Р Е Ш
Е Н И Е
№ /01.03.2021г. гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и втори февруари 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдия Милен Стойчев в.гр.д.№15 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника О.Т. против
решение №260145/19.11.2020г., постановено по гр.д.№594/ 2020г. на Районен
съд-Търговище, с което в отношенията с ищците М. Ц. А. ***, К.Ц.С.
от гр.София и С.Т.К. от гр.София на
осн.чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.64, ал.2 от ЗОбС е установено, че О.Т.
не е собственик на 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с адм.
адрес гр.Търговище, ул.”Георги Бенковски”№14, представляващо ПИ с площ от
429кв.м., отразен в скица №
15-1036579/14.11.2019г., изд. от СГ КК
гр.Търговище като имот с идентификатор 73626.507.521, при съседи:
73626.507.502; 73626.507.501, присъдено е
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител
на първите две ищци в размер на 300 лв. и 72.57 лв. деловодни разноски-на
третия от ищците.С доводи за нарушения на закона, въззивникът моли за отмяна на
решение-то и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемите страни оспорват
основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.64, ал.2 от ЗОбС относно дворно
място от 429 кв.м. в гр.Търговище, представляващ имот с ид.№ 73626.507.521 по
кадастрал-ната карта е обоснован с обстоятелствата, че праводателите на ищците са собственици
на имота, в който осъществили групов строеж, но ответната община без основание
е актувала дворното място като общинска собстве-ност, оспорвайки правата им.
Ответникът оспорва иска с
възражение, че имотът е общинска собственост, одържавен за жилищно строителство
по плана до 1967г., за което е бил съставен АДС№ 1025/21.09.1971г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
С нот.акт №75, т.І, нот.д. №127/1960г., нот.акт №104, т.ІІ, нот.д. №448/1960г. и нот.акт №181, т.ІV, нот.д. №1780/1997г.2013г.
праводате-лите на ищците Т. Г. А.,
А. и С. Х, б.ж. на
гр.Търговище са легитимирани като собственици на дворно място от около 420
кв.м. , представляващ п-л VIII-2177 в
кв.122 по плана на гр.Търговище от 1956г., идентичен със спорния ид.№
73626.507.521, отреден за кооперативно и групово жилищно строителство с
решения на ИК на ГОНС-Търговище по
протокол №4/28. 01.1960г., протокол №8/29. 04.1960г.и протокол №15/17.06.1960г.С
решение по протокол №26/11. 11.1960г. на ИК на ГОНС-Търговище участниците в
груповия строеж са определени, изградена е триетажна жилищна сграда и обектите
в нея са разпределени между собствениците с договор за доброволна делба от
22.04.1988г.
Действително, с решение по протокол №4а/28.01.1960г.
на ИК на ГОНС-Търговище е предвидено отчуждаване на имота и обезщетяване на
собствениците с жилища, но от заключението на назначената техническа експертиза
се установява, че отчуждителна процедура по реда на чл.55а и сл. от приложимия
ЗПИНМ с оценка и обезщетяване на правоимащите лица не е проведена,
доказателство за което е и издаденото на името на праводателката Т. Г. А. разрешение за строеж №163/27.06.1961г. на жилищната
сграда. Т.е., строителството е осъще-ствено по стопански начин от самите
собственици на дворното място и с оглед на тези обстоятелства, носители на
правото на собственост върху дворното място са останали посочените в
нотариалните актове физи-чески лица и липсва основание за актуване на имота
като държавен с АДС№1025/21.09.1971г., каквото основание не е и посочено в съответ-ната
графа на документа, респ. за актуването му като частна общинска собственост с
акт №1104/25.01.2012г., обуславящо уважаването на предя-вения отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.64, ал.2 от ЗОбС.
Предвид горното, обжалваното решение на
първоинстанционния съд е постановено в съответствие със закона, обуславящо
неговото потвърждаване на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на процесуалния
пред-ставител на ищците М.Ц.А. *** и К.Ц.С. от гр.София се присъди адвокатско възна-граждение по чл.38, ал.2
от ЗАдв в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260145/19.11.2020г.,
постановено по гр.д.№594/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О.Т. да заплати на адв.С.П. ***, ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в
размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.