Присъда по дело №72/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 8
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Свилен Сирманов
Дело: 20214500200072
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Р. , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и втори април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
СъдебниГеорги Костадинов Михов
заседатели:Миглена Тодорова
Георгиева
при участието на секретаря Иванка Венкова
и прокурора Пламен Йорданов Петков (ОП-Р.)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Наказателно дело от общ
характер № 20214500200072 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.К. Г., български граж‐
данин, роден на *****г. в Р., с постоянен и настоящ адрес в с.К.,
Област - Р., с начално образование, н., о., не работи, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2017г. в с.К., Община С.п.,
Област - Р., причинил средна телесна повреда на полицейски орган - Б.Д. Р. -
мл.п.инсп. в група „Териториална полиция“ към РУ - С.п. при ОД на МВР
- Р., при изпълнение на службата му - оказване съдействие на служители на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Р., за изпълнение на заповеди № ЗД/Д-Р-
178/03.10.2017г. и № ЗД/Д-Р-179/03.10.2017г. на и.д. директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Р., като телесната повреда се изразява в частично
изкълчване на лява раменна става, със счупване на инфрагленоидален
израстък на лява лопатка, оток на ляво рамо, довело до трайно затрудняване
на движението на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни, поради
което и на основание чл.131 ал.2 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55 ал.1 т.1
1
от НК, го
ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ДВЕ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, наказани‐
ето лишаване от свобода, да бъде изтърпяно от подсъдимия М.К. Г., при
първоначален ОБЩ режим.
ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Г., със снета по-горе самоличност,
да заплати на Б. Д. Р., ЕГН **********, сумата ШЕСТ ХИЛЯДИ и
ПЕТСТОТИН лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2017г.,
до окончателното изплащане, като в останалата част, до пълния предявен
размер от 10000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Г., със снета по-горе
самоличност, да заплати съдебни разноски, както следва: в полза на бюджета
на съдебната власт 1393,74 лв. по сметката на Окръжна прокуратура - Р.,
представляващи разноски от досъдебното производство; 420 лв. по сметката
на Окръжен съд - Р., представляващи разноски от съдебното производство и
още 260 лв., представляващи д.т. върху уважената част на гражданския иск,
както и на основание чл.190 ал.2 от НПК, още 5 лв., представляващи
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Г., със снета по-горе
самоличност, да заплати на Б. Д. Р., ЕГН **********, сумата 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Присъдата подлежи на апелативно обжалване и
протест пред Великотърновския апелативен съд в
петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Окръжна прокуратура - Р. е обвинила подсъдимия
М.К. Г., ЕГН **********, български гражданин, роден на *****г., в Р., с
постоянен и настоящ адрес в с.К., Област - Р., ул.„*** с начално обра‐
зование, н., осъждан, не работи, в това, че на 03.10.2017г. в с.К., причинил
средна телесна повреда на полицейски орган - Б. Д. Р., младши полицейски
инспектор в група „Териториална полиция“ към РУ - гр.Сливо поле при
ОД на МВР - Р., при изпълнение на службата му - оказване съдействие на
служители на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе за изпълнение на
заповеди №№ ЗД/Д-Р-178/03.10.2017г. и ЗД/Д-Р-179/03.10.2017г. на и.д.
директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, като телесната
повреда се изразява в частично изкълчване на лява раменна става, със
счупване на инфрагленоидален израстък на лява лопатка и оток на ляво
рамо, довели до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за
срок повече от тридесет дни, престъпление по чл.131 ал.2 т.2, вр. чл.129 ал.2,
вр. ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание, проведено на 22.02.2021г.,
съдът е конституирал Б. Д. Р. като частен обвинител и граждански
ищец. С определение от същата дата, за съвместно разглеждане е приет
предявен от него граждански иск на стойност десет хиляди лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, против подсъдимия М.Г., ведно със законната лихва, считано
от 03.10.2019г. Считано от 29.03.2021г., в производството e конституирана
като повереник и адв.Снежина В. от АК - Р., упълномощена от гражданския
ищец и частен обвинител.
В разпоредително заседание, проведено на 22.02.2021г.,
подсъдимият не се признава за виновен и оспорва обвинението, поради което
производството се провежда по общия ред.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура -
Р., поддържа обвинението, за което твърди, че е доказано по не‐
съмнен начин. Предлага подсъдимият М.Г. да бъде признат за виновен
по чл.131 ал.2 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за четири години и три месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. По гражданския иск не взема
становище.
Частният обвинител Б.Р. и неговият повереник поддържат
обвинението, за което твърдят, че е доказано безспорно. Предлагат след
като подсъдимия бъде признат за виновен, да му бъде наложено
справедливо наказание, което не конкретизират по вид и размер. Под‐
държат гражданския иск и молят да бъде уважен изцяло.
1
В защитната си реч, адв.И.Г., служебен защитник на
подсъдимия М.Г. оспорва частично обвинението, като твърди, че доказана е
само правна квалификация деянието по чл.131 ал.2 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК. Предлага подсъдимият да бъде признат за невинен по
първоначалното обвинение и след като бъде осъден за непредпазливо
нанесена телесна повреда, да му се определи минималното наказание. За
гражданският иск моли да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
На досъдебното производство подсъдимият М.Г. не се признал
за виновен. Първоначално отказал да дава обяснения, а впоследствие
накратко разказал своята версия за събитията. В съдебно заседание я
доразвива подробно, като от обясненията му следва, че не е извършвал нищо,
което доже да доведе до причиняване на телесната повреда, предмет на
обвинението. В последната си дума заявява, че е невинен и иска да бъде
оправдан. По гражданския иск не взема становище.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Г. е роден на *****г., в Русе. Завършил е
начално образование в с.К.. Страда от лека умствена изостаналост за
която е хоспитализиран няколко пъти в ЦПЗ - Р.. Грамотен е, като може да
чете и пише. Не работи. Не е сключвал граждански брак. От съжителство с
Н.Б. Ш. има родени две малолетни деца - М. М. К., род. ***. и К. М. К.,
род.***. Децата живеели в с.К. на ул.„*** с негови възходящи. Поради
изострените отношения с баща си - свид.К.К., подсъдимият обитава
предимно изоставена постройка - бивш казан за варене на ракия в
покрайнините на селото.
Подсъдимият М.Г. е о. два пъти за престъпления от общ
характер:
1.С присъда № 305 от 01.12.2003г., постановена по НОХД №
963/2003г., на Районен съд - Р., му било наложено наказание лишаване от
свобода за две години. На основание чл.66 от НК, изтърпяването му било
отложено за изпитателен срок от пет години. Присъдата влязла в сила на
17.12.2003г. и
2. С определение № 224 от 03.06.2011г., постановено по НОХД №
1251/2011г., на Районен съд - Р., било одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство. С него, подсъдимият се признал
за виновен по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК, за престъпление,
извършено на 13.07.2010г. и му било наложено наказание лишаване от
свобода за осем месеца. На основание чл.66 от НК, изтърпяването и на това
наказание било отложено за изпитателен срок от три години. Опре‐
2
делението влязло в сила на 03.06.2011г.
През 2017г. Н.Ш. живеела на съпружески начала с подсъдимия.
Той често упражнявал насилие върху нея и след пореден побой, на
29.09.2017г. го напуснала, като отишла да живее при майка си в съседно село.
След като забелязала синини и отоци по тялото й, нейната сестра подала
сигнал на ЕЕН 112. Изпратените полицаи насочили Н. Ш. към Кризисния
център на Сдружение „Център Динамика“ в Р.. Служителите в него
забелязали, че жената е във влошено психо-емоционално състояние и
на 03.10.2017г., с тяхно съдействие на била хоспитализирана в ЦПЗ - Р..
В същия ден (03.10.2017г.), Кризисният център подал сигнал до
Дирекция „Социално подпомагане“ - Р., за децата на подсъдимия, които
според длъжностните лица в се намирали в риск съжителствайки с баща си.
В отговор на сигнала, и.ф. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Р. незабавно издал заповеди №№ ЗД/Д-Р-178 и ЗД/Д-Р-179, двете от
03.10.2017г. за предоставяне на „Спешна и заместваща грижа“ на всяко
едно от децата. С тези заповеди било разпоредено още предварително и
незабавно изпълнение с цел да бъдат осигурени животът и здравето на децата.
Съгласно заповедите децата трябвало незабавно да бъдат изведени от дома
им. Изпълнението им било възложено на свидетелите А.М., М.А., Нежля
С. и Р.И., заемащи длъжност социални работници. И.ф. директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ поискал съдействие и от органите на полицията. В
отговор, началникът на РУ на МВР - гр.Сливо поле, на основание
инструкция № 8121з-823 от 05.10.2014г. за организация на дейността в МВР
по териториално обслужване на населението, разпоредил на
мл.полицейските инспектори в същото управление - свидетелите Б.Р. и
И.С., да окажат съдействие на социалните работници при изпълнение на
издадените заповеди.
На 03.10.2017г. свидетелите Б.Р. и И.С. отишли със служебния
си автомобил в с.К.. Колата им била обозначена като полицейска, а двамата
били облечени с униформено облекло, със съответните отличителни знаци. В
центъра на селото срещнали подсъдимия, с когото свид.Б.Р. се познавал
лично във връзка със службата си. Освен поставената задача, като районен
инспектор на селото, той трябвало да му връчи наказателно постановление за
извършено преди това нарушение на правилата за движение. Изхождайки от
опита си, полицаите очаквали прояви на агресия при изземването на децата и
счели за необходимо да го информират за намеренията си. Подсъдимият,
който вероятно не схванал точния смисъл на казаното, приел новината
спокойно и тримата отишли пред кметството. Там заварили социалните
работнички, които пристигнали със свой служебен автомобил и свид.Б.Я. -
кмет на с.К.. След като му обяснили, че трябва да заведат децата на
подсъдимия, в кризисен център „Милосърдие” в Р., всички отишли с
автомобилите пред къщата на ул.„***. На двора заварили децата на
3
подсъдимия М. и К., заедно с техните баба и дядо - съответно М. Д. и В. Д.
Тъй като актовете за раждане на децата не били в къщата, кметът на селото
отишъл с колата си да ги вземе от дома на свид. Костадин К. - баща на
подсъдимия.
Междувременно социалните работници обяснили на М. Д. и В.
Д. и подсъдимия, че децата трябва да бъдат настанени в социален дом. Едва в
този момент той разбрал, че децата ще му бъдат отнети и заявил, че живота си
ще даде, но няма да допусне това. Започнал да се тръшка по земята и да
блъска глава в стената на къщата. Дядото и бабата също не били съгласни и
нападнали полицаите. Първият започнал да удря свид.Б.Р. с бастун, а бабата
започнала да го плюе и опитвала да му бръкне в очите. Скоро към тях се
присъединил и свид.К.К., доведен от свид.Б.Я.. Изплашени от започналия
конфликт, социалните работници, които и без това се дистанцирали
(свид.Р.И. дори не слязла от колата), се отдръпнали и оставили полицаите да
изпълняват сами заповедта на техния и.д. директор.
Изнервената обстановка силно стресирала децата, които по‐
лицаите безрезултатно се опитали да успокоят. С пристигането на свид.К.К.
