№ 719
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500740 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по гр.д.№ 103/2019г. по описа на ОС-Враца,
срещу решението от 06.11.2020г., с което е уважен частично предявения от И. Н. П. срещу
ЗАД „ОЗК Застраховане“ иск по чл. 432 КЗ за неимуществени вреди от ПТП от 26.05.2018г.,
като му е присъдено обезщетение в размер на 100 000 лева и изцяло искът по чл. 432 КЗ за
имуществени вреди, като му е присъдено обезщетение от 15157,25 лева, ведно със законната
лихва върху двете обезщетения от 15.01.2019г. до окончателното изплащане.
Въззивникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ обжалва решението в частта, с която исковете са
уважени, като твърди, че приетият процент съпричиняване (20 %) е занижен, тъй като освен,
че се е движил с неразрешена и несъобразена за пътните условия скорост, при преминаване
през завоя тялото на ищеца се е наклонило наляво, така че главата му се е намирала в
насрещната лента, поради което е получил черепно-мозъчната травма. Заявява, че размерът
на обезщетението е завишен, тъй като не е съобразен със социално икономическото
положение в страната и размера на средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията. Твърди, че физическото и психическото здраве на ищеца били възстановени
напълно, а чужда помощ за битовото му обслужване не била предписана от лекар. С тези
доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въззиваемият И. Н. П. оспорва жалбата в съдебно заседание.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и правилно като краен извод.
1
Съображенията на въззивния съд, формирани в отговор на доводите на ответника, са
следните:
Предвид липсата на съответни оплаквания във въззивната жалба, пред настоящата
инстанция са безспорни установените от събраните пред първата инстанция доказателства
материално правна легитимация на страните ( на ЗАД „ОЗК Застраховане“ в качеството му
на застраховател на гражданската отговорност на И. К. М., а на ищеца в качеството на
пострадал от предизвикано от М. ПТП на 26.05.2018г.); деликтната отговорност на М.;
травматичните увреждания на ищеца от процесното ПТП; вида и размера на наложените от
произшествието имуществени разходи, понесени за сметка на ищеца; както и
обстоятелството, че ищецът е бил с предпазна каска към момента на удара.
От заключенията на приетите по делото основна и допълнителна автотехнически
експертизи се установява следния механизъм на произшествието: управляваният от ищеца
мотоциклет се движи по път ІІІ-1002, гр.Враца - м. Леденика в посока към гр.Враца, в
полагащата му се мислена дясна лента, на около 0,25 м вдясно от мислената осева линия, с
постоянен наклон на спускане, в условията на множество завои и с променлива скорост на
движение. По същия път, в посока м.Леденика, се движи управлявания от делинквента М.
лек автомобил, с постоянен наклон на изкачване, при условията на множество завои, със
скорост при преминаване на завоя, където е станал удара – 41-43, 5 км.ч.
Водачът на лекия автомобил, при движение в условията на десен за него завой, навлязъл в
мислената лента на насрещното движение и при връщане в неговата лента, в момент, в
който лявата странична част на автомобила се намирала на около метър в насрещното
платно, настъпил удар между предната челна част на автомобила и предния ляв амортисьор
на мотоциклета.
Преди сблъсъка скоростта на движение на мотоциклета е била 51 км/ч, а към момента на
удара – 41 км/ч, тъй като при навлизане в левия за него завой ищецът е употребил спирачки,
за да намали скоростта. Максимално разрешената скорост за участъка на ПТП е 90 км/ч., а
технически съобразената с релефа на пътя за мотоциклетиста – 43, 5 км/ ч (така в.л. В.).
Вещото лице В. е определил, че при преминаване през процесния завой, наклона на
системата мотоциклет – мотоциклетист спрямо вертикалната ос, насочена перпендикулярно
на хоризонталната ос, е не по –голям от 25 градуса. Така, отклонението на главата на
мотоциклетиста спрямо траекторията на движение на гумите е 0,5 метра.
Възражението за съпричиняване е надлежно релевирано ( с отговора на исковата молба) и
се основава на няколко твърдения: 1/ ищецът се е движил най –вляво на лентата си за
движение, непосредствено до осевата линия, вместо да се движи най – вдясно; 2/ ищецът се
е движил с несъобразена с пътните условия скорост ( около 70 км/ч) , поради което при
завоя наляво се е наклонил твърде близо до мислената осева линия; 3/ ищецът не е бил с
правилно поставена защитна каска. Първото ( т.1) е прието за доказано и във връзка с
вредоносния резултат, като първостепенният съд е определил на 20% основания на това
обстоятелство принос на ищеца за настъпване на произшествието. Последното (т.3) е
отречено от първостепенния съд. Предвид липсата на жалба от страна на ищеца и липсата на
съответни оплаквания във въззивната жалба на ответника, цитираните изводи на
първостепенния съд не са предмет на настоящия инстанционен контрол. Същият се свежда
единствено до спорното, с оглед оплакванията по жалбата, и своевременно въведеното с
отговора по чл. 131 ГПК обстоятелство, била ли е съобразена скоростта на движение на
ищеца с пътните условия, така щото при завоя наляво наклона на тялото му да не доведе до
навлизане на главата му в насрещната пътна лента.
Защитното възражение следва да бъде доказано при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела т.е. по несъмнен начин да се установи конкретно
заявеното действие / бездействие на пострадалия и съществуването на каузална връзка
2
между него и противоправния резултат. В случая такова доказване не е проведено по
делото. Предвид неоспорените изводи на в.л. В. за отстоянието на мотоциклетиста от
мислената осева линия (0,25 м вдясно ) и за отклонението на главата на мотоциклетиста
спрямо траекторията на движение на гумите ( 0,5 метра ), може да се приеме за основателна
тезата на въззивника, че при извършване на левия завой част от главата на ищеца, се е
намирала на 0,25 м вляво от осевата линия или в насрещната лента за движение. Това
обстоятелство обаче остава ирелевантно, тъй като не е причина за произшествието. Вещото
лице е категорично, че ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на мотоциклета,
където същият е бил изцяло разположен, както и че инициалният удар е между преден ляв
амортисьор на мотоциклета и предна челна част на автомобила , в областта на левия рог на
предната броня. Ударът в главата на ищеца е резултат от последващо, след инициалния удар
между двете пътно превозни средства, съприкосновение с предното панорамно стъкло на
автомобила, настъпило при сложното движение на тялото на мотоциклетиста след сблъсъка
между автомобила и мотора ( така в.л. В. по първи въпрос от заключението). Или
първоначалният сблъсък не е между колата и част от тялото на ищеца т.е. наклона на
мотоциклетиста при левия завой не е причина за катастрофата. В тази връзка и скоростта,
детерминирала този наклон, не се явява несъобразена с пътните условия. Още повече, че към
момента на удара скоростта на мотоциклета е 41 км/ч ( така и двете вещи лица), което е под
съобразената с релефа на пътя скорост от 43,5 км/ч ( така в.л. В.).
Неоснователни са оплакванията на ответника относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. При определянето му решаващо значение имат различни от
изтъкнатия от въззивника социално- икономически фактор, а именно тежкият, комплексен,
животозастрашаващ характер на получените телесни увреждания (счупени са костите на
черепа и лицевите кости, получил е контузия на мозъка, кръвоизлив между обвивките на
мозъка и синусите, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в основата на черепа,
травматичен шок, открито счупване на костите на лява подбедрица с размачкване на меките
тъкани и многофрагментно счупване на лявата бедрена кост) ; дългият възстановителен
период ( за мозъчната травма около 6 месеца, а за опорно двигателния апарат – повече от
година) и необратимите остатъчни явления ( две години след инцидента лявото бедро и
лявата подбедрица на ищеца са отточни, с белези от рани, левият крак е скъсен с 2 см и е
налице дефицит на движенията на ставите на крайника). Само тези фактори, съобразени с
възрастта на пострадалия – 57 години към датата на ПТП и наложената от инцидента трайна
негативна промяна в живота му ( затруднено е изпълнението на професионалните му
задължения на механик; изолирал се е социално; преустановил е множество активности,
които е упражнявал преди инцидента; изпитва страх и несигурност при пътуване с кола или
мотор - така св. П.а и Д.), са достатъчни да обосноват като справедливо обезщетение от поне
120 000 лева, колкото е определил първостепенния съд. Противно на виждането на
въззивника, неувреденото психичното здраве на ищеца (в.л. д-р К.) и оздравяването от
получените травми, в настоящия случай не са основания за занижаване на обезщетението.
В обобщение, оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, поради което
решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
размер от 100 000 лева следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба липсват конкретни възражения за неправилност на
първоинстанционно решение в обжалваната част по иска за имуществени вреди или жалбата
в тази част е бланкетна. При постановяване на решението по иска за имуществени вреди
първостепенният съд не е допуснал нарушение на императивна материална правна норма.
Ето защо и в приложение на чл. 272 ГПК, въззивният съд следва да потвърди решението и в
тази обжалвана част, с която осъдителният иск за имуществени вреди е уважен изцяло.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноските за настоящата инстанция,
които възлизат на 4500 лева за адвокатско възнаграждение.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.11.2020г. по гр.д.№ 103/2019г. по описа на ОС-Враца
в обжалваната част, с която са уважени предявените от И. Н. П. срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ искове по чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди от ПТП от 26.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София да плати на И. Н. П. ЕГН **********,
съдебен адрес адв.В.Т., гр.***, бул. *** № **, ет.*, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
4500 лева – разноски за адвокатски хонорар за представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4