Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.01.2019 г. гр.Ямбол
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
На 08
януари 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА МАРХОЛЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 337 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски
окръжен съд е образувано по въззивна жалба на М.Ф.Г. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Д.Д. от ЯАК против Решение №619/12.10.2018 г., постановено по
гр.д.№2442/2018 г. по описа на ЯРС.
В посоченото решение
първостепенния съд е постановил следното:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С.Ц., да заплати на М.Ф.Г., ЕГН **********,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №1591/2017 год. на ЯРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018 г. до окончателното
изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
5000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
с адрес гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц., да заплати на М.Ф.Г., ЕГН **********,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД №1591/2017 год. на ЯРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане, като иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 лв., като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц.
да заплати на М.Ф.Г., ЕГН ********** сумата от 145,85 лв. - разноски за настоящата инстанция.
С
въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
горницата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв. и в частта за лихвата върху присъдената сума за имуществени вреди.
Заявени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
атакуваните части. В жалбата са изложени съображения, въз основа на които се
иска отмяна на решението на ЯРС в атакуваните части и съответно – постановяване
на ново, с което иска за неимуществени вреди да бъде уважен за горницата над
1000 лв. до предявения размер от 5000 лв., както и да бъде присъдена законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 15.05.2018 г., така както е
поискано в ИМ. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
В срока по чл.263 ГПК Прокуратурата на РБ не е упражнила
процесуалното си право на отговор по въззивната жалба.
В о.с.з. въззивника не се явява,
но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Заявява и претенция за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В о.с.з. представителя на
Прокуратурата на РБ заявява становище за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваните
части.
След преценка на доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се
установява от приложените по делото писмени доказателства - НОХД, че ДП №526/2017
год. е било образувано на 08.08.2017 год., като на 28.11.2017 год. ищецът Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем,
като му е била наложена МНО "подписка", както и на същата дата е бил
разпитан в това си качество, включително му е било предявено разследването. По
ДП е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който обвиняемият
е упълномощил адвокат, при уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., от
който сумата от 200 лв. е внесена в брой. По описаното ДП в качеството на свидетели
са разпитани полицейски служители, назначена е била експертиза, изискана е
справка за съдимост на лицето, видно от която същото е неосъждано, включително
справка за нарушител/водач, видно от която на ищеца са били съставени множество
АУАН по реда на ЗДвП за периода 2014-2017 год. На 05.12.2017 год. обвинителния
акт е бил внесен в съда и съответно образувано приложеното НОХД №1591/2017 год.
по описа на ЯРС, като с присъда от
30.04.2018 год., влязла в сила на 15.05.2018 год. ищецът е бил признат за невиновен
в това на 02.08.2017 год. да е управлявал МПС под въздействието на наркотични
вещества – метамфетамин и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343 б,
ал.3 от НК.
По делото са събрани гласни
доказателства. В показанията си св.А. посочва, че познава ищеца от
дете, но по-близко го познава от 4-6 години, като през последните две години му
помагал в работата. Ищеца бил съвсем нормално момче - весело и закачливо.
Всичко било нормално до миналата година, когато свидетеля установил, че има
някакъв проблем, за който разбрал, че е с полицията - ищеца смятал, че
полицаите постоянно го преследват, страхувал се да се прибере в къщи и да отиде
на работа и се налагало свидетелят да го кара с колата. Бил неадекватен и
отчаян, постоянно повтарял, че ще го вкарат в затвора, спрял да контактува с
хората около него. Състоянието му продължило и след новата година, до края на
пролетта, когато казал на свидетеля, че са го оправдали. Сега бил в малко
по-добро състояние и в по-добра кондиция.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения
в закона срок и отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването, поради което жалбата следва да
се разгледа по същество. Преценена по същество въззивната жалба е частично основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд прецени, че последното е валидно и
допустимо.
С исковата си молба до ЯРС ищеца М.Г. е предявил в обективно и
субективно съединяване против Прокуратурата на Република България искове по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата 5000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. (датата на
влизане в сила на оправдателната присъда) и обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 300 лв., ведно със законната лихва от същата дата. Поддържал е
в исковата молба, че на 04.12.2017 г. в съда е бил внесен обвинителния акт
срещу него и съответно образувано НОХД №1591/2017 год. по описа на ЯРС, по
което с присъда от 30.04.2018 год., влязла в сила на 15.05.2018 год., е бил
признат за невиновен в това на 02.08.2017 год. да е управлявал МПС под
въздействието на наркотични вещества – метамфетамин и е оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.343 б, ал.3 от НК. В резултат на това незаконно
обвинение, приключило с оправдателна присъда, ищеца претърпял неимуществени
вреди – унижение, стрес, безсъние, безпокойство от това, че е обвинен незаконно
и може да бъде осъден за нещо, което не е извършил. По време на наказателното
производство ищеца разходвал и средства за адвокатски хонорари в размер на 300
лв., която сума за него се явявала имуществена вреда.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорил исковете, като неоснователни с
възражения, че липсват доказателства кога оправдателната присъда е влязла в
сила, както и доказателства за действително претърпени от ищеца неимуществени
вреди, като пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че не са ангажирани
доказателства, че претендираните неимуществени вреди са в пряка причинна връзка
с незаконното обвинение. По отношение на размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди твърдял, че претенцията е завишена, като следва да се
има предвид кратката продължителност на наказателното производство, вида на
повдигнатото обвинение, наложената най-лека МНО.
При
така заявените становища на страните и въз основа на установените факти, с
обжалваното решение ЯРС уважил иска за неимуществени вреди до размера на сумата
1000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018 г. и отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 5000 лв. Уважил също и иска за 200 лв. - имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 14.06.2018 г. и отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 300 лв. С оглед този резултат, съдът присъдил на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 145,85 лв.
Съгласно разпоредба
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед тези постановки
на закона и като съобрази задължителната съдебна практика на ВКС, въззивният съд намира предявеният иск за
вреди за доказан по основание. От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че срещу ищеца М.Г. е повдигнато обвинение за умишлено престъпление
от общ характер по чл.343б,
ал.3 от НК, за това,
че на 02.08.2017 год. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества
– метамфетамин.
С влязла в сила на 15.05.2018 г. присъда ищеца е признат за невиновен и оправдан
по така повдигнатото обвинение, което
обосновава извод за незаконност на обвинението по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поражда в полза на ищеца право на обезщетение за вредите, претърпени по
повод незаконното обвинение.
При определяне
размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът
следва да съобрази наличието на предпоставките по чл.4 ЗОДОВ, а именно -
настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а
съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.52 ЗЗД
неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За критерия
справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното производство
върху лицето, което претендира обезщетение.
В случая на база на
събраните гласни доказателства ЯРС е направил законосъобразния извод за наличие
на условията по чл.4 ЗОДОВ - ищеца е понесъл неимуществени вреди, които са пряка
последица от незаконното обвинение в извършване на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК -
неосъждан преди това, ищеца е изпитвал срам и неудобство от това обвинение,
чувствал се унижен и стресиран, изпитвал безпокойство, че ще бъде осъден за
нещо, което не е извършил. В тази насока са и показанията на разпитания по
делото свидетел. Правилно е решението на ЯРС при преценката за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При приложение на установения в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, като се вземе предвид тежестта на
повдигнатото спрямо ищеца обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното производство /по-малко от година - от
08.08.2017 г. до 15.05.2018 г./, вида на взетата МНО - "подписка",
отражението на незаконното наказателно преследване върху ищеца, при преценка
съвкупността на всички тези обстоятелства и настоящият състав на въззивния съд
намира, че сумата от 1000 лв. справедливо би обезщетила ищеца за причинените му
неимуществени вреди от повдигнатото спрямо него незаконно обвинение. До този
размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. ЯРС присъждайки
сумата от 1000 лв. е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Като неоснователна
се прецени въззивната жалба, в частта й с която са заявени оплаквания за
занижаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в
частност за постановяването на атакуваното решение в нарушение на материалния
закон.
В практиката на ВКС,
обективирана в Решение №480/23.04.2013
г. на ВКС по гр.д.№85/2012 г., IV г.о. и Решение №165/16.06.2015 г. на ВКС по
гр.д.№288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по иск с правно основание чл.2
от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от
незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба.
Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези
обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи
според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните,
които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се
мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
В контекста на
горните разяснения настоящата инстанция прие, че определеното от първостепенния
съд обезщетение е достатъчно за възмездяване на претърпените от ищеца обичайни
неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване спрямо него. Нещо
повече - самия ищец не само не е заявил в исковата молба, но и не е ангажирал
доказателства, да е претърпял неимуществени вреди над обичайните, които да
доведат съответно и до по-висок размер обезщетение.
Така мотивиран
настоящия съд прие, както е приел и ЯРС, че сумата от 1000 лв. справедливо би
обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди от повдигнатото спрямо
него незаконно обвинение. Именно този размер съответства в пълна степен на претърпените
болки и страдания и на вида на упражнената процесуална принуда. Поради изложеното
атакуваното решение, в тази част се прецени за правилно.
По изложените
съображения за неоснователна се прие жалбата на въззивника досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Основателни са
оплакванията във въззивната жалба в частта й досежно началната дата на
присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Решението
на ЯРС в тази част е неправилно.
В т.4 на ТР
№3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д.№3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни
актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление.
В противоречие с тази
задължителна за съдилищата практика ЯРС неправилно е преценил, че сумата от 200
лв. – обезщетение за имуществени вреди, следва да се присъди ведно със законната лихва от 14.06.2018 г. -
датата на подаване на ИМ в съда, а не от горе-посочения момент на забавата - датата на влизане в сила
оправдателната присъда.
Последната е влязла в сила на 15.05.2018 г. Претенцията за лихва считано от тази дата, е основателна и неправилно
не е била уважена, така както е поискана. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че цитираното ТР не прави разлика във вида на вредите
/неимуществени или имуществени/ при определяне на началния момент на
изискуемостта им.
Като правилно,
решението следва да бъде потвърдено в частта, с която на ищеца са присъдени
разноските, които той е направил пред първата инстанция съразмерно с уважената
част от иска. В този смисъл е разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. с
чл.78, ал.1 ГПК.
По горните
съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно в обжалваната част, с изключение на частта, в която лихвата
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена от датата
14.06.2018 г., а не от датата - 15.05.2018 г., когато е влязла в законна сила
оправдателната присъда.
Претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция на въззивника Г. следва да се
уважи частично, с оглед частичното уважаване на въззивната жалба. Пред ЯОС
въззивника Г. е сторил разноски в размер общо на 355 лв. (в т.ч. ДТ - 5 лв. и
възнаграждение за адвокат - 350 лв.), поради което и с оглед нормата на чл.10,
ал.3 ЗОДОВ, следва да му се присъдят разноски в размер на 180 лв. (в т.ч. 5 лв.
- пратена ДТ и 175 лв. - половината от платения за въззивното производство
адв.хонорар).
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №619/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№2442/2018 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен иска на М.Ф.Г.,
ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България, с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за горницата над
1000 лв. до претендирания размер от 5000 лв., както и в частта за разноските.
ОТМЕНЯ
Решение №619/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№2442/2018 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е постановено, че
присъденото обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на
сумата от 200 лв. се дължи ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.06.2018 г. до окончателното изплащане, вместо което постанови:
Присъденото с Решение
№619/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№2442/2018 г. по описа на ЯРС
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на сумата от
200 лв. се дължи ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр.София, ул.“Витоша“2 да
заплати на М.Ф.Г., ЕГН ********** сумата от 180 лв. - разноски за въззивната инстанция, като претенцията за
разноски за горницата над тази сума до размера на 355 лв. - отхвърля.
Решението, на осн. чл.280, ал.3,
т.1, предл.1 ГПК е окончателно и на подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.