съпротивата на възрастните се ожесточила, като в един момент той дори
опитал да удари свид.Б.Р. с тухла. Полицаите се опитали да отделят
децата от възрастните, с цел да ги предадат на социалните работници. В
стремежа си да не допуснат това, свид. К. К. хванал момиченцето и с
помощта на своите родители опитвал да го прибере в къщата. Подсъдимият
хванал момчето (по-малкото дете) и като го държал с дясната си ръка,
застанал приведен, почти легнал, над него. Свид.Б.Р. му казал да пусне детето
и със своята лява ръка, хванал лявата ръка на подсъдимия. В този момент
двамата стояли един до друг, всеки с лявата страна на тялото си, като гледали
в противоположни посоки. С предмишницата си, свидетелят държал „под
ръка“, неговата предмишница и му разпоредил да се изправи. Когато
подсъдимият започнал да се изправя, свид.Б.Р. отпуснал захвата, но
продължил да го държи „под ръка“. В този момент вниманието му било
отклонено от бабата на подсъдимия, която започнала да вкарва другото дете в
къщата. Подсъдимият забелязал разсейването и като усетил, че захватът е
разхлабен, рязко се изправил. Едновременно с това направил ненужно рязко
движение с ръката си напред (назад за свидетеля) и нагоре, повличайки
ръката на свидетеля,, с която той го държал. В резултат от това действие,
лявата ръка на свид.Б.Р., се усукала с голяма сила и заела неестествена
позиция назад и вертикално нагоре. Усетил силна, изгаряща и продължителна
болка. Когато подсъдимият освободил ръката на полицая, тя увиснала
неподвижно.
Постепенно съпротивата на близките била овладяна и със слу‐
жебните автомобили децата били отведени в кризисния център в Русе.
Първоначално свид.Б.Р. управлявал един от автомобилите, но чувствал силна
4
болка в лявото рамо и предал управлението на колегата си - свид.И.С.. След
настаняване на децата той го откарал в Спешно приемно отделение на
УМБАЛ - Канев, където след преглед му била оказана медицинска помощ.
Тъй като очевидно не съществувал никакъв риск за здравето и
развитието на децата М. М. К. и К. М. К., след няколко дни били върнати на
свид.К. К., който ги отглежда и досега с помощта на родителите си.
Според заключенията на съдебно-медицинските експертизи
№№ 1059/2018г. и 1176/2019г., свид.Б.Р. получил следните травматични
увреждания: изкълчване на лява раменна става, със счупване на
инфрагленоидалния израстък на лява лопатка. Оток на лявото рамо. Тези
увреждания довели до трайно затрудняване движението на левия горен
крайник за срок повече от тридесет дни - средна телесна повреда.
Механизмът на причиняване, приет от експертите предполага еднократно,
рязко издърпване на левия горен крайник, с извиване назад и нагоре, с
прилагане на значителна сила, необходима за изкълчване на ставата със
счупване на фрагмент от лопатъчната кост. Това счупване представлява
авулзионна фрактура (фрактура от изтръгване), която може да се получи
само след прилагане на значителна сила, причинила екстремно разтягане на
ставната капсула. Травматичното увреждане не може да се причини от
обичайно движение на ръката. Вещите лица категорично са изключили и
наличието на съществуващо заболяване на пострадалия, като причина за
спонтанно изкълчване на лява раменна става.
От заключението на приетата комплексна съдебна психиа‐
трично-психологична експертиза се установява, че подсъдимият М.Г. не
страда от психично заболяване в тесния клиничен смисъл. Не страда от
наркотична или друга зависимост. Налице е лека умствена изостаналост,
която не представлява пречка да отговоря адекватно на поставени въпроси,
правилно да възприема фактите по делото и ако желае да дава достоверни
обяснения по тях. Притежава склонност да лъже за определени обстоятелства
и факти, както и да манипулира. Към датата на деянието е разбирал
свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.
Тези фактически положения, които са идентични с
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установяват от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б.Р., И.С., А.М.,
М.А., Р.И., Н.С., Б.Я., К.К. и М. Д., както и от приложените по делото
протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-медицински експертизи,
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза,
медицински документи, свидетелство за съдимост, декларация за семейно
и материално положение, имотно състояние, справка за съдимост и др.
Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с
5
почти всички доказателства, събрани в наказателното производство,
включително и почти изцяло с обясненията, които дава подсъдимия.
Различието в неговите обяснения се състои в отричане на
рязкото движение, непосредствено довело до причиняване на телесната
повреда. Още на досъдебното производство подсъдимият твърдял, че
свид.Б.Р., който активно спортува, имал старо травматично увреждане,
което предполага, че станало причина и за процесното.
В тази си част, обясненията на подсъдимия и аргументираните с
тях възражения на защитника, са опровергани от събраните доказателства.
Освен обясненията на подсъдимия, за стара травма на пострадалия не са
събрани никакви доказателства. В същото време заключенията на съдебно-
медицинските експертизи категорично изключват активиране на стара
травма или гравитацията като причини за установените увреждания.
Счупването на инфрагленоидалния туберкул на лява раменна става,
наречено „фрактура от изтръгване”, според вещите лица отлично отговаря
да бъде причинено от „еднократно рязко извъртане на ръката с извиване
назад и нагоре - механизъм за какъвто съобщава свид.Б.Р..
При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът
преценява, че по отношение подсъдимия М.Г., са доказани всички
обстоятелствата, имащи отношение към обективните признаци на
състава по чл.131 ал.2 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на
03.10.2017г. в с.К., Област - Р., причинил средна телесна повреда на
полицейски орган - Б.Д.Р. - мл.полицейски инспектор в група
„Териториална полиция“ към РУ - Сливо поле при ОД на МВР - Р., при
изпълнение на службата му - оказване съдействие на служители на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Р., за изпълнение на заповеди №
ЗД/Д-Р-178/03.10.2017г. и № ЗД/Д-Р-179/03.10.2017г. на и.д. директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, като телесната повреда се
изразява в частично изкълчване на лява раменна става, със счупване на
инфрагленоидален израстък на лява лопатка, оток на ляво рамо, довело до
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок повече
от тридесет дни.
При извършване на деянието подсъдимият М. Г. бил пълнолетен
и вменяем. Въпреки наличието на лека умствена изостаналост, той
разбира свойството и значението на деянията си и може да ръководи
постъпките си. Преценявайки дали деянието е извършено виновно, съдът
съобрази от една страна заявеното от пострадалия - че докато го държал „под
ръка”, подсъдимият направил рязко движение, с което усукал лявата му ръка.
Това твърдение кореспондира отлично с установеното счупване на
инфрагленоидалния израстък на лява лопатка, което е резултат от пренасяне
на надпределна енергия в областта на рамото. Експертите посочват още, че за
6
причиняване описаното увреждане на физически развит човек, с голяма
мускулна маса е необходима сила с още по-голям интензитет. Такива данни в
случая са налице. Освен видимото телосложение на свид.Б.Р. е установено, че
от 1987г., се занимава активно със спорт, включително като треньор. При
ръст 173 см., към момента на деянието имал тегло 98-100 кг.
При тези данни, съдът приема, че деянието е извършено при
вина под формата на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.
Подсъдимият, в стремежа си да се освободи, предприел движение с
ненужно голяма сила, която при наличието на съществуващ в момента
контакт с ръката на пострадалия, насочил към лявото му рамо. Той съзнавал
наличието на всички признаци на състава, включително длъжностното
качество на пострадалия, представите за които формирали инте‐
лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с
цел да се освободи от захвата на пострадалия, използвал несъразмерна по
своята интензивност сила, с които му причинил описаните по-горе
увреждания.
Съдът не споделя становището на защитника за
непредпазливост като форма на вина и съответно преквалифициране на
деянието по чл.133 от НК. Съгласно практиката и доктрината за
съдържанието на умисъла при този вид престъпления трябва да се съди
според начина и средствата за извършване на деянието. Безспорно е, че в
случая подс.М.Г. е желаел да не бъде разделен от детето си, което изключва
прекия умисъл. В момент, когато свидетелят отслабил захвата си и
вниманието му било отклонено, той употребил сила с изключително голям
интензитет, значително надхвърлящ изпълнение на поставените цели.
Предвид това и с оглед заключенията на съдебно-медицинските и съдебно-
психиатричната експертизи следва, че е предвиждал и допускал настъпването
на съставомерните последици.
При определяне на наказанието, което следва да му се наложи,
Окръжният съд взе предвид, че за престъплението по чл.131 ал.2 т.2, вр.
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от
три до десет години.
Като отегчаващо вината на подс.М.Г., съдът взе предвид
предходното о.е, за което към момента на деянието не е бил реабилитиран по
право. Като смекчаващи вината обстоятелства Окръжният съд обсъди
отклоненията (макар и в рамките на вменяемостта) от психичното здраве,
дадените обяснения, с които частично съдейства на разследването и
задължението да полага грижи за две малолетни деца. Като изключително
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита още извънредната ситуация, в
която като родител е бил поставен при изпълнение на недомислените и
необосновани заповеди на и.д. ръководителя на Дирекция „Социално
7
подпомагане“ - Русе.
С оглед горното, Окръжният съд преценява, че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, отмери наказание лишаване от свобода за
две години. Като отчита, че това е трето престъпление извършено от
подсъдимия, съдът преценява, че целите на личната превенция не са били
осъществени в пълна степен при предходните о.ия. С оглед постигане целите
по чл.36 ат НК, съдът преценява, че наказание в посочения размер е
необходимо и достатъчно при минимално прилагане на наказателна репресия.
Не са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за условно
отлагане изпълнението на наказанието. Въпреки, че не е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, подсъдимият е реабилитиран по право само за о.ето
си с присъда № 305 от 01.12.2003г., постановена по НОХД № 963/2003г., на
Районен съд - Р.. Това позволило отлагане изпълнението и на следващото
наказание, но доколкото реабилитацията по право не настъпва повторно
(чл.86 ал.2 от НК), при извършване на процесното деяние подсъдимият вече
е бил о., независимо от изтичане на изпитателния срок.
Предвид горното, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, на‐
казанието лишаване от свобода, трябва да бъде изтърпяно от подсъдимия,
при първоначален общ режим.
Гражданският иск, предявен от пострадалия на стойност десет
хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2017г., с предмет
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по своето осно‐
вание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.131 ал.2 т.2,
вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, съдържа обективните признаци на състава на
непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД. Неговото деяние е
противоправно и извършено виновно, макар и при условията на евентуален
умисъл. В резултат, на ищеца са причинени неимуществени вреди,
вследствие претърпените при увреждането и в процеса на възстановяване
болки и страдания, поради което съдът приема, че искът е доказани по
своето основание.
По отношение размера, до който следва да бъде уважен, съдът
отчете следното: Още в момента на причиняването, свид.Б.Р. изпитал силна
болка. В продължение на повече от месец ръката му била имобилизирана с
превръзка. В този период изпитвал силни болки и приемал обезболяващи
средства. В продължение на два месеца провел курс на раздвижване и
рехабилитация. Дълго време след това при промяна на времето чувствал
ревматични болки. Освен чисто физическите страдания, бил потиснат от
невъзможността продължително време да се обслужва сам и от
принудителната изолация от обществено-полезната дейност, с която
8
обичайно се занимавал.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд преценява, че
сумата шест хиляди и петстотин лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение за понесените неимуществени вреди, поради което уважи
предявения граждански иск до този размер. С оглед това решение,
предявеният иск за лихви, считано от датата на деликта е основателен и
следва да се уважи, считано от 03.10.2017г. В останалата си част, до пълния
предявен размер, искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да
се отхвърли.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установения в страната правов ред и физическата
неприкосновеност на гражданите.
Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски,
включително тези на частния обвинител и граждански ищец.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
9
Съобщи за изтекли лични данни