Решение по дело №2227/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               13.11.2018 година                         гр. Стара Загора

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 25 септември                                                              Година 2018

В публичното заседание, в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: М. Пенева

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 2227 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.И.К., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-1228-002660 от 09.07.2018г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Оспорват се фактическите коснтатации в акта и в НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не се сочат доказателства.

Въззиваемата страна ОД на МВР- Стара Загора, моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

          Жалбата е редовна и ДОПУСТИМА, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

   С обжалваното Наказателно постановление № 18-1228-002660 от 09.07.2018г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.

         Водачът бил наказан за това, че на 13.02.2018г. около 21.40 часа в общ.Стара Загора, на път –първи клас № 5, в посока юг, жалбоподателят допуснал за четвърти път управлението на собственото си превозно средство л.а. „Фолксваген”, с рег. № Х 0879 ВС от същия правоспособен водач- А. К., която притежавала свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на 11.10.2010г.. В допълнение се сочи, че на горепосочената дата и място К. извършила нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, установено с техническо средство. Били изготвени декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП и по чл.188 от същия закон, приложени към преписка с цитиран номер.

           В заключение се сочи, че физическото лице- жалбоподател било санкционирано за допускане управлението на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС, с което виновно нарушил нормата на чл.102, т.1 от ЗДвП

         По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на описаното превозно средство- л.а. „Фолксваген”, с рег. № Х 0879 ВС, а и от приложени по производството писмени доказателства, по-конкретно декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, изготвена на 23.03.2018г. от жалбоподателя Б.К., в качеството на собственик на превозно средство с рег. № Х 0879 ВС, се установява по несъмнен начин както собствеността на автомобила, така и декларирания от самия собственик факт, че на 13.02.2018г. в 21.40 часа, предоставил за управление описаното моторно превозно средство на А.К., за която от свидетелските показания на изслушания по делото актосъставител се установява и че е родител на жалбоподателя. От приети по делото писмени доказателства се установява, че действително на описаната дата и място при управление на автомобила било извършено нарушение на правилата за движение, досежно скоростта на управление, за което бил издаден електронен фиш. Разбира се тези факти и обстоятелства са ирелевантни на предмета на настоящото дело, но се коментират с оглед установяване на факта кое точно лице управлявало собствения на жалбоподателя автомобил на инкриминираната дата и място. След като това лице е именно майката на жалбоподателя, при положение, че последната е неправоспособна, считано от датата на изтичане валидността на свидетелството за управление през 2010г. очевидно с действията си собственикът допуснал извършване на твърдяното в акта и в НП нарушение. При отстъпване на управлението на автомобила всеки собственик е запознат с нормативно вмененото му задължение да го предоставя за управление само на правоспособно лице. В случаят, жалбоподателят дори е декларирал този факт, тъй като видно от текста на неговата декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП се сочи, че предоставянето на процесното превозно средства станало след като собственикът се убедил лицето на което го предоставя е правоспособно. Само че, в раздела, където следвало да се опишат данните, включително датата на издаване на свидетелството не било записано нищо, нито било приложено изискуемото копие, предвид факта, че К. очевидно не притежавала валидно свидетелство.

             В представената декларация от майката на жалбоподателя, изготвена на основание чл.188 от ЗДвП същата се легитимирала като правоспособен водач на моторно превозно средство посочвайки, че притежава свидетелство за управление на МПС № *********, за категория „В”, издадено от МВР-гр.Хасково, но видно от представените по време на разпита на актосъставителя писмени доказателства, приети по делото в съдебното заседание на 25.09.2018г. в акт за установяване на нарушение от 27.03.2018г., изготвен от полицейския служител И. И., бл.№ 457988, съставен срещу А.К., в раздела за лични данни на нарушителя се описва, че посоченото от К. свидетелство за управление с цитиран номер№ ********* било с изтекъл срок на 11.10.2010г. Очевидно, това лице не притежавало последващо издадено свидетелство за управление на МПС валидно към датата на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което по категоричен начин по делото се установява и факта, че майката на жалбоподателя била неправоспособна. Обстоятелството, че жалбоподателят знаел за неправоспособността на майка си се установява и от липсата на данни за валидно свидетелство за управление на МПС, което К. да опише в саморъчно попълнената от него декларация, а така също и да предостави съответно копие на този документ. Както вече бе изтъкнато, по принцип собственикът на МПС е длъжен да се убеди в наличието на документ за правоспособност на лицето, на което предоставя автомобила, съгласно нормата на чл.102, ал.1 от ЗДвП, а като предоставил управлението на автомобила си на лице, за което такова свидетелство не е налице, отново следва да носи отговорност, макар да не осъществява деянието умишлено, а но непредпазливост, защото е могъл да го стори /да провери наличието на правоспособност/ и ако и да не се убедил в този факт, дори поради небрежност, след като бил длъжен да го стори, осъществява деяние от този вид, при непредпазливост, като форма на вината.  Не се и твърди А.К.да притежава ново свидетелство, което да било придобито по съответния ред и да било валидно към датата на нарушението, допуснато от жалбоподателя -13.02.2018г., поради което всички белези от състава на вмененото на К. деяние са установени по категоричен начин. Като допуснал управлението на собственото си МПС, предоставяйки го на неправоспособен водач, жалбоподателят очевидно допуснал описаното административно нарушение, за което бил наказан с глоба в размер на 100 лева.         

       Както е известно, според основен принцип в административнонаказателния процес, обективиран в чл.10 от ЗАНН, допустителите се наказват само в предвидените от закона случаи, а процесният случай е именно такъв, защото санкционната норма на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственик, който допусне подобно нарушение, изразяващо се в предоставяне на управлението на моторно превозно средство от лице, което не е правоспособен водач.

       Видно от съдържанието на описания по-горе АУАН, с което било повдигнато административнонаказателното обвинение на Б.К., жалбоподателят К. написал в раздела за обяснения и възражения „не”” и подписал същия. Връчен му е препис от акта. Всички факти и обстоятелства са изложени ясно и изчерпателно, както в съставения акт и издаденото НП, поради което на жалбоподателят са предявени релевантните към предмета на делото нарушение обстоятелства, с които той очевидно се съгласил, като заявил, че няма възражения. Такива очевидно не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, в тридневен срок от връчване препис от акта, дори не се твърди наличието на надлежно подадени възражения, с ангажиране на съответни доказателства противопоставими на изложеното по-горе.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган е представена Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. От събраните в производството доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение, съгласно чл. 102, т.1 от ЗДвП.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, независимо дали било осъществено умишлено или по непредпазливост, защото съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи, а в конкретния казус такива основания не са налице.

По отношение размера на наложената от наказващия орган „глоба” в размер на 100 лева, съдът намира, че същата била определени съобразно фиксирания от законодателя минимален размер /в диапазона от 100 до 300 лева/, поради което и е безпредметно да се изследва въпросът дали отговаря на тежестта на нарушението.

Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Самият факт, че допускането на нарушението било за четвърти път, което освен от показанията на свидетелите се установява и от приложената справка за нарушител на името на жалбоподателят не позволява извода за квалифицирането на процесното нарушение, като маловажен случай. Дори са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид многобройните наложени на жалбоподателя за различни нарушения правилата за движение по пътищата, което го квалифицира като системен нарушител, респективно биха обосновали налагане на санкция в по-висок размер, но предвид забраната да се влошава положението на жалбоподателя, такова увеличение на наказанието в хода на съдебното производство не може да бъде направено.

     При тези констатации, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно, с оглед контекста на изложеното, а жалбата е голословна и неоснователна изцяло, от което произтича оставянето й без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Съдът  

Р  Е  Ш  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-1228-002660 от 09.07.2018г. на Началник на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, с което на Б.И.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: