност и допустимост.
Неоснователно се явява и ищцовото възражение за наличие на порок при
упълномощаването на процесуалния представител на ответника в лицето на
юрисконсулт Т.И. ***.
Разгледан по същество искът е частично основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1
от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото
вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За
това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в
правоотношението. При това в ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не
се съдържат специални правила по отношение на правото на прихващане и
упражняването му, поради което приложение намират тези, установени с
разпоредбите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД. От същите е видно, че решаващо за
прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1
от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в правоотношението. Действието
на прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до
размера на по – малкото от тях. Обратното действие на прихващането води до
това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент.
Това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на
задължението и за последиците от това неизпълнение. С оглед на това, съдът е
задължен да извърши проверка за това дали са били налице предпоставките за
прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент. Затова произнасянето на
съда се свежда до това дали е налице прихващане и до обявяване на последиците
от същото.
Не се спори по делото, а и от събраните
писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е взискател по
общо четири изпълнителни дела, по които длъжник е Кметство село Ябълково,
Община Димитровград, а именно: 1) Изп. дело № 20209290400755 от ЧСИ Н.К., по
изпълнителен лист издаден на 28.01.2020г. от Хасковски Административен съд на
основание съдебно определение по адм. дело № 1018 от 2019г. на Адм. съд Хасково
с общ размер на дълга към 01.09.2021г., възлизащ на сумата от 894,20 лева, от
които 160 лева – присъдени разноски по делото; 500 лева разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение; 155 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ (без включена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ); 2) Изп. дело № 20209290400756
от ЧСИ Н.К., по изпълнителен лист издаден на 06.02.2020г. от Хасковски
Административен съд на основание съдебно определение по адм. дело № 1019 от
2019г. на Адм. съд Хасково с общ размер на дълга към 01.09.2021г., възлизащ на
сумата от 799,20 лева, от които 160 лева – присъдени разноски по делото; 500
лева разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение; 60 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ (без включена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ); 3) Изп.
дело №20209290400975 от ЧСИ Н.К., по изпълнителен лист издаден на 20.02.2020г.
от Хасковски Административен съд на основание съдебно определение по адм. дело
№ 1017 от 2019г. на Адм. съд Хасково с общ размер на дълга към 01.09.2021г.,
възлизащ на сумата от сумата от 1047,20 лева, от които 510 лева – присъдени
разноски по делото; 350 лева разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение; 60 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ (без включена такса по т.26
от ТТРЗЧСИ); 4) Изп. дело №
20195610400504 по описа на СИС при РС Димитровград за 2019г., с размер
на дължимата неолихвяема сума към 24.09.2021г. – 1125 лева. Изпълнителните дела
са образувани във връзка отгововорност за съдебни разноски, установена с влезли
в сила оконачателни актове на Върховен административен съд на РБългария и
Административен съд Хасково, а именно - Определение № 1103 от 23.01.2020г. по
адм.д. № 28/2020г. по описа на ВАС, в сила от същата дата; Определение № 1424
от 29.01.2020г. по адм.д. № 30/2020г. по описа на ВАС, в сила от същата дата,
Определение № 1502 от 30.01.2020г. по адм.д. № 840/2020г. по описа на ВАС, в
сила от същата дата и Определение от 18.09.2019г. по адм. дело № 969 по описа
за 2019г. на Административен съд Хасково, в сила от 02.10.2019г.
Безспорнни са и фактите, че от друга
страна ищецът е осъден с влезли в сила окончателни актове на ВАС и
Административен съд Хасково да заплати на Кметство село Добрич, община Димитровград
и на Общински съвет Димитровград следните суми, а именно: по Определение №
15719 от 19.11.2019г. по Адм. дело № 13007/2019г. описа на ВАС, с което е
оставено в сила определение от 04.10.2019г. по адм. дело № 959/2019г. на
Административен съд Хасково – 500 лева в полза на Кметство село Добрич; Решение
№ 1028 от 06.01.2020г. по Адм. дело № 283 по описа на Административен съд –
Хасково за 2019г., - 500 лева в полза на Общински съвет Димитровград, като с
Решение № 14691 от 26.11.2020г. по Адм. дело № 3325 по описа на Върховен
административен съд – Хасково за 2020г. същото е оставено в сила, а
допълнително П.Т.З. е осъден да заплати в полза на Общински съвет Димитровград
и сумата от 300 лева, представляваща понесените от страната разноски по делото
пред ВАС; Решение № 6489 от 02.06.2020г. по Адм. дело № 2010г. по описа на ВАС
за 2020г. - 500 лева в полза на Общински съвет Димитровград.
