Р Е Ш E
Н И Е № …..
Гр.
София, 09.07.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7312 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 78536 от 29.04.2020 г., на
СРС, 169 с - в, по гр. д. № 37337/2019 г. са отхвърлени изцяло обективно и кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу П.В.Г., ЕГН **********, за заплащане на следните суми: 399. 92 лв. -
главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., сумата в размер на 113. 21 лв. лихва за забава за периода от
15.09.2017 г. до 17.06.2019 г., сума за дялово разпределение за периода 07.2016
г. до 04.2017 г. в размер на 24. 40 лв. главница и 6. 20 лв. лихва за периода
31.08.2016 г. до 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Ищецът е осъден за разноски.
Решението
се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за
неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при
противоречие с установеното фактическо положение. Основателно СРС е направил
извод, че ответникът е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Неправилно съдът е
приел, че вземанията са погасени чрез плащане и ги е отхвърлил. Изводът на съда
не кореспондира със събраните доказателства по делото и е необоснован. Съдът не
е назначил експертиза, която да докаже плащането. Излагат се доводи, че
задължението става изискуемо в предвидените в ОУ срокове. Съгласно ОУ, в сила
от 12.03.2014 г., продавачът издава кредитни известия за отчетния период за
стойността на месечните фактури и една обща фактура, като съгласно чл. 33, ал.
4 от ОУ клиентите не плащат обезщетение за забава до изравняването, а след това
се начислява такова обезщетение върху общата фактура. По отношение на претендираната сума за дялово разпределение се поддържа, че
се прилага 5 - годишната давност, защото вземането не е периодично. Според
ищеца от доказателствата се установява наличието на изискуемо и ликвидно
вземане в претендирания размер. Моли да се отмени решението и исковете да се
уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата
страна – ответникът П.В.Г., оспорва жалбата в
писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно СРС е
приел, че за процесния период са извършени
погасявания на задълженията за ТЕ, съгласно приетите пред СРС разписки, като
доброволно заплатените от ответника задължения са в общ размер на 1 229
лв. На 21.06.2017 г. е издадена индивидуална справка, според която ответникът
няма задължения, а има да получава 129 лв. Това обстоятелство е потвърдено и от
третото лице помагач. Следователно, ответникът дори е надплатил суми в полза на
ищеца. Поддържа още, че обосновано СРС е приел, че претендираните
суми не се дължат поради пълно погасяване на задълженията. Съдът основателно не
е допуснал експертиза, тъй като плащането не е било спорно обстоятелство. Неоснователно
е искането за присъждане на дялово разпределение, като се поддържа, че
вземанията се погасяват с 3 - годишна давност. Моли да се потвърди решението,
като правилно постановено. Претендира разноски, съгласно списък.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище
по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение,
а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за
нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Във връзка с доводите относно
неговата незаконосъобразност, поддържани във въззивната жалба, следва да се
посочи следното :
Въззивният състав констатира, че в
случая, с определение от 30.12.2019 г.,
съдържащо проект за доклад по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание
на 21.02.2020 г., СРС е обявил за безспорни, а от там ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства : че ответникът е потребител на топлинна
енергия за процесния имот и в процесния
период, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, въз
основа на което ищецът е доставил на процесния имот
топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
На ответника е указано, че в негова тежест е да докаже
пълно и главно правоизключващи дълга факти - в
настоящия случай възражението, че е погасил задължението си чрез плащане.
Пред СРС са представени
пет разписки за извършени авансово плащания на суми за ТЕ в полза на ищеца, а
именно : № 02000482132596/09.09.2016 г.;
№02000506707682/15.11.2016 г.; № 02000533471051/25.01.2017 г.; № 02000561581771/3.04.2017
г.; № 02000616556288/03.08.2017 г., които не са оспорени от ищеца. Във всички
разписки е посочено, че със сумите се погасяват задължения за отоплителен сезон
– 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. Съгласно тези доказателства ответникът е заплатил
обща стойност на задълженията от 1 229 лв. Въззивният
състав намира, че доколкото ищецът не е оспорвал посочените плащания, не е било
необходимо да се назначава ССчЕ, както се твърди в
жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е посочил кое задължение погасява, се погасява първо
най - обременителното за него, при няколко еднакво обременителни, се погасява
най - старото, а ако са възникнали едновременно се погасяват съразмерно.
В случая общият размер на претенцията, заявена
в производството, в това число главница и лихви, е 543, 73 лв., поради което
обосновано СРС е направил извод, че с извършеното плащане в размер на 1 229 лв. цялата претенция е
била погасена от длъжника.
Като е съобразил и
данните, получени от ФДР, че ищецът има сума за възстановяване за отоплителния
сезон, СРС обосновано е направил извод, че общата заплатена авансово сума от
ответника за процесния отоплителен сезон дори
надхвърля претендираната. При това положение и основателно
е прието, че исковете са неоснователни поради доказано от ответника погасяване
на задълженията чрез плащане.
Ето защо както главният иск, така и акцесорният - за установяване
дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане са
недоказани, а от там - неоснователни, в какъвто смисъл са и
изводи на СРС.
Доводите на ищеца в жалбата относно настъпване на
изискуемостта на задълженията за ТЕ съгласно ОУ, в сила от 12.03.2014 г. са ирелевантни за спора.
Доколкото мотивите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при
съобразяване с материалния и процесуален закон. Този извод се отнася и до
присъдените в полза на ответника разноски в производството.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски и за настоящото производство има ответника. Той
е претендирал разноски за адвокат на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв – за осъществена безплатна правна помощ, за която има
доказателства, че е уговорена, съгласно договора за правна защита и съдействие,
представен в производството. При това положение въззивният съд намира, че в
полза на процесуалния представител на ответника адв. Л.следва
да се присъди 360 лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78536 от 29.04.2020 г., на СРС, 169 с - в, по гр. д. № 37337/2019
г., включително в частта по разноските, присъдени на
ответника.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** Б да заплати на адвокат Б.Г.Л., с личен №
**********, с адрес : гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв, адвокатски хонорар в размер на 360 лв. (с ДДС) пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.