РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 1646/23.9.2020г.
гр. Пловдив, 23 . 09 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОД А
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на петнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия: Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1679/2020г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215, във
връзка с чл.178 от Закона за устройство на територията.
С.С.Б.,***,
с пълномощник адв.Т.Д. обжалва Заповед №
552/11.06.2020г. на Кмета на Община Родопи, с която е забранено ползването и
достъпа до строеж „стопанска постройка“ в ПИ 4004.60.117 по КК на с.Крумово,
община Родопи, местност Азмака, собственост на С.С.Б., съгл. нот.акт рег.№ 2485 от
1998г. и Разрешение за строеж /РС/ № 61 от 07.06.1999г. – 35 кв.м., ползван в
нарушение на чл.178 ал.4 ЗУТ. Заповедта съдържа и разпореждане за освобождаване
на строежа с определен 14 дн.срок за доброволно изпълнение на заповедта, вкл.
във вр. с чл.178 ал.6 ЗУТ е посочено – в 3 дн.срок
след изтичане на срока за доброволно изпълнение, ЕВН България
Електроразпределение ЕАД-КЕЦ Пловдив да прекъсне електрозахранването на
строежа, а ВиК ЕООД Пловдив да прекъсне
водоснабдяването на строежа.
Становища на страните :
- Жалбоподателката счита
заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Заявено е, че като собственик на
имота, Б. не е уведомена за извършваната проверка, а фактите и обстоятелствата
от мотивната част на заповедта не са отразени във
връчения констативен протокол /КП/. Твърди се, че при издаване на административния
акт, кметът на общината не е коментирал възраженията против КП. Посочено е, че
стопанската постройка е прилежаща към овощна градина и ферма за червени
калифорнийски червеи и се използва по предназначение – във вр.
с работата по стопанисване и опазване на овощната градина и животновъдната
ферма. Счита се, че е допуснат съществен порок, ограничил правото на защита –
като относима норма е отразена разпоредбата на чл.178
ал.4 ЗУТ, която съдържа две хипотези, без административния орган да е посочил в
коя от двете хипотези квалифицира нарушението. Според констативния акт строежът
не подлежи на въвеждане в експлоатация поради категорията си, но в заповедта
това не е възприето. Поискано е оспорената заповед да се отмени.
- Ответникът – Кмет на Община Родопи
оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуален представител гл.юрисконсулт
Я.И.И.. По същество поддържа теза за законосъобразност
на заповедта. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
1. Според данни от преписката оспорената заповед
е връчена на оспорващото лице на 30.06.2020г. /л.9/. Жалбата е подадена на
02.07.2020г. – в срок и от адресат на неблагоприятен акт, поради което е допустима
за разглеждане по основателност. Правното основание за издаване на заповедта –
чл.178 ал.4 ЗУТ във вр. с чл.223
ал.1 т.6 пр.2-ро и т.7 ЗУТ, определя за адресат на заповедта собственикът на
имота и строежа – жалбоподателката /чл.161 ЗУТ/. В жалбата е посочено,
че строеж „Стопанска постройка” в ПИ 40004.60.117 по КККР на с.Крумово, община
Родопи, м.Азмака – е собственост на оспорващото лице.
2. В обстоятелствената част на заповедта е
отразено в съответствие с данните за собственост, че строежът е собственост на Сн.Б. /нот.акт, л.32 – не в
цялост/ и за същия е издадено РС № 61/07.06.1999г. /л.33/ - едноетажна
стопанска постройка в имот 117, 35 кв.м. В Констативен акт № 1/25.03.2020г. са
документирани констатации от проверка на място /л.16, 17/ - строежът се ползва
с предназначение – за живеене, като постройката е завършена с мазилка,
боядисана, монтирани врати и прозорци – двускатен
покрив, покрит с керемиди. При тези данни е прието да е налице нарушение по
чл.178 ал.4 пр.1-во ЗУТ.
Повод
за проверката било писмено уведомление от Началник на 5-то РУ на ОД МВР –
Пловдив от 29.01.2020г. /л.53/ : в имота са настанени няколко лица, ползващи
услуга „Рехабилитация от наркотична зависимост“, предлагана от Сдружение „Път
към свободата“. До кмета на община Родопи е изпратена докладна от кмета на
с.Крумово /л.52/ - с информация за пребиваване в двуетажна сграда на пет лица с
цел лечение на зависимост от наркотични вещества. На 11.02.2020г. е извършена
проверка в ПИ 117 от работна група /л.45/, при която е установено, че в
югозападната част на имота има изградена жилищна сграда на един етаж и половина
с навеси от южната и западната страна, която се ползва за живеене и има ток и
вода. Пред жилищната сграда са заснети с дата 11.02.2020г. /л.46, 47, 48/ -
маса за хранене, столове, шкаф с обувки, изтривалка за обувки с чифтове обувки,
което мотивирало административния орган да приеме, че сградата се обитава
трайно за живеене. Жилищната сграда е водоснабдена и електрифицирана. Сдружение
„Път към свобода“ представило договор за наем от 31.08.2019г. със собственика Сн.Б. относно обект – стопанска постройка с площ 148 кв.м.,
построена в югозападната част на ПИ 117 /л.36 и сл./. В чл.I,
1.2. е посочено, че имотът ще се използва за живеене и земеделски нужди, а
според чл.IV, 4.2 – наемателят има право да предоставя за ползване
частично имота на трети лица, без предварително писмено съгласие на
наемодателя. В уведомление от 11.03.2020г. /л.35/, сдружението обяснило, че е
започнало работа по рехабилитацията на лица в защитено жилище, намиращо се в
с.Крумово, об.Пловдив в постройка от 148 кв.м. в ПИ № 060117 по договор за наем
със собственика Ст.Б.. Работата със зависимите се провежда по програма „Път към
свободата“. При последваща проверка от 25.03.2020г.
/л.25 и сл./ е документирано в констативен протокол, че жилищната сграда се
използва за живеене, има ток и вода и при проведен разговор с лицето Я.С.,
същият заявил, че в сградата живеят осем човека. Към протокола е приложен
датиран снимков материал от 25.03.2020г.
В констативен акт /КА/ № 1/25.03.2020г.
са документирани установени при проверка на същата дата факти и обстоятелства относно
строеж – „Стопанска постройка” в ПИ 40004.60.117 по КК на с.Крумово, възприети
в заповедта. В КА е отразено, че строежът е VI-та категория съгл. чл.137 ЗУТ и
Наредба № 1 / 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, за която
категория не се изискват документи за въвеждане в експлоатация и се ползва с
предназначение - за живеене.
КА е връчен на пълномощника на Б. – адв.Т.Д., на 19.05.2020г. Против КА е подадено възражение
/л.15/, в което са оспорени направените констатации и е заявено, че стопанската
постройка не се ползва за живеене. Същата се ползва от хора, обработващи
земеделската продукция в имота и в КА не е посочено кой точно „живее” в имота.
Възражението е отразено в заповедта –
поради непосочване на нови факти и обстоятелства относно констатациите, същото
е оставено без уважение. Кметът на община Родопи съобразил предмета на
Разрешение за строеж № 61/07.06.1999г. – стопанска постройка със ЗП от 35 кв.м.
и Наредба № 19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им. В заповедта е посочено, че с КА е поставено начало на
административно производство по реда на чл.178 ал.4 вр.
с чл.223 ал.1 т.6 и т.7 ЗУТ – за забрана ползването на стопанската сграда с
жилищна цел, „за каквато несъмнено се установява, че е използвана от
31.08.2019г. до настоящия момент”. В тази вр. е
направен извод, че използването на стопанската постройка с жилищна цел е
незаконосъобразно, в несъответствие с предназначението на обекта по строителни
книжа и разрешение за строеж, и в нарушение
на чл.178 ал.4 ЗУТ.
Според приложените правни основания :
чл.178 ал.4 ЗУТ вр. с чл.223 ал.1 т.6 пр.2-ро и т.7 ЗУТ : „Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.”;
За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района)
или упълномощено от него длъжностно лице: т.6 - забранява ползването на строежи
или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или
се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в
експлоатация; т.7- забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не
са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по
предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за
въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна
енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за
ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;”.
3. При
насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената
тежест и във вр. с доказателствата /л.61/.
Преписката съдържа договор за наем на
недвижим имот от 01.10.2019г. между община Родопи и жалбоподателката
/л.49, 50/ - относно ПИ 40004.60.144, за земеделски нужди. Според данни от СГКК
– Пловдив /скица на ПИ 40004.60.117, л.69 и 70/ : трайното предназначение на
територията е земеделска; начин на трайно ползване – овощна градина; в ПИ са
отразени две сгради – 117.1 – жилищна сграда – еднофамилна, 147 кв.м. и 117.2 –
селскостопанска сграда, 17 кв.м. КККР на с.Крумово са одобрени със Заповед №
РД-18-162/01.08.2017г., последното изменение на КККР за имота е от 11.03.2019г.
Ответникът представи и са приети :
Предизвестие от Сн.Б. до управителя на сдружение „Път
към свобода”, за предприемане на незабавни действия по освобождаване на имота в
срок от 5 дни /л.74, от 06.07.2020г./ и Уведомление от Ст.Б. *** с приложено
предизвестие; Констативен протокол от 15.07.2020г. /л.72/, удостоверяващ
проверка на ПИ 40004.60.117 и доброволно изпълнение на оспорената заповед.
4. Съгласно приложените правни
основания, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, правомощията на
който произтичат пряко от закона. Не е налице хипотеза на заместване и
авторство не е оспорено. Спазена е регламентираната в закона процедура –
заповедта е основана на констативен акт, връчен на пълномощник на Сн.Б. в административната фаза и е подадено възражение
против констатациите на контролните органи. В случая не е ограничено правото на
защита на оспорващото лице и са изяснени фактите и обстоятелствата, относими към конкретното административно производство
/чл.35 АПК/.
Оспореният административен акт е
обоснован от фактическа и правна страна. Нареждането до ЕВН и ВиК е част от съдържанието на заповедта, определено със
закона. Ограничението е временно, тъй като целта на закона е отстраняване на
нарушение, при което се ползва строежът.
По отношение приетите доказателства за
доброволно изпълнение на заповедта, което е предварително по силата на закона,
се отбелязва, че на съда е служебно известно ч.адм.д.№
1680/2020г. – образувано по жалба против предварителното изпълнение на
административния акт /приключило с влязло в сила определение/. Доброволното
изпълнение на административния акт, независимо от обжалване на предвиденото по
силата на закона предварително изпълнение – не е основание за извод за
недопустимост на жалбата против заповедта. Изпълнителното производство е
самостоятелно и изпълнението на акта не преодолява правния интерес от
оспорването му – арг. от чл.268 АПК вр. с чл.204 АПК.
4.1. В случая приложените правни
основания произтичат от установените факти при проверка на място. В хода на
съдебното оспорване не са представени доказателства, опровергаващи
констатацията за ползване на стопанската постройка с предназначение за живеене.
Съответно на фактическата установеност, са приложени нормите на чл.178 ал.4 ЗУТ
вр. с чл.223 ал.1 т.6 пр.2-ро и т.7 ЗУТ.
Действително, не е уточнена хипотеза от чл.178 ал.4 ЗУТ – при посочване на
нормата преди разпоредителната част, но конкретизация е налице в
обстоятелствената част на заповедта – „При извършване на проверката е
установено, че строежът „Стопанска постройка” се ползва с предназначение „за
живеене”, което е в нарушение на чл.178 ал.4, предл.
първо от Закона за устройство на територията”. Правното основание е отразено
коректно в заповедта и не е допусната неяснота във волеизявлението на административния
орган. Освен това, проверката за законосъобразност на административния акт
обхваща правни и фактически основания, но с приоритет на второпосочените.
В случая са установени без съмнение факти, обосноваващи приложеното правно
основание, които не бяха опровергани или разколебани при съдебното оспорване. Категорията
на „стопанската постройка” не изключва забраната за ползване на строежа не по
предназначението му. Посоченото съответства и на следващото правно основание от
заповедта - чл.223 ал.1 т.6 пр.2-ро и т.7 ЗУТ / т.6 - забранява ползването на
строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения
ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни
книжа /.
4.2. Няма спор по отношение наличието на
РС за стопанската постройка, но се съобрази, че предназначението й в случая е
именно по разрешението за строеж. Отсъства информация за промяна
предназначението на стопанската постройка и не са преодолени документираните
констатации на длъжностни лица относно ползване на стопанската постройка – за
живеене. Обстоятелствената част на заповедта съдържа подробни данни за
установяване на нарушението, което в случая не е инцидентно, а продължително
във времеви порядък. Правилно кметът на общината е посочил, че стопанската
сграда се ползва за живеене от 31.08.2019г., което съответства на договорът за
наем от 31.08.2019г. Наемният договор е подписан от жалбоподателката
и предметът му е стопанска постройка за живеене и земеделски нужди. В този см.,
договорът за наем като извънсъдебно признание е преценен от административния
орган ведно с останалата информация, произтичаща от отразените в заповедта
докладни и протоколи от проверки на място, вкл. разговор с лице, живущо в
постройката. Последователно – 29.01.2020г. /писмо от Пето РУ при ОД МВР –
Пловдив/, 11.02.2020г. – проверка на място, 11.03.2020г. – уведомление от
наемателя – сдружението, 25.03.2020г. – проверка на място и разговор с Я.С., са
констатирани обстоятелства, обосновали издаване на оспорената заповед. Дори
имотът да се ползва за овощна градина и животновъдно стопанство,
осъществяването на тези дейности не са обвързани пряко от ползването на стопанската
постройка за жилище.
По
отношение идентификацията на сградата, забранена за ползване и достъп: липсва
оспорване в тази насока от страна на жалбоподателката
и освен местоположението в ПИ 40004.60.117, СГКК-Пловдив удостовери наличието
на две сгради в ПИ 117, което е от значение за индивидуализацията й /л.69/. Предметът
на оспорената заповед е наименован ясно – „стопанска
постройка” и е в съответствие с издаденото РС № 61/1999г. В обстоятелствената
част на административния акт са отразени размери на стопанската постройка – по
РС : 35 кв.м. площ, вкл. посочени етаж и половина, както и пристройки от изток,
юг и запад с конкретни размери. Стопанската постройка е описана посредством
ясни характеристики и се съобрази, че не
е оспорена фактическата установеност относно стопанската постройка, а
единствено констатацията за ползването й – за живеене. Съответно, в договора за
наем стопанската постройка е посочена с площ 148 кв.м., което съответства на
площта от КК за едната сграда – 147 кв.м., отразена в кадастъра като жилищна. Обектът
е индивидуализиран в степента за целите на забраната.
Констатациите в КА, възприети в
заповедта, се ползват с доказателствена сила и
истинност по смисъла на чл.171 ал.1 АПК и подлежат на оборване в съдебната фаза
на производството от оспорващия с визираните в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства /Решение № 2432/2018г., ВАС/. Действително,
установеното от административния орган само по себе си не е основание за
единствен правен извод, тъй като в съдебното производство са налице процесуални
възможности за доказване или опровергаване на констатациите. Жалбоподателката обаче не ангажира доказателства, въпреки
изрични указания в разпореждане при насрочване на делото. Поради това, приетите
за установени фактически констатации в заповедта, се приемат за истинни, тъй
като се потвърждават от преписката и събраните по делото доказателства.
Относимите за издаване на административен акт
със съдържание на оспорения факти са осъществени, при което заповедта е
издадена в съответствие с приложимите норми – посочените в административния акт
правни основания. Следва да бъде
отбелязано, че въпросът дали сградата представлява законен строеж, респект. с
разширена площта по издаденото РС, е извън обхвата на предмета по делото.
Забраната по чл. 178 ал. 4 пр.1-во вр. с чл.223 ал.1
т.7 предл. 2-ро и т.7 ЗУТ се налага когато строежът
не се ползва по предназначението му и този факт е относим
при преценката за законосъобразност на заповедта /в тази насока константната
съдебна практика на ВАС, Второ О. – напр. Решение № 13411/17г. ; Решение
2284/2019г. : „Законността на строежа е неотносима
към спора…Предпоставките на упражненото правомощие са наличието на строеж, той
да не е приет по установения ред и да се ползва, респ. не по предназначението
му или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация – ал. 1 и ал. 4 на
чл. 178 от закона.”/.
4.3.
Извън посоченото, проверка
за търпимост на строежа и съответно неподлежащ на забрана за ползване обект,
освен от административния орган, подлежи на изследване и от съда /чл. 168 ал.
1, чл. 171 ал. 4 АПК/. Тежестта да проведе пълно доказване за дата на изпълнение
на строежа, спрямо която да се обсъди неговата допустимост по критериите на
разпоредбите за търпимост и респект. за липса на предпоставки за забрана за
ползването му, е върху оспорващото лице. В тази насока отсъстват твърдения в
жалбата и административният орган с основание се е позовал на Наредба № 19 от
2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им. В
случая РС е от 1999г. и за площ 35 кв.м. Освен извадката от КК, друг източник
на информация за изпълнение на сградите в ПИ 117, не е налице. КККР за
с.Крумово са одобрени през 2017г., а наемният договор е от 2019г. За данните от
КККР следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място
и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в
ПИ. Съгласно чл. 23 ЗКИР
обект на кадастъра е недвижимият имот : поземлен имот; сграда, включително
изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. В ЗКИР не е установено
изискване за сграда – обект на кадастъра по см. на чл.23 т.2, да е предвидена
по действащ ПУП /регулация и застрояване/. Доколкото стопанската постройка по
договор за наем е индивидуализирана с площ от 148 кв.м. и е отдадена за
ползване за живеене в цялост, без разграничени части /самостоятелни помещения в
постройката/, обективно следва, че случаят изключва възможност за търпимост.
Според скицата от КК, ПИ 117 е с площ 7 998 кв.м., което ориентира към чл.2
ал.1 т.1 от Наредба № 19 от 2012г. за строителство в земеделски земи без
промяна на предназначението им и следователно : „Без промяна на
предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти,
свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на
земята, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни
селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;”. Отсъствието на
ограничение в площ на селскостопанските постройки не преодолява изискването за
предназначение. Допустимото помещение за обитаване следва да е част от
постройката и касае съпътстваща функция спрямо основното предназначение, вкл.
ориентира към сезонност. Договорът за наем на стопанската постройка е за 10
години – р.II, бл.2.1. Ведно с посоченото, според Приложение № 4 към чл.16 ал.3
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - Класификатор за
предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях : жилищна сграда –
еднофамилна е с код 100, а селскостопанска сграда е с код 420, във вр. с § 5 т.41 ДР ЗУТ : „Промяна на предназначението"
на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг
съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане.”. Както бе
посочено по-горе, отсъства информация, като и твърдение за осъществена промяна
на предназначението на стопанската постройка. В този см., посочената в
заповедта разпоредба на чл. 223 ал. 1 т. 7 ЗУТ изисква да се забрани достъпа до
строежи или до части от тях, които не се ползват по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа. Фактът на ползването не по предназначение
на обекта, в случая се потвърждава от съдържанието на преписката и не бяха
представени опровергаващи го доказателства.
Забраната на ползването на строежите е временна мярка,
действаща до настъпването на условията по чл. 178 ал. 8 ЗУТ. В допълнение се
отбелязва, че фактическите състави на чл.224а и чл.178 ЗУТ не
са идентични, вкл. производствата по премахване на незаконен строеж и за
забрана на неговото ползване са самостоятелни и независими едно от друго.
Приложената норма на чл. 178 ЗУТ сама по себе си е предвидена в защита на
обществения интерес, респект. няма за цел да ограничи правната сфера на
адресата. Касае се за превенция с административен акт, осъществена на законово
основание и в изпълнение на императивна норма. Намесата на общината в случая не
противоречи на целта на закона - засягането е предвидено в закона, насочено е
към постигане на легитимна цел и не е непропорционално, с оглед данните от
преписката.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника / чл.78 ал.8 ГПК, изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ /.
Мотивиран така , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.С.Б.,*** против Заповед № 552/11.06.2020г. на Кмета на
Община Родопи.
Осъжда С.С.Б.,***,
ЕГН **********, да заплати на Община
Родопи съдебни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :