Решение по дело №197/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                Град Ловеч, ….06.2020  година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в открито  заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

                                                 1. И. ИВАНОВ

                       ЧЛЕНОВЕ :

                                                 2. ЕМИЛ ДАВИДОВ

 

при секретаря Цветомира Баева, в присъствието на прокурор Румен П., като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 197 по описа за  2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

С присъда № 24/04.04.2019 г. по НОХД № 203 по описа за 2019 г., Луковитският районен съд е признал подсъдимия П.П.Т., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 23.03.2017 г. сутринта в с. К., Ловешка област, на ул. „В.” се заканил с убийство на И.Й.С. ***, чрез словесен израз: „Аз тебе ще те убивам”, блъскал го и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във връзка  с ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.

Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил  изпълнението на така наложеното наказание  на П.П.Т. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил П.П.Т. да заплати по сметка на Районен съд гр. Луковит сумата от 118.70 /сто и осемнадесет лева и 0.70 ст./ лева, представляваща разноски по делото

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил П.П.Т. да заплати по сметка на ОД МВР Ловеч сумата от 513.00 /петстотин и тринадесет/ лева, представляващи разноски по досъдебното производство.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от П.П.Т., с която моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението, за което е осъден, поради недоказаност.

Излага, че първата инстанция не е съобразила поотделно и в тяхната взаимна връзка събраните доказателства.

Посочва, че правилно РП Луковит е прекратила наказателното производство, поради недоказаност, което е било отменено впоследствие от РС Луковит.

Посочва, че кошерите на г-н С. са наблизо до дувара на неговия дом и според него не е спазено задължителното изискване на закона за отстояние на кошерите на 15 метра от съседен имот, което е създало опасност за него и семейството му, както  и за неговите работници. Излага, че това  е причина за словесния сблъсък между двата, като отрича да е имало физическо съприкосновение.

Посочва, че на  23.03.2017 г. сутринта не е виждал г-н С., не го е нападал вербално и физически. Твърди, че двамата полицейски служители, които са идвали в дома му, след като г-н С. е подал сигнал на тел.112, са разговаряли със съпругата му, но не и с него. Позовава се на написаното от полицейския служител  в Докладната, че „сигналът е недействителен”. Сочи, че съставния протокол за предупреждение на Райка Петкова Тодорова е рутинна практика при полицейските органи във връзка с подадения сигнал. Счита, че сигнала на г-н С., подаден на тел.112, е неточен и противоречив, тъй като първоначално той съобщава, че са го нападнали цигани, а после уточнява, че нападателят е „един”, без да го назовава по име. Твърди, че С. е следвало да го назове по име, тъй като много добре го познава.

Излага, че РС Луковит не е съобразил твърдението на С., че е изтичал до дома си да взема кол да го пребие, като неправдоподобно и абсурдно, тъй като е нормално, ако човек се намира на няколко метра от домът си и ако наистина във него се е породил основателен страх за живота и здравето му, той  да се опита да се прибере в домът си по най - бързият начин, за да се крие.

Посочва, че С. е отишъл на преглед след два дни при съдебен лекар в гр. София, а е следвало да отиде на преглед още същия ден или на следващия в гр. Л.. Сочи, че съдебно медицинско удостоверение № 63/2017 г. е издадено от д-р А.Н.Х. - специалист по съдебна медицина на 25.03.2017 г., т.е два дни след инцидента и налага довод, че два дни са продължителен период от време, през които С. е могъл да претърпи всякакви събития, случки и инциденти.

Навежда довод, че човек, който изпитва основателен страх, би съобщил името на нападателя си на тел. 112 и при идването на органите на реда е следвало да потърси медицинска помощ, а не да остане в дома си. Счита, че поведението на С. не отговаря на твърденията му, че изпитвал основателен страх за живота си, както и че е нападнат и бит от него.

Твърди, че съдът е кредитирал само показанията на С.,  който е разказал за нанесен му побой от три лица – от П.Т., съпругата му Райна Тодорова и още едно лице на 14-15 год., а подава сигнал на тел.112 само за едно лице, без да цитира името му, макар че му  е съсед. Посочва, че съдът е игнорирал показанията на другите разпитани свидетели, дори на длъжностните лица служители на РУ на МВР, които са се отзовали на подаденият сигнал. Сочи, че от показанията на служителите на реда не се установява по С. да е имало  следи от побой и по - късно в своя докладна записка са отразили сигнала, като „недействителен".

         По делото е постъпило възражение от адв. Д., повереник на частния обвинител И.Й.С., с което се моли да бъде потвърдена присъдата на РС Луковит.

Излага, че жалбата е бланкетна, тъй като в нея се сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил „поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото", че присъдата е „в противоречие с материалния и процесуалния закон и събраните по делото писмени и устни доказателства и се отличава с явна несправедливост на наложеното наказание". Тези оплаквания имат бланкетен характер.

Неприема твърдението на въззивника, че в хода на съдебното следствие съдът по всякакъв начин „възпирал" защитата му и „се приемаше казаното от „пострадалия", като единствено неоспоримо и вярно”, тъй като това оплакване се опровергава изцяло от съдържанието съдебния протокол.

Излага, че по същество жалбата представлява преразказ на инцидента от гледна точка на подсъдимия, респ. възпроизвежда неговите обяснения от съдебното следствие. Посочва, че тези обяснения са обстойно обсъдени в мотивите на атакуваната присъда, съпоставениса прецизно с всички доказателства, събрани по делото, като съдът изрично е посочил, че „материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни и непротиворечиви и формират цялостен извод за описаната в мотивите фактическа обстановка. Изключение правят единствено обясненията на самия подсъдим, който отрича да е отправял заплахи с убийство към пострадалия И.С., заявявайки в с. з.: „На другия ден (инкриминираната дата 23.03.2017 г. не сме се виждали с пострадалия...", „Не ставам толкова рано към 6,30 - 7,00 часа. Не знам той къде ходи и какво прави”. Излага, че съдът е отразил в мотивите на присъдата, че в тази част обясненията на подсъдимия са хаотични и неподредени и в по-голямата си част са в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства и е  анализирал вътрешните противоречия в обясненията на подсъдимия - от една страна, той твърди, че „и през двата дни е имало разправии със съседа му по повод пчелите, и, от друга, твърдението му, че през двата дни, докато е имало инциденти с пчелите, с пострадалия не са говорили - допълнено с твърдението му: „Само първия ден говорих с него и повече не съм говорил”.

Съдът е посочил също, че твърденията на подсъдимия, че когато пчелите се раздразнили и работниците напуснали обекта, той е направил само забележка на пострадалия с думите: „Бива ли такива работи да правиш" и т. н., „са опровергани от показанията на свидетелите и пострадалия, че той и неговата съпруга са кълнели, псували и обиждали техния съсед”.

Твърди, че съдът е отчел цялата доказателствена съвкупност, включително съдебно-медицинското удостоверение и заключението на съдебно­медицинската експертиза, от което е видно, че се касае до множество травматични изменения по цялото тяло - отоци, кръвонасядания, охлузвания, които са му причинили болка и страдания”, като вещото лице е приело, че са нанесени „множество удари с твърд тъп предмет и отговарят да са получени по начин, съобщен от пострадалия - удари с ритници и твърд предмет – кол и не могат да се самопричинят или да се причинят от едномоментно падане."

Излага, че съдът е обсъдил и приложения по делото запис от разговор по телефон 112, от който е видно какво е било състоянието на пострадалия към момента, в който е потърсил помощ и това състояние е определено от съдебно­психиатричната експертиза като „остра стресова реакция”, като е посочено, че доверителят й е изпитвал „основателен и силен” страх за живота си.

Навежда се аргумент, че анализирайки цялостно и обстойно доказателствения материал, съдът е установил фактическата обстановка по несъмнен начин и правилно е приложил закона, и се касае до закана с убийство, обективирана с думи и чрез нанасяне на побой с юмруци и дървен кол от страна на подсъдимия, поради което „пострадалият е възприел заканата като реална, непосредствена и осъществима”, както е посочено в мотивите на присъдата.

Счита, че е неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се касае до закана с убийство с думи и е съпроводена с побой по отношение на възрастен човек, като деянието е извършено на публично място, което означава, че е нарушен и общественият ред, а освен това извършването на деянието по този начин сочи и на чувство за безнаказаност. Посочва, че нанасянето на множество травми, съпровождащи заканата, остава извън съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 НК и следва да се отчете като отегчаващо отговорността, а единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия.

         В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч даде заключение да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.

         В съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адв. С. и молят да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.

         Въззивникът се явява лично и с адв. Л. и молят да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

                Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

П.П.Т. живее със съпругата си Р.П.Т. в с. К., ул. „В.” № 5.

И.Й.С. ***, притежава наследствен имот в с.К., ул. „В.” № 3 и го посещава със семейство си.

В дворното място на С. има насадени дръвчета и пчелни кошери, за които С. полага грижи.

Отношенията между въззивникът  и въззиваемия от началото на 2017 г. се влошили. С. не разговарял с Т. и св. Р.П.Т..

Преди 22.03.2017 г. Т. наел св. А.М.М., А.Р.И. и М.К.М., за да ремонтират покрива на дома му в с. К..

На 20.03.2017 г. И.Й.С. пристигнал в с.К., тъй като имал намерение да извърши ранно пролетен преглед на пчелите. При пристигането в селото, той видял, че съседите му извършват надстройка на втория етаж на къщата им. Въззиваемият  не осъществил контакт с тях, тъй като били  в лошите отношения.

На 21.03.2017 г. С. не е преглеждал кошерите, тъй като предположил, че ще има проблеми със съседите във връзка с извършваните  ремонтните дейности.

 На 21.03.2017 г., около 16.30 часа, след като работниците в съседния двор преустановили работата, С. започнал да слага храна – пити в кошерите, която дейност продължила до късно.

На 22.03.2017 г., около 15.00 часа, С. отново решил да прегледа кошерите с цел да ги подхрани. Кошерите били осем на брой, като четири от тях били разположени на около десет метра от дома на въззивника. Между кошерите и дома на Т. имало засадени и един ред дървета – лешници. По същото време в двора на въззивника работели св. А.М.М., А.Р.И. и М.К.М., които ремонтирали покрива на къщата му. Докато С. отварял и преглеждал кошерите, пчелите се раздразнили и започнали да нападат тримата строители, които веднага напуснали обекта. Св. А.Р.И. и М.К.М. напуснали обекта. Св. А.М., който е алергичен от ужилване на пчела, се скрил в автомобила, с който дошли на работа. В този момент въззвникът и св. Р.П.Т. се ядосали и започнали през оградата да отправят клетви, псувни и обиди към С., при което той си мълчал. Работниците си тръгнали, след като преустановили работа на обекта. Вечерта Т. се ядосал и заедно със съпругата си започнали от улицата да крещят към С. и го псували. С. бил в дома си.

На 23.03.2017 г., преди 06.55 часа, С. взел пластмасова туба и тръгнал пеша към чешмата, която се намирала на около 500 метра разстояние от дома му, за да си налее вода. С. си налял вода и тръгнал към дома си. В този момент Т. възприел С., излязъл на улицата, приближил го на близко разстояние пред домовете им, около 4-5 метра, и започнал да го блъска,като му казал : „А сега да видя дали можеш да се биеш” и започнал да го удря с юмруци по лицето. След като нанесъл няколко удара на С., Т. се върнал до дома си, взел един дървен кол и тръгнал отново към въззиваемия и започнал да отправя към него закани с думите: „Аз тебе ще те убивам”. Т. видял, че няма хора и отново нападнал С., като му нанесъл удари с кола по тялото и му отправил закани за убийство с думите: „Аз теб ще те убивам“. В този момент към тях се приближила и св. Р.П.Т., която започнала да удря пострадалия. Т. и св. Тодорова съборили С. на земята. С. паднал по гръб на земята и Т. продължил да го заплашва, че ще го убива. Към нападателите се присъединил и техен близък, младо момче неустановено по делото, което ритнало три пъти по главата пострадалия. Когато преустановили нападението, С. се изправил и попитал младото момче защо го удря. Младото момче му отговорили, че С. е бил чичо му, след което тримата си тръгнали.

С. седнал на бордюра на улицата пред дома си и се обадил на телефон 112, за да потърси помощ. Той се свързал с оператор от Регионален център 112 в гр. Монтана, като съобщил, че е нападнат  от роми на ул. В., пред къщата, като са го  ударили по главата и няма нужда от медицинска помощ. След това С. се обадил на съпругата си и й разказал за случилото се.

По повод на сигнала подаден от пострадалия на телефон 112, на място пристигнали полицейските служители Т.П.К. и В.Н.И., които извършили проверка. Те  пристигнали в с.К. и първо отишли в дома на Т., като  разговаряли само със св. Р.П.Т.. След това св. Кръстев и Иванов отишли до дома на С.. С. седял на бордюра пред дома си, без видими следи от наранявания.

На 23.03.2017 г. И.Й.С. е подал жалба в Районна прокуратура – Луковит.

На 25.03.2017 г. И.Й.С. посетил Д-р А.Н.Х. – специалист по съдебна медицина /асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София/. На С. било издадено Съдебно -медицинско удостоверение № 63.03/ 2017 г., в което били описани следните обективни находки: В дясната ябълчна област има оток и мораво синкаво кръвонасядане с размери 7/5 см. В тилната област на главата има оток с диаметър 7 см. В областта на долния край на дясната лопатка има мораво синкаво кръвонасядане с размери 15/10 см със светла ивица в средата с размери 6/2 см. По задната повърхност на гръдния кош леко вляво от срединната линия има две червеникави охлузвания с размери 2/0,5 см горното и 1/1 см долното. По задната повърхност на лявото рамо има червеникаво охлузване с диаметър 1 см. В областта на левия лакът има оток с диаметър 10 см, като в същата област има група ивичести червеникави охлузвания с диаметри от 1 см до 3 см. По гърба на лявата длан има силно изразен оток и мораво синкаво кръвонасядане с размери 14/8 см. Съдебният лекар е отразил, че тези уврежданията са получени по времето и начин, описан от  С..

 В последствие пострадалият И.Й.С. за период около три месеца не посещавал дома си в с. К., тъй като изпитвал страх от преживяното и се опасявал, че Т. ще осъществи намерението си да го убие.

От заключението на вещо лице д-р Газемба по съдебно медицинската експертиза се установяват характера и вида на причинените увреждания на С., и механизма на причиняването им. 

От заключение на съдебна психиатрично - психологична експертиза се установява, че И.Й.С. е психически годен да участва в досъдебно и съдебно производство; че има интелект в горна граница на нормална умствена надареност и е съответен на календарната му възраст и образователния ценз; че може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях; че не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет; че към момента на извършване на деянието С. е могъл да разбива свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да предвиди последиците от него; че може да участва пълноценно в бъдещ наказателен процес; както и че в деня на инцидента и няколко дни след него С. е изпитал основателен страх за живота си. Той е изпаднал в състояние на Остра стресова реакция, която е преминала за няколко дни без проведено специализирано лечение.

Въззивната инстанция споделя така установената фактическа обстановка от първата инстанция.

Жалбата е неоснователна.

Правилен и обоснован е извода на съда, че П.П.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като на 23.03.2017 г. сутринта в с.К., Ловешка област, на ул. „В.” се заканил с убийство на И.Й.С. ***, чрез словесен израз: „Аз тебе ще те убивам”, блъскал го и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението.

От обективна страна Т. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място, чрез действие, се заканил с убийство на И.Й.С. ***, чрез словесен израз: „Аз тебе ще те убивам”, блъскал го и го удрял с дървен кол, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението. Отправената закана за убийство от Т. е довела С. до уплаха и тревожност, и основателен страх за осъществяването й. Заканата за убийство е била съпроводена и с нанесен побой. Заканата е възприета от С. като реална и непосредствена, поради което веднага е сигнализирал органите на реда чрез тел. 112 и е подал жалба в РП Луковит.

От субективна страна деянието е извършено от Т. виновно, при умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователно е становището на защитата и на Т. за  отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението, за което е осъден, поради недоказаност. Излага че първата инстанция не е съобразила поотделно и в тяхната взаимна връзка събраните доказателства. Посочва, че правилно РП Луковит е прекратила наказателното производство, поради недоказаност, което е било отменено впоследствие от РС Луковит.

Този довод е бил изложен и пред първата инстанция, обсъден е подробно в мотивите на присъдата и правилно  е отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е довода на защитата, че не е установено авторството на деянието. Този довод е бил изложен и пред първата инстанция, обсъден от нея в мотивите към обжалваната присъда и  е отхвърлен като неоснователен. Първата инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК като в мотивите е  посочила установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът съобразно  чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, тъй като са налице противоречия в доказателствените материали е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.

Обвинението  е доказано по безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК. Тази инстанция, както и първата, кредитира изцяло показанията на св. И.Й.С., които са точни, последователни и непротиворечиви. Съдът дава вяра и на приобщените показания на св. А.М.М. и М.К.М. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК, както и на показанията на св. А.Р.И. по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка  с ал. 1, т. 4 НПК, дадени на досъдебното производство, тъй като са разпитани непосредствено след извършване на деянието. Въззивната инстанция дава вяра и на показанията на полицейските служители Т.П.К. и В.Н.И. /приобщените показания на св. И. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство/. От показанията на св. К. и И. се установява, че не са възприели видими увреждания по С.. В тази част показанията противоречат на звукозаписа на файла предоставен от Районен център 112 – Монтана, от който се установява, че по телефона пострадалият е говорел задъхано, кашлял и охкал, което е възприето от състава на съда и от страните в съдебно заседание, при изслушване на звукозаписа. От приложеното Съдебно-медицинско удостоверение № 63.03/ 2017 г. и заключението на вещо лице д-р М. Газемба по съдебно медицинска експертиза се установява характера, вида на причинените увреждания на С. и механизма на причиняването им.

Въззивната инстанция, както и първата, не дава вяра на обясненията на Т. в частта, в които отрича да е отправял заплахи с убийство към С., тъй като от една страна са вътрешно противоречиви, а от друга страна  не кореспондират с показанията на св. С., показанията на св.  св. А.М.М. и М.К.М. по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК, както и на показанията на св. А.Р.И. по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка  с ал. 1, т. 4 НПК, дадени на досъдебното производство, показанията на св. Т.П.К. и В.Н.И., показанията на който /Иванов/ бяха огласени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, звукозаписа на файла предоставен от Районен център 112 – Монтана, Съдебно-медицинско удостоверение № 63.03/ 2017 г., заключението на вещо лице д-р М. Газемба по съдебно медицинска експертиза се установява характера, вида на причинените увреждания на С. и механизма на причиняването им, както и на заключенията на изготвените по делото съдебно психологична и психиатрична и съдебномедицинска експертизи, от което се установява, че в деня на инцидента и няколко дни след него С. е изпитал основателен страх за живота си и е изпаднал в състояние на Остра стресова реакция, която е преминала за няколко дни без проведено специализирано лечение. Тази инстанция приема, че обясненията на Т. в тази им част са дадени в негова защита.

Въззивната инстанция приема, че не следва да обсъжда аргумента, изложен в жалбата по отношение на неспазването на разстоянието между кошерите на С. и дома на Т.. Ако Т. е имал претенции към кошерите на С., то е следвало да му заведе дело и да потърси защита по граждански ред или да се отнесе до компетентните органи.

Неоснователно е и становището, изложено в жалбата, че двамата полицейски служители, които са идвали в дома му, след като г-н С. е подал сигнал на тел. 112, са разговаряли със съпругата му, а не с негои и позоваването на написаното от полицейския служител  в докладната си, че „сигналът е недействителен”. Полицейските служители са разпитани като свидетели и съдът е анализирал дадените от тях показания. В наказателното производство показанията на полицейските служители се закрепват чрез разпит като свидетели и съдът цени тези показания, като ги съпоставя с останалия събран доказателствен материал, и не съобразява отразеното от тях в докладните записки. Поради изложеното тази инстанция не следва да обсъжда отразеното от полицейските служители в изготвените докладни записки, какъвто довод, се навежда във въззивната жалба. От показанията на св. Т.П.К. и приобщените показания на св. В.Н.И. по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, се установява, че е имало инцидент между страните по делото, който е настъпил на посочената дата, преди 06.55 часа в с.К., на улица „В.” пред домовете им. Свидетелите са посочили, че са намерели пострадалия седнал на бордюр пред неговия дом на ул. „В.” № 3 без видими следи от наранявания, че Т. е правил ремонт на покрива на дома си,  имал е работници, както и че въззивникът е нанесъл на въззиваемия побой, тъй като пчелите, които отглежда, щели да ужилят работниците му.

Съдът не приема и тезата на Т., че в сигнала на г-н С., подаден на тел.112, е неточен и противоречив, тъй като първоначално той съобщава, че са го нападнали цигани, а после уточнява, че нападателят е „един”, без да го назовава по име. Твърди, че С. е следвало да го назове по име, тъй като много добре го познава. Действително при подаване на сигнала по тел. 112 С. не  е съобщил името лицето, което го е нападнало, но при пристигане на служителите на реда С. им е съобщил името на лицето, което го е нападнало и още същия ден е подал жалба до РП Луковит.

Въззивната инстанция не споделя и възражението на жалбоподателя, че С. е отишъл на преглед след два дни при съдебен лекар в гр. София, а е следвало да отиде на преглед още същия ден или на следващия в гр. Л. и съдебно медицинско удостоверение № 63/2017 г. е издадено от д-р А.Н.Х. - специалист по съдебна медицина на 25.03.2017 г., т.е два дни след инцидента и налага довод, че два дни са продължителен период от време, през които С. е могъл да претърпи всякакви събития, случки и инциденти. Издаденото съдебно медицинско удостоверение № 63/2017 г. от д-р А.Н.Х. - специалист по съдебна медицина на 25.03.2017 г. кореспондира на показанията на св. С., както и на приложения звукозапис от тел. 112, и на заключението на вещо лице д-р Газемба по съдебно медицинската експертиза, от което се установяват характера, вида на уврежданията на С. и механизма на причиняването им, както и на заключенията на изготвените по делото съдебно психологична и психиатрична и съдебномедицинска експертизи.  

Тази инстанция приема, че правилно  е определен вида и размера на наказанието на Т., а именно наказание лишаване от свобода в размер на една година.  Така определеното наказание лишаване от свобода е наложено при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства. В НК за престъплението по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Като отекчаващо вината обстоятелство следва да се съобрази високата обществена опасност на деянието. Липсата на критичност от Т.  и неналичието на провокативно поведение от страна на С. не следва да се отчитат като отекчаващи вината обстоятелство, както е направил районния съд. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се съобрази чистото съдебно минало на Т. и добрите характеристични данни. Съдът счита, че по делото не са налице други смекчаващи обстоятелства, а и такива не се сочат и от въззивника и неговата защита, които да се ценят и да доведат до по - леко наказание на Т..

В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил  изпълнението на така наложеното наказание  на П.П.Т. за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил П.П.Т. да заплати по сметка на Районен съд гр. Луковит сумата от 118.70 /сто и осемнадесет лева и 0.70 ст./ лева, представляваща разноски по делото

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил П.П.Т. да заплати по сметка на ОД МВР Ловеч сумата от 513.00 /петстотин и тринадесет/ лева, представляващи разноски по досъдебното производство.

При служебната проверка не се установиха основания за  отмяна или изменение на присъдата.

Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 24/04.04.2019 г. по НОХД № 203 по описа за 2019 г. на Луковитския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/04.04.2019 г. по НОХД № 203 по описа за 2019 г. на Луковитския районен съд.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                           1.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                           2.