Като извод от изложеното може да се
заключи, че вземанията, респ. задълженията са изискуеми и ликвидни, съответно
установени по основание и размер.
Съдът приема за несъмнено установено
още, че ищецът е направил извънсъдебно изявление за компенсация на 11.01.2021г.
съобразно коригиращото си заявление по
рег. индекс ФС-16-263/13.08.2020г. спрямо ответника, както и че същото е
оспорено от ответника с уведомително писмо с рег. индекс
ФС-16-263#4/14.01.2021г.
Основните спорни въпроси са дали ищецът
е имал право да извърши прихващане на своите вземания от Кметство село Ябълково
със задълженията си към Кметство село Добрич и Общински съвет Димитровград,
съответно въпроса за правосубектността на кметствата, включени в териториите на
съответните Общини, като възражението на ответника касаещо относимостта на
евентуална компенсация към процесните изпълнителни дела и възможността на ищеца
да се позове на нея в изпълнителните производства, респ. същите да бъдат
прекратени, съдът не счита че следва да обсъжда поради липсата на връзка на
тези аргументи с предмета на настоящото производство.
При разрешаване на така поставения въпрос,
а и предвид оспорването на ответника, че Кметството в село Ябълково, бил
второстепенен разпоредител с бюджетни средства (за което не се представиха
доказателства) и като такъв притежавал самостоятелна правосубектност, съдът взе
предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСА), според който „Общината
е основната административно-териториална единица, в която се осъществява
местното самоуправление. Съставни административно-териториални единици в общините
са кметствата и районите. Те се създават при условия и по ред, определени в
закон. В общините се избират общински съвети и кметове на общини. В кметствата
се избират кметове на кметства“; Чл. 14 от същия закон – „Общината е юридическо
лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет“, чл. 21 ал.1
т.6 ЗМСМА - Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината,
включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните
финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с
изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с
бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява
контрол и приема отчета за изпълнението му. Чл 38 с.з. - Орган на изпълнителната
власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района
и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството; Чл. 44 от ЗМСМА, който определя правомощията на Кмета на общината и в т.5 на който е
предвидено, че кметът на Общината организира изпълнението на общинския бюджет,
включително своевременното изпълнение на утвърдените от общинския съвет
показатели по чл. 52, ал. 2 за районите, кметствата и населените места с
кметски наместници, а съобразно чл.46 ал.1 т.1 Кметът на район или кметство изпълнява
бюджета на общината в частта му за района или кметството. Според чл. 52 ал. 1 и
ал.2 ЗМСА „Общинският съвет приема самостоятелен бюджет на общината, извън
държавния, на основата на собствени приходоизточници и субсидии от държавата,
разпределяни между общините по критерии, определени със закон. Общинският съвет
по предложение на кмета на общината утвърждава показателите по чл. 45, ал. 1,
т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места
с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като
второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за
публичните финанси. След анализ на така посочените разпоредби съдът достигна до
извод, че единствено съответната община, в случая Община Димитровград, а не отделните кметства или други органи на
управление в нея (общинския съвет) представлява юридическо лице, притежаващо
самостоятелна както процесуална, така и материалноправна компетентност. Кметствата
с. Ябълково или с.Добрич не са юридически лица. Те представляват съставна
неперсонифицирана административно-териториална единица в Община Димитровград, която
е юридическо лице и като такова е носител на права и задължения. Кметството,
като съставна административно-териториална единица в общината, не притежава
гражданска правосубектност. Съдебната практика също е категорична, че страните
в исковото производство следва да са правосубектни - юридическите лица или
дееспособни лица - физическите лица. Аргумент за посоченото се открива и в
разпоредбите на чл.44, ал.1, т. 15 ЗМСМА и чл. 30, ал. 4 ГПК, според които общините
се представляват от кметовете на общините /а не от кметовете на Кметства, за
които такива правомощия не са предвидени/. Така цитираните разпоредби уреждат
участието на страните в гражданското съдопроизводство, като тук следва да се
отбележи, че и в административното производство например се прилагат
разпоредбите на АПК, съгласно които органът, издател на административния акт не
винаги съвпада с юридическато лице, в чиято структура се намира този орган. Не
на последно място следва да се посочи и цитирания от ищеца § 1 т.6 от Допълнителните
разпоредби на АПК, съгласно който: „Поемането на разноски от административен
орган“ е поемането на разноски от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно, ищецът е имал законово
основание да прихване частично вземанията си от Кметство село Ябълково, Община
Димитровград със задълженията си спрямо Кметство село Добрич, общ.Димитровград
и Общински съвет Димитровград с изявление за това, отправено към юридическото
лице Община Димитровград.
Съобразно правилото на чл.235, ал.3 ГПК,
съдът взе предвид извършеното на 22.03.2021г. от страна на ищеца плащане на сумата
в размер на 500 лева с Разписка № 0200012746991622 от дата 22.03.2021г. за
сумата от 504.57 лева, с посочен наредител П.Т.З.,***
и основание: разноски от АД 13007 от 2019г. на ВАС, по адм. дело № 959 по описа за 2019г на
Административен съд – Хасково адм. дело 13007 от 2019г. на ВАС. Въпреки
действието на целяното прихващане и правилото на чл.104, ал.2 ЗЗД, то съдът
намира, че този факт обосновава неоснователност на искането в тази му част
поради настъпилото плащане, съответно погасяване на задължението на по-силно
основание от търсеното с настоящия иск.
Липсва искане за произнасяне на съда
обаче за признаване на това плащане, респ. на това основание и поради тази
причина, искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение, съдът счита, че
предявеният иск се явява частично основателен и доказан, поради което следва да
бъде признато за установено по отоношение на ответника, че ищецът не му дължи
сума в общ размер на 1300 лева, поради прихващане към 11.01.2021г., на задължения
за съдебни разноски, установени с влезли в сила съдебни актове, а именно: Решение
№ 1028 от 06.01.2020г. по Адм. дело № 283 по описа на Административен съд –
Хасково за 2019г. – 500 лева; Решение № 14691 от 26.11.2020г. по Адм. дело №
3325 по описа на Върховен административен съд – 300 лева; Решение № 6489 от
02.06.2020г. по Адм. дело № 2010г. по описа на Върховен административен съд за
2020г. – 500 лева, от които както следва: 1125
лева по изпълнително дело № 504/2019г. на ДСИ
при РС Димитровград; 175 лева по изпълнително дело № 755/2020г. на ЧСИ –
Н.К., като това разрешение освен че е в синхрон със заявеното от ищеца,
съответства и на правилата на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Съдът констатира, че не е внесена
дължимата държавна такса в пълен размер, а именно 72,00лева. Налични са
доказателства, че е внесена такава в размер на 25,00 лева от страна на ищеца
или дължима остава държавна такса в рамер на 47,00 лева. С оглед правилото на
чл.78, ал.2 ГПК и предвид изхода на спора, доколкото ответникът е станал
причина за завеждане на делото, то последният следва да бъде осъден да внесе
тази разлика в размер на 47,00 лева. С оглед изхода на делото и предвид факта, че
ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да
се присъдят такива, а именно сумата от 25.00 лева, платена държавна такса при
предявяване на иска, съобразно
ангажираните доказателства за извършването им (липсват доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение и за неговия размер).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК по отношение на Община
Димитровград, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Димитровград, че П.Т.З.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Б.Б. от АК
Хасково, не дължи сума в общ размер на 1300 лева, поради
прихващане към 11.01.2021г., на задължения за съдебни разноски, установени с
влезли в сила съдеби актове, а именно: Решение № 1028 от 06.01.2020г. по Адм.
дело № 283 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г. – 500 лева;
Решение № 14691 от 26.11.2020г. по Адм. дело № 3325 по описа на Върховен
административен съд – 300 лева; Решение № 6489 от 02.06.2020г. по Адм. дело №
2010г. по описа на Върховен административен съд за 2020г. – 500 лева, от които
както следва: 1125 лева по изпълнително дело № 504/2019г. на
ДСИ при РС Димитровград; 175 лева по
изпълнително дело № 755/2020г. на ЧСИ – Н.К., като искът за
разликата до пълния му предявен размер от 1800 лева, възлизаща на 500 лева
(1800лв. – 1300лв.), представляваща задължение за съдебни разноски, установено
с Определение № 15719 от 19.11.2019г. по Адм. дело № 13007/2019г. описа на ВАС,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община
Димитровград, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Димитровград да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 47.00 лева, представляваща държавна такса
при решаване на делото, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Община
Димитровград, ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Димитровград да
заплати на П.Т.З. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Б.Б. от АК Хасково, сума в рамер на 25.00 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.