№ 32019
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА
РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА
Гражданско дело № 20241110127292 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2024 г., от 09,20
часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от К. Д.
М. срещу Ц. И. М. с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод по вина на насрещната
страна, като се твърдят брачни провинения, свързани с употреба на алкохол, физическо
насилие и извънбрачна връзка, обективно кумулативно съединен с претенция с правно
основание чл. 53 СК относно фамилното име на ищцата /като се иска възстановяване на
предбрачното име - К./, както и с претенция с правно основание чл. 56 СК относно
ползването на семейното жилище – гр. София, ж.к. „Х.Д.“, БЛ..;ВХ..АП...
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
оспорва наличието на вина единствено у него. Сочи, че семейното жилище е съсобствено
между него и баща му, като е придобито преди сключване на брака. Заявява, че няма друго
жилище, като в семейното такова се върнали и живеят родителите му, както и той. Твърди
ищцата да живее в жилището на своя баща, намиращо се в същия жилищен квартал.
По присъединеното към настоящото гражданско дело № 31273/2024 г. по описа на
Софийския районен съд, 149-ти състав, е предявен от ответника Ц. И. М. срещу К. Д. М. иск
за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака /който съдът приема за
насрещен такъв предвид извършеното присъединяване/ с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
1
за развод без искане за произнасяне по вината.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор на
насрещната исковата молба, в който оспорва същата, като по същество оспорва наличието на
брачни провинения у ищцовата страна.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината за това на
насрещната страна.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената
тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му, включително жилищната си нужда.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име от К. на
М..
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да предяви всички основания
за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на всеки от ищците по брачните искове, че следва да се яви ЛИЧНО в първото
по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне
на доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено /чл. 321, ал. 1
ГПК/.
По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане от всяка от двете страни, като ОТХВЪРЛЯ искането на
ищцовата страна за допускане до разпит на повече от един свидетел за същите факти.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че
при останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да
получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на
2
съпрузите, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като
са свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора
притесненията си, което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки
интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния път за
тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат
повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай
на необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси,
изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
3
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните, а на ищцата – и
препис от отговора на исковата молба с вх. № 221600/05.07.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4