Решение по дело №5370/2013 на Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№

07.07.2014г., ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Р.К. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5370/2013г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Делба ІІ-ра фаза.  

С решение №85/17.01.2014г., постановено по гр.д.№5370/20123г. по описа на ПлРС, съдът допуснал на основание чл.34 от ЗС, извършването съдебна делба между   Д.М.Й.  и М.П.М., делба на следните недвижими имоти: 1. ***, находящ се в масивна шестнадесет етажна сграда на ***; 2. поземлен имот - ***.,   находяща се в ***, в землището на ***, съставляваща ***; 3. поземлен имот - *** находяща се в ***, в землището на с ***; 4. поземлен имот - ***, находяща се в ***, в землището на с. ***. С решението е постановено да бъдат образувани два равни дяла- по един за всяка страна. Решението по първа фаза на делбата е влязло в законна сила.

В първо по делото заседание след допускане на делбата, и двете страни провят искания за възлагане на процесният апартамент. По реда на чл.346 от ГПК, са приети за съвместно разглеждане претенции по сметки, от страна на ищеца, а именно- за заплащане на сумата от 7500лв. съставляваща половината от стойността, с която се увеличила цената на процесният апартамент, и сумата от 19300лв. съставляваща половината от стойността на направените вноски  по банков кредит № 98/10.08.2006г., сключен с Уникредит Булбанк.

Съдът, като обсъди доводите на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

По направеното искане по чл. 349, ал.1 от ГПК.

           Както бе посочено по- горе, в първото по делото с.з.,  след влизане в сила на решението по допускане на делбата, и двете страни, са направили   искания по реда на  чл.349, ал.1 от ГП, за възлагане на процесният апартамент. Исканията са приети за съвместно разглеждане, с протоколно определение от дата  21.03.2014г., като предявени в законоустановеният срок, и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

        Съобразно заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния недвижим имот- апартамент, е реално неподелеям. В заключението е посочено също, че пазарната стойност на имота е в размер на 49000лв., а стойността на един дял- сумата от 24500лв.

         Нормата на чл.349, ал.1 от ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод,  бившият съпруг, на когото е представено упражняването на родителските права над родените от брака деца, и няма собствено жилище, съдът, по негово искане може да го постави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Нормата визира редица предпоставки, които следва да са налице в кумулативна даденост, което да обоснове основателност на искането за възлагане. 

        От събраните по делото доказателства се установява следното: с решение № 85/17.01.2014г., процесният апартамент е допуснат до делба, като изрично е посочено, че същият, по  преднаначение съставлява жилище, въпреки изнесените по делото доказателства, че  част от имота е преустроен в магазин. В тази насока са събраните по делото свидетелски показания, и от заключението по изготвената СТЕ, от които действително може да се установи, че част от имота е преустроен, но по делото няма представени доказателства, за промяна в предназначението на имота.

               По делото се установява също, подборно обсъдено в решението по допускане на делбата, че имотът е придобит по време на брака, и съставлява СИО.

              С оглед на гореизложеното, съдът намира, че с налице първите три законоустановени предпоставки по чл.349, ал.1 от ГПК-имотът е жилище, реално е неподеляем, и е съставлявал СИО, прекратена с развод. За да бъде основателна обаче претенцията за възлагане, е необходимо съпругът, който я е заявил, да упражнява фактически- към датата на приключване на устните състезания, родителските права над роденото от брака непълнолетно дете, което е предвидено от закона като материална предпоставка за реализиране на правото на възлагане /ТР №1/2014г/. По делото, като доказателство е представено копие от решение по гр.д.№ 5028/2012г. по описа на ПлРС, от което се установява, че страните имат едно родено от брака дете- ***, род. ***г., упражняването на родителските права над детето, съобразно постановеното решение, са предоставени на майката- Д.Й.. На съдът е служебно известен факта, че с влязло в сила решение на ПлОС, е признато за установено, че отв. М.М., не е биологичен баща на детето ***; изготвени са служебно и справки за родствени връзки на страните по делото, от които се установява, че за отв. М., няма посочени низходящи. С оглед на това, съдът приема, че  от брака страните нямат родени непълнолетни деца, поради което и възможността по чл. 349, ал.1 от ГПК, за възлагане е неприложима, с оглед на липсата на посочената по- горе материална предпоставка. По делото, също, страните не са ангажирали доказателства и относно факта притежават ли друго жилище, като последната предвидена от закона предпоставка. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице законоустановените предпоставки за възлагане на имота-и за двете страни, поради което  процесният недвижим имот- апартамент, следва да бъде изнесен на публична продан, при първоначална цена-сумата от  49000лв, пазарна стойност, съобразно заключението на СТЕ.

