РЕШЕНИЕ
№ 2293
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120103655 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВАНИЗ“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от Т.Н.Х., действащо чрез
пълномощника си адвокат В. Д., против В. В. С. с ЕГН **********, адрес: *, с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 3 826 лв. – главница,
представляваща получена без правно основание сума на 09.07.2021 г., въз основа на
сгрешен банков превод с посочено основание „командировка 06.2021 г.“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
06.06.2022 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените
по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
съществувало между страните трудово правоотношение по сключен между тях трудов
договор от 29.08.2019 г., съгласно който ответникът бил назначен като „*“ към
ищцовото дружество от 02.09.2019 г., като договорът бил прекратен на 01.01.2020 г. и
всички финансови отношения между страните били уредени. На 21.07.2021 г. ищецът
извършвал плащания към действащи служители, като по грешка вместо на служителя
В. Илиев сумата от 3 826 лв. била наредена по сметката на ответника. Поради това се
излага, че същата е платена без основание и се иска връщането й.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се излага становище за допустимостта на иска, но се сочи, че същият е
неоснователен. Излага се, че лицето е работило като * , за което имал подписан трудов
договор с фирма, чието име не помни, но така или иначе считал за свой работодател
Т.Х.. Не оспорва, че през лятото на 2021 г. е получил от нейния счетоводител сумата от
3 826 лв., която приел като плащане на трудово възнаграждение и командировъчни за
извършената от него работа, което му се следвало. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на иска. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото между страните няма спор, че на 09.07.2021 г. ответникът е получил
по банковата си сметка сумата от 3 826.00 лв., с посочено основание „командировка
06.21 г.“, като наредител на сумата е ищцовото дружество.
Представен е трудов договор от 01.10.2020 г., сключен между ответника и
дружество, регистрирано в Дания, представлявано от Т.Х., която е управител и на
ищцовото дружество.
По делото е изискана и приложена справка от ТД на НАП за сключените и
прекратени трудови договори на ответника за периода от 01.08.2019 г. до 01.08.2022 г.
От същата се установява, че на процесната дата, а именно на 09.07.2021 г. В. С. се е
намирал в трудови правоотношения със „С.“ ЕООД. Трудовият договор с посочения
работодател е сключен на 05.07.2021 г. и към момента на извършване на справката не е
бил прекратен. Видно е също така, че сключеният на 29.08.2019 г. трудов договор с
ищцовото дружеството е прекратен на 01.01.2020 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира:
Според разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Предмет на претенцията за главница е сумата от 3 826 лева, дадена от ищеца при
начална липса на основание. Липсата на основание за преминаването на търсената
сума от патримониума на ищеца в патримониума на ответника представлява
отрицателен факт, поради което първоначалната липса на основание по смисъла на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД не подлежи на доказване от ищеца. Доказателствената тежест да
бъде установено съществуването на основанието за извършеното имуществено
разместване в случаите по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се носи от ответника. Ищецът не е
задължен да доказва липсата на основание за нееквивалентното разместване на
2
имуществени блага и е достатъчно да установи престирането на сумата на ответника,
като последното е безспорно установено по делото. В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се
дължи връщане на всичко, което е получено без основание или при отпаднало или
неосъществено основание, като в тежест на получилия облагата е да докаже, че има
основание да я задържи.
От приетата по делото справка за актуалното състояние на трудовите договори
на В. С., издадена от ТД на НАП, безспорно се установява, че между страните е имало
валидно трудово правоотношение. Към датата на плащането на процесната сума -
09.07.2021г. същото е прекратено т.е. не се установява наличието на основание за
получаване на процесната сума.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че към датата на превода
имал валидно трудово правоотношение с работодател Т.Х., тъй като същият е
сключвал трудови договори с различни дружества, на които представител е Т.Х. –
управител на ищцовото дружество. От изготвената от ТД на НАП справка безспорно се
установява, че към датата на банковия превод – 09.07.2021г., ответникът има валидно
сключен трудов договор с работодател „С.“ ЕООД. От служебно извършена от съда
справка в Търговски регистър се установява, че управител на „С.“ ЕООД, както към
настоящия момент, така и към датата на банковия превод е В. * С., поради което не
може да бъде споделено възражението на ответника. Всъщност дори и да имаше
някакви отношения за уреждане с друго дружество, представлявано от Х., то това не би
се явило основание за получаване на процесната сума от ищцовото дружество, което е
самостоятелен субект, независимо, че неговият управител би могъл да бъде такъв и на
други дружества. Ако ответникът има някакви претенции към друг правен субект,
различен от ищеца, то следва да ги заяви пред него.
При това се налага се извода, че ответникът С. действително е получил без
основание по банковата си сметка процесната сума с основание за плащане
„командировка 06.21“ от страна на ищеца. Ответникът, въпреки указаната му
доказателства тежест с доклада на делото, не ангажира доказателства за
съществуването на основание за осъщественото имуществено разместване, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е доказан по
своето основание и размер и същият следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
При този изход на спора и по разноските, съдът намира следното:
Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
направените по делото разноски, както в настоящото производство, така и за
обезпечителното производство, като последните съгласно т.5 от тълкувателно решение
№ 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в хода
3
на исковото производство, съобразно изхода от същото. Досежно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника, съдът намира същото за основателно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание и извършените
процесуални действия. Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено към минимума от 800 лв. на 500 лв., съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца и сумата от
153. 04 лева за заплатената държавна такса в настоящото производство, в това число и
разноските по обезпечителното производство - 40 лева държавна такса за образуване
на обезпечителното производство и 364 лева за адвокатско възнаграждение, което като
прекомерно същото следва да бъде намалено до предвидения минимум съгласно чл. 7,
ал. 7 от Наредбата. При това общата дължима сума за разноските, които има право да
получи ищеца, възлиза на 1 057. 04 лв. Разноските по изпълнителното дело не
съставляват съдебно-деловодни разноски и неподлежат на присъждане в настоящото
производство. По въпроса е формирана практика на ВКС, в която се приема, че
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение
№ 336/21.07.2016 г. по ч.гр.д. № 874/2016 г. на I т.о, ТК на ВКС, определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от
02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др./.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда В. В. С., ЕГН **********, адрес: *, да заплати на „ВАНИЗ“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Т.Н.Х., сумата от 3
826 лв. /три хиляди осемстотин двадесет и шест лева/ - главница, представляваща
получена без основание парична сума на 09.07.2021 г., въз основа на сгрешен банков
превод с посочено основание за плащане „командировка 06.21“, ведно със законната
лихва забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 057. 04 лв. /хиляда петдесет и
седем лева и 4 ст./ за направените разноски по делото, от които 653. 04 лв. за
настоящото гр.д. № 3655/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас и 404 лв. в
производството по обезпечение на бъдещ иск, по което е образувано ч.гр.д. №
4
1160/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5