РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500144 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна
жалба от ХР. Н. ХР. и М. ХР. ХР., двамата чрез процесуалния им представител адв.Ц.Й.-С.,
против решение №260676/12.11.2020г., постановено по гр.д.№767/20г. по описа на ВОС,
гр.о., с което е обявена за относително недействителен по отношение на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД договор за дарение на недвижим имот от 03.04.2015г.,
обективиран в нот.акт №166, том I, рег.№1903, дело №129 от 2015г. на нотариус Петър
Петров с район на действие РС-Варна, по силата на който ХР. Н. ХР. е дарил на дъщеря си
М. ХР. ХР. собствената си ½ ид.ч. от следните имоти: АПАРТАМЕНТ №56, с
идентификатор №10135. 1505.16.5.32 по КК на гр.Варна, разположен в сграда с
идентификатор №10135. 1505.16.5, с адрес: гр.Варна, ул.„Македония"№126, вх.„Б", ет.5, ап.№56,
със застроена площ от 99, 11 кв.м., ведно с прилежащото му таванско помещение №10 с
площ от 12, 24 кв.м., както и припадащите му се по кадастрална схема - 1, 5252 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата,
както и ОФИС/с променено предназначение от бивша изба №4/ с идентификатор
№10135.1505.16.5.43 по КК на гр.Варна, разположен в сграда с идентификатор
10135.1505.16.5, с адрес: гр.Варна, ул. „Македония"№126, вх.„Б", ет.0, със застроена площ
13, 72 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който горецитираната сграда е построена, като дарителите са
1
запазили пожизнено вещното право на ползване върху даряваните имоти, на осн. чл.135,
ал.1 от ЗЗД, както и ХР. Н. ХР. и М. ХР. ХР. са осъдени да заплатят на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД сумата от 1 119, 22лв., представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постано -вено в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на съдо -производствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, гр.София в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител ю.к.А.В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД излага, че на
12.09.2008г. между „Ландинвест“ЕООД и „Уникредит Булбанк“АД е сключен договор за
банков револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г., както и впоследствие 9
бр. анекса към същия, по силата които банката е представила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 190 000лв. с краен срок на погасяване 20.08.2013г.По силата на договора
за кредит/чл.9.1/, прилежащите му анекси и приложимите към него общи условия/чл.12.2/ за
всички задължения по договора за кредит като солидарен длъжник на осн. чл.101 от ЗЗД и
при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ е встъпил ответникът Х.Н. Х.
На 16.06.2010г. между „Вами 07“ЕООД и „Уникредит Булбанк“АД е сключен договор за
банков инвестиционен кредит №15/16.06.2010г., както и впоследствие един анекс към
същия, по силата които банката е представила на кредитополучателя банков кредит в размер
на 72 000 евро с краен срок на погасяване 20.06.2020г.По силата на договора за
кредит/чл.9.3/, прилежащите му анекси и приложимите към него общи условия/чл.12.2/ за
всички задължения по договора за кредит като солидарен длъжник на осн. чл.101 от ЗЗД и
при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ е встъпил ответникът ХР. Н. ХР..
В началото на 2014г. длъжниците са спрели плащанията по предоставените кредити.С
нарочни покани банката е поканила солидарните длъжници да погасят задълженията си по
процесните договори за кредит, като изрично е обявила задължението по втория от тях за
предсрочно изискуемо.Поради неплащане на дължимите суми, банката се е снабдила в
заповедно производство с изпълнител -ни листи против солидарните длъжници, съответно с
№538/04.03.2015г. по ч.гр.д. №606/15г. по описа на ВТРС и с №540/05.03.2015г. по ч.гр.д.
№610/15г. по описа на ВТРС, като е предприела принудително изпълнение по образуваните
въз основа на посочените изп.листи съответно изп.д.№257/16г. по описа на ЧСИ В.Георгиев,
рег.№725 и район на действие - ОС-Велико Търново и изп.д.№424/16г. по описа на ЧСИ
Н.Георгиев, рег.№716 и район на действие - ОС-Варна.По заповеди за изпълнение
2
длъжниците не са подавали възражения по чл.414 от ГПК, същите са стабилизирани.
През 2015г., непосредствено след получаване на изпратените от банката покани за
плащане по договорите за кредит, солидарният длъжник ХР. Н. ХР. се е разпоредил със свое
имущество, притежавано в условия на СИО, а именно сключил е с ответницата М. ХР. ХР.,
негова дъщеря, договор за дарение, обективиран в н.а.№166/03.04.2015г., по силата на който
със съпругата си са й дарили: апартамент №56, с идентификатор №10135.1505.16. 5.32 по
КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул.„Македония" №126, вх.„Б", ет.5, ап. №56, както и офис
с идентификатор №10135.1505.16.5.43 с адрес: гр.Варна, ул. „Македония" №126, вх.„Б", ет.0,
като дарителите са запазили пожизнено вещното право на ползване върху даряваните имоти.
На 06.11.2017г. между „Уникредит Булбанк“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
сключен договор за цесия, ведно с прилежащото му Приложение №52, по силата на който
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД е придобило всички вземания на банката по
договор за банков револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г., ведно с
всички негови привилегии и обезпечения.За цесията длъжниците са уведомени с нарочни
уведомления и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е конституирано като взискател по
изп.д.№257/16г.
На 06.11.2017г. между „Уникредит Булбанк“АД и „Агенция за събиране на взе -мания“ЕАД
е сключен договор за цесия, ведно с прилежащото му Приложение №80, по силата на който
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД е придобило всички вземания на банката по
договор за банков инвестиционен кредит №15/16. 06.2010г., ведно с всички негови
привилегии и обезпечения За цесията длъжни -ците са уведомени с нарочни уведомления и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е конституирано като взискател по изп.д.№424/16г.
Понастоящем задълженията на солидарните длъжници по изп.д.№257/16г. възлизат на
330 726, 86лв., а тези по изп.д.№424/16г. на 105 614, 82лв.Въпреки предприетите
изпълнителни действия с оглед липсата на имущество в патримониума на солидарните
длъжници и в частност на ответника Х.Х. и с оглед големите задължения на длъжниците
към държавата, ищецът не може да удовлетвори взиманията си.Сключеният договор за
дарение от 2015г. уврежда правата на ищеца като кредитор, поради което претендира да се
обяви за относително недействителен по отношение на него до размера от ½ ид.ч. от двата
недвижими имота, както и запазеното от дарителя пожизнено вещното право на ползване
върху даряваните имоти.
Ответникът ХР. Н. ХР. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата
молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Твърди, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да атакува
процесната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД, защото е придобил качеството кредитор след
нейното сключване.Евентуално твърди, че не е налице увреждане, защото към датата на
сключване на процесния договор солидарните длъжници са имали достатъчно имущество за
удовлетворяване на първоначалния кредитор.Договорите са обезпечени с ипотеки върху
3
недвижими имоти, находящи се в гр.Велико Търново и гр.Варна, отделно както
дружествата, така и Х.Х. са притежавали и други недвижими имоти, извън горните, върху
които са наложени възбрани и е предприето принудително изпълнение.Твърди и, че
ответницата М.Х. не е знаела, че със сключване на договора ще бъдат увредени интересите
на кредитора на баща й и дружествата.
Ответницата М. ХР. ХР. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата
молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Твърди, че не е знаела, че дружествата на баща й са теглили кредити, по които
той е съдлъжник.Сочи, че не живее заедно с баща си /той живее в гр.Велико Търново, а тя в
гр.Варна/ и не е имала представа каква дейност извършва, вкл., че дължи пари някому.Не е
знаела и, че договорът за дарение уврежда нечии интереси.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че на 12.09.2008г. между „Ландинвест“ЕООД, гр.Велико Търново,
представлявано от управителя ХР. Н. ХР., и „Уникредит Булбанк“АД е сключен договор за
банков револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г., както и впоследствие 9
бр. анекса към същия, по силата които банката е представила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 190 000лв. с краен срок на погасяване според последния анекс
20.08.2013г.По силата на договора за кредит/чл.9.1/, прилежащите му анекси и приложимите
към него общи условия/чл.12.2/ за всички задължения по договора за кредит като солидарен
длъжник на осн. чл.101 от ЗЗД и при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ е
встъпил ответникът ХР. Н. ХР..На 16.06.2010г. между „Вами 07“ЕООД, гр.Велико Търново,
представлявано от управителя ХР. Н. ХР., и „Уникредит Булбанк“АД е сключен договор за
банков инвестиционен кредит №15/16.06.2010г., както и впоследствие един анекс към
същия, по силата които банката е представила на кредитополучателя банков кредит в размер
на 72 000 евро с краен срок на погасяване според анекса 20.06.2020г.По силата на договора
за кредит/чл.9.3/, прилежащите му анекси и приложимите към него общи условия/чл.12.2/ за
всички задължения по договора за кредит като солидарен длъжник на осн. чл.101 от ЗЗД и
при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ е встъпил ответникът ХР. Н. ХР..
На 09.02.2015г. е връчена на „Ландинвест“ЕООД, представлявано от управителя ХР. Н.
ХР., и на ХР. Н. ХР. лично нотариална покана, с която „Уникредит Булбанк“АД ги е
уведомила, че поради нарушения, изразяващи се в непогасяване в срок на падежирали
вноски, е обявила за изцяло и предсрочно изискуем кредита по договор за банков
револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г.В поканата е посочено, че към
30.01.2015г. дългът по същия възлиза на 215 603, 39лв.
4
На 09.02.2015г. е връчена на „Вами-07“ЕООД, представлявано от управителя ХР. Н. ХР.,
на „Ландинвест“ЕООД, представлявано от управителя ХР. Н. ХР., и на ХР. Н. ХР. лично
нотариална покана, с която „Уникредит Булбанк“АД ги е уведомила, че поради нарушения,
изразяващи се в непогасяване в срок на падежирали вноски, е обявила за изцяло и
предсрочно изискуем кредита по договор за банков инвестиционен кредит №15/
16.06.2010г.В поканата е посочено, че към 30.01.2015г. дългът по същия възлиза на 66 153,
94 евро.
За вземанията си по двата договора за кредит „Уникредит Булбанк“АД се е снабдила с
изп.листи, съответно №538/04.03.2015г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.
№606/15г. по описа на ВТРС против солидарните длъжници „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н.
ХР., и №540/05.03.2015г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№610/15г. по описа на
ВТРС против солидарните длъжници „Вами-07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР.,
като е предприела принудително изпълнение по образуваните въз основа на посочените
изп.листи съответно изп.д.№257/16г. по описа на ЧСИ В.Георгиев, рег. №725 и район на
действие - ОС-Велико Търново и изп.д.№424/16г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716 и
район на действие - ОС-Варна.Твърденията на ищеца, че по заповеди за изпълнение
длъжниците не са подавали възражения по чл.414 от ГПК, съответно, че същите са
стабилизирани, не са оспорвани от ответниците.
С договор за цесия от 06.11.2017г. с нотариално заверени подписи от същата дата,
вписан в СВ-Варна на 19.12.2017г. и в СВ-Велико Търново на 20.12.2017г., „Уникредит
Булбанк“АД е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички свои
вземания спрямо длъжници по конкретни договори за кредит, индивидуализирани в отделни
приложения, ведно с всички техни привилегии и обезпeчения.Според приложение №52 и
приложение №80 предмет на договор за цесия са и всички вземания на банката по договор
за банков револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г. с длъжници
„Ландинвест“ЕООД и Х.Н.Х. и всички вземания на банката по договор за банков
инвестиционен кредит №15/16.06.2010г. с длъжници „Вами-07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД
и Х.Н.Х..С пълномощно с нотариално заверен подпис от 10.11.2017г. цедентът е
упълномощил цесионера да извърши съобщаването на цесията на длъжниците по чл.99, ал.3
от ЗЗД.По искане на цесионера същият е конституиран като взискател по изп.д.№257/16г. и
по изп.д.№424/16г.Представени са доказателства за съобщаването на цесията на длъжниците
с нарочни уведомления, изпратени по изпълнителните дела за уведомяването им за
конституирането на нов взискател.
С договор за дарение, обективиран в н.а.№166/03.04.2015г., ХР. Н. ХР. и съпругата му
М.С.Х. са дарили на дъщеря си М. ХР. ХР. собствените си недвижими имоти, притежавани в
условия на СИО, а именно: апартамент №56, с идентификатор №10135.1505.16. 5.32 по
КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна, ул.„Македония" №126, вх.„Б", ет.5, ап. №56, както и офис
с идентификатор №10135.1505.16.5.43 с адрес: гр.Варна, ул. „Македония" №126, вх.„Б", ет.0.,
като дарителите са запазили пожизнено вещното право на ползване върху даряваните
5
имоти.Прехвърлителите са се легитимирали като собственици с договор за продажба, обективиран
в н.а.№154/01г.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР №2/2019 от 26.03.2021г. на ОСГТК
на ВКС, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на
иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е
възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедента, но преди сключването на
договора за прехвърляне на вземането.
Процесният договор за дарение от 03.04.2015г. е сключен след възникване на вземането
на първоначалния кредитор, той и цедент, „Уникредит Булбанк“АД срещу солидарния
длъжник ХР. Н. ХР., вкл. след обявяване на двата горепосочени кредита за предсрочно
изискуеми и снабдяване на банката с изпълнителни листи за вземанията й по тях, съответно
на 04 и 05.03.2015г., като вземането е съществувало към 03.04.2015г. и продължава да
съществува понастоящем, и преди сключването на договора за цесия на 06.11.2017г.,
предвид което и следва да бъде прието, че ищецът цесионер притежава активна материално
-правна легитимация по предявения иск.
Фактическият състав в хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД включва съществуващо
вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъж -ника и от
субективна страна - знание на длъжника, а при възмездност - и на третото лице съконтрахент
за увреждането.Всички елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се
отнасят към вземането, а самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото
удовлетворяване, без да е функционално свързано с други елементи от съдържанието на
правоотношението между длъжник и кредитор.
Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника се намалява.Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника.Така, ув -реждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора.
Възражения по договора за цесия ответниците не са правили в отговорите си на исковата
молба.Във въззивната си жалба сочат, че увреждане не би могло да бъде налице, защото в
договора за цесия липсва цена, т.е. няма насрещна престация, която цесионерът да е бил
длъжен да изпълни, поради което и същият не би могъл да бъде увреден.В договора за цесия
изрично е посочено, че правата и задълженията на страните по него във връзка с
прехвърляне на вземанията, промяната на тяхната стойност и предаване на документите, са
уредени в отделен договор.Как конкретно са уредени тези отношения между страните по
договора за цесия, съответно срещу каква цена са прехвърлени вземанията, е ирелевантно за
длъжника, след като не се оспорва от него, че с договора за цесия всички вземания на
6
„Уникредит Булбанк“АД срещу ХР. Н. ХР. по горепосочените два договора за кредит са
прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество- чл.133 от
ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от
това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова.Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество
извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните
от него имущества да се насочи принудителното изпълнение.В тази връзка са неоснователни
и възраже -нията, че увреждане не е налице, т.к. договорите за кредит са обезпечени с
ипотеки върху недвижими имоти, находящи се в гр.Велико Търново и гр.Варна, но следва
да бъде посочено, че явно в провеждащите се изпълнителни производства недвижимите
имоти, върху които са били наложени ипотеки, са недостатъчни за цялостното погасяване на
задълженията по тях.По въпросите, свързани с изследване на имуществото на длъжника и
възможността да се удовлетвори кредиторът по друг начин, е формирана и трайна съдебна
практика.Според тази практика за уважаване на иска с пр. осн. чл.135 от ЗЗД е достатъчно
посредством атакуваната сделка да се намалява имуществото на длъжника и е правно
ирелевантно дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси
задължението си.В този смисъл са напр. решение № 322/29.10.2015г. по гр.д.№2761/15г.,
ВКС, IV гр.о., решение №320/05.11.2013г. по гр.д.№1379/12г., ВКС, IV гр.о., реше -ние
№261/25.06.2015г. по гр.д.№5981/14г., ВКС, IV гр.о., решение №224/30.10. 2014г. по гр.д.
№2310/14г., ВКС, III гр.о.В последното решение е добавено също, че оспорваната сделка
страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, ако
длъжникът добросъвестно изплати задължението си към кредитора.
С извършване на процесното дарение ответникът е намалил своето имущество, в
резултат от което и общото обезпечение на кредитора е намаляло или налице е увреждане на
кредитора, т.е. осъществена е първата обективна предпоставка по чл.135, ал.1 от
ЗЗД.Налице е и субективната такава - знание за увреждането/знанието, че има кредитор и, че
с действието се намалява имуществото на длъжника, съответно общото обезпечение на
кредитора по чл.133 от ЗЗД/ у прех -върлителя.Тъй като сделката е безвъзмездна е без
значение субективното психи -ческо отношение на лицето, получило престацията от
длъжника.Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да бъде
предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника,
без да е престирало насрещно.Предвид установяване на елементите от фактическия състав,
предвиден в чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде прието, че предявеният иск е основателен.В
съответствие с разрешенията, дадени в т.1 от ТР №5/2013 от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС,
за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на
чл.135 от ЗЗД за ½ ид.ч. от имота, в какъвто размер е и исковата претенция.
Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан- ционния
7
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Претендират се от въззиваемата
страна разноски за пред настоящата инстанция, а именно юрис -консултско
възнаграждение.На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя
възнаграждение в размер на 200лв., което въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемото дружество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260676/12.11.2020г., постановено по гр.д.№ 767/20г. по
описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА ХР. Н. ХР., ЕГН **********, и М. ХР. ХР., ЕГН **********, да заплатят на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 200лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8