Р Е Ш Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 27.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври през хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.П. и в присъствието на прокурора ............................, като
разгледа докладваното от съдията Карагьозова Гр. дело № 801 по описа за 2017
година, за да произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „К.П." ЕООД излага в исковата си молба, че
дружеството е спедиторска
компания, занимаваща се с организиране и извършване
на вътрешен и международен транспорт. Със заявка за товарене № VH 439 от „Ш. АЕ” ОТ 61,GR-57022, С., С. от 23.05.2016 г. на „К.П." ЕООД било възложено
извършването на международен транспорт с адрес на товарене: „Б. С." ГмбХ, Х.Х.Щ.17,
47906, К., Г., с ден на товарене: 24.05.2016
г., 7,30-14,30, място на разтоварване: „С.Е.",
57009, К., Г. и дата на разтоварване: 27.05.2016 г.- пълен камион, стока:
електроуреди. За спедиторската услуга страните
договорили възнаграждение в размер на 2 150 евро без
ДДС.
От своя страна „К.П." ЕООД-
със заявка № 427514/23.05.2016 г. възложил
извършването на транспорта на ЕТ „Ш. - М.Б."
при условията описани по-горе като било уговорено навло в размер на 4009 лева без
ДДС. За извършването на транспорта
била съставена медународна ЧМР товарителница, в която
били отбелязани всички реквизити на превозния договор, а като превозвач е
посочен ЕТ „Ш. - М.Б.". Видно било/от
клетка 18 на товарителницата/, че превозвачът приел товара
за превоз без забележки. При
получаване на стоката в мястото на разтоварване получателят „С.Е." констатирал, че вследствие на зле извършен
транспорт имало причинени вреди на превозваната стока, а именно: много паднали палети и смачкани кутии, за което направил съответна забележка в клетка 13 от товарителницата. Въз основа на тези паднали палети със стока, както и на
смачкани кутии със съответни електроуреди в тях, част от стоката се твърди, че била увредена. Повредените
електроуреди се сочи, че са предадени от получателя на стоката „С.Е." на „М.А.Р.Д." като отпадъци
за да бъдат рециклирани- да не застрашават и увреждат околната среда. След получаване
на товара клиентът, възложил транспорта предявил претенция към „Ш. АЕ" за вреди от транспорта в размер на 431,26 Евро които съгласно Фиксирания
курс на БНБ към еврото били 843,47 лева. „Ш.
АЕ" заплатил претенцията на изпращача, след което предявил същата
претенция към „К.П."
ЕООД. Тъй като с ищцовото дружество имали
редовни и дългосрочни търговски отношения, по които „Ш. АЕ"
дължи периодично плащане на натрупани суми, то последното дружество направило
прихващане на платената от него сума към възложителя на транспортната услуга в
размер на 843,47 лева (431,26 Евро) с дължими от него плащания към „К.П."
ЕООД. За прихващането уведомили „К.П." ЕООД и била издадена фактура. Съответно от своя
страна „К.П." ЕООД предявява претенция
към ЕТ „М.Б." на 05.07.2016 г. като го кани да му
заплати сумата от 843,47 лева за причинени вреди върху стоката по
време на превоза, осъществен от него, но
последният отказвал да плати. Въпреки поканите, разменената кореспонденция и
предявената рекламация ответникът се твърди, че не е заплатил претендираната сума.
С оглед на изложеното по-горе „К.П." ЕООД
сочи, че за него възниква правен интерес да заведе иск за заплащане сумата от
843,47 лева от ответника, която сума представлява причинените от него вреди
върху товара от извършен от него международен транспорт, като и заплащането на
законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 843,47 лева от датата на
поканата за плащане/05.07.2016г./ до 02.05.2017 г./датата на исковата молба/.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си ищецът поддържа предявения иск. Излага
подробни съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да присъди
направените по делото разноски.
В законоустановения срок
е депозиран писмен отговор от ответника, в който се сочи, че действително между ответника и ищеца „К.П." ЕООД е налице
договор за международен автомобилен превоз на стоки.
Според ответника същият се уреждал от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/- съгласно чл. 1 от същата, доколкото мястото на приемане на
стоката за превоз и мястото на доставяне й се намират в две различни държави.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от конвенцията товарителницата удостоверявала до доказване на
противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача, а
съгласно чл. 4 договорът за превоз се установявал със самата
товарителница. С подаването на заявката за международен превоз от страна на
ищеца и нейното приемане от страна на ответника бил сключен договор за
международен превоз на стоки с всичките последици от това, включително и
задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоз
при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по
осъществяването на самия превоз.
Относно самото доставяне
на стоката не се спори, а и тези обстоятелства били отбелязани в самата CMR товарителница. Спорът,
според ответната страна, е: причинени ли са вреди на превозваната стока при
извършването на превоза?
Ответникът оспорва твърдението на
ищеца, изложено в исковата молба, че при получаване на
стоката в мястото на разтоварване получателят „С.Е." е констатирал, че
вследствие на зле извършен транспорт имало причинени вреди на
превозваната стока. Съображенията за
това били следните:
Видно било
от CMR товарителница, че в клетка 13 е отбелязано -
установени паднали палети и смачкани кутии, което не означавало, че стоката е увредена. Получателя на стоката „С.Е."
не бил
направил възражение пред ответника за установени повреди
по стоката, нито такива били направени в срок от седем
дни, считано от доставянето й, ако се касае до скрити липси и
повреди с посочване на общото естество на липсата или повредата. В този смисъл се
сочи да е
разпоредбата на чл. 30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки . Следователно следвало да се приеме, че
превозвачът Едноличен търговец М.К.Б. с фирма „Ш. - М.Б."
е изпълнил задължението си по заявката за международен превоз.
Извън изложеното, след като ищецът „К.П."
ЕООД предявил претенции за причинени вреди върху стоката по време на
превоза, Едноличен
търговец М.К.Б. /лично
осъществил превоза/,
на 19.07.2016 г. поискал от ищеца да му бъдат предоставени
„увредените" електроуреди. Въпреки това ищецът не му
бил
предоставил електроуредите и след четири месеца уведомил ответника, че стоката е дадена за
рециклиране.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на
исковата молба. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото няма спор, че ищцовото
дружеството е спедиторска компания, занимаваща се с
организиране и извършване на вътрешен и международен
транспорт. Не се спори също така, че на „К.П." ЕООД със заявка за
товарене № VH 439 от
„Ш. АЕ” ОТ 61,GR-57022, С., Солун от
23.05.2016 г. /л.48 от делото/
било възложено извършването на международен транспорт с адрес на товарене в Г., ден на товарене: 24.05.2016 г., 7,30-14,30, място на
разтоварване: „С.Е.", 57009, К., ГЪРЦИЯ, дата
на разтоварване: 27.05.2016 г. пълен камион, стока: електроуреди. За
спедиторската услуга страните договорили
възнаграждение в размер на 2 150 евро. Не
е спорен и факта, че от своя страна „К.П." ЕООД-
със заявка № 427514/23.05.2016 г.
възложил извършването на транспорта на ЕТ „Ш. - М.Б."
, като било уговорено навло в размер на
4009 лева без ДДС/л.15 от делото/. За извършването
на транспорта била съставена медународна ЧМР
товарителница, в която като превозвач е посочен ЕТ „Ш. - М.Б."/л.12/. Превозвачът приел товара за превоз без забележки. При получаване на стоката в мястото на разтоварване
получателят „С.Е." констатирал, че имало
причинени вреди на превозваната стока, а именно: много паднали палети и смачкани кутии, за което направил съответна забележка в клетка 13 от товарителницата.
Процесните електроуреди/подробно описани-л.33/ са предадени от
получателя на стоката „С.Е." на „М.А.Р.Д." като
отпадъци за да бъдат рециклирани. След получаване на товара клиентът, възложил транспорта, предявил
претенция към „Ш. АЕ" за вреди от транспорта в размер на
431,26 евро. Възражение до „Ш. АЕ" е изпратено на дата 30.05.2016г./л.30 от делото/. В него
се посочва, че описаните стоки са непродаваеми. „Ш.
АЕ" заплатил претенцията на
изпращача, след което е предявил същата претенция към „К.П." ЕООД.
Тъй като с ищцовото дружество имали
редовни и дългосрочни търговски отношения, по които „Ш. АЕ"
дължи периодично плащане на суми, то последното дружество направило прихващане
на платената от него сума към възложителя на транспортната услуга в размер на
843,47 лева (431,26 Евро) с дължими от него плащания към „К.П."
ЕООД. За прихващането уведомили „К.П." ЕООД и била издадена фактура. Съответно от своя
страна „К.П." ЕООД предявло
претенция към ЕТ „М.Б." на 05.07.2016 г.
с покана да му заплати сумата от 843,47 лева за причинени вреди върху стоката по време на
превоза, осъществен от него.
По делото е допусната експертиза
със задачи 1.
Да установи извършено ли е прихващане от „Ш. АЕ" с дължима сума към „К.П."
ЕООД по процесния случай, кога, с каква сума. Да установи осчетоводено
ли е прихващането в счетоводството на „К.П." ЕООД. Да изчисли законната
лихва върху сумата от 843,47 лева, както и да посочи водено
ли е редовно счетоводство. Вещото лице в съдебно заседание потвърждава
заключението по изготвената експертиза и същата не е оспорена от страните,
поради което съдът я възприема. Заключението на експертизата е в насока, че „Ш. АЕ" е начислил сума в размер от 431,26
евро/или 843,47лв./ с характер на обезщетение за причинена вреда при извършен
превоз, като прихващане е извършено на 07.09.2016г. Това прихващане е
осчетоводено в счетоводството на „К.П."
ЕООД, което е
водено редовно. Вещото лице е изчислило и лихвата за периода от 05.07.2016г. до
02.05.2017 г. като сума в размер от 70,90лв./л.85 от делото/.
При така изяснената
фактическа обстановка по делото, се правят следните правни изводи:
Исковата сума се търси от ищеца като страна по договор
за превоз, по който той е действал от своя име, но за сметка на трето лице.
Ищецът не твърди в исковата молба, че обезщетявайки своя съконтрахент
по спедиционния договор за вредите по товара, счита,
че е встъпил в неговите права за получаване на обезщетение от превозвача или че
е изпълнил чужд дълг, защото е активно легитимиран да получи обезщетението на
собствено основание в изпълнение на договора за превоз, сключен между него и
ответника за сметка на третото лице. Принципно е допустимо предявяването на
посочените два иска при условията на алтернативно съединяване, тъй като
предметът им би бил един и същ - паричното обезщетение за вредите по товара,
като за ищеца би било без значение на кое от двете алтерантивни
основания ще бъде осъден ответника. Въпреки това, за прецизност следва да се
посочи, че ищецът не твърди в исковата си молба да е встъпил в правата на трето
лице и да предявява суброгационен иск. Като страна по
договора за превоз, той предявява от свое име претенция към превозвача. Той би
имал това право дори без да има плащане към посочената от него фирма. След като
договора за превоз между спедитора и превозвача поражда действие пряко в
правната сфера на първия, неговите отношения с третото лице и в частност –
факта на осъщественото плащане на обезщетение са без значение за отговорността
на превозвача спрямо ищеца в качеството му страна по договора за превоз.
Превозвачът отговаря за увреждането на товара и дължи обезщетение пряко на
лицето, което е сключило с него договора за превоз. От
това следва извод, че първоинстанционният съд е
сезиран с искова претенция на възложителя по договор за превоз за плащане на
обезщетение от неговото неизпълнение т.е. иск по чл. 72 от ЗАП/Закон за автомобилните превози/, вр.
с чл.67 от ЗАП.
От доказателствата е видно, че от страна
на ищеца е отправена до ответника оферта за автомобилен транспорт.
В същата е посочен адресът на товарене
на стоката , фирмата товародател, вида на стоката и адресът на разтоварване на
същата. Определен е графикът на товарене и разтоварване и начинът на плащане.
Определени са и общите права и задължения на страните по този договор - ищеца и
ответника/л.15-17 от делото/. В заявката-договор се съдържа искане ответното
дружество да потвърди приема ли условията по нея. Посочено е, че двете страни
признават договора за сключен, без нужда от писмено потвърждение, както и че
след получаване на заявката, при липса на мотивиран отказ, тя се счита за
потвърдена.По делото доказателства за такъв обратен отговор не са представени.
Приложена е обаче CMR товарителница, в която се съдържат всички описани в
заявката-договор данни за товародател, получател на стоката, вид, момент на
товарене и т.н. Това, съпоставено и със съдържащото се в отговора на исковата
молба неоспорване на наличието на превозни отношения с ищеца, води до извод, че
договорът за превоз между страните е факт.
В представената международна
товарителница / ЧМР товарителница/, в която са отбелязани всички реквизити на
превозния договор, като превозвач е посочен ЕТ „Ш. - М.Б.".
Превозвачът е получил стоката в Г. от изпращача в посоченото количество – 33 европалета. Удостоверените в документа факти очертават
възникнало превозно правоотношение с ответника. Видно от свидетелските
показания на св.А.К.Г., ответникът в
настоящия случай е възложил фактическото извършване на превоза на този
свидетел.
От съдържанието на посочената заявка е
безспорно, че самият ищец в отношенията си с ответника е действал от свое име,
но за чужда сметка. Това следва най- вече от факта, че плащането по договора е
свързано с извършване на действия от страна на получателя на стоката(трето
лице) и с обвързване на отношенията между страните и с разпоредбите на общи
спедиторски условия.
От казаното е ясно, че основателността
на иска е обусловена от законовите предвиждания, уреждащи правата и
задълженията на страните по спедиционния договор и
договора за превоз.
В чл. 361 на ТЗ е посочено, че със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз
на товар, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на комисионния
договор.
В чл. 349, ал.1 от ТЗ е казано, че по
сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и
задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице
името на доверителя.
На тази база идва и заключението, че по
отношение на превозвача, спедиторът има качество на товародател и отношенията
между тях се уреждат от сключения договор за превоз, разпоредбите на ТЗ относно
същия, а с оглед чл. 379 от ТЗ и на законите уреждащи отделните видове превози.
При този тип договори превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози
до определено място лице, багаж или товар. В случая се касае за автомобилен
превоз, което води до извод, че следва да се имат предвид разпоредбите на
Закона за автомобилните превози. От друга страна се касае за превоз от Г. до
Гърция/ превоз, който има трансгранични /международни
елементи//, страни по превозния договор са съответно българско търговско
дружество и ЕТ със седалище в България, което с оглед чл. 5, ал. 4 от Конституцията сочи, че в тези отношения на първо место приложение намира
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки , както се
сочи и в самата товарителница/л.12/. В
тази конвенция въпросът с отговорността на превозвача е уреден в чл. 17. В т.1 на този член е указано, че превозвачът
е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от
момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата
при доставянето й. В т. 2 са предвидени някои от условията за отпадане на тази
отговорност като е казано, че това е факт ако липсата, повредата или забавата
се дължат на грешки на правоимащия т.е. на
възложителя, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее. В т. 3 пък е посочено, че
освобождаването от отговорност не може да е свързано с недостатъци на
превозното средство, с което превозвачът си служи за извършване превоза, нито
на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови
служители. Тези условия от своя страна са възприети от българския законодател и
са включени в Закона за автомобилните превози-чл.66-68 от същия.
Анализът на така изложеното води до
извод, че отговорността на превозвача произтича от общото изискване да положи
грижа на добър стопанин за извършване на превоза. Тя предполага създаване на
условия за опазване и съхраняване на стоката по време на превоза.
Посоченото, съотнесено
с разпоредбата на чл.370 ал.1 ТЗ изисква, след като товародателят е предал на
превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза и превозвачът не е
направил изрично възражение за явно неподходяща опаковка, следва да се приеме,
че вредите, които биха настъпили по време на транспорта, са за сметка на
превозвача по арг. от чл.370 ал.3 от ТЗ. Видно
е от вписаното в клетка 18 на приложената товарителница, че превозвачът е приел товара за превоз
без забележки.
В конкретния случай при пристигане на
стоките в мястото на разтоварване/Гърция/ е установено, че получателят „С.Е."е
констатирал, че вследствие на извършения транспорт имало причинени вреди на
превозваната стока, а именно: „много
паднали палети
и смачкани кутии”, за което направил
съответна забележка в клетка 13 от
товарителницата/л.12 от делото/. Въз основа на тези паднали палети със стока, както и
на смачкани кутии със съответни електроуреди в тях, част от стоката се твърди в исковата молба, че
била увредена.
Индиция за това е, че описаните повредени
електроуреди са предадени от получателя на стоката „С.Е."
на „М.А.Р.Д." като
отпадъци за да бъдат рециклирани. Фактът на нарушаване на част от
опаковките се потвърждава и от свидетеля А.К.Г., на когото ответникът е възложил фактическото извършване на
превоза. Именно в негово присъствие като представител на превозвача е направено
отбелязването в товарителницата и същият не е възразил, че част от опакованата
стока е деформирана. Относно това, че св.Г. посочва по-малко нарушени опаковки
от отбелязаното в документа, съдът кредитира отбелязването в товарителницата и
поради факта на съществуващите отношения на родство между св.Г. и
представляващия превозвача ЕТ
„Ш. - М.Б.". В този случай е обясним стремежа за омаловажаване на проблема
и даването на показания, с които да се облекчи отговорността на М.Б., като
представител на ЕТ, с който Г. е в отношения на сватовство/имат бракове с две
сестри/. Относно рекламационното производство,
уредено в чл.30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки/наричана накратко Конвенцията/, следва да се отбележи следното: Неоснователен
е доводът на ответната страна/посочен в отговора към исковата молба/, че
получателят на стоката не е направил възражение пред превозвача веднага, респ.
в 7-дневен срок, считано от доставянето на стоката, поради което неговата
отговорност следва да бъде изключена. Както бе посочено и по-горе отбелязването
в товарителницата във връзка с увредената стока е извършено в присъствието на
представител на превозвача. На следващо място, изискването на чл.30 от
Конвенцията не преклудира възможността за предявяване
на претенции при неизпълнение на определено договорно задължение, а само
размества доказателствената тежест. Това явства от
текста-„счита се, до доказване на противното, че е получил стоката в
състоянието, описано в товарителницата”. Описаното в товарителницата състояние
също установява, както и свидетелските показания на Г., че част от стоката е
получена с увредени опаковки, което логично съответства и на установеното
по-късно засягане на техническата изправност на уредите. Неоснователен е и
наведения довод, че установените паднали палети и смачкани кутии не означавали,
че стоката е увредена. Стоката е единство от опаковка и нейното съдържание.
Търговският вид на стоката безусловно включва и нейната опаковка, на която
освен естетичен вид съответства и определено съдържание-данни за производител,
описание на технически характеристики и др. Именно от опаковката могат да се
направят и определени изводи за това, че стоката е оригинална. А и не може да
се очаква от клиента да пожелае
закупуването на стока без нейната опаковка, тъй като опаковката на стоката и
самата стока са едно цяло от гледна точка на нейния търговски вид. Поради
изложеното, съдът намира за доказана увредата
на описаните към възражението, приложено на л. 30 от делото стоки на обща
стойност 431,26 евро. Документът е изпратен от фирмата получател на
30.05.2016г., т.е. в тридневен срок от датата на разтоварване 27.05.2016г. Процесните електроуреди/подробно описани-л.33/ са предадени
от получателя на стоката „С.Е." на „М.А.Р.Д." като
отпадъци за да бъдат рециклирани/л.32/. Иначе същите биха били
предложени за продажба и реализирани на пазара с произхождащата от това печалба
за фирмата получател. По делото не са представени други доказателства, които да
опровергават или поне да създават индиция за
извършена доставка на стоките във вида, в който са приети, поради което при
съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за
доказано, че към датата на приемане на стоката от получателя, същата е получена
във вида, описан в товарителницата и в състоянието, установено по-късно от
получателя, за което той своевременно е възразил. Повреждането на товара означава влошаване на
качеството му, което води до намаляване на неговата годност за целите, за които
е предназначен. Това неминуемо води до обезценяване. Повредата в конкретния
случай е толкова съществена, че стоките са загубили качествените си
характеристики и са били изцяло негодни за предназначението си- тоест налична е
хипотеза, приравнена на пълната липса на част от превозения товар.Ето защо от
казаното следва и извод, че са налице основания за търсене отговорност от
превозвача за увредената при превоза стока.
Между страните не се спори, а и от
приетите по делото доказателства се
установява, че „Ш. АЕ" е заплатил
претенцията, след което е предявил същата претенция към ищеца „К.П." ЕООД- направено е прихващане на платената от него
сума към възложителя на транспортната услуга в размер на 843,47 лева (431,26
Евро) с дължими от него плащания към „К.П."
ЕООД.
За прихващането уведомили „К.П."
ЕООД и била издадена фактура.
Заключението на експертизата е в насока, че „Ш. АЕ" е начислил сума в размер
от 431,26 евро/или 843,47лв./ с характер на обезщетение за причинена вреда при
извършен превоз, като прихващане е извършено на 07.09.2016г. Това прихващане е
осчетоводено в счетоводството на „К.П."
ЕООД, което е
водено редовно. Вещото лице е изчислило и сумата по претенцията за лихва за
периода от 05.07.2016г.
до 02.05.2017 г. като сума в размер от 70,90лв./л.85 от делото/, която
претенция като акцесорна също следва да се уважи. Върху процесната сума от
843,47лв
ответникът дължи и законна лихва от завеждане на иска- 02.05.2017 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 751.36 лева – разноски по
делото /д.такса-100лв., адвокатско
възнаграждение от 360лв., платен депозит за ВЛ от 150лв. и разходи за
превод-141,36лв./ съгласно приложения списък на разноските.
Относно искането за присъждане на разноски за пътни
разходи,същото не следва да се уважи,тъй като чл.78 от ГПК предвижда присъждане
на разноски, като се нямат предвид направени пътни разноски от страна по делото
или от адвоката й. Съгласно съдебната
практика (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г.
о., ГК), отговорността за разноски е
уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от
страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда).
Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на
основание чл.78 от ГПК ( в този см. и Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК).
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ „Ш. - М.Б.",
с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление с.П., обл.В.Т.,
общ.Г.О., представляван от М.К.Б., да
заплати на „К.П." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.И.С., със
седалище и адрес на управление гр.С., сумата от 843,47 лева
/ осемстотин четиридесет и три лева и 0,47ст./,
представляваща обезщетение за причинени вреди по превозен договор със
заявка № 427514/23.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 02.05.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 70,90 лева /, представляваща
лихва, считано от 05.07.2016г. до датата на завеждане на иска 02.05.2017 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Ш. - М.Б.", с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с.П.,
обл.В.Т., общ.Г.О., представляван от М.К.Б., да заплати на „К.П." ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от А.И.С., със седалище и адрес на
управление гр.С., сумата от 751,36 лева / седемстотин
петдесет и един лева и 0,36ст./, представляваща
направени съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………