РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211700100678 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 5423/25.11.2021г., предявена от В.
Е. Г. и Г. Е. Г., със знанието и съгласието на своята майка и законен представител С. Т. С.,
чрез адв. И. Й. срещу ЗАД „Асет Иншурънс” АД, с която се иска ответникът да бъде осъден
да им заплати сумата от по 100 000 лева, представляваща обецщетение за претърпени от тях
неимуществени от смъртта на тяхната баба - В.Б.И., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на ***, в с. *** и причинено от Д.Е. С. като водач
на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с ДК № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на уведомлението и на осн. чл. 429, ал.3 от КЗ до
окончателното изплащане. Твърдят, че загиналата В.Б.И. била изключително привързана
към своите внуци и участвала активно в отглеждането им още от момента на тяхното
раждане. Синът на В.И. (баща на ищците) Е. Г. С. починал на ***, когато децата били
малолетни - В. на * години, а Г. на ненавършени * години. По тази причина пострадалата
полагала извънредни грижи за своите внуци. След смъртта на съпруга си, майката на В. и Г.
- С. С. живяла още около 2 години в къщата на своята свекърва, след който момент се
преместила в бащината си къща в с. *** на ул. ***. В. отказала да отиде с майка си и
останала да живее със своята баба. Г. последвал майка си, но всеки ден бил оставян за
отглеждане при своята баба. В.И. била всеотдайна и полагала много грижи за внуците си,
водела ги и ги взимала от детска градина, впоследствие от училище, помагала им с уроците,
разговаряла и прекарвала много време с тях. Постоянно им купувала дрехи, играчки, книги.
Починалата била силно загрижена за своите внуци и се стараела да запълни максимално
липсата на техния баща и всячески да помага на майката за внуците си при трудното
отглеждане на двамата сираци. На практика и двете деца отраснали в дома на своята баба,
където били отглеждани от нея през цялото време. В. и Г. били много близки със своята баба
и между нея и тях в годините се изградила дълбока емоционална връзка, надхвърляща
обичайната между баба и внуци. Твърди се, че със смъртта на своята баба ищците изживяват
тежък емоционален срив. Губят завинаги своя най-близък човек, когото обичат и който
1
постоянно им оказвал морална и материална опора. Мъките и страданията били огромни и
не можели да се възстановят от преживяното. У тях трайно се установило чувството за
ненавременна и невъзвратима загуба и житейска трагедия. В исковата молба излагат, че във
връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД 300/2021 г. по описа на Окръжен съд
Перник срещу виновния водач и същият бил признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение с влязла в законна сила присъда. Твърдят още, че към датата на ПТП-то лек
автомобил „Мерцедес Е 250 Д” с ДК № *** имал валидно сключена задължителна
застраховка ГО при ответното дружество. С оглед изложеното молят съда да осъди
ответника да им заплати сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане. Претендират
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответникът оспорва изцяло предявените исковете по
основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на
ПТП, както и твърдението, че причина за произшествието е единствено противоправното и
виновно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № *** - Д.Е. С.,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД. Прави възражение за съпричиняване на ПТП – то и
вредоносния резултат от страна на пострадалата В.Б.И., която като пешеходец нарушила
правилата за движение по пътищата и с допринесла за получаването на увреждания,
несъвместими с живота. Отделно от горното, ответникът твърди, че към момента на ПТП-то
пострадалата се е намирала в състояние на алкохолно опиянение - с наличие на алкохол в
кръвта в концентрация 1,30 промила, като макар и за пешеходците да не съществувало
задължение да се движат без да са употребили алкохол, то употребата на алкохол обуславяла
отслабено внимание, намалена предпазливост, нарушена координация на движение. Според
ответника именно вследствие на употребата на алкохол, пострадалата не могла да реагира
адекватно и движейки се по пътното платно, сама била поела риск от увреждане на здравето
и живота си, с което допринесла в изключително висока степен за настъпване на събитието
и вредите. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на лек
автомобил „Мерцедес Е 250Д“ с peг. № ***, към датата на настъпване на процесното ПТП -
***, обективирано в застрахователна полица № *** от *** На следващо място ответникът
оспорва материалноправната легитимация на ищците, с оглед вида, тежестта и размера на
претендираните вреди, като излага подробни съображения. Оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва, като поддържа, че главните искове са неоснователни. Оспорва
и началната дата от която се претендира законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, а именно 10.02.2021г. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ *** от ***, изготвен от дежурен ПТП при сектор "ПП"- ОД на МВР – Перник, от който се
установява, че на същата дата, около 20,30 часа в с. ***, пред дом № ** е настъпило пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с peг. № ***,
управляван от Д.Е. С. и пешеходещ В.Б.И., при което е настъпила смъртта на пешеходеца.
С Определение № 226/29.03.2022г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните в настоящето производство, наличиетото на
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата
на настъпване на процесното ПТП - ***, за лек автомобил „Мерцедес Е 250Д“ с ДК № ***,
2
сключен с ответното застрахователно дружество, обективиран в застрахователна полица №
*** от ***
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж.Б. В., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която
се установява, че на ***, около 20,30 часа в с. ***, ул. ***, в района на дом №**, при
изправно улично осветление, /като в този период от годината посоченият час попада в
тъмната част от денонощието/ специален автомобил *** се движи в с. ***, по ул. ***, с
посока към центъра на селото, в дясната част на платното за движение и скорост не по-
ниска от 50 км/ч. В същата посока, на разстояние от около 2 метра в ляво от десен край се
движи пешеходката В. И.. В района на дом №**, МПС-то я застига и блъска с предната си
част нейното тяло. Въпреки движението по осветен участък, с включени светлини,
осигуряващи възможност за забелязването на обекти на разстояние от над 65 метра пред
автомобила, МПС блъска тялото на пострадалата в момент, когато последното се намира на
разстояние от 38 метра след приетия ориентир и на около 2 метра в ляво от десния край на
платното за движение. Ударът за пешеходката се явява под масовия й център, от което
тялото й се качва върху предния капак, а главата достига до неговата най-задна част. В
следващия момент, предвид отрицателното ускорение на МПС /задействана спирачна
система/ тялото е отхвърлено напред, с последващо падане върху платното за движение и се
установява на мястото, фиксирано в протокола за оглед. Водачът на специален автомобил
***, без да променя съществено своята траектория, предприема действия за спирането на
автомобила и се установява на мястото, където е описан при огледа от дежурната група. В
анализа на изложеното вещото лице определя, че основната причина за настъпване на
ПТП в конкретния случай е липсата на своевременна реакция за спиране от страна на
водача, в условия при които той е разполагал с възможността да забележи пострадалата,
когато е бил на разстояние от над 65 метра зад нея. От друга страна, основно предвид
приложения видео-запис вещото лице е дало заключение, че водачът е разполагал и с
възможността да заобиколи пострадалата, преминавайки на безопасно странично
разстояние от нея, като навлезе частично в насрещната лента, която видно от приложените
материали, е била свободна в този момент. Вещото лице въз основа на приложения
видеозапис стига до извода, че за последните не по-малко от 10 секунди преди ПТП,
пострадала пешеходка се движи попътно, по посока на огледа, пред процесния л.а. ***.
Сочи, че в протокола за оглед е записано, че в района на произшествието липсва
хоризонтална пътна маркировка, а ширината на платното за движение в района на МП е 7,6
метра. В този случай следва, че водачите за двете направления - към центъра на с. *** и към
гр. *** са разполагали с ширина на прилежащата им пътна лента от 3,8 метра.
Непосредствено преди ПТП, пострадалата се е движила в дясната половина на дясната пътна
лента, спрямо посоката на огледа. Според данните от огледния протокол в района на МП не
се наблюдава положена, както хоризонтална, така и вертикална пътна маркировка, като на
разстояние от около 1500 метра преди ориентира, в дясно от десен край на пътя, е монтирана
табела, указваща начало на населено място „***“. Предвид наличните данни следва, че
разрешената скорост към мястото на ПТП е била при максимална скорост от 50 км/час за
населено място /ППС кат. В/. Скоростта към момента на удара е била 50 км/ч - V = 50 км/ч,
y
а скоростта преди ПТП не е била по-ниска от скоростта към момента на първоначален
контакт между двамата участници - V > V > 50 км/ч. В събраните по делото материали
nTny
липсват данни спрямо които по категоричен начин да бъде определено, че непосредствено
преди удара, водачът на МПС е предприемал каквито и да било действия. Вещото лице
заключва, че водачът на МПС-то е разполагал с възможността да забележи
пострадалата, в момент когато разстоянието между тях е било по-голямо от пълния му
спирачен път и чрез реакция за аварийно спиране да предотврати ПТП. Водачът е
разполагал и с възможността да заобиколи пострадалата, навлизайки частично в
съседната пътна лента, осигурявайки безопасно странично разстояние между
3
автомобила и пешеходеца, като по този начин предотврати настъпването на ПТП.
Релефът и състоянието на пътните тротоари /„неоформени, кални и разкопани, на места
обрасли с трева и храсти“/ не са позволявали безпроблемното придвижване на пешеходец,
особено в условия при които вали дъжд. В този случай, чисто физически, ако пострадалата
се е придвижвала в крайната лява част на платното за движение /спрямо посоката й/ удар не
би настъпил.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№ ***, на Община ***, село *** и два
броя Удостоверения за раждане на В. Е. Г. и Г. Е. Г., ищците се легитимират като законни
правоприемници на починалото лице – низходящи, втора степен по права линия.
С Присъда № 17/18.10.2021г., постановена по НОХД № 300/2021 по описа на Окръжен
съд – Перник, влязла в законна сила на 03.11.2021г., Д.Е. С. е признат за виновен в това, че
на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, на улица *** в близост до частен дом № **, при
управляване на моторно превозно средство - специален автомобил марка и модел „Мерцедес
Е 250 Д" с ДК№ *** /собственост на П.Л.М./ е нарушил правилата за движение по пътищата
като водач на лек автомобил, макар че е разполагал с възможност не е намалил скоростта и
не е спрял автомобила, когато възникнала опасност за движението /намиращия се на
пътното платно пешеходец/ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката В.Б.И.
и му е наложил съответно наказание за извършеното престъпление.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
К. Ч., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се
установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на В.Б.И. са установени и описани
следните травматични увреждания:-Черепно-мозъчна травма - разкъсио-контузна рана в
дясната теменна област на главата; кръвонасядане под меките черепни обвивки в теменните
области на главата; субарахноидален мозъчен кръвоизли; Шийна травма - прекъсване на
гръбначния стълб и на гръбначния мозък на ниво четвърги-пети шийни прешлени;
кръвонасядане по мускулатурата на шията двустранно; Гръдна травма - счупване на пети
гръден прешлен; счупвания на ребра от двете гръдни половина по три фрактурни линии;
кръвопасядаиия около хилусите на белите дробове и по органите па средостението;
подкожно кръвонасядане в областта на дясна млечна жлеза; Коремна травма- разкъсвания
на черния дро; Травма на горни и на долни крайници и на тазовия пръстен- счупване на
горното и на долното рамо на дясната срамна кс£т; лентовидно кръвонасядане по ляво
бедро; овално кръвонасядане по дясно бедро; овално кръвонасядане в областта на дясно
коляно; множество дребни охлузии наранявания и кръвопасядаиия по тръбните повърхности
на двете ръце и по пръстите на двете ръце;Остра кръвозагуба - кръвоизливи в гръдна и в
коремна кухини в общо количество - 1200 милилитра, бледост на трупа и на вътрешните
органи, петна на Минаков под ендокарда на сърцето.Смъртта на В.Б.И. е от травматично
естество и се дължи на тежката съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма,
като роля в генезага на настъпването на смъртта имат и острата кръвозагуба и възходящата
парализа на центровете на сърдечна и дихателна дейност разположени в продълговатия
мозък, довели до развитието на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Между
настъпилото ПТП и травматичните увреждания довели до настъпването на смъртта, е
налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка.Видно от резултата от химическото
изследване на кръвната проба иззета по време на аутопсията от трупа на В.Б.И. -протокол
№20/13.01.2021 г. на НТЛ-ЕКД при ОД на МВР- Перник, починалата към момента на
настъпването на смъртта, се е намирала на горната граница на лека степен на алкохолно
опянение.Тази степен на алкохолно опиянение се характеризира с емоционална
неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения,
вегетативни смущения, загуба на самоконтрол, моторна нестабилност, нарушения на
зрителната способност на двете очи, което затруднява коректното далечно зрение. При 40 до
4
70% от хората, при клинично изследване се отчита интоксикация.Относно поставения
въпрос дали това състояние е повлияло върху способността на пострадалата за преценка на
възможността за настъпване на ПТП-то, вещото лице е отговорило, че пряка зависимост
между клиничните симптоми и концентрацията на алкохол в кръвта няма, от което следва,
че само по съдържанието на алкохол в кръвта не могат да се преценят клиничните прояви.
Това налага клинично освидетелстване и количествено определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта. Преценката за степента на алкохолно повлияване само въз основа на
установена концентрация в кръвта крие възможност за експертни грешки.Тъй като лицето е
починало, респ. не би могло да бъде извършено клинично изследване и установен стадия на
алкохолна интоксикация, то от медицинска гледна точка не би могъл да бъде направен
категоричен извод по отношение на поведенческите реакции и адекватността на
пострадалата към момента на възникване на инцидента – ПТП-то на ***
По делото е приета съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице М.
В. – клиничен психолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните, от която се установява, че След смъртта на В.Б.И. - баба, при осв. В. Е. Г. и Г. Е. Г.
се наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото и
социалното им функциониране.
*****************************************************************************************************************************************************************
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н. Й. Х., Й. М.
М. и С. Т. С..
Свидетелите Н. Й. Х. и Й. М. М. са съседи на пострадалата В.Б.И.. И двамата
свидетелстват, че ищците в настоящото производство и внуци на пострадалата - В. и Г. са
живели в къщата на своята баба още от момента на тяхното раждане. Тя помагала в тяхното
отглеждане още от раждането им. След смъртта на техния баща, бабата полагала
неимоверни усилия да компенсира липсата му. Същата се грижела за своите внуци, водела
ги на градина, на училище, купувала им дрехи, участвала активно в тяхното отглеждане -
била тяхна материална и морална подкрепа. Двамата свидетели установяват, че децата
тежко преживяват смъртта на своята баба, били отчаяни, не били същите деца като от преди
смъртта на баба им.
Свидетеля С. Т. С. – очевидец на произшествието, установява, че заедно с водача на
автомобила Д.Е. С. пътували до адрес за село ***. Било лято и имало буря. Същия твърди,
че било тъмно и изобщо не видели движещата се жена, докато не настъпил удара. Не може
да прецени дали пострадалата е скочила сама пред колата или е ходела по пътя.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане в настоящето производство са предявени искове с пр. осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие
на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Безспорно установено e по делото, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за лек автомобил „Мерцедес”, модел: „Е 250 Д” ДК № *** МПС е била налице валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество по
полица № ***, със срок на валидност, считано от *** до ***
С влязла в законна сила Присъда №17/18.10.2021г., постановена по НОХД № 300/2021
5
по описа на Окръжен съд – Перник, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, както и от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че е установено противоправното
поведение от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д" с ДК№ *** - Д.Е. С.,
който е признат за виновен, за това, че на *** в с. ***, общ. ***, обл. ***, на улица *** в
близост до частен дом № **, при управляване на моторно превозно средство - специален
автомобил марка и модел „Мерцедес Е 250 Д" с ДК№ ***, като пълнолетен и можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е
нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20 ал. 2 от ЗДвП/ - като водач на МПС,
макар че е разполагал с възможност не е намалил скоростта и не е спрял автомобила, когато
възникнала опасност за движението /намиращия се на пътното платно пешеходец/ и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца В.Б.И..
В резултат на описаното противоправно поведение на Д.Е. С. - водач на автомобил
марка и модел „Мерцедес Е 250 Д" с ДК№ *** е настъпило ПТП, при което на ищците са
причинени неимуществени вреди следствие от смъртта на тяхната баба В.Б.И., която
участвала активно в тяхното отглеждане, бидейки тяхна морална и материална подкрепа.
В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС" АД е възложен
застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият
дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени
от трети увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на
автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът
/респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска
отговорност в ЗАД "АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ответното застрахователно дружество следва
да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати
обезщетение за тези вреди в пълен обем.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
6
обезщетение имат само най-близките на починалия. Традиционно на бабите и дядовците се
възлагат част от задълженията на родителите, било поради ангажираност на последните,
било поради голямата натовареност на децата с училищни и извънучилищни занимания.
Също традиционно бабите и дядовците градят свои представи и надежди за бъдещето на
своите внуци и за съвместен живот с тях. Както вече се посочи, само кумулативното наличие
на изключителност в съдържанието на отношенията, провокирана от особена и нетипична
житейска ситуация, и на търпени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене
обичайно търпимите от смъртта на близък човек, обосновават приложението на ТР № 1/2018
г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и са основание за присъждане на
обезщетение на лицата от по-далечния родствен кръг. Такива в случая са установени по
безспорен начин с оглед връзката между починалата и ищците, с оглед установените по
делото обстоятелства, че тя е полагала повече от обичайните грижи за тях след смъртта на
баща им, поради което е била и установена силна връзка между тях, надхвърляща
обичайните отношения между баба и внуци. Те са живели в дома на своята баба от момента
на раждането им, а след смъртта на баща им, майката на В. и Г. - С. С. живяла още около 2
години в къщата на своята свекърва, след който момент се преместила в бащината си къща в
с. *** на ул. ***. В. отказала да отиде с майка си и останала да живее със своята баба. Г.
последвал майка си, но всеки ден бил оставян за отглеждане при своята баба. Ето защо
съдът намира, че горното сочи на търпени болки и страдания от ищците по-големи по
интензитет от нормално присъщите за тази родствена връзка, поради което ответникът в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", по която застраховано лице е делинквентът, следва да обезщети ищците
за действително претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на баба им.
Въз основа на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС и предвид
установеното по делото със свидетелски показания в тази насока, ищците попадат в кръга
на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпении
вследствие смъртта на В.Б.И.. Изхождайки от характера и продължителността на
страданията, които ищците са преживели и близките взаимоотношения, които са имали с
починалия.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
7
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.
д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт
за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на
самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
832009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д. 299/2011 г., в което
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищците В.
Е. Г. и Г. Е. Г. неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на сумата от по
50 000 лева. При определяне на същия, съдът съобрази, че починалата е баба на ищците,
близките, устойчиви и дълготрайни отношения между тях от самото им раждане, грижите,
които починалата е полагала за своите внуци, с оглед загубата на баща им в ранна детска
възраст, обстоятелство, че смъртта й е предизвикала изключително негативни усещания на
тъга, стрес, тежка психотравма, остра стресова реакция, депресивност, негативизъм, липса
на перспектива.
С оглед основателността на предявените претенции съдът следва да разгледа
направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване, смъртта на
пострадалото лице да е провокирана и от неговото поведение, способствало за настъпване
на произшествието.
Към момента на настъпване на ПТП-то В.Б.И. се е движила като пешеходец,
несъобразявайки поведението си с правилата за движение на пешеходците и не била взела
необходимите мерки за безопасност. Същата се е движила по пътното платно, в дясната му
част, в лентата за движение и посока на автомобила. Ответната страна твърди, че това нейно
противоправно поведение се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото
събитие. Отделно от това се сочи, че към момента на настъпване на ПТП, пострадалата е
била с наличие на алкохол в кръвта -1,30 промила.
От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че платното за
движение е двупосочно, с по една лента във всяка посока, без разделителна маркировка,
като общата му ширина е 7,6 метра. Не се наблюдава положена както хоризонтална, така и
вертикална пътна маркировка. В страни от двата края на платното имало изградени пътни
тротоари, които били неоформени, кални и разкопани, на места обрасли с трева и храсти .
Режимът на движение в този пътен участък е при максимална скорост 50 км/час. Вещото
лице сочи, че при скорост 50 км/час или дори 60 км/час преди ПТП, водачът е разполагал с
възможността да забележи пострадалата в момент, като разстоянието е било по - голямо от
пълния му спирачен път и чрез реакция за аварийно спиране е могъл да предотврати ПТП,
както и да я заобиколи. Отделно от това се сочи, че видно от приложения видеозапис, ясно
8
се вижда, че около момента на удара, както и преди него, други автомобили не влизат в
кадър, съответно водачът не се е разминавал с други участници, което от своя страна
елиминира възможността за неговото заслепяване. На следващо място е установено, че
пътните тротоари са неоформени, кални и разкопани, на места обрасли в трева и храсти,
което от своя страна не е позволило на постадалата безпроблемното й придвижване на
пешеходец, особено в усвовия, при които вали дъжд. При тези констатации на вещото лице,
съдът намира за основателно възражението за съпричинявне, изразяващо се в това, че при
настъпване на ПТП пешеходката – В.И., не се е движила в предназначената за нейната
посока на движение лента – чл. 108, ал.2, т.1 от ЗДвП /Пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар
или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Настоящият съдебен състав намира,
че съотношението в приноса на пострадалата баба на ищците за съпричиняване на
вредоносния резултат не може да е равно, че и по-високо с това на правоспособния водач на
лекия автомобил, с който е настъпило произшествието, още повече, че водачът е могъл да
избегне настъпване на ПТП-то чрез аварийно спиране и чрез заобикаляне на пешеходеца,
поради което настоящият състав приема да е налице принос принос в размер на 25%,
изхождайки от конкретните данни по делото, описани по – горе.
С оглед определения процент на съпричиняване, то в полза на В. Е. Г. и Г. Е. Г. следва
да се присъди сумата от по 37 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната баба В.И., като за разликата до пълния
предявен размер от по 100 000 хиляди за всеки от тях, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяването и на осн. чл. 429, ал.3 КЗ.
Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е създадена
практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по т. д. № 2466/2018 г.,
решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г., както и решение № 72 по т. д. № 1191/2021 г. на І т.
о. на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. С цитираната практика е
разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава като функционално обусловена от отговорността на делинквента
– чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна. В конкретната хипотеза лихва се дължи от 10.02.2021 г., както претендират и ищците.
По разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83,
ал. 1, т.4 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
3 337,50 лева, от които 3000, 00 лева - държавна такса и 337,50 лева – депозит за вещите
лица.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
9
част в размер на 737,50 лева.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАДв. на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ се дължи адв. хонорар
в размер на сумата от 1 655,00 лева по пълномощно № *** и сумата от 1 655,00 лева по
пълномощно № ***, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. С оглед данните за
регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на 331 лева, по всяко едно от двете
възнаграждения или общо в размер на 1 986,00 лева, дължимото възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на всеки един от ищците.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. „Шар планина" 35, да
заплати на В. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 37 500/тридесет и седем
хиляди и петстотин/ лева – представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени от смъртта на В.Б.И., настъпила по повод пътнотранспортно произшествие
реализирано на ***, ведно със законната лихва считано от 10.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 37 500 лева
до 100 000 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. „Шар планина" 35, да
заплати на Г. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, със знанието и съгласието на своята
майка С. Т. С., сумата от 37 500/тридесет и седем хиляди и петстотин/ лева –
представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на В.Б.И.,
настъпила по повод пътнотранспортно произшествие реализирано на ***, ведно със
законната лихва считано от 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 37 500 лева до 100 000 лева, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1303, ул. „Шар планина" 35, да заплати по
сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 3 337,50 лева-разноски в полза на бюзжета на
съда.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК В. Е. Г. с ЕГН ********** и Г. Е. Г. с ЕГН
********** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС" АД с ЕИК ********* сумата от 737,50 лева – сторени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции и списък по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС"
АД, ЕИК ********* да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ с ЕИК ********* сума в
размер на 1 986,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ в полза на В. Е. Г..
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС"
АД, ЕИК ********* да заплати на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ с ЕИК ********* сума в
размер на 1 986,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ в полза на Г. Е. Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10
11