Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и с участието на
Росица Георгиева –прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 153 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.С.С. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение с дата 05.06.2019 г., постановено по а.н.д. № 98/
2019 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон – основание по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на
материалния закон, защото Районният съд не е отчел факта, че владението на МПС
– товарен автомобил „БМВ Х 5“ с рег. № ***, с който е извършено нарушението за
скорост, е било предадено на В.Х.Д. по силата на договор за наем от 01.08.2018
г. Посоченото обстоятелство се доказвало по безспорен начин от представено
заверено копие от договор за наем и декларация до сектор „Пътна полиция“ – Кърджали.
Изразява се становище, че по този начин е оборена предвидената от законодателя
презумпция в нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП за отговорност на собственика на
МПС. В подкрепа на изложеното се цитира Решение № 966/ 16.05.2018 г. по
к.н.а.х.д. № 642/ 2018 г. на АдмС – Бургас.
В касационната жалба
се сочи, че извода на РС – Кърджали, че от недекларирането от страна на касатора по установения ред друго лице да е извършило
нарушението следва, че той трябва да отговаря за извършеното нарушение, е в
противоречие с основни наказателно-процесуални принципи. Конкретно, че
противоречи на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК. Цитира се ППВС № 10/ 1973
г., че отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното. Посочва се и Решение № 1977/ 28.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1961/ 2016 г. на АдмС – Пловдив.
Следващо основание за
неправилност на оспореното решение, според отразеното в касационната жалба, е
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива
се сочат необсъждане на конкретните оплаквания, релевирани
в жалбата и в хода по същество. Твърди се, че в оспореното решение не се
съдържат мотиви как е доказано, че именно засечената скорост е на автомобила,
собственост на касатора, след като на снимката се
вижда и друг автомобил, бял на цвят. Иска се да се отмени оспореното решение и
спорът да се реши по същество, като се отмени ЕФ, издаден от ОДМВР – Кърджали.
В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не
се явява и не се представлява. В молба от пълномощника му за даване ход на
делото се сочи, че се поддържа касационната жалба.
Ответникът – ОД на
МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 98/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали,
за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното решението
РС – Кърджали е потвърдил ЕФ, серия *** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с
който на И.С.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, на
11.08.2018 г., представляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
РС – Кърджали е
изложил мотиви, че обосновано в електронния фиш името на И.С.С. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на
когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е
декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. В
оспореното решение е прието, че жалбоподателят (кастор
в настоящото производство) попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и
затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.
Съдът е взел предвид подадената от лицето декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП,
но не е я ценил като доказателство, годно да установи отразените в него факти с
мотив, че тя не отговаря на изискванията на чл. 189 ал.5 ЗДвП, според които
собственика на МПС в декларацията трябва да посочи данни за лицето, извършило
нарушението, както и копие от СУМПС. На следващо място е приел, че декларацията
е подадена за нарушение извършено на 16.10.2018г. в 11:07 часа, а настоящия ЕФ
е издаден за извършено нарушение на 11.08.2018г. в 12:27 часа.
Касационният състав
на АС – Кърджали не споделя тези мотиви и крайния извод за законосъобразност на
електронния фиш в оспореното решение, и намира същото за неправилно, поради
следните съображения:
От събраните в
производството пред РС – Кърджали доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 11.08.2018г. в
гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение с АТС № ***. Същото било позиционирано в *** на ул.”***”, до ***,
където е въведено ограничение на скоростта от 50 км. за населеното място. В
12:27 ч. на 11.08.2018 г. бил заснет движещ се в посока от *** към *** товарен
автомобил марка „БМВ Х5” с рег.№ ***, със скорост 81 км/ч. при ограничение от
50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на И.С.С. от ***, с
ЕГН **********, в графа собственик, на когото е регистрирано МПС или ползвател.
В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена
скорост от 78 км/ч. - превишаване с 28 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
От И.С. е била
подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, не по установен образец в ЗДвП,
която е получена на 21.01.2019г в ОДМВР-Кърджали. В този документ собственикът
на автомобила, с който е извършено нарушението за скорост, декларира, че на
01.08.2018г. е сключил договор за наем с В.Х.Д., по силата на който му е
предоставил владението на товарен автомобил марка „БМВ Х5” с рег.№ *** за срок от 3 години. През този период автомобила бил във владение
на В. Д., но не можел да бъде сигурен дали същия е извършил нарушението.
При така установената
фактическа обстановка оспореното решение е неправилно, като постановено в
нарушение на чл.188, ал.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В настоящия случай, с представения
договор за наем на МПС, с което е извършено нарушението за скорост,
собственикът на автомобила е посочил, че го е предоставил на друго физическо
лице. В Закона за задълженията и договорите, както и в Закона за движение по
пътищата не се съдържа форма за действителност на договора за отдаване под наем
на автомобил като този, който е установен от АТТС, поради
което следва да се приеме, че собственикът е доказал, че е предоставил МПС на
друго лице. По аргумент от изречение 2-ро на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът
не следва да носи отговорност за констатираното нарушение. В този случай
електронният фиш е следвало да бъде издаден на лицето, на което е предоставено
моторното превозно средство.
При представен
валиден от външна страна, договор за наем на МПС, неоспорен от ответника,
обстоятелството, че попълнената декларация от собственика, по чл.189, ал.5 от ЗДвП, не е по утвърдения образец и не е придружена с копие от свидетелството за
управление на лицето, на което е предоставено МПС, не е релевантно
обстоятелство, при преценка дали нарушението е извършено от собственика или
лицето, което съгласно договора за наем на МПС ползва превозното средство. В
случай, че ползвателят на МПС, на основание договор за наем, твърди, че не е
управлявал превозното средство, той разполага с възможността да се защити, като
ангажира относими доказателства, включително и
декларация за твърдените обстоятелства. Всъщност, при същата фактическа
обстановка – същият договор за наем с дата 01.08.2018 г., сключен между И.С.С. и В.Х.Д., за нарушение, извършено с МПС, предмет на този
договор – товарен автомобил „БМВ Х 5“ с рег.№ ***, е бил издаден ЕФ от ОДМВР –
Пловдив срещу наемателя В.Х.Д. Електронният фиш е бил оспорен пред РС –
Пловдив, който го е потвърдил. Решението на РС – Пловдив е било оставено в сила
с Решение № 2109/ 25.10.2019 г., постановено по к.а.н.д. № 2839/ 2019 г. на АдмС – Пловдив, XXIII състав.
В обобщение на
изложеното следва да се посочи, че с представения договор за наем на МПС, с
което е извършено нарушението, собственикът на това превозно средство, на
валидно правно основание е доказал, че е предоставил същото на друго лице,
поради което отговорността за извършено нарушение на скоростта следва да се
носи от ползвателя на МПС. Оспореният пред РС – Кърджали електронен фиш е
незаконосъобразен и като го е потвърдил РС – Кърджали е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени и се постанови решение по съществото на
спора с отмяна на електронния фиш.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 201/ 05.06.2019 г., постановено по
а.н.д. № 98/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали, вместо което
постановява:
Отменя Електронен фиш, серия *** №
***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на И.С.С. с
ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, на 11.08.2018 г., представляващо нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.