Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 04.05. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16923 по
описа за 2015 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищцата твърди в ИМ, че на посочената дата, място и час претърпяла ПТП, возейки се като пътник в л.а. „Опел
Вектра”. Вследствие на удара понесла редица
тежки увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата, фрактура
костите на черепа, контузия на шийни и поясни прешлена, които по своя характер
съставляват средни телесни повреди с разстройство на здравето продължило повече
от 30 дни.От получените травми е търпяла и продължава да търпи физически болки
и страдания, затруднения, неудобства и неприятни усещания в ежедневието си.Изпитва
главоболие, придружено със световъртеж, болки в шийния отдел на гръбначния
стълб, лесно се изморява, трудно навежда главата си и има нужда от повече
почивка, не издържа на шум. Не може сама да се справя с домакинските си
задължения и да се грижи за децата си, затова разчита на помощта на нейни
близки.Твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек
автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност” при ответното застрахователно дружество, предвид което намира, че
за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира
обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира и разноските.
Ответникът чрез пълномощника си
юрисконсулт М.В. не оспорва наличието на
валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност”(ГО) по
отношение на процесния лек автомобил, но оспорва иска по основание и размер.
Оспорва твърдения механизъм за настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените увреждания и
причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП. Поддържа, че вина за
настъпването на ПТП има водачът на другия лек автомобил и заявява възражение за
съпричиняване. Оспорва претенцията за лихва. Останалите възражения на ответника
касаят хипотези, предвидени в Кодекса на застраховането, в сила от 01.01.2016
г., предвид което са неприложими към делото. Моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен, евентуално да намали размера на претендираното
обезщетение като съобрази принципа на справедливостта, социално –
икономическите условия в страната и наличието на съпричиняване. Ангажира
доказателства и претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът ЗK „Л.И.” АД не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Мерцедес Спринтер” с рег. № ********съгласно
застрахователна полица №
BG/22/115001971705 със срок на валидност от 01.08.2015г. до 31.07.2016г.
От
протокола за оглед от 19.11.2015г, констативния протокол № 0000503/19.11.2015 г., както и заключението на САТЕ, се установява, че на 19.11.2015 г.,
около 08:00 ч., по път 112 с посока от с. Арчар към гр. Монтана се е движил л.
а. „Опел Вектра” с рег. № ********. При навлизане в с. Д.Й., в самото начало на
селото в района на стопанския двор и МТС, поради неравности по пътя,
автомобилът е намалил скоростта си. В този момент е застигнат от л. а.
„Мерцедес Спринтер” с рег. № ********управляван от П.Т.З., който е ударил л. а.
„Опел Вектра” в задната му част, леко вляво. Вследствие на удара л. а. „Опел
Вектра” се е изместил около два метра напред. Вещото
лице посочва, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л. а. „Мерцедес Спринтер”, който
се е движил с несъобразена скорост и не е спазил необходимата дистанция от
движещото се пред него МПС. Времето е било слънчево с ясна видимост.
Ищцата е пътувала на задна лява седалка, зад шофьора
в л. а. „Опел Вектра” с рег. № ********. От приетото и неоспорено заключение на
САТЕ се установява, че този модел и марка автомобили са оборудвани фабрично с
предпазни колани на всички места в автомобила. Според показанията на св. Е.Й.,
също пътник в л. а. „Опел Вектра”, ищцата е била с поставен предпазен колан. В.л.
З. в с.з. обаче посочва, че от албума
към делото ясно личи, че коланът е в опънато състояние на задната лява седалка
зад шофьора на колоната на колата, а коланът е инерционен. Това предполага, че
предпазният колан не е бил използван. Затова съдът приема, че ищцата е пътувала
без поставен обезопасителен колан, видно и от снимка № 12 на л. 99 по делото.
Съгласно заключението на СМЕ, изготвена
от в.л д-р Г., непосредствено след настъпване на ПТП на 19.11.2015 г. ищцата е
приета в МБАЛ „Д-р ********” – гр. Монтана – ХО. След изследванията и прегледите
и е била поставена диагноза: контузия на главата, мозъчно сътресение и счупване
на теменно-тилната част на черепните кости. Както контузията на главата, така и
счупване на черепните кости и сътресение на главния мозък могат да се причинят
по цитирания механизъм на ПТП – при удар в задната част на автомобила от друг
автомобил и последвало блъскане на главата на пострадалата в интериора на
автомобила. Не са установени и описани никакви наранявания или увреждания на
шията, включително и такива, свързани с възможен дефицит на активни или пасивни
движения. Няма и не е поставена диагноза травма на шията. При отразеното в
медицинските документи, че ищцата е дала сведения за инцидента, следва да се
приеме, че тя е била в съзнание.
Диагнозата счупване на черепна кост
се поставя на базата на рентгенография. От приложеното по делото описание на
рентгенография са били налице несигурни данни за такова счупване, т.е.
подозрения за наличието на счупване на тилната кост на черепа. Д-р Г. е
категоричен , че при тези данни задължително е следвало да се назначат и
проведат контролни рентгенови изследвания и да се назначат и проведат
по-високоинформативни обзорни изследвания КТ и ЯМР на глава, а най-малкото,
което може да се направи е да се проведе снимка с центраж, който да даде
възможност да се видят в профил и анфас черепните кости. Затова при наличното
описание и липсата на проведени допълнителни изследвания вещото лице прави
извод, че диагнозата счупване на черепна кост не е доказана.
По отношение на установените след ПТП
травми на пострадалата е било приложено консервативно медикаментозно лечение с
вливания на Манитол, физиологичен серум и витамин С. При изписването е бил препоръчан
хигиенно-диетичен режим, диспансерно наблюдение от личен лекар и медикаментозно
лечение.
Мекотъканната травма – контузия на
главата е довела на ищцата болки и страдания, които постепенно отшумяват за
около 2-3 седмици след инцидента. Мозъчното сътресение спада към групата на
закритите черепно-мозъчни травми. В повечето случаи пострадалите с такава
травма губят спомен за случилото се с тях, което може да е симптом както на
степенна промяна на съзнанието, така и на пълна загуба на съзнание. Много често
болните се оплакват от главоболие и повръщане, световъртеж. При леките степени
на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или
през следващите дни, като оплакванията отшумяват напълно до около 30 дни. В
конкретния случай, при анализ на данните, вещото лице е категорично, че ясното
съзнание и липсата на изразена неврологична симптоматик след ПТП-то говорят за
преживяно леко мозъчно сътресение без изпадане в пълна загуба на съзнание –
кома.
Съгласно заключението на СПЕ, изготвена
от в. л. д-р С., около една година след инцидента ищцата започнала да посещава
лекар – невролог, а след това психиатър – д-р. Н.. След извършени прегледи д-р.
Н. е поставил диагноза – реакция на тежък стрес и невротично разстройство.
Описал е страхово-депресивна симптоматика с нарушение на съня, кошмарни сънища,
като е предписал лечение, което пострадалата изпълнява и към датата на СПЕ
/21.11.2017г./. Впоследсвие д-р. Н. е променил диагнозата на посттравматично
стресово разстройство и смесено тревожно-депресивно разстройство. Във всички
издадени от него документи е посочил връзката на психичното разстройство с
процесното ПТП. Оплакванията на ищцата към момента на извършване на прегледа от
д-р С. са: главоболие,лесна уморяемост, забравяне, раздразнителност,както
и страх да се вози в кола, нарушен сън, кошмари с катастрофи, събуждане през
нощта. Пострадалата често си спомня за инцидента с неприятно чувство и
натраплива фиксация към този спомен. Вещото лице прави извод, че във връзка с
инцидента от 19.11.2015 г. ищцата е развила остра стресова реакция, преминала
след това в посттравматично стресово разстройство, умерено тежко и с напълно
изразена симптоматика, което продължава и към момента на прегледа на
пострадалата, но с редуцирана интензивност на оплакванията.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Съдът приема, че в срока на действие
на задължителната застраховка "ГО" настъпва застрахователно събитие,
което е покрит риск по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. КЗ (отм.), увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по
застрахователния договор.
Съдът установи, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. № *******.
Виновният за ПТП водач е
застраховано лице (по см. на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./) по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на автомобила
и ответника.
Поведението на водача е
противоправно, тъй като последния се е движил с несъобразена скорост и не е спазил
необходимата дистанция от движещото се пред него МПС. Щом поведението е противоправно, то е и виновно – арг от
чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В резултат на това поведение за ищцата настъпват
травматични увреждания, които ѝ причиняват болки, страдания и неудобства
в ежедневието.След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и
неимуществени вреди.
Следователно
искът е доказан по основание.
Относно размера на
обезщетението съдът обсъди представените медицински документи и
заключенията на СМЕ и на СПЕ от които се
установява, че ищцата е търпяла неимуществени вреди. Съдът съобрази указанията, дадени
с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване
на фактическата страна на спора; продължителността на лечебния и
възстановителен период - около месец; възрастта ѝ към датата на ПТП – 31
г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и
към настоящия момент. Отчете, че „мозъчното сътресение“ е най-леката форма на
мозъчно-черепната травма. Съдът зачете и обстоятелството, че ищцата не е
претърпяла счупване на черепната кост.
Съдът отчита, че ищцата е претърпяла
силен стрес от настъпилото ПТП. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000
лв.
Относно възражението за
съпричиняване:
Категорична и безпротиворечива е
съдебната практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ТК ІІ ТО), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането
като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Възражението за съпричиняване,
направено от ответника е основателно. От заключението на САТЕ се установява, че
ищцата не е била с предпазен колан, въпреки, че автомобилът е бил оборудван с
такъв. Съдът приема, че в случая процентът на съпричиняване на вредоносния резултат
е 30 %.
При това положение иска по чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважи до сумата от 7 000 лв., която следва да се присъди, ведно със законната
лихва считано от 19.11.2015 г. до окончателното им изплащане. За разликата над
сумата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лева искът
за неимуществените вреди следва да се отхвърли, като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно - отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски - 600 лв. от които съразмерно уважената
част от иска следва да й бъдат присъдени
105 лв.
На
адвокат Й.Д. един от двамата адвокати на ищцата в каквато насока е и искането в
списъка по чл. 80 ГПК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съгласно ЗА за осъщественото процесуално
представителство на ищцата в размер на 1 730
лв. съобразно фактическата и правна
сложност на делото, от която сума, съразмерно на уважената част от исковете,
ответникът следва да заплати 302,75 лв,
съразмерно на уважената част от иска на ищцата.
Ответникът съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК е направил 405 лв. разноски по делото, от които съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ищцата следва да заплати 334,13 лв, както и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. или общо 484,13 лева.
Ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на СГС – 280 лв.- ДТ.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.А.А., ЕГН: **********, от с. А., със съдебен адрес ***, партер
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 7 000 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпените болки и страдания, вследствие на застрахователното
събитие – ПТП настъпило на 19.11.2015 г.
по път 112 с посока от с. А.към гр. Монтана, при навлизане в с. Д.Й., резултат
от противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер” с рег. № ********застрахован
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.11.2015 г. до окончателното им изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 105 лв. – разноски, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за
разликата над сумата от 7 000 лв. до сумата от 40 000 лв.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 334,13 лв. –
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Й.Д., на основание чл. 38, ал.2 ЗА във
вр. чл. 7, ал.2 Н-ба № 1/09.07.2004г. за миним. размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 1 730 лв.
лв. - адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете..
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметката на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал. 6 ГПК
сумата от 280 лв. – ДТ за производството съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: