№ 16614
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110169470 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК от Е. И. Х. срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с искане да се признае за установено
спрямо ответника, че не дължи сумата от 3998,07 лева, вземания по Договор за паричен заем
PLUS-01411021 от 01.07.2009г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които са
прехвърлени на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г.,
поради погасяването им по давност, както и сумата от 6004,92 лева, представляваща лихва
за забава, начислена от датата на сключване на договора за заем- 01.07.2009г., до датата на
подаване на исковата молба- 19.12.2023г.
Ищцата Е. И. Х. твърди, че от направена справка за кредитна задлъжнялост в
централния кредитен регистър на БНБ установила, че ответникът подал информация, че по
Договор за паричен заем PLUS-01411021 от 01.07.2009г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и цедирани в последствие на ответника бил усвоен кредит, по който
задължено лице е ищцата. Ответникът претендирал сумите като изпратил на Е. И. Х.
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, като я информирал, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземанията от 08.07.2014г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, в качеството на продавач е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД всички
свои вземания към длъжника, произтичащи от Договор за паричен заем № PLUS-01411021
от 01.07.2009г., както и че към настоящия момент задължението не е изплатено и неговият
размер е 3998,07 лева. Посочва, че на 04.07.2023г. била направила справка за образувани
изпълнителни дела с № 671kxd5nhy по описа на ЧСИ А.Д. с рег. № 853, район на действие -
СГС, видно от която имало едно изпълнително дело № 20138470400504 по описа на ЧСИ
Н.К.П. с peг. № 847, по което взискател бил друго лице - В.Л.М., и било с предмет друго
задължение. Навежда твърдения, че е поканила ответника да заличи процесните вземания,
1
включително и в ЦКР, което той отказал. Основателността на иска си ищецът обосновава с
обстоятелството, че вземанията за посочената сума са погасени по давност. Излага
твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск на посочените
правни основания. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 30.01.2024г. Е. Х. е посочила, че предявява самостоятелна
претенция за други вземания освен главницата, а именно че не дължи законна лихва от
датата на договора за паричен заем – 01.07.2009г., до депозиране на исковата молба, в размер
на 6004,92 лева.
В проведеното съдебно заседание на 20.06.2024г. процесуалният представител на Е. Х. е
поискал съдът да се произнесе и по предявения иск за сумата от 6004,92 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава предявения иск. Не оспорва, съобразно предоставената в отговора информация, че
е придобил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземанията по процесния договор,
като сборът на неплатените задължения възлизал на посочената от ищцата сума- 3998,07
лева. Оспорва дружеството да е претендирало сумата от 6004,92 лева. Твърди, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца.
Сочи, че и погасеното по давност вземане продължава да съществува, поради което липсва
основание за подаване на корекция до ЦКР. Признава иска за сумата от 3998,07 лева. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 23.05.2024г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са посочили, че
вземанията, които са прехвърлени на дружеството по Договор за кредит № PLUS-01411021
от 01.07.2009г., са следните: 1535,81 лева- главница; 165,20 лева- договорна лихва за периода
от 13.11.2009г. до 14.05.2010г. и лихва за забава, считано от забавата на задълженото лице-
14.11.2009г.
С молба от 18.06.2024г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са посочили, че поддържат
възражението си, че дружеството не е претендирало заплащането на законна лихва в размер
на 6004,92 лева, както и признанието на иска в останалата част, а именно че за вземанията,
предмет на Договор за паричен заем PLUS-01411021 от 01.07.2009г. в общ размер от 3998,07
лева е изтекла погасителна давност.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и
оспорени от ищцата вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
В конкретния случай с определението от 13.05.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 20.06.2024г., съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е придобил от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземания срещу ищцата в общ размер от 3998,07 лева,
2
дължими по Договор за паричен заем № PLUS-01411021 от 01.07.2009г.
С оглед изявленията на страните и приетите по делото доказателства съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 6004,92 лева, законна лихва
начислена от датата на сключване на договора за заем до датата на подаване на исковата
молба е недопустим. Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца по
отрицателния установителен иск е да докаже правния си интерес от предявяването му. При
липса на правен интерес, производството по делото подлежи на прекратяване /в този смисъл
Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В случая, съгласно молба-уточнение
от 23.05.2024г. вземанията, които са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са
следните: 1535,81 лева- главница, 165,20 лева- договорна лихва за периода от 13.11.2009г. до
14.05.2010г. и лихва за забава, считано от 14.11.2009г. Ответникът в отговора на исковата
молба, както и в молба от 18.06.2024г. изрично е посочил, че поддържа признанието си за
сумата от 3998,07 лева, общият размер на вземанията по договора за заем, но поддържа, че
дружеството не било претендирало заплащането на законна лихва в размер на 6004,92 лева.
В този смисъл следва да бъде посочено, че по делото не са ангажирани доказателства
дружеството да е претендирало извънсъдебно посочената от ищеца законна лихва. Горното
кореспондира и на приетия препис от Договор за потребителски кредит PLUS-01411021 от
01.07.2009г., в който е посочен размер на главницата от 2000 лева. Още повече, при
изчисляването с лихвен калкулатор на законната лихва върху главницата от 1535,81 лева се
установява, че за периода от датата на забава /14.11.2009г./ до датата на исковата молба
/19.12.2023г./ същата е в размер от 2241,41 лева, която сума е била включена в посочения от
ответника общ размер от 3998,07 лева.
При това положение съдът намира, че за ищцата не е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск за сумата от 6004,92 лева, доколкото по делото
не се установи да е начислявана законна лихва в този размер, такава претенция се отрича и
от ответника. С оглед на което претенция за сумата от 6004, 92 лева по процесния договор за
заем не съществува, респ. същата не подлежи на погасяване по давност. Предвид
гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск за сумата от 6004,92 лева,
законна лихва за периода от 01.07.2009г. до 19.12.2023г. е недопустим и производството по
него следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК
В останалата част искът е допустим.
В случая ответникът с отговора на исковата молба е заявил, че признава изцяло исковата
претенция в общ размер от 3998,07 лева. Изявлението е направено от изрично
упълномощено с това право лице, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Наред с това в проведеното на
20.06.2024г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска. С оглед гореизложеното, предявеният
иск в допустимата му част се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Релевираното от
3
ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването на вземанията по
давност, е станал причина за завеждане на иска. Съгласно съдебната практика, изразена в
Определение № 75/21.04.2017г. по ч. гр. д. № 1371/2017г. І г. о., Определение №
95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018г. по
ч. гр. д. № 2828/2018г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018г. по ч. гр. д. №
3300/2018г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от 18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018г., III г. о., ГК, както и най-новата съдебна практика в тази насока, изразена в
Определение № 474 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3063/2019г. на ВКС, IV г. о., ГК,
ответникът по отрицателния установителен иск за недължимост на погасено по давност
вземане е дал повод за образуване на делото, когато е разполагал с изпълнителен титул или
друга възможност за друга извънпроцесуална принуда. В конкретния случай ответникът е
бил титуляр на вземанията по процесния договор за заем и в изпълнение на
административните си задължения е подавал информация към Централния регистър към
БНБ, касаеща размерът на дължимите от ищцата по договора за заем суми.
Съдът намира, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на
настоящата претенция, доколкото преди завеждане на настоящото производство ищецът е
поискал да бъде сключено извънсъдебно споразумение, в което да се посочи, че вземанията
са погасени по давност и същите да бъдат отписани от Централния регистър към БНБ - л. 12
от делото. В отговор на което ответното дружество е посочило, че задължението на ищцата
продължава да съществува като естествено задължение. Ответникът е отказал да сключи
извънсъдебно споразумение, с което да се опростят задълженията на ищцата, което да е
основание за преустановяване на подаваната информация в ЦКР. С оглед на което
ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело с оглед невъзможността от
доброволно уреждане на възникналия между страните спор извънсъдебно. Поради което
ответникът следва да понесе отговорността за разноските по делото в допустимата му и
основателна част. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на общо 400,11 лева
и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие от
30.11.2023г. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед размера на
предявените искове. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 639,54 лева.
Ответникът има право на разноски съобразно прекратената част от производството.
Същият не е сторил разноски, а претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева. С оглед
прекратената част от производството на ответника следва да се присъдят разноски в размер
от 60,03 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, не дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, сумата от общо 3998,07 лева,
вземания по Договор за паричен заем PLUS-01411021 от 01.07.2009г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които са прехвърлени на ответника с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., включващи главница в размер на 1535,81 лева,
договорна лихва за периода от 13.11.2009г. до 14.05.2010г. в размер на 165,20 лева и лихва за
забава, начислена от 14.11.2009г., поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. дело № 69470/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав в ЧАСТТА по предявения отрицателен установителен иск за
недължимост поради погасяване по давност на сумата от 6004,92 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2009г. до 19.12.2023г.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, да
заплати на Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 639,54 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Е. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК сумата от 60,03 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5