Разпореждане по дело №47171/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 88779
Дата: 22 септември 2022 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20221110147171
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 88779
гр. София, 22.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.Д.
като разгледа докладваното от М.Д. Частно гражданско дело №
20221110147171 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „******* ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Ц. Д. Х. за вземане в размер на 500 лева - главница по договор за
потребителски кредит № 40005364295 от 12.08.2021 г., ведно със законната лихва от
31.08.2022 г. до окончателното плащане, 107,95 лева – договорна лихва за периода
20.09.2021 г. – 20.07.2022 г., 150 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст,
350 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, 30 лева – неплатени такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и 140,03 лева – мораторна лихва за
периода 21.09.2021 г. – 30.08.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 150 лева -
неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сумата от 350 лева - неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и за сумата от 30 лева - такси за
извънсъдебно събиране. Съображенията за това за следните:
Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към договора
за потребителски кредит таксите за допълнителен пакет услуги, които са незадължителни за
сключването на договора, се прилагат при следните условия, като: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, както и за едностранна промяна на погасителния
план от страна на клиента. Таксите за ползване на тези услуги се дължат еднократно, при
сключване на договора, а заплащането им от потребителя е разсрочено, като сумата се
включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесните услуги очевидно нямат. В частта
им по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на
договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще
осъществи някакво поведение насреща или не. Същият извод се налага и за заявеното
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за
заплащането на възнаграждението кредиторът отново не дължи никакво конкретно
1
поведение. От анализа на общите условия е видно, че всъщност до промяна в погасителния
план може да се стигне единствено при постигнато съгласие с кредитора, което по същество
възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат
самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да
изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като
„услуга“ е без значение, тъй като потребителят не получава насрещна престация. Касае се за
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 14,96 лева до пълния
заявен размер от 25,56 лева за платена държавна такса и над сумата от 29,26 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „******* ЕООД, ЕИК *********, срещу Ц. Д. Х., с ЕГН
**********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 150 лева - неплатено възнаграждение за закупена
услуга Фаст, за сумата от 350 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и
за сумата от 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 14,96
лева до пълния заявен размер от 25,56 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение
над сумата от 29,26 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
2
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3