        По отношение на процесните недвижими имоти- земеделски земи, съдът намира за установено следното:

         Съобразно изготвеното заключение по СТЕ, се установява, че вещото лице  е обособило два равни дяла: дял 1-нива от 5,200 дка-имот № 189 007 и нива от 9,299 дка /част от ***/- на обща стойност 8398,41лв.;  дял ІІ- нива от 4,500 дка, имот № 101 047, и нива от 9,201 дка /част от имот  121 028/- на обща стойност 8 398.59лв. С оглед на това, съдът намира, че проектът за разделителен протокол следва да бъде обявен за окончателен, тъй като същият е одобрен от ОС»Земеделие», гр. ***, и не е оспорен от страните. След влизане в сила на решението в тази му част, страните ще бъдат призовани в о.сз. за теглене на жребии.

          По претенциите по сметки чл.346 от ГПК.               

         По делото, от страна на ищцата Д.Й., против отв. М.М.,  е предявена претенцията за заплащане на сумата от 7500лв., съставляваща половината от стойността, с която се е повишила цената на процесният апартамент, в резултат на направени от същата подобрения, подробно описани- молба л.64. Допълнително, в с.з на 16.05.2014г, ищцата твърди, че средствата, с които е извършен ремонта не са СИО, а са с личен произход, като са давани от родителите на ищцата. Не се спори между страните, за което е постановено нарочно протоколно определение, че подобренията, така, както са описани, на извършени през периода м. октомври –м. декември 2006г. ; за безспорен между страните е постановен и факта, че същите са във фактическа раздяла от м. октомври  2007г.-или след извършване на подобренията в имота. От друга страна, отв. М. твърди, че  ремонта /подобренията/ в имота, са извършени със средства, предоставени от него, в т.ч. и чрез банков кредит. По делото се установява също, че описаните подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето от страна на отв. М..

     По делото, от заключението по СТЕ, се установява, че подобрения в имота са извършвани, същите са описани в табличен вид. В с.з. вещото лице посочва, че е пропуснал да опише топлоизолация на фасадните стени и на тавана на терасата, с което общата стойност на подобренията е в размер на 9597,22лв., а стойността на имота се е увеличила със сумата от 7378,49лв.

            По делото, като свидетели са разпитани ***, които твърдят, че през 2006г., в процесният апартамент е имало ремонт, във връзка с преустройството му в магазин. Св. А. *** посочва, че лично той, заедно с бащата на ищцата, е участвал  ремонта. Свидетелят твърди, че парите за ремонта са давани от бащата на Й. и от нейният брат, който живее в чужбина; посочва също, че не знае, дали ищцата също е финансирала ремонта. Свидетелят твърди, че не познава отв. М.. Св. П. *** твърди, че по време на ремонта, отв. М. не  е посещавал апартамента. Свидетелят посочва, че предполага, че парите за ремонта идват от бащата на ищцата, и от самата Д.Й., тъй като е виждал, че баща й ходи да купува материали. Други доказателства от страна на ищцата, съобразно разпределената доказателствена тежест, не са ангажирани. Доколкото е безспорно по делото, че подобренията са извършени, по време на брака между страните,  преди датата на фактическата раздяла помежду им, то изцяло в тежест на ищцата- страната, която твърди изключване на съвместният принос, да докажи своите твърдения. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи категоричен извод, изключващ съвместният принос при извършване на подобренията в имота, и съответно обосноваващ личен произход на средствата. Поради това, претенцията по сметки в тази й част, е изцяло неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.

        По делото, като претенция по сметките, по същият ред, е прието и искането за присъждане на сумата от 19300лв.-съставляваща половината от стойността на направените вноски по  кредит от дата 10.08.2006г.-, сключен с Уникредит Булбанк, с цел-закупуване на процесния имот, за периода 02.07.2007-20.03.2014г. Твърди се, че вноските по кредита са погасявани изцяло със средства на ищцата- от получавано от нея трудово възнаграждение, и от помощ от родителите й.

           По делото е изслушана ССЕ, от която се установява, че страните по делото са сключили договор за банков кредит  №98/10.08.2006г., с Уникредит Булбанк/ същият е представен по делото/, за сумата от 55600лв., с цел закупуване на недвижим имот; с месечни вноски от 422,45лв., и срок на договора- м.09.2006-м.08.2031г. Вещото лице при направената проверка е установило, че за периода 20.07.2007-30.03.2014г., е внесена сумата от 37 268лв. – от страна на Д.Й., на каса. По делото безспорно е установено, че за периода 01.11.2009-м.08.2013г., имотът е  бил отдаден под наем. Представен е договор за наем от 2011г., от който се установява,  че е уговорен месечен наем от 150лв. При отговори, поставени по реда на чл.176 от ГПК, ищцата Д. Й. посочва, че получавания наем е използван за погасяване на вноските по кредита, а останалата част от сумата- с помощта на нейните родители, както и от получаваното от нея трудово възнаграждение. Съобразно нормата на чл.32, ал.2 от СК,  съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.

           С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че твърденията на ищцата, за личен произход на средствата, с които е погасяван кредита, за посоченият период, не се установяват по безспорен начин. За част от периода-м.11.2009-м.08.2013г., имотът е бил отдаван под наем, като получаваните граждански плодове-месечният наем, не са лична собственост на ищцата, доколкото произтичат от съсобствена вещ. Съдът намира за установено, че с получаваният наем  е погасявана част от вноската по кредита. По делото се установява също, че  за процесият период 02.07.2007-20.03.2014г, Й. е работила по трудов договор /л.141/ за времето от 11.11.2009-28.07.2013г., като последното получавано от нея ТВ е в размер на 300лв. след м.07.2013г. няма данни същата да работи по трудов договор. От друга страна, по делото се събраха доказателства- от разпита на свидетелите, че понастоящем ищцата Й. работи в магазина/ преустроената част от процесният имот/. От отговора за ищцата по реда на чл.176 от ГПК, се установява също, че с част от средствата от оборота също е погасяван кредита.

            При така установеното, съдът намира, че с оглед на разпределената доказателствена тежест, ищцата Д.Й., не ангажира необходимите доказателства, които да установяват изцяло личен произход на средствата, с които е погасяван кредита за закупуване на процесното жилище. Следва да се отбележи също, че по делото, от страна на ищцата няма предявен иск за трансформация по отношение на този имот, придобит по време на брака, и по силата на чл.21 от СК, принадлежат общо на двамата съпрузи, с оглед на твърденията за личен произход на средствата. От друга страна, с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че вноските по кредита, са изплащани основно от получаваните от самият имот плодове- наем и печалба от оборота на магазина, а дори и ищцата да е подпомагана от своите родители /за което няма ангажирани никакви доказателства/, не може да обоснове основателност на претенцията й. С оглед на изложеното, същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

      Следва, на основание чл.355 от ГПК, страните са бъдат осъдени да заплатят, съобразно стойността дяловете си, дължимата държавна такса, в размер на 4% от стойността на припадащите им се дялове- по отношение на процесният апартамент, по сметка на ПлРС, в размер на 980лв. – за всеки. По отношение на земеделските земи, дължимата държавна таса ще бъде определена след процедурата по теглене не жребии.

         Ищцата Д.Й., следва да бъде осъдена да заплати и дължимата държавна такса, в размер на 772лв- държавна такса върху претенцията по сметки за сумата от 19300лв. Върху претенцията за заплащане на увеличената стойност на имота, в резултат на подобренията, не се дължи отделна държавна такса, доколкото същата е част от стойността на имота, и дължимата държавна такса се дължи върху припадащият се дял.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

            ИЗНАСЯ,  на основание чл.348 от ГПК, на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот:  ***, находящ се в масивна шестнадесет етажна сграда на ***, състоящ се от две спални, дневна, кухня и баня- тоалетна, със ***., без стълбището,  при съседи на апартамента- отдолу- маза, отгоре- жилище на ***, от изток- двор, заедно с прилежащото му ***, във вътрешната част на мазето, със ***., и съседи на избеното помещение: избени помещения на *** и на ***, и коридори, заедно с 1/64 ид. ч. от стълбището, от общата избена част, от общата таванска част, от външната водопроводна инсталация, от външната ел. мрежа до ел. таблото, както и от правото на строеж върху дворното място с площ от 372 кв.м., в стр. кв. 242 по плана на ***, съгласно нот. Акт, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-71/06.06.2008г. - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор 56722. 660. 142. 3. 1,  находящ се  в  ***,  ***,   като
самостоятелният   обект   се   намира   в   ***,   разположена в поземлен имот с
идентификатор  56722. 660. 142, предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, брой  ***,  посочена  в документа  ***  заедно с прилежащото  ***  с  площ  от  3   кв. м.,   при  съседни  самостоятелни  обекти  -  на  същия  етаж    56722. 660. 142. 3. 2,  под обекта няма, над обекта 56722. 660. 142. 3. 5., при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 49000лв.

           ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ДВА РАВНИ ДЯЛА, ПО ЕДИН ЗА всяка от страните Д.М.Й., ЕГН **********  и М.П.М., ЕГН **********.

         ОБЯВЯВА, на основание чл.350 от ГПК, за ОКОНЧАТЕЛЕН проекто- разделителният протокол по заключението на вещото лице Г.М.Г., както следва:

     -ДЯЛ І  включва :1. НИВА  от 5,200 дка, в м.”***”, имот № 189 007 по плана на с. ***; 2. НИВА от 9,299 дка, имот № 121037,  в  м. “ Шопова могила”, в землището на с. ***, общ. ***, с обща стойност на дела- 8398,41лв.

      - ДЯЛ ІІ включва : 1. НИВА от 4,500 дка, в м. “***”, имот № 101 047 по плана на с. ***, 2. НИВА от 9,201 дка, имот № 121038,  в  м. “Шопова могила”, в землището на с. ***, общ. ***, с обща стойност на дела 8398,59лв.

            ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.М.Й., ЕГН **********  против  М.П.М., ЕГН **********, претенция по сметки, по реда на чл.349 от ГПК, за заплащане на сумата от 7500лв., съставляваща половината от увеличената стойност на процесният имот- АПАРТАМЕНТ, с идентификатор 56722. 660. 142. 3. 1, находящ се  в  ***,  ***  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.М.Й., ЕГН **********  против  М.П.М., ЕГН **********, претенция по сметки, по реда на чл.349 от ГПК,  за заплащане на сумата от 19300лв.., съставляваща половината от вноските по договор за банков кредит №98/10.08.2006г., сключен с Уникредит Булбанк, за закупуване на  процесният имот- АПАРТАМЕНТ, с идентификатор 56722. 660. 142. 3. 1, находящ се  в  ***,  *** за периода 02.07.2007-20.03.2014г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

                  ОСЪЖДА, на основаине чл. 355 от ГПК, Д.М.Й., ЕГН **********  и М.П.М., ЕГН **********. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ПлРС дължимата държавна такса,  в размер на 980лв. – за всеки.

            ОСЪЖДА Д.М.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по слетка на ПлРС сумата от 772лв. - държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА  на решението, в частта му, с която е обявен за окончателен проекто- разделителният протокол, ДА СЕ ДОКЛАДВА, за насрочване на о.с.з. за теглене на жребии.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: