Р E Ш Е Н И Е
№ 115
гр.Плевен, 14.03.2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 33 по описа на Административен съд - Плевен за 2022
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 587
от 3.12.2021 г.,
постановено по анд № 20214430201674 по описа на Районен съд – Плевен за 2021 год., е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0938-002001/9.08.2021 г. на Началника
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на П.Г.Д. с ЕГН **********
***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за това, че на 2.06.2021 год. в 20,50 часа в гр.Плевен,
ул „Екзарх Йосиф“ до №13 с посока на движение към ул“Сан Стефано“, като водач
на л.а. „Нисан Ноте“ с рама №35NTCAE12U1134707 бял на цвят, управлява това МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред, без поставени рег.табели на определеното за
това място.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от П.Г.Д. чрез адв.Б., която счита решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Сочи, че въззивният съд не е извършил надлежна служебна проверка
за законосъобразност и обоснованост на издаденото НП. Сочи, че НП е било
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Според касатора в НП липсват посочени в
разпоредбата на чл.57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити-не е посочена
датата и номера на акта, въз основа на който се издава, както и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя - чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН.
Според касатора не е ясно посоченото в обстоятелствената част на НП - „ на основание
чл. 36, ал.2 от ЗАНН и постановление № 3316/04.08.2021 на РП Плевен. АУАН №
АА867938/02.06.2021 год., дали съставлява основанието за издаване на наказателното
постановление, т.е. при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или
въпросното прокурорско постановление е отразено, като част от обстоятелствата
при извършване на нарушението, или доказателствата, които го потвърждават по
смисъла на т.5 на чл.57, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че същевременно, с
административнонаказателната преписка е ангажирано като доказателство по делото АУАН №
АА867938/02.06.2021 год., в каквато връзка показания дават и свидетелите -
актосъставителя и свидетели по акта. Този АУАН и проверката, въз основа на
която е бил съставен, е залегнал като
основание за образуване на преписка № 3316/2021 год. на РП Плевен, по която е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство. В този АУАН са
описани обстоятелства, които до голяма степен са идентични с тези, посочени в
обжалваното НП. Позовава се на разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, според
която административнонаказателното производство се образува със съставяне на
АУАН, като единственото изключение от това правило е предвидено в ал.2 на същия
текст. При всички случаи обаче, лицето, срещу което е образувано
административнонаказателно производство, следва да е в известност, че срещу
него е инициирано такова, тъй като от този момент за него възникват и редица
процесуални способи за защита. Затова и законът предвижда актът да бъде
съставен в негово присъствие, като изрично са посочени случаите, когато това не
може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН), както и да му бъде връчен - чл.43
от ЗАНН. Поради тази причина и изискването да бъде посочен акта, въз основа на
който се издава наказателното постановление е залегнало като задължителен
реквизит в нормата на чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН. Според касатора е недопустимо
едва с получаването на наказателното постановление привлеченото към отговорност
лице да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно
производство. В този смисъл счита,
въпреки, че в разпоредбата на т.З на чл.57, ал.1 не е изрично посочено
постановление на прокурора, че под използвания термин „...акта, въз основа на
който се издава...” следва да са разбира и съответно посочен и акт на прокурора
или съда, с който производството е прекратено и изпратено на наказващия орган,
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Респективно, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице следва да е уведомено и узнало за
тези актове на съда или прокурора, а данни в този смисъл по делото няма, тъй
като липсват доказателства, че постановление №3316/04.08.2021 на РП Плевен е
било връчено на жалбоподателя. На това основание прави извод, че посочване на акта, въз основа на който е
издадено наказателното постановление, липсва. Декларативното отразяване в обстоятелствената
му част, че в правния мир е налице постановление № 3316/04.08.2021 на РП Плевен
не може да се приеме, като изпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.З от ЗАНН.
На второ място сочи, че са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, тъй като, при наличие на образувано
наказателно производство за престъпление от общ характер, въз основа на
императивната норма на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗАНН производството по съставения акт за
установяване на нарушение е следвало да се прекрати с нарочен акт на
административнонаказващия орган. Това не е сторено, а докато е било висящо и
наказателното производство фактически и юридически са се водели две
производства с характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице за
едно и също деяние, което освен че е в разрез с повелителната норма на чл. 33,
ал.2 от ЗАНН, нарушава и указанията на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г.
на ОСНК на ВКС на РБ, според което и за да се съблюдават нормите на
европейското право /ЕКПЧ/, вкл. принципа „non bis in idem” /не два пъти за едно и също деяние/, не се допуска
паралелни наказателни процедури спрямо същото лице, за същите обстоятелства. В
процесния случай има идентичност между обстоятелствата, за които били започнати
и двете наказателни производства. При това положение, преписката по съставения
акт за установяване на нарушение следвало да се прекрати, с оглед произнасяне
на компетентния орган по образуваното наказателно производство, по смисъла на
НПК. Това не е било сторено, но при прекратяване на производството от прокурора
и изпращане материалите на административнонаказващия орган по компетентност,
последният, издавайки обжалваното НП, едва в описателната част се позовал,
както на съставения от служител на пътна полиция акт за установяване на
нарушение, така и на постановлението на прокурора, с оглед прилагане на
изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН. В случай, че наказващият орган се позовава
на изключението от правилото, регламентирано в чл.36, ал.2 от ЗАНН, а именно,
че издава наказателно постановление въз основа на влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателно производство/ респективно постановление за отказ да
се образува наказателно производство, същото следва да се издаде без съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. В обсъжданото НП са смесени двете законови възможности
за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт
за установено нарушение и при позоваване на изключението от това правило- по
чл.36, ал.2 от ЗАНН. Тези процедури според касатора не са приложими в условието
на алтернативност и прилагането им заедно, при издаване на едно наказателно
постановление опорочава последното, тъй като противоречи на цитираните
императивни норми на закона, съдържащи основни производствени правила.
На следващо място сочи в жалбата, че въззивният съд не е съобразил, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН визира, че "по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго". Това предпоставя извод според касатора, че
цитираната разпоредба описва случаите, при които не следва да се носи
отговорност и се прилага НК. Конкретният случай според адв.Б. попада в
приложното поле на чл. 11, предл. 3 от ЗАНН и съставлява обстоятелство,
изключващо отговорността на дееца за извършеното деяние, с оглед на
установената му явна незначителна обществена опасност. Отделно от това дори да
има извършено нарушение, то същото е типичен пример за маловажно нарушение,
предпоставящо приложението на чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил този институт
при наличие на всички условия и издал санкционен акт, органът -издател е
нарушил и материалния закон, защото би следвало лицето да не се санкционира, а съдът
при направено искане за приложение на съответната разпоредба изобщо не е
изложил мотиви в тази насока.
Безспорно в хода на производството пред съда, а и в
хода на прокуроската проверка е установено, че водачът не е знаел, че
процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред. Ангажирането на
административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма
изисква нарушителят да е действал умишлено, респективно да е управлявал
съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация или че е
регистрирано, но е без табели. Отсъствието на умисъл, което е безспорно
установено още в хода на прокурорската проверка, според касатора прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно поради липса на субективния елемент на визираното нарушение. Доколкото
в конкретния случай наказателното производство е прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не представлява престъпление по
чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, тъй като липсва пряк умисъл за осъществяването
му, то следва да се приеме, че липсва пряк умисъл и за извършване на
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
На последно място сочи, че касаторът работи като
търговски представител към фирма „Астра Биоплант” ЕООД и във връзка с работата
му се налага ежедневно да пътува. Има три деца, за които се грижи. Две от
децата са студентки -редовна форма на обучение- платено, като относно едната има
постановено Решение на ТЕЛК поради заболяване. За процесното нарушение е
предвидено и лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца. Това би лишило
касатора от правото да престира труд поради заеманата от него длъжност
търговски представител, което от своя страна ще го постави в невъзможност да се
грижи да децата си и да поема разноските по обучението на двете момичета, както
и ежедневните си разходи.
В заключение моли съда да отмени оспореното НП.
В съдебно
заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.Б., която поддържа
жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото
на спора, моли за отмяна на оснореното решение и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
2.06.2021 г. Д. *** лек автомобил „Нисан
Ноте“ с рама №35NTCAE12U1134707, бял на цвят. В 20:5 0 часа на ул. „Екзарх Йосиф“ до №13 с
посока на движение към ул. „Сан Стефано“. Свидетелите Б.К. и Г.И.– длъжностни
лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен, спрели Д. за проверка. В хода на
проверката длъжностните лица констатирали, че управляваното МПС – „Нисан Ноте“
с рама №35NTCAE12U1134707, бял на цвят, е
без регистрационни табели, поставени на определеното за това място, не е регистрирано по надлежния ред. По
време на проверката свидетелите К. и И. изискали от Д. да представи свидетелство за управление на МПС
и контролен талон към него, като същият не представил описаните по-горе
документи. За констатираното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП длъжностните
лица съставили АУАН Серия АА бл. № 867938/02.06.2021г. Д. се запознал със съдържанието на акта и го
подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок не е било
депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени
писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът установил въз
основа на показанията на свидетелите К. и И., както и от приобщените по делото
писмени доказателства. Съдът установил,
че по повод извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП
материалите във връзка с издадения АУАН били изпратени в РП – гр. Плевен за
образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по НК. С
постановление от 3.08.2021г. РП – гр. Плевен е постановила отказ да се образува
наказателно производство. Въз основа на издадения АУАН и постановлението за
отказ да се образува наказателно производство от РП-Плевен е издадено
оспореното НП, в което жалбоподателят е административно наказан за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. По същество с НП № 21-0938-002001/09.08.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Плевен, на Д. било вменено нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 2.06.2021г., съобразно който
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата ”. Съдът
констатирал, че описаната по-горе фактическа обстановка не се и оспорва от
жалбоподателя. По делото приел за безспорно, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал въпросното МПС, без регистрация, както и че няма
табела на определеното за това място – т.е. не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът констатирал, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните
в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е
описано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДП, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които
са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съдът приел за
неоснователно възражението в жалбата за неяснота за кое точно административно
нарушение е наказан жалбоподателят. Според въззивния съд право на АНО е да
прецени за кое административно нарушение да накаже и след като го опише
прецизно, както е сторено в конкретния случай, да наложи каквато санкция
прецени в законоустановените размери. Съдът изложил доводи, че за административното нарушение – предмет на
АУАН и НП - по чл.140, ал.1 от ЗДвП Д. не
е наказан два пъти, а само веднъж – с НП № 21-0938-002001/09.08.2021г. след
влизане в сила на Постановление на РП-Плевен за отказ да се образува
наказателно производство. Преди това АНО е наложил административни наказания с НП
№ 21-0938-001994/2021г. на л.35-36 от делото за останалите две установени със
същия АУАН Серия АА бл. № 867938/02.06.2021г., нарушения на чл.100, ал.1т.1 от ЗДвП. Съдът приел, че няма пречка да се налагат наказания с две отделни НП,
констатирани с един и същи АУАН. По тези съображения съдът потвърдил оспореното
НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Не се спори между
страните и се установява от събраните по делото доказателства, че Д. е
управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС – Нисан Ноте. МПС е било
управлявано по път, отворен за обществено ползване. В тази връзка свидетелят на
нарушението Г.И. при разпита си в съдебно заседание е заявил, че по повод
сигнал за неправилно паркирали автомобили, забелязали преминаващ край
полицейския патрул автомобил без регистрационни табели, последвали автомобила и
го спрели на ул „Екзарх Йосиф“ до №13. В същия смисъл са и показанията на
актосъставителя К., който съобщава, че при извършване на друга проверка по
подаден сигнал забелязали да се задава автомобил без поставена отпред
регистрационна табела. При приближаване към полицейския автомобил, водачът
рязко ускорил и при преминаване покрай полицейския автомобил, актосъставителят
възприел и липсата на задна регистрационна табела, което го мотивирало да
тръгне веднага след автомобила. Пуснал светлинна и звукова сигнализация и
последвали автомобила по ул.“Стара планина“, след което автомобилът завил рязко
надясно към ул „Екзарх Йосиф“ и там спрял. Било установено, че автомобилът не е
регистриран. Показанията на свидетелите са ясни, конкретни , категорични, а не
колебливи, поради което и правилно са кредитирани от районния съд. Следва да се
има предвид, че касаторътт не отрича факта на движение на нерегистрираното МПС
по път, отворен за обществено ползване, единствено навежда извинителни според
него причини, че се е придвижвал на късо разстояние, за да прибере автомобила
до гараж. Следва да се има предвид, че конкретните съобщени причини за
управление на автомобил без регистрация са ирелевантни за отговорността на Д. и
не изключнват отговорността му за извършеното нарушение. Същият, видно от
справката за нарушител на л.9 и сл. от въззивното дело, е правоспособен водач
от 17.12.1999 год., т.е. повече от 22 години, поради което не може да се
позовава на незнание на правилата, регламентиращи управлението на МПС, и
по-конкретно, че същото може да се управлява само след като е надлежно
регистрирано.
Не са налице основания за квалифициране
на деянието като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая деянието е
типично за вида си, то не се отличава от останалите такива. Липсата на
регистрация на съответното МПС не влече и задължение за сключване на
задължителна застраховка „ГО“, която би покрила евентуални щети при настъпване
на ПТП с това МПС, което е още едно основание такива нерегистрирани МПС да не
се допускат за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване. Фактът, че Д. е реабилитиран, което се
установява от Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 3.08.2021 год., както и че от деянието не са настъпили вредни
последици, е отчетено от АНО при индивидуализацията на наказанието, което и
относно глобата, и по отношение на лишаването от права е в минималния предвиден
от закона размер и срок. Деянието е такова на формално извършване и вредите не
са съставомерен признак на същото. Приложените към касационната жалба
доказателства, удостоверяващи, че касаторът има две дъщери, които са студентки
и се обучават във ВУЗ, не променя този извод, предвид, че размерът на
наложената глоба от 200 рева е платим еднократно от една страна. От друга, Д.
не е представил доказателства, че материалното и имущественото му
състояние е такова, че дори заплащането еднократно
на глоба в размер на 200 лева би накърнило екзистенц минимума му в степен, че
да го лиши от средства за препитание . Нещо повече- към момента на произнасяне
на настоящата инстанция е в сила нова разпоредба чл.189з от ЗДП – ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., съгласно която за нарушенията по този
закон (има се предвид ЗДП) не се прилагат чл. 28
и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. Именно с оглед особеностите
на конкретния деец , обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените, типичните случаи на престъпление от този
вид, РП-Плевен е направила преценка, че в случая не се касае за престъпление, а
за административно нарушение, което следва да се санкционира по
административнонаказателен ред.
Не е допуснато и процесуално нарушение , свързано със
започване на проведеното срещу Д. административнонаказателно производство.
При констатиране на нарушението органите на полицията
са съставили срещу Д. АУАН АА 867938/2.06.2021 год. С изпращане на материалите
по административнонаказателната преписка на Районна прокуратура Плевен,
органите на административнонаказателното производство са се десезирали от
разглеждане на спора, тъй като са приели, че разглеждането на случая е от
компетентността на прокуратурата. В случая не може да се твърди с категоричност
дали административнонаказателната преписка по съставения акт е била прекратена
или не, тъй като не са събирани доказателства в тази насока, но по
–същественото е, че след сезиране на РП-Плевен с данните от съставения акт и
събраните по преписката материали, въпросът, който е подлежал на разглеждане, вече е бил в компетентонстта на
прокуратурата. Ненамирането на основание за ангажиране на наказателната
отговорност на Д. от своя страна, и по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН, е
станало основание, без приложен акт, да бъде образувана административнонаказателна
преписка , именно защото производството е прекратено от прокурора, респ.
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратил същото
на наказващия орган. Затова и съдът намира, че не е допуснато нарушение във
връзка с образуване на производството срещу Д.. А в издаденото НП са описани
чрез техните индивидуализилращи белези и съставения по-рано акт , и издаденото
прокурорско постановление.
Ето защо касационната инстанция счита, че оспореното решение, с което е направен същия извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на Д. нарушение, като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 587 от 3.12.2021 г., постановено по анд № 20214430201674
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.