РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 493 / 22.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ П.
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ П. к.н.а. дело № 161 по
описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1,
изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила е касационна жалба от П.П.А.,ЕГН : **********,***, с посочен съдебен адрес *** срещу Решение №
323 от 17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2018г., в частта му с която е отхвърлен до размера от 50000 лв. над
уважения размер от 2 500 лв., предявеният от П.П.А. иск за обезщетение за
неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
50 000,00лв., заедно със законната лихва от 14.12.2018 г., отнасящ се за
периодите от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г., от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г.
и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г., през които е пребивавал в Затвор
Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията
на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия и в частта му с която е оставена без разглеждане исковата молба на П.П.А.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2018 г., отнасящ се за периодите от 01.01.2012 г. до 29.11.2012 г., от
05.12.2014 г. до 20.02.2017 г. и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г., през които
твърди, че е пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че
вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия и е прекратено
производството по делото в тази му част (съобразно направеното уточнение с допълнителна
молба от 13.02.2020г. от пълномощника на ищеца).
Касационния
жалбоподател счита, че съдебното решение в оспорената му част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Поддържа се, че
исковата претенция е била доказана изцяло по основание и размер. Твърди, че
през целият исков период е бил поставен в условия, които нарушават правата му
по чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и чл. 3 от ЗИНЗС.
Ответника по касационната жалба, Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, не взема
становище по допустимостта и основателността на същата.
3. Постъпила е касационна жалба от Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София, срещу Решение № 323 от 17.05.2019г.,
постановено по адм. дело № 1171 по описа на Административен съд Пазарджик за
2018г. в частта с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на П.П.А.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв., причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия в периодите от 30.11.2012 г. до 04.12.2014
г., от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумата.
Касационния жалбоподател, чрез процесуалния си
представител юрк. Чолаков счита съдебното решение в обжалваната му част за
необосновано и неправилно, доколкото първоинстанционния съд не съобразил
впълнота събраните по делото доказателства. Според Главната дирекция, в случая
не е установено по несъмнен начин, твърдените от А. вреди, да са пряка
последица от виновно, противоправно на администрацията. Твърди се, че
помещенията в които лишеният от свобода е пребивавал, са били снабдени с
тоалетна и течаща вода, хигиената в тях се е поддържала ежедневно от
изтърпяващи наказанието си лица. Счита се, че в хода на първоинстанционното
производство, А. не е доказал фактическото претърпяване на твърдените
неимуществени вреди.
Ответника по касационната жалба, П.П.А.,
не взема становище по допустимостта и основателността на същата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че двете жалби са
неоснователни по същество, с изключение на касационната жалба на
административния орган в частта относно определяне на началния момент на
присъждане на обезщетение за забавено плащане на присъдената главница.
ІІ. За допустимостта :
5. Двете касационни жалба са подадени в рамките
на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което са
допустими.
ІІІ. За фактите :
6. Въз основа на представена по делото Справка
рег. № 94/17 от 07.02.2019г., първоинстанционния съдебен състав е приел за
установено, че А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пазарджик в периодите : от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г., тоест общо 2 години
и 4 дни ; от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г., тоест общо 8 месеца и 13 дни и от
14.12.2017 г. до 14.12.2018 г. (датата
на завеждане на исковата молба, според крайният срок на предявената искова
претенция),тоест
общо 1 година.
Тези данни не са били оспорени от ищеца и
доказателства за нещо различно от приетото съда, не са представени в хода на
първоинстанционното производство. Такива възражения не са направени и в хода на
касационното производство.
7. С оглед представените от Затвора Пазарджик
данни, е прието за установено, че по време на пребиваването там, А. е обитавал
както следва :
• в периода 21.02.2017 г. до 25.07.2017 г. е бил
настанен в спално помещение № 803, с площ 20,17 кв.м., в което има 4 броя
двойни легла (едно над
друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко, като за целият период, само за три дни, осигурената жизнена площ на жалбоподателя е била над 4,00м²;
• в периода от 26.07.2017 г. до 03.11.2017 г. е
бил настанен в спално помещение № 907, с площ 21,33 кв.м., в което има 4 броя
двойни легла (едно над
друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко, като за целият период, само за 14.12.2018 г.,
осигурената жизнена площ на жалбоподателя е била над 4,00м²;
• в периода от 14.12.2017 г. до 09.01.2018 г. е
бил настанен в спално помещение № 703, с площ 46,13 кв.м., в което има 10 броя
двойни легла (едно над
друго) с
площ 1,33 кв.м. всяко, като за целият период, осигурената жизнена площ на
жалбоподателя е била под 4,00м²;
• в периода от 10.01.2018 г. до 24.04.2018 г. е
бил настанен в спално помещение № 608, с площ 21,23 кв.м., в което има 6 броя
двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като за целият период, осигурената
жизнена площ на жалбоподателя е била под 4,00м²;
• в периода от 25.04.2018 г. до 14.12.2018 г. е
бил настанен в спално помещение № 707, с площ 44,31 кв.м., в което има 10 броя
двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко, като за целият период,
осигурената жизнена площ на жалбоподателя е била под 4,00м².
Други данни и доказателства, които да
опровергават така приетите за установени от Съда факти, не са заявени и не са
представени. При това положение, като обективен ще следва да бъде приет извода,
че за периода от 21.02.2017 г. до 14.12.2018 г., т.е. в продължение на 1 година 9 месеца и 23 дни ищецът е
имал жизнено пространство отговарящо на минималния стандарт единствено за период
от 2 месеца и 8 дни. В продължение само на 1 месец това пространство е било
близо но под този стандарт, а именно 3,71 кв.м., а 20 дни е било 3,20 кв.м. В
останалото време, т.е. около 1 година и 6 месеца жизненото му пространство е
било значително под 3 кв.м. дори под 2 кв.м., като в определени периоди е
достигало до 1,10-1,20 кв.м. Това е значително под приетите от законодателя
като необходими, минимум 4,00м².
8. Въз основа на събраните гласни доказателства
е прието за установено, че в килиите е имало дървеници, хлебарки и мишки. Не е
имало резултат от пръскането срещу вредители. Мазилката е била олющена.
Повечето от тоалетните не са имали тръби и вода. Прозорците и дограмата са били
стари, без уплътнение и през зимата е било студено. Съобразно тези данни са формирани изводите,
че с оглед значително нарушение на стандартите за жилищна площ, наличието на
вредители в килиите, лошото състояние на стените прозорците и тоалетните в
килиите, явно в периода от 21.02.2017 г. до 14.12.2018 г., за около 1 година и осем месеца(1
година 7 месеца и 16дни) ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на
посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност
преминават прага на допустимите ограничения на затворниците и представляват
нечовешко и унизително отношение в противоречие с разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи.
Всички тези факти са били констатирани и
обсъдени от Съда при разрешаването на правния спор, поради което оплакването в
касационната жалба на А. в тази насока е явно неоснователно.
9. Относно първо посоченият период от 30.11.2012
г. до 04.12.2014 г. (т.е. 2
години и 4 дни),
решаващият съд е приел, че не са събрани конкретни доказателства, като причини
затова е, че началникът на затвора не е представил изисканите от съда справки, като
се е обосновал с факта, че посоченият период е отдалечен във времето и за него
не се съхранява информация. Констатирано е, че ищецът въпреки положените усилия
също не е успял да ангажира свидетелски показания или други доказателства за
този период. При това положение е прието, че тежестта на доказване се носи от
ответника, поради което е прието за установено, че условията през този по-ранен
престой на ищеца в затвора не са били по-добри от тези, описани по-горе и
относими към по-късните му престои там, като е формиран извода, че и в този
около 2 годишен период от време, ищецът също е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение, на което е бил изложен и в описания по-горе период от
около една година и осем месеца.
Крайният извод на Съда при това положение е бил,
че изключително тежкото и нечовешко отношение на което е бил подложен ищеца в
Затвора Пазарджик е продължило около 2 години и 8 месеца.
Всъщност, при описаните до тук данни, срока за
който исковата претенция е следвало да бъде приета за доказана е 3 години и 8
месеца. Посоченото в решението на първоинстанционния състав, явно е грешка при
пресмятането, която не повлиява на крайните изводи.
10. Относно конкретния размер на обезщетение е
преценено, че ищеца е бил в един
значителният период от време в условията на изключително неблагоприятни за
човешкото достойнство условия. Счетено при това положение е, че обезщетение в
размер на 2 500,00 лв. представлява адекватно овъзмездяване за
претърпените от него неимуществени вреди, което при това е съобразено и с реалната
икономическата ситуация в страната.
Прието е също така, че следва да бъде присъдена „….
законната лихва върху тази сума, но не от претендираната дата – 14.12.2018
г. Законната лихва следва да бъде
присъдена от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето
решение стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се
дължи лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното
решение „Нешков и други срещу България“….“.
11. Относно исковата претенция, обхваща
периодите от 01.01.2012 г. до 29.11.2012 г., от 05.12.2014 г. до 20.02.2017 г.
и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г. е прието за установено, че ищецът не е
пребивавал в Затвора Пазарджик, поради което е счетено, че в тази част главния
иск е недопустим.
ІV. За правото :
12. С оглед възраженията възведени в двете
касационни жалби, трябва да се отбележи, че от първата съдебна инстанция,
правилно е прието, че са неоснователни възраженията на ответната администрация
за това, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради което
по делото не следва да се счита за установено, настъпването на твърдените неимуществени
вреди.
Това което трябва да се поясни е, че този извод на
първата съдебна инстанция, би следвало да се основава на възведеното в чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС процесуално правило според което, съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото, като в случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
В този контекст, следва да се съобрази, че
съдебния прецедент не е познат на действащата в страната правна система, поради
което съдебно решение, включително когато то е постановено от ЕСПЧ по конкретен
казус, не може да бъде квалифицирано като източник на правото и само въз основа
на него да бъде разрешен друг, макар и подобен нему правен спор.
13. На следващо място, заявения в исковата молба
петитум да се присъди “законната лихва” върху сумата претендирана по главния
иск, следва да бъде разбиран като претенция за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за забавено плащане на парична сума, за периода от изпадане в забава на
длъжника до окончателното ѝ изплащане, намираща правното си основание в
чл.86 ал.1 изр. първо от Закона за
задълженията и договорите.
Несъмнено е, че в случая става реч именно за
обезщетение, защото - първо, това е легалният термин и второ, естеството на
търсената защита е да се обезщети кредитора за вредите които търпи от
незаплащането на падежа на определена парична сума за която се твърди, че е
дължима от ответника. Отделен е въпроса, че конкретния размер на това
обезщетение, който не подлежи на доказване в съдебното производство, се съизмерва с нормативно определен лихвен
процент.
Разбира се, обсъжданото обезщетение се дължи за
период от момента на изпадане в забава на длъжника до окончателно му
издължаване спрямо кредитора. Доколкото в случая произхода на паричната сума по
главния иск, съставлява обезщетение за вреди, причинени от противоправно
действие на администрацията (тоест непозволено увреждане), то съобразно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът се смята в
забава и без покана или казано с други думи, длъжникът е в забава от момента на
извършване на деликта. Исковата претенция по акцесорния иск в случая е заявена
с начален момент – подаване на исковата молба, т.е. от 14.12.2018г., което е
крайният момент, на твърдяното от ищеца противоправно поведение, предприето от
ответника. Сиреч, акцесорната искова претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на сумата по главния иск е основателно и доказана за периода
от 14.12.2018г. до окончателното ѝ
изплащане.
14. Тук следва да бъде отбелязано, нито
фактически, нито правно мотивираното решение на първоинстанционния съд, да
присъди сумата по главния иск „…ведно със
законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на
сумата….“.
Посочването, че това разрешение за началния
момент, от който се дължи „лихвата“ е в съответствие с практиката на ЕСПЧ,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“ не съставлява фактическа
и правна обосновка на постановения от съда резултат.
Каза се, че според действащата в страната правна
система, конкретния съдебен прецедент или множество еднозначни съдебни решения,
пък били те постановени от Европейският съд по правата на човека, не са
източник на правото и сами по себе си не могат да обосноват постановен от съда
по конкретен правен спор резултат.
С оглед конкретиката на обсъждания проблем,
трябва да се поясни, че действително, в решенията по чл. 41 от КЗПЧ, постановени
от ЕСПЧ(включително
и в Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото на
Нешков и други срещу България), се определя срок за
изпълнение, тоест за заплащане на присъдените обезщетения от ответника, който
обичайно е три месеца от датата, на която решението стане окончателно в
съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията.
В този смисъл, в § 25, от Раздел IV „Форма на
присъжданите от Съда обезщетения“ (The form of the Court’s awards) от Глава
„Искания за обезщетения“ (Just satisfaction claims) от Част „Практически инструкции“
(Practice Directions) на Правилника на Европейския съд по правата на човека е
посочено, че Съдът служебно определя срок за всякакви плащания, които може да
се наложи да се извършват, който обикновено е три месеца от датата, на която
решението му стане окончателно и задължително. Посочено е още, че Съдът ще
разпореди плащането на лихви за забава в случай, че този срок е надвишен.
Въпросния текст от Правилника на ЕСПЧ обаче,
повече от очевидно не може да бъде прилаган при разрешаването на конкретен
правен спор от националния съд. Правилника е относим само и единствено до
организацията, дейността, процедурата и актовете, постановявани от ЕСПЧ.
В тази част, оспореното решение следва да бъде
отменено, като искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане на
сумата по главния иск, следва да бъде уважено от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
15. Предмет на касационната проверка е и частта
от първоинстанционното решение, с което исковата претенция в частта ѝ относно периодите от 01.01.2012 г. до 29.11.2012
г. ; от 05.12.2014 г. до 20.02.2017 г. и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г. е
оставена без движение, а производството по делото е прекратено.
В случая, постановения от съда резултат не е
обективиран в съответната нему процесуална форма. В тази част, обжалваното
решение има характер на определение, но доколкото тази форма не е спазена от
съда, касационната жалба на А. ще следва да бъде приета, като подадена в срок и
при наличието на правен интерес.
16. На следващо място, предмет на осъдителния
иск е конкретно, субективно материално право, което се въвежда в процеса от
правните твърдения на ищеца, за проявлението или липсата на конкретни факти с
правно значение, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба и
заявеното от него искане, обективирано в петитума на исковата молба.
Диспозитивното начало в процеса означава, че предметът на съдебното произнасяне
и участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице - съдът
се произнася само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу
когото е потърсена защита.
Основателността на предявената искова претенция
е резултат от установяване в хода на съдебния процес на истинността на
твърденията на ищеца, тоест констатиране на проявлението на посочените от него
факти или пък липсата на отричаните от него факти. Това ще рече, че когато в
хода на съдебното производство се установи, че твърдени от ищеца факти не са
позитивно проявени, то исковата претенция в тази част е недоказана и неоснователна,
но не и недопустима, както е приел първоинстанционния съд.
17. В обсъжданата част, решението е неправилно и
ще следва да бъде отменено. Доколкото сезираният Съд не се е произнесъл по
същество на предявената пред него, допустима искова претенция, делото ще следва
да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.А.,ЕГН :
**********,*** срещу Решение № 323 от 17.05.2019г., постановено по адм. дело №
1171 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г., в
частта му с която е отхвърлен до размера от 50000,00 лв. над
уважения размер от 2 500,00 лв., предявеният от П.П.А. иск за обезщетение
за неимуществени вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.
София.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София,
срещу Решение № 323 от 17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2018г. в
частта му с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на П.П.А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 500,00 лв., причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвор – Пазарджик, която го е
поставила в нечовешки битови условия в периодите от 30.11.2012 г. до 04.12.2014
г., от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение № 323 от
17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2018г. в частта му с която
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
е осъдена да заплати на П.П.А. обезщетение за забавено плащане на
паричната сума от 2 500,00 лв., считано от датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на същото решение, до окончателното
изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на П.П.А.,ЕГН : **********,*** обезщетение за забавено плащане за
сумата от 2500,00лв. в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
14.12.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 323 от 17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2018г., в частта му с която е
оставена без разглеждане исковата
молба на П.П.А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000,00 лв.,
ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., съответно в частта ѝ отнасяща се за периодите от 01.01.2012 г. до
29.11.2012 г., от 05.12.2014 г. до 20.02.2017 г. и от 04.11.2017 г. до
13.12.2017 г., и е прекратено
производството по делото в тази му част.
ВРЪЩА делото в
тази му част на същият състав, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ
1./п/
2.
/п/