ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Бургас, №1192 /18.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Бургас, в открито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 615 по
описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл. 197 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Жалбоподателката Д.Т.Ф.
***, е оспорила решение № ППН-01-947(2021) от 31.03.2022г. на Комисията за
защита на личните данни, с което жалба й с вх. № ППН-01-947 от 23.12.2021г.,
подадена срещу „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас е оставена без разглеждане като процесуално
недопустима и производството е прекратено.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно. Според жалбоподателката Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. не регламентира
преклузивни срокове за подаване на жалба, както и не предвижда правомощия за
държавите членки да определят сами такива преклузивни срокове. По тези
съображения иска обжалваното решение да бъде отменено и Комисията за защита на
личните данни да бъде задължена да разгледа подадената от нея жалба срещу „ВиК“
ЕАД, гр.Бургас.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за
отмяна на обжалваното решение.
Ответника – Комисия
за защита на личните данни, редовно призован, не се представлява. Излага
подробни съображения по същество на искането.
ФАКТИ:
На 23.12.2021г.
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба с вх. №
ППН-01-947/23.12.2021г. (л.16-17), подадена от Д.Ф. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, гр.Бургас с твърдения за неправомерно обработване на личните
й данни. В жалбата е посочено, че през месец януари 2019г. „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас
без да я уведоми е прехвърлило на нейно име партида за вода с абонатен номер
851446. Към жалбата е приложено писмо с изх. № К-813-2/15.04.2019г. на „ВиК“
ЕАД, гр.Бургас, в което е посочено, че правото на собственост върху имота, за
който е открита партида с абонатен номер 851446, е придобито от Д.Ф. и
съпругата му Д.Ф. през 2013г., като прехвърлителят Тодор Ангелов Тодоров е
запазил за себе си пожизнено право на ползване на имота. Сочи се още, че по
партида с абонатен номер 851446 е налице неизпълнено задължение, за събирането
на което е образувано гражданско дело, по което задължението възлиза на
стойност 283,65 лева и поради наличие на неизпълнено задължение партидата е променена
служебно на Д.Т.Ф. още през месец януари 2019г., след което е образувано съответното
дело (л.17, стр.2, л. 18).
С писмо с изх. №
ППН-01-947(2021)#1
от 07.02.2022г. Комисията за защита на личните данни е предоставила на Ф.
7-дневен срок за представяне на доказателства относно това кога е узнала за
твърдяното нарушение (л.20). Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка и
е получено от жалбоподателката на 12.02.2022г. (л.19).
С писмо с изх. №
ППН-01-947(2021)#2
от 07.02.2022г. Комисията за защита на потребителите е уведомила „ВиК“ ЕАД,
гр.Бургас за образуваното въз основа жалбата на Ф. производство и е
предоставила 7-дневен срок за представяне на приложенията към писмо с изх. №
К-813-2 от 15.04.2019г., а именно: заявление за промяна на партида, копие от
споразумение, копие на съгласие, в случай, че изхождат от жалбоподателката,
както и други доказателства, относими към установяване датата, на която
жалбоподателката е узнала твърдяното нарушение. Изискани са още общи условия на
дружеството, приложими към датата на промяна на партидата или други документи,
представляващи валидно правно основание за обработване на личните данни на
жалбоподателката, правилата за обработване на лични данни в управляваното от
него дружество към датата на промяна на партидата, както и други относими по
случая доказателства (л.22). Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка и
е получено от дружеството на 09.02.2022г. (л.21).
На 14.02.2022г. в
отговор на писмо с изх. № ППН-01-947(2021)#1
от 07.02.2022г. Ф. е направила уточнение, че за извършеното нарушение през
месец април 2019г. е разбрала от писмо с изх. № К-813-2/15.04.2019г. на „ВиК“
ЕАД, гр.Бургас. Отбелязва и възражението си, че в Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. няма посочени императивни
или преклузивни срокове, в които да се подаде жалба и да бъде извършена
проверка относно нарушаването на разпоредбите на Регламента. (л.24-25).
На 15.02.2022г. в
отговор на писмо с изх. № ППН-01-947(2021)#2
от 07.02.2022г., „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас е посочило, че партидата била променена
на Д.Ф. на 22.01.2019г. служебно на основание чл.60 от Общите условия за
предоставяне на услугите ВиК на потребителите от ВиК оператор предвид изпратени
до нея покана за промяна на партида с изх. № К-2452/26.09.2018г. и покана за
доброволно плащане с изх. № К-2452/26.09.2018г., ведно с извлечение от
счетоводна сметка. Посочено е, че причината за изпратените до нея покани е
наличието на неплатено задължение по партидата и фактът, че същата се водела на
нейния наследодател Тодор Ангелов Тодоров. (л.26). Към писмото са приложени
следните документи: заявление за промяна на партида № 851446, водеща се на Д.Ф.,
подадено от Д.Ф. на 07.02.2019г. (л.27), нотариален акт № 74 от 27.12.2013г. за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване (л.28-29),
споразумение обр.7/2017 (л.29, стр.2), съгласие от 07.02.2019г. от Д.Ф.
партидата за вода № 851446 да бъде прехвърлена на Д.Ф. (л.30), покана с изх. №
К-2452/26.09.2018г. от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас до Д.Ф. за явяване в сградата на
„ВиК“ ЕАД, гр.Бургас с необходимите документи с цел прехвърляне партидата на
имат, находящ се в гр.Поморие, ул. „Гео Милев“ № 3А на нейно име (л.30, стр.2),
покана за доброволно плащане на задължение с изх. № К-2452/26.09.2018г. от
„ВиК“ ЕАД, гр.Бургас до Д.Ф. (л.31), общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор (л.32-19), инструкция за обработване на
личните данни във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас и техническите
и организационни мерки за защита им (л.71, стр.2) и решение № ІІ-87 от
16.09.2020г., постановено по гр.д. № 341/2020г. по описа на Окръжен съд –
Бургас (л.46-49).
На 02.03.2022г. е
проведено заседание на Комисията за защита на личните данни, за което е
съставен протокол № 9 от същата дата (л.50 – 52). На заседанието е разгледана
жалбата подадена от Д.Ф. и е предложен следния проект за решение: 1. Приема
становището на Дирекция „Правни производства и надзор“; 2. Оставя жалбата без
разглеждане като недопустима и прекратява административното производство; 3.
Възлага на Дирекция „Правни производства и надзор“ да извърши необходимото.
Приет е срок за изготвяне на решението – 04.04.2022г.
На 31.03.2022г. е
издадено оспореното решение № ППН-01-947(2021)/31.03.2022г., с което жалба с
вх. № ППН-01-947/23.12.2021г., подадена от Д.Ф. ***, е оставена без разглеждане
като процесуално недопустима и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във вр. с
чл. 38, ал.1 от ЗЗЛД (ред. към ДВ, бр.91 от 2006г.) е прекратено образуваното
по нея производство. В мотивите на решението е прието, че съгласно § 44, ал.2
от ПЗР на ЗИД на ЗЗЛД (ДВ, бр.17 от 2019г.) за нарушения на закона и на Регламент
(ЕС) 2016/679, извършени до 02.03.2019г. (а според твърденията на
жалбоподателката нарушението е извършено през месец януари 2019г.), срокът за
сезиране на комисията е една година от узнаване на нарушението, но не по-късно
от 5 години от извършването му. Доколкото Ф. е узнала за нарушението през месец
април 2019г., когато до нея е изпратено писмо с изх. № К-813-2/15.04.2019г. по
описа на „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас, то едногодишният срок за сезиране на Комисията
за нарушение, извършено преди 02.03.2019г. е изтекъл на 15.04.2020г. КЗЛД е
сезирана с жалба на 23.12.2021г., за това тя се явява просрочена. Не е
споделено твърдението на жалбоподателката, че поради липсата на регламентирани
процесуални срокове в Общия регламент за защита на данните, жалбата следва да
се разгледа и след изтичането на сроковете, регламентирани в ЗЗЛД. Комисията е приела,
че процесуалния ред за разглеждане на жалби не се съдържа в Регламента, а в
националното законодателство. Правата на субекта на лични данни, регламентирани
в чл.15 – чл.22 от Регламент (ЕС) 2016/679, към които спадат и правото на
изтриване и на ограничаване на обработването, могат да се упражняват безсрочно
чрез писмено искане до администратора на лични данни, а решението на
администратора в този случай може да се обжалва пред КЗЛД по реда и в сроковете
на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД (л.14-15).
Обжалваното решение е
изпратено на Д.Ф. по пощата и съгласно представено известие за доставяне е
получено на 04.04.2022г. (л.53). Жалбата сезирала съда е подадена на 06.04.2022г.
(л.7).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, в нужната форма, съдържа мотиви.
Според определението
на чл.
6, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на
личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява
защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при
осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент
/ЕС/ 2016/679 и на този закон.
Тази своя функция Комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона
правомощия посочени в чл.
10 от ЗЗЛД. В съответствие с чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при
нарушаване на правата му по Регламент
/ЕС/ 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни
има право да сезира Комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не
по-късно от две години от извършването му. Когато Комисията е сезирана с жалба
от физическо лице, което твърди, че са му нарушени правата по ЗЗЛД, тя се
произнася, съгласно чл.
38, ал. 3 от ЗЗЛД с решение, какъвто е
конкретния случай.
В процесният случай
спорът се свежда до това противоречи ли разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД на Регламент
/ЕС/ 2016/679, доколкото жалбоподателката
твърди, че в Регламента няма срокове за упражняване на правото на субекта на
данни да сезира Комисията.
По отношение на
фактите не е спорно между страните, че жалбоподателката е узнала през месец
януари 2019г., че „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас служебно, без да я уведоми, е прехвърлило
на нейно име партида с абонатен номер 851446. Жалбата сезирала Комисията за
защита на личните данни е депозирана на 23.12.2022г.
Административният
орган е приложил редакцията на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД
действала преди изменението на разпоредбата обнародвано в ДВ бр.17 от 2019г.,
която е по-благоприятна за жалбоподателката Ф., тъй като предвижда едногодишен
срок от узнаване на нарушението за сезиране на КЗЛД. Този срок в случая е
изтекъл в края на м.април 2020г., а жалбата е подадена 20 месеца след
изтичането му.
Неправилно е
разбирането на жалбоподателката, че няма срок за упражняване на правото на
субекта на данни да сезира КЗЛД, защото Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016г. не предвижда преклузивни срокове за
подаване на жалба. Регламента урежда установяването на правила за защита на
физическите лица при обработване на личните им данни, както и правила относно
свободното движение на такива данни. Той обаче не регламентира процедури, в
т.ч. и процедури и срокове за разглеждане на жалби. Последните са задължение на
националното законодателство. За това българският законодател в чл.38 от ЗЗЛД е
регламентирал преклузивни срокове за подаване на жалби до надзорен орган.
По изложените съображения жалбата на Д.Ф.
против решение № ППН-01-947(2021) от 31.03.2022г. на Комисията за защита на
личните данни следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, Административен
съд Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Ф. ***, против
решение № ППН-01-947(2021) от 31.03.2022г. на Комисията за защита на личните
данни.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: