№ 22
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Частно наказателно
дело № 20235400200067 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, издадено на 19.10.2022 г. от съдебните власти на Кралство Дания и
засягащо българския гражданин М. М. Т., роден на ****
Удостоверението е изпратено на СГС, където е образувано ЧНД №
4361/2022г. С протоколно определение от 21.02.2023г. по НЧД № 4361/22г.
по описа на СГС, съдебното производство по делото е прекратено и делото е
изпратено по компетентност на Окръжен съд С..
В Окръжен съд С. е образувано ЧНД № 25/2023г. по което е
постановено Решение № 17/15.05.2023г. С Решение № 90/05.06.2023г. по
ВЧНД № 251/23г. на Апелативен съд Пловдив решението е отменено и делото
е върнато на Окръжен съд С. за ново разглеждане с задължителни указания за
изслушване на осъденото лице.
От изисканата служебно справка се установява, че българският
гражданин, за когото се отнася удостоверението М. М. Т. е роден на **** с
1
ЕГН **********, е с постоянен адрес: гр.С., ул. ***, обл.С., което обуславя
компетентността на настоящия съд съобразно чл.7, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
При новото разглеждане в съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура С. изразява становище за признаване присъдата на
датските съдебни власти и приемане на изпълнението на наложеното
наказание за престъплението. Не са налице основания за отказ, независимо,
че осъденото лице не е съгласно да се приеме и изпълни съдебния акт.
Осъденото лице М. М. Т. е редовно призовано, като призовката му е
връчена лично, чрез съдебна поръчка изпратена до Кралство Дания.
Осъденото лице не се явява, тъй като е задържано в издаващата държава,
където изтърпява наказание лишаване от свобода по влязлата в сила присъда.
При проведеното му изслушване чрез конференция по телефона в
затвора в гр.Н., Кралство Дания, осъденото лице заяви, че не желае да бъде
върнато в България за изтърпяване на наказанието поради доста причини.
Условията за социална реинтеграция в обществото в Дания са много по-
добри, отколкото ще бъдат в наш затвор. Сигурността му в затвора в Дания е
на много по-високо ниво, отколкото в българските затвори. Освен това, му
остава по-малко от година до половината присъда и тогава предполага, че ще
може да бъде освободен в дома си. Ако бъде трансфериран в България, това
може да попречи сериозно на развитието му занапред в живота. Освен това,
през август месец ще заведе дело за намаляване размера на наложената му
забрана да пребивава на територията на Дания.
Защитникът на осъденото лице адв. А. А., редовно упълномощен,
пледира присъдата да бъде призната, но съдът да откаже искането за
трансфериране на осъденото лице в България за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Настоява да бъде постановен отказ, тъй като М. Т.
преди задържането му е учил и живеел в Кралство Дания и същият не е
изразил желание да бъде преведен в Република България за изтърпяване на
наказанието. Условията на нашите затвори са в нарушение на множество
конвенции.
С.ския окръжен съд, след като се запозна с приложеното
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, редп.
Удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като взе предвид присъдата
на Висшия съд на Западна Дания, с която е наложено наказанието „лишаване
от свобода“ на българския гражданин М. Т., както и останалите приложени по
делото доказателства, становището на осъденото лице и становището на
прокуратурата и неговия защитник, установи следното:
От направената справка в НБД се установява, че осъденото лице М. М.
Т. е с постоянен и настоящ адрес гр.С., ***. От писмо № 345-000-6122 от
22.06.2023г. на ОД МВР С. се установява, че осъденото лице при подаване на
заявления за издаване на документи за самоличност не е посочил адрес в
чужбина.
2
При така установеното съдът намира че делото е подсъдно на Окръжен
съд С.с оглед данните за местоживеене на осъдения и разпоредбата на чл. 7,
ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
По НЧД № 4361/22г. по описа на СГС е представено удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, по образец съгласно
Приложение № 1 към чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
След констатирано противоречие между удостоверението и присъдата
от СГС е поискана допълнителна информация от издаващата държава –
Дания.
На л.86 от НЧД № 4361/2022г. по описа на Софийски градски съд е
приложен превод на писмо от Департамент за затворите и пробацията на
Кралство Дания, според което в удостоверението е допусната печатна грешка.
Посочено е, че окончателната и влязла в сила присъда, с която М. М. Т. е
осъден на лишаване от свобода за срок от 6 години, е присъдата постановена
от Датския западен върховен съд на 07.04.2022г.
Окончателната и подлежащата на изпълнение присъда е постановена
на 07.04.2022г. и е влязла в сила на 07.04.2022г.
Удостоверението е издадено в писмена форма, преведено е на
български език и с попълнени полета на български език.
Съдът приема, че удостоверението съдържа необходимата
информация, съответстваща с данните в приложената присъда с номер *** от
07.04.2022г. на Висшия съд на Западна Дания, влязла в сила на 07.04.2022г.,
на която за целите на настоящото производство е изготвен превод на
български език.
С удостоверението се иска компетентният български съд да се
произнесе по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на влязлата в
сила присъда на Висшия съд на Западна Дания, постановена спрямо
българския гражданин М. М. Т..
С присъда № *** от 07.04.2022г. на Висшия съд на Западна Дания,
влязла в сила на 07.04.2022г. на М. М. Т. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест години или 2191 дни.
В удостоверението е описано деянието, за което българският
гражданин М. М. Т. е осъден. Посочена е правната квалификация на деянието.
От посоченото в удостоверението и приложеното съдебно решение
/присъда/ е видно включването в съдебния акт, чието приемане и изпълнение
се иска на едно наказуемо деяние – незаконен трафик на наркотични и
психотропни вещества, съгласно § 191 от Наказателния кодекс на Кралство
Дания, параграф 2, виж параграф 1, т.2, виж § 3, параграф 1 от Закона за
еуфоризиращите вещества, виж § 2, параграф 4, виж § 30, параграф 2 от
Наредбата за еуфоризиращите вещества, виж § 3, виж Приложение 1, списък
Б, т.201 за това, че преди 20.04.21г., заедно и след общо предварително
договаряне, разбиране и планиране, с цел последващо предаване на
3
значително количество особено опасно или увреждащо вещество на един
сравнително голям кръг хора срещу значително възнаграждение или при
други особено утежняващи обстоятелства, е внесъл 4937 грама MDMA
/метилен – диокси – мета – амфетамин/ и 2967 грама кетамин в Дания, тъй
като веществата са били изпратени в колет от Холандия и чрез „ПостНорд“ са
били доставени на адреса на М. Т. в гр.В., ул.В., 65, ет.1, дясно на 20.04.2021г.
и той е приел тези 4937 грама MDMA и 2967 грама кетамин.
В удостоверението е посочено, че деянието попада в графа „незаконен
трафик на наркотични и психотропни вещества.
От така описаните фактически и правни параметри на престъплението,
за което е признат за виновен българският гражданин, съдът установи
съставомерните признаци по чуждото законодателство да отговарят на
елементите на състав на престъпление по българското законодателство
чл.242, ал.2, предл. І-во от НК на Република България – трафик на наркотични
вещества, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 години
до 15 години. Налице е двойна наказуемост за престъплението, за което е
осъден българският гражданин М. М. Т..
Освен това, описаното престъпление е сред изброените в чл.8, ал.2 т.5
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които двойна наказуемост не се изследва.
За деянието на българския гражданин е определено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест / години или 2191 дни.
От получената справка на Дирекция Затворническа и пробационна
служба на датски и в превод на български език е видно, че наказанието шест
години се равнява на 2191 дни.
От същата се установява, че българският гражданин е бил лишен от
свобода от 20.04.2021г. до 06.04.2022г. включително в Кралство Дания по
време на наказателното производство, като броя на намалените дни е 352.
Изпълнението на присъдата е започнало на 07.04.2022г. и периода на
лишаване от свобода, който е излежан до 10.10.2022 г. е бил 538 дни, като
остават 1653 дни и изтърпяването на наказанието следва да приключи на
20.04.2027г.
Посочена е дата на условно освобождаване в случай на излежаване на
2/3 от присъдата съгласно чл. 38 § 1 от НК на Кралство Дания – 20.04.2025г.
Посочена е дата за условно освобождаване, в случай на излежаване на 1/2 от
присъдата, съгласно чл. 38 § 2 от НК на Кралство Дания – 20.04.2024 г.
Настоящият съдебен състав намира, че удостоверението по чл.4 от
рамковото решение, респ. чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС удостоверява, че е
налице влязла в сила присъда, постановена от компетентен съдебен орган на
държава - членка на ЕС, представляваща наказателно решение на съд. С тази
присъда е ангажирана наказателна отговорност на българския гражданин М.
Т. за престъпно деяние, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода.
4
Настоящият съдебен състав взе предвид, че съдебните актове,
постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на
територията на Република България, щом се отнасят за деяния съставляващи
престъпления и по българското законодателство.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ по смисъла на чл. 15
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и други основания за частично признаване по
смисъла на чл. 16 от закона.
Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с
принципа non bis in idem.
Съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което е престъпление
и по българското законодателство по смисъла на чл. 242 ал.2 пр. първо от НК.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство.
Осъденото лице М. Т. не се ползва с имунитет и към момента на
получаване на съдебния акт за изтърпяване остава период по - дълъг от 6
месеца от наложеното наказание.
Осъденият е участвал лично в съдебния процес по делото, по което е
постановена осъдителната присъда.
Съобразявайки данните в удостоверението, решението на Висшия съд
на Западна Дания, както и събраните по делото доказателства, съдът
установи, че са налице предпоставки по чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
да се признае и приеме за изпълнение присъдата.
Съдът следва да признае и допусне пълно изпълнение на присъдата
/решението/ относно осъждането на лицето за извършеното престъпление
незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества, както и в частта за
наложеното наказание.
Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава
наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава
максималния такъв по законодателството на Република България.
В удостоверението е отразено, че осъденото лице е дало съгласие за
изпращане на съдебното решение и удостоверението. От превода на
становището на осъденото лице се установява, че осъденото лице иска да
бъде прехвърлено.
От изслушването на осъденото лице, както и от писмените декларации
на осъденото лице се установява, че същият не желае да бъде трансфериран в
България за изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
лишаване от свобода, като изтъкна съображения, че условията за социална
реинтеграция в обществото в Дания са много по-добри, отколкото ще бъдат в
наш затвор; сигурността му в затвора в Дания е на много по-високо ниво,
отколкото в българските затвори. Освен това, му остава по-малко от година
до половината присъда и тогава предполага, че ще може да бъде освободен в
дома си. Ако бъде трансфериран в България, това може да попречи сериозно
5
на развитието му занапред в живота.
Съдът намира изложените аргументи за неоснователни.
В разглеждания случай не се изисква съгласие на осъденото лице, тъй
като съгласно чл.22, ал.2, т.1 и т.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебният акт е
изпратен в държава членка на Европейския съюз – Република България, чийто
гражданин е М. Т. и в която държава ще бъде депортирано осъденото лице,
след като бъде освободено от изпълнение на наказанието, тъй като има
наложена доживотна забрана да пребивава на територията на Кралство Дания.
Когато не се изисква съгласие на осъдения, неговото отрицателно
становище не съставлява основание за отказ по съображения за социална
реинтеграция по смисъла на чл.3 от Рамковото решение. Не може да се
очаква, че изпълнението на наказанието в същата държава, от която
осъденият ще бъде експулсиран, би допринесло за улесняване на социалната
му реинтеграция и успешното му приобщаване към обществото.
По изложените съображения искането на осъдения да не се приеме за
изпълнение в Република България наказанието, наложено му в Кралство
Дания не може да бъде уважено.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице
основанията за признаване и приемане за изпълнение на присъда,
постановена от Върховния съд на Западна Дания, с номер ***, влязла в
законна сила на 07.04.2022г., с която българския гражданин М. М. Т., с
ЕГН**********., роден на 28.09.1998г в гр.С. е признат за виновен в това, че
преди 20.04.21г., заедно и след общо предварително договаряне, разбиране и
планиране, с цел последващо предаване на значително количество особено
опасно или увреждащо вещество на един сравнително голям кръг хора срещу
значително възнаграждение или при други особено утежняващи
обстоятелства, е внесъл 4937 грама MDMA /метилен – диокси – мета –
амфетамин/ и 2967 грама кетамин в Дания, тъй като веществата са били
изпратени в колет от Холандия и чрез „ПостНорд“ са били доставени на
адреса на М. Т. в гр.В., ул.В., 65, ет.1, дясно на 20.04.2021г. и той е приел тези
4937 грама MDMA и 2967 грама кетамин, като същото деяние е
квалифицирано като престъпление по параграф 191 от Наказателния кодекс
на Кралство Дания, съответстващо на престъпление по чл. 242 ал.2 от НК на
Република България, за което деяние му е определено и наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 години или 2191 дни.
С оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което
надвишава 5 години, налице е хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2, б. "а" от ЗИНЗС,
поради което и остатъкът от така наложеното му от Датския съд наказание,
следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът прецени, че се касае за осъдено лице, което е на 25 години и
няма данни същото да е с висока степен на обществена опасност, поради
което прие, че наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален общ режим на осн. чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
6
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението
на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през
което осъденият М. Т. е бил задържан по време на наказателния процес, както
и времето през което същият търпи наказание лишаване от свобода до
момента на фактическото привеждане на лицето в затвор в Република
България за изпълнение на съдебното решение, като към 10.10.2022г са
изтърпени общо 538 дни.
Водим от горното и на осн. чл.12, ал. 8 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/, С.ския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда/съдебно решение/ от
07.04.2022г , постановено от Върховния съд на Западна Дания, с номер ***,
влязло в законна сила на 07.04.2022г., с което българския гражданин М. М. Т.,
с ЕГН**********., роден на 28.09.1998г. в гр.С., е признат за виновен в това,
че преди 20.04.21г., заедно и след общо предварително договаряне, разбиране
и планиране, с цел последващо предаване на значително количество особено
опасно или увреждащо вещество на един сравнително голям кръг хора срещу
значително възнаграждение или при други особено утежняващи
обстоятелства, е внесъл 4937 грама MDMA /метилен – диокси – мета –
амфетамин/ и 2967 грама кетамин в Дания, тъй като веществата са били
изпратени в колет от Холандия и чрез „ПостНорд“ са били доставени на
адреса на М. Т. в гр.В., ул.В., 65, ет.1, дясно на 20.04.2021г. и той е приел тези
4937 грама MDMA и 2967 грама кетамин, като същото деяние е
квалифицирано като престъпление по параграф 191 от Наказателния кодекс
на Кралство Дания, съответстващо на престъпление по чл. 242 ал.2 от НК на
Република България, за което деяние му е определено и наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 години или 2191 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изцяло
при изпълнението на наказанието лишаване от свобода, времето през което
осъденият М. М. Т. е бил задържан по време на наказателното производство,
както и времето през което осъденото лице търпи наложеното наказание,
считано от 20.04.2021г. до фактическото му предаване в Република България
за изпълнение на наказанието по признатия за изпълнение съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок пред
Апелативен съд Пловдив, считано от днес.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на Окръжна прокуратура – С. за предприемане на действия при
7
изпълнението.
След влизане в сила на решението, заверено копие от решението да се
изпрати на ВКП и Министерство на правосъдието.
На основание чл.12, ал.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС след влизане в
сила на решението, препис от същото да се изпрати на издаващата държава,
преведен на английски език.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
8