Решение по дело №8021/2018 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1542

гр. Пловдив, 16.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, XХV н.с., в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

 

при участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №8021/2018 г. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1030-001331/01.04.2016 г. на  Н.А.Н-Д.- … Сектор към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Г.С., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

         По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и недопустимо. В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв.М., който излага аргументи за отмяна на НП. 

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 23.01.2016 г., около 13.40 часа жалбоподателят И.С. управлявал лек автомобил „Мерцедес С180” с рег. № ...,  лична собственост, в община Садово, на главен път клас № І-8 – 246 км посока гр.Пловдив, като бил спрян за проверка от служители на сектор „Престъпления по пътищата“ при ОД на МВР гр.Пловдив. При извършената проверка било установено, че водачът управлява автомобила, без залепен валиден винетен стикер на стъклото на автомобила си. За констатираното бил съставен АУАН бланков № 376708 от 23.01.2016  г. против И.С. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Административно наказващият орган /АНО/ изцяло  възприел фактическата обстановка, изложена от актосъставителя и на тази основа е издал обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства /НП, АУАН, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на актосъставителя А.Н. и свидетеля по акта Д.П., които се кредитират изцяло от съда.

Съдът не кредитира показанията на св.В.А., доколкото същите не се подкрепят от други доказателства по делото.

Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна заповед.

На първо място съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Според разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвПпри управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3, 5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост, ако водачът не е заплатил винетен такса се наказва с глоба с фиксиран размер от 300 лв.

Чрез конкретно даденото в случая описание са въведени твърденията на актосъставителя и фактическите изводи на АНО относно всички елементи от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, след което те са подведени под съответните правни норми, като не се констатира нарушение на правото на защита на наказаното лице. Изложеното в жалбата твърдение че констатираното в АУАН и НП нарушение не било извършено защото винетен стикер имало залепен на стъклото и бил с валидност до 31.01.2016 г. не се приема за достоверно. То противоречи на събраните в хода на делото доказателства с изключение на показанията на св.А., които съдът не кредитира.  Нещо повече от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта става ясно, че в такива случаи не се съставят актове.

Следва да се отбележи че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай не се събраха доказателства които да оборват по категоричен начин доказателствената сила на съставения акт. 

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината умисъл. Към момента на извършването на деянието жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа, че боравейки и служейки си с уредите на процесния лек автомобил е привел същия в движение, както и че се движи в пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и за чието ползване се изисква заплащането на винетна такса.

Същият твърди, че действително е имал валиден винетен стикер, като обаче не представи доказателства за това. Действително е изминало много време от датата на извършеното нарушение, но ако както казва св. А., жалбоподателя е бил толкова възмутен че му е съставен акт неправилно, необяснимо е че не е възразил срещу акта, нито пък е запазил доказателства за закупената винетка. Следователно той е знаел че не е закупил винетен стикер както и че се движи по републикански път, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е допускал настъпването на същите. По тези съображения съдът приема за доказана по делото съставомерността на деянието и от субективна страна.

Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП АНО е наложил на нарушителя административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието.

Конкретният случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от тази на други случаи от същия вид нарушения.

По отношение на твърдението за допуснато нарушение на процесуалните правила с непосочване на пълен адрес на нарушителят, то съдебния състав счита, че действително не се сочи община и област в които се намира село Първенец, но това обстоятелство не е от съществено значение за индивидуализацията на нарушителя и не може да е единствено основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Мотивиран от горното съдът

        

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1030-001331/01.04.2016 г. на  Н.А.Н.-Д. - … Сектор към ОД на МВР Пловди, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на И.Г.С., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК