РЕШЕНИЕ №105
гр. Пазарджик, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и четвърти
юли през две хиляди и двайсета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
7/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „***“ ООД,
учредено под № ******** по описа на Министерство на търговията на Република Т., със
седалище и адрес на управление: Република Т., гр. К., М.М., бул. ***,
представлявано от управителя А.А., чрез адв. Т. ***, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Б.“
№ **, вх. **, за заплащане на сума в размер на 46 314.05
лева, равностойност на 23 680 евро (след допуснато увеличение на иска в
последното открито съд. заседание), представляваща
остатък от продажна цена на доставена стока по 4 бр. фактури, както следва: 1/
фактура № ****** г. на стойност 22 580 евро за посочената в нея стока,
доставена на ответника на 13.11.2017 г.; 2/ фактура № ******* г. на стойност
21 600 евро за посочената в нея стока, доставена на ответника на
17.11.2017 г.; 3/ фактура № ****** г. на стойност 24 000 евро за
посочената в нея стока, доставена на ответника на 20.11.2017 г. и 4/ фактура № *******
г. на стойност 24 000 евро за посочената в нея стока, доставена на ответника на
23.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ. Претендират се направените разноски,
вкл. в обезпечителното производство.
Предявеният иск се основава на следните фактически
твърдения:
Ищецът излага, че между него и ответника съществуват трайни търговски
отношения, по силата на които ищецът е продал на ответника и доставил стока –
хранителни продукти (гъби), за което издал 4 бр. фактури, както следва: 1/ фактура № ****** г. на стойност
22 580 евро за посочената в нея стока: червена млечница – 4 500 кг.,
гъба тромпет – 770 кг., доставена на ответника на 13.11.2017 г.; 2/ фактура № ******
г. на стойност 21 600 евро за посочената в нея стока: червена млечница –
4 000 кг., гъба тромпет – 1 600 кг., доставена на ответника на 17.11.2017
г.; 3/ фактура № ******* г. на стойност 24 000 евро за посочената в нея
стока: червена млечница – 6 000 кг., доставена на ответника на 20.11.2017
г. и 4/ фактура № ******* г. на стойност 24 000 евро за посочената в нея стока:
червена млечница – 3 000 кг., гъба тромпет – 3 000 кг., доставена на
ответника на 23.11.2017 г. Стоката била доставена чрез превозвачите
„К.“ и „Т. л.“, съответно приета от купувача-ответник без възражения. Въпреки
получаването на стоката, продажната цена за същата в общ размер от 92 180
евро била заплатена само частично – до сума в размер на 66 645 евро, като
остатъкът от 25 535 евро не бил платен и след отправена нотариална покана за
плащане. Първоначално искът е предявен като частичен за сума в размер на
30 000 лева, равностойност на 15 338.76 евро, но в последно съдебно
заседание ищецът увеличава на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК размера
на предявения иск, като заявява, че го предявява в пълен размер за сумата от
46 314.05 лева, равностойност на 23 680 евро. Търси и законната лихва
за забава върху главницата, като материалноправна последица от уважения иск.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв. С. ***. Излага, че искът
до голяма степен е неоснователен. Признава факта, че между страните са
поддържани трайни търговски отношения във връзка със закупуването на гъби от
ищеца. Твърди, че в случая договорката между страните била продажната цена на описаните гъби червена млечница (рижийка или канълджа) и
гъби тромпет (тръбинка или боразан) да бъде 4 евро, съответно 3.50 евро за
килограм, като в цената се включвало всичко, вкл. и транспортните разходи до
базата на ответника. По отношение на всяка доставка ответникът релевира
възражения досежно неточното или пълно неизпълнение на договора от страна на
ищеца. На първо място се твърди, че между страните било уговорено транспортните
разходи по доставянето на стоката да бъде поето от ищеца-продавач, но доколкото
това задължение не било изпълнено, ответникът заплатил чуждото задължение за
транспортни разходи (възнаграждение на превозвача). На второ място се твърди,
че една част от стоката не била доставена (а по фактура № ******* г. е изцяло
недоставена), а друга част е доставена, но е развалена (напълно негодна за
употреба). На трето място се твърди, че във връзка с развалената стока,
ответникът е направил разходи по сортиране/отделяне на годна от негодна стока.
И на последно място се излага, че ответникът е платил на ищеца авансово
1 000 евро от претендираните за заплащане с настоящата искова молба суми.
Като обобщение, ответникът счита претенцията за неоснователна за сумата от
44 284.50 евро за изцяло недоставената или доставена, но негодна стока, т.
е. при пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца. Наред с това със
сумата от 3 900 евро прави възражение за прихващане, която представлява
сбор от: 2 600 евро платено чуждо задължение за възнаграждение на
превозвача по две доставки, за която сума ответникът се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор на основание чл. 74 от ЗЗД и 1 300 евро обезщетение
за вреди от незпълнението на договора на основание чл. 195, ал. 2 от ЗЗД –
претърпяна загуба за сортиране на годна от негодна стока. Досежно авансово
платената сума от 1 000 евро ответникът по същество не претендира
прихващане, а всъщност твърди недължимост на исковата претенция за тази сума,
като вече платена.
В
допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372, ал. 1
от ГПК, се оспорват възраженията на ответника. Сочи се, че няма постигната
уговорка между страните за поемане от ищеца на транспортните разходи, както е и обичайната
търговска практика при международен превоз на стоки. Признава се
обстоятелството, че по първата доставка (за която е издадена фактура № ****** г.)
липсват 150 кг гъби-тромпет, но се твърди, че със следваща доставка
(втората, за
която е издадена фактура № ******* г.) тази липса е
компенсирана, като вместо 1 450 кг е доставено 1 600 кг
гъби-тромпет, т. е. 150 кг повече (виж първо о. с. з. от 22.05.2020 г. – на л. 50-гръб), като
това не е таксувано допълнително. Оспорва се да има
доставени развалени гъби. По втората доставка (за която е издадена фактура № *****
г.) се оспорва да не е доставено договореното количество.
Оспорва се твърдението, че третата доставка (фактура № ********
г.) не била извършена, като се навеждат подробни доводи. Относно четвъртата
доставка се оспорва, че ответникът е платил изобщо на превозвача, тъй като
представеният за плащането разходен документ е от дата – 24.11.2017 г.,
следваща датата на приемане на стоката – 23.11.2017 г. Признава се
обстоятелството, че ищецът е уведомен от ответника (макар и 11 дни след
доставката) за развалена негодна стока: 1 520 кг. гъби канлъджа и
1 500 кг. гъби боразан, но не и за липсващо количество, като се навеждат доводи
за несвоевременно уведомяване, респ. за възможно неправилно съхранение от
страна на самия получател на стоката. Отделно от изложеното се счита, че
превозвачът е този, който носи отговорност за повреждането, пълната или
частична липса на стоката съгласно Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). С предаването на стоката отговорността до момента на
доставката е на превозвача. Отрича се получаването на сумата от 1 000
евро.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната ИМ. Твърди се, че търговският обичай изисква транспортните
разходи да се поемат от изпращача. Поддържат се направените с отговора
възражения.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответника
съществуват трайни търговски отношения, по
силата на които ищецът продава и доставя на ответника стока – хранителни
продукти (гъби).
В откритото съдебно заседание от 22.05.2020 г. страните изрично заявиха,
че не възразяват съдът да ползва представения от ответника превод на
ЧМР-товарителниците, тъй като преводът е по-пълно изготвен – вж. л. 52 от
делото.
От изслушаните по делото
основно и допълнително заключения на вещото лице по назначената от съда ССчЕ, неоспорени от страните, приети от съда като компетентно изготвени, се установява следното:
Процесните 4 бр. фактури са надлежно осчетоводени през м. ноември 2017 г. в
счетоводството на ответника, както следва:
На 09.11.2017 г. е осчетоводена фактура № ******* г. за
сумата от 41 228.90 лева с равностойност на 21 080 евро
/22 580 евро-на ищеца/.
На 15.11.2017 г. е осчетоводена фактура № ****** г. за
сумата от 42 245.93 лева с равностойност на 21 600 евро
/21 600-на ищеца/.
На 16.11.2017 г. е осчетоводена фактура № ******* г. за
сумата от 46 939.92 лева с равностойност на 24 000 евро
/24 000 евро-на ищеца/.
На 18.11.2017 г. е осчетоводена фактура № ******* г. за
сумата от 46 939.92 лева с равностойност на 24 000 евро
/24 000 евро-на ищеца/.
Процесните фактури са включени в годишния баланс на
дружеството към 31.12.2017 г., като в аналитичния регистър към тази дата са
записани задължения към доставчика – ищеца в размер на 46 314.06 лева.
От извлечение от банковата сметка на ответника вещото лице
е установило, че са направени плащания към ищеца, както следва:
На 16.11.2017 г. – 20 000 евро с левова равностойност
39 116.60 лева, с основание „плащане по инвойс фактура 09.11.2017 г.“.
На 17.11.2017 г. са платени 10 000 евро с левова
равностойност 19 558.30 лева, с основание „плащане по инвойс фактура 15.11.2017
г.“.
На 22.11.2017 г. са платени 10 000 евро с левова
равностойност 19 558.30 лева, с основание „плащане по инвойс фактура
178454“.
На 24.11.2017 г. са платени 10 000 евро с левова
равностойност 19 558.30 лева, с основание „инвойс 178454/16.11.2017 г.“.
На 28.11.2017 г. са платени 7 000 евро с левова
равностойност 13 690.81 лева, с основание „инвойс“.
На 30.11.2017 г. са платени 10 000 евро с левова
равностойност 19 558.30 лева, с основание „инвойс“.
Не е спорно между страните, че понятието „инвойс“ и
фактура са с идентично значение (инвойс е англ. дума за фактура).
Или, общо през м. ноември 2017 г. ответникът е платил на
ищеца сумата от 67 000 евро с левова равностойност от 131 040.61 лева.
В тази връзка остатъкът от задължението на ответника към ищеца по
процесните четири фактури е в размер на общо 23 680 евро с левова
равностойност 46 314.05 лева, разпределено по фактури както следва:
Салдото (остатъкът) за плащане по фактура № ******* г. е сума в размер на 1
080 евро с левова равностойност 2 112.30 лева.
Салдото (остатъкът) за плащане по фактура № ******** г. е сума в размер на 4
600 евро с левова равностойност 8 996.82 лева.
Салдото (остатъкът) за плащане по фактура № ****** г. е сума в размер на 4
000 евро с левова равностойност 7 823.32 лева.
Салдото (остатъкът) за плащане по фактура № ******* г. е сума в размер на 14
000 евро с левова равностойност 27 381.62 лева.
Установено е
също така, че през м. ноември 2017 г. в счетоводството на ответника „А.“
ЕООД са осчетоводени платени митнически такси и ДДС за внос на стоки от страни
извън Европейския съюз. С допълнителното заключение се установява, че същите се
съхраняват в счетоводството на ответника и имат връзка с процесната стока,
доколкото включват изследване за радиация на гъбите.
По делото съдът
е приел ЧМР-товарителници, фактури и сертификати за движение. Приел е също така
предписание от Областна дирекция по
безопасност на храните от 04.12.2017 г. за унищожаване на гъби, което обаче
съдът не може категорично да свърже с процесните. Същото се отнася и до
издадената служебна бележка от 12.12.2017 г. за бракуване и извозване на гъби,
които също не могат да се свържат с процесните.
От събраните гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Г.З.Н.поддържа, че
работи при ответника в неговата база, като изкупуващ от името на дружеството
доставената стока – гъби. Спомня си, че в края на 2017 г. е имало доставки от Т..
В седмицата един или два пъти е имало доставки от Т. – гъби рижийка (червена
млечница) и тръбинка (тромпет). Не знае коя е фирмата-продавач, но сочи, че от Т.
само една фирма е извършвала доставки. Управителят А.Г.се занимавала с
документацията, оформяне на фактури и т. н. Тя присъствала на всички доставки. Поддържа,
че във всички доставки от Т. имало развалена стока /гъби/, но в един от
случаите имало много повече от друг път. Тогава закарали, не помни какво
количество, развалената гъба в С.-комунално стопанство, за да бъде унищожена.
Твърди също, че имало и липси. Едно било по документи, друго като разтоварено
количество от камионите. Свидетелят твърди, че той лично измерва количеството
на доставените гъби. Превозвачът посочил едно количество, но като се изтеглело
се оказвало друго. Извършвало се сортиране и отделяне на развалените от годните
гъби. Агенцията за безопасност на храните редовно са проверявали доставките, не
е сигурен, че и в този случай, когато са констатирали развалена гъба, те са
били на проверка, най-вероятно са били.
Свидетелят Е.К.Гючбелмез, съпруг на управителя на ответното
дружество, твърди, че знае за доставките на гъби от Т., извършвани само
ищцовото дружество. Поддържа, че всеки път е имало проблеми с доставките –
липсваща стока, несъответствие между реално доставено количество с отразено по
фактурите, лоши опаковки – дълбоки каси, които запарвали гъбите и по този начин
те се разваляли. Искали са от ищеца да не ги изпраща в такива каси, но той продължвал
да прави същата грешка. Твърди, че винаги са уведомявали ищеца за лошата стока
по имейл или телефон. Сочи, че са получили от ищеца 4 доставки /камиона/, като петата
е върната изцяло. Заявява, че са искали да върнат всички доставки, освен
първата, но имало някакви затруднения във връзка със законите в България. Сочи,
че са успели да върнат само петия камион изцяло. Развалените гъби ги изхвърляли
за смет, за което уведомявали продавача, който напразно обещавал, че ще ги
компенсира следващия път. Плащано е по първите три доставки, за четвъртата не е
плащано понеже цялата стока била лоша. Съпругата му Г. (управител на ответното дружество) се занимавала с унищожаването на развалената стока – закарвали
я в С.. Само управителят се занимавал с оформянето на документите. Убеден е, че
транспортът е за сметка на продавача. Имало уговорка транспортните разходи да
бъдат приспаднати от цената. Ответникът плащал за транспортните разходи.
Твърди, че ищецът искал да бъдат заплатени и развалените гъби понеже следващия
път щял да достави нужното количество, без съставяне на фактура. Поръчка била
направена от ответника само за първата доставка, следващите не са били искани,
но ищецът продължил да доставя гъби.
Правни
изводи:
Предявен е иск по чл. чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ.
В
производството по иск с правно основание по чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: валиден договор за
продажба и изпълнение на неговото задължение по него.
Договорът
за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката,
а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на
съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на
цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при
липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост
от предаването. Фактурата е
стоково-разчетен документ, съдържащ определени реквизити, който се издава от
доставчика /продавача/ на купувача за продажба на стоково-материални ценности
или от изпълнителя на възложителя за изпълнение на работи и услуги. Съгласно
Закона за счетоводството тя представлява първичен счетоводен документ, носител
на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, въз основа на
който се извършват счетоводните записвания от страните по сделките и в
хронологичен ред се изготвя систематизирана информация за стопанските операции.
Фактурата има важно значение за
доказването на договора за търговска продажба на движими вещи, когато
съдържа необходимите елементи от съдържанието на този вид сделка /количество и
вид на стоката, единична цена, обща стойност на стоката/.
По делото са
приети ЧМР-товарителници, фактури и сертификати за движение, видно от които
ищецът действително е доставял на ответника гъби, които са получавани от
последния. Отношенията между страните не са били предмет на изричен писмен
договор, което е довело най-вероятно и до настоящия спор между тях относно
транспортни разходи, поръчано количество, качество и т. н. От събраните
доказателства се установи, че при някои доставки действително е имало частична липса
или дори частично развалена стока, но това не означава недължимост на
претендираните от ищеца суми доколкото страните са съумявали да се договорят за
съпътстващи и/или последващи компенсации от страна на продавача по сключения
между тях неформален договор за продажба. Възраженията на ответника, че ищецът не
е изпълнил същите се опровергава от обстоятелството, че ответникът е осчетоводил
процесните 4 бр. фактури за пълната
стойност по всяка една от тях, като дори е извършвал плащания, посочвайки фактурите
като основание за плащането. Ответникът изрично оспори получаването на стоката,
описана във фактура
№ ****
от ****** г. (вж. отговор на
исковата молба), но въпреки това е осчетоводил същата тази фактура в счетоводството си,
като дори е заплатил 17 000 евро по нея (от общо дължими 21 600 евро).
Както сочат
разпитаните по делото двама свидетели, само
ищцовото дружество е извършвало доставки на гъби на ответника, поради което не
може и да има съмнение, че плащането от ответника на ищеца е именно във връзка
с процесните фактури.
Константна е
съдебната практика, че отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач следва да се счита като признание на
задължението и доказателство за неговото съществуване (така Решение
№ 34 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1282/11 г., II т. о. и др. цитирани
в него).
В настоящия
случай, видно от неоспореното от страните заключение по ССчЕ, ответникът
надлежно е осчетоводил всичките 4 бр. фактури, на които ищецът основава своите
претенции. В тази връзка и с оглед гореизложеното разбиране за компенсации от
страна на продавача (напр. за допълнително количество гъби при следваща
доставка), възраженията на ответника за прихващане се явяват изцяло
неоснователни. Друг е въпросът, че тези възражения останаха и недоказани –
представените разходни ордери за транспортни разходи и предписанията от
04.12.2017 г. за унищожаване на гъбите не могат да се свържат с превозвания
товар, респ. с процесните доставки.
Като обобщение,
предвид признаване на задълженията по фактурите с осчетоводяването им от ответника,
съдът намира искът за основателен до размера, посочен и в експертизата от 23 680
евро, като сбор от: остатък по фактура № **** г. в размер на 1 080 евро;
остатък по фактура № ****** г. в размер на 4 600 евро; остатък по фактура № *******
г. в размер на 4 000 евро и остатък по фактура № ****** г. е сума в размер на
14 000 евро.
II. След
като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора
чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност –
така ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случаите, при които е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с
иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. С оглед на
изложеното, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата от 23 680
евро.
По
разноските:
Ищецът претендира разноски за държавна
такса от 1 853 лева (1 200 лева първоначално и 653 лева за увеличения размер), както и адв. възнаграждение в размер на 6 500 лева (5 000 лева първоначално и
1 500 лева за увеличения размер). Направено е възражение от ответника
за прекомерност досежно възнаграждението на адвоката, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК,
което се явява основателно доколкото минималното адвокатско възнаграждение за
предявения иск с цена 23 680 евро е сумата от 1 879.53 лева. Претендира
се и заплатения общ депозит за вещото лице от 300.65 лева. Адв. възнаграждение
в обезпечителното производство е в размер на 1 224.71 лева поради което
исканата сума от 1 000 лева не е прекомерна. Основателно е искането и за
останалите суми – превод на документи, разноски в обезпечителното производство.
Или, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо сумата от 5 240.38
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Б.“
№ **, вх. ***, да заплати на „***“ ООД,
учредено под № ******* по описа на Министерство на търговията на Република Т., със
седалище и адрес на управление: Република Т., гр. К., М.М., бул. ***, сумата от 23 680 (двайсет и три хиляди шестстотин и осемдесет) евро, представляваща остатък от продажна цена на доставена стока - гъби по
фактура № ***** г., фактура № **** г., фактура № ****** г. и фактура № ******
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х. Б.“
№ ***, вх. **, да заплати на „***“ ООД,
учредено под № **** по описа на Министерство на търговията на Република Т., със
седалище и адрес на управление: Република Т., гр. К., М.М., бул. ***, сумата в размер на 5 240.38 лева (пет хиляди
двеста и четиресет лева и трийсет и осем стотинки) – разноски за производството пред първа съдебна инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: