Р Е Ш Е Н И Е № 10/21.1.2021 г.
Гр.
Ямбол, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в открито заседание на седми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 146 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е повторно и е образувано след връщане от ВАС на РБ за
ново разглеждане от друг състав на ЯАС
на жалбата на „ЕВРОКАМ“ ЕООД, гр. *
против Заповед № ТУ/04-00018 от 26.06.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която
на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството, като приобретател на ЕТ „Д. – Д.
М.“, е разпоредено да премахне изградената него
постройка – монолитна, с размери 4 м/6.5 м, в съсобствен имот с идентификатор
87374.510.135, представляващ УПИ
VIII-7089, кв. 142, Промишлена зона, с адрес: бул. „***, в 30 –
дневен срок от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяната й, както и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството – жалбоподател поддържа жалбата изцяло на
основанията, изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като твърди, че процесният обект е изграден през
лятото на 2002 г. и поради това не може да се ползва от статута на търпимост.
Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото
разноски.
След като извърши цялостна преценка на всички
събрани и приложени по делото доказателства, съобрази становищата на страните и
дадените от касационната инстанция
задължителни указания, съдът приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от Нотариален акт
№ 15, том. II,
рег. № 1899, дело № 176/07.04.2000 г., както и от Договор за
продажба на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ се установява, че дружеството – жалбоподател „ЕВРОКАМ“ ЕООД – *
е придобило правото на собственост върху 775/4650 идеални части от дворно
място, находящо се в гр. Ямбол, цялото с площ от
4 650 кв. м., съставляващо парцел VIII-7089 по плана на гр. *, заедно с
построените в това дворно място гараж № 10 със застроена площ от 54 кв.м.,
гараж № 11 със застроена площ от 54 кв.м. и гараж № 12 със застроена площ от 54
кв.м.
По повод получена молба за проверка от
„СТОМИД“ ООД – Ямбол и „АРГОС 2006“ ООД – * до Община Ямбол (вх. № 2801-04707/15.03.2019 г.) за извършено
строителството от „ЕВРОКАМ“ ЕООД – *, с Писмо изх. № 2801-05719/28.03.2019 г. дружеството
– жалбоподател било уведомено, че при извършена на 26.03.2019 г. проверка е установено,
че в имот с идентификатор 87374.510.135 освен изградената масивна сграда с
идентификатор 87374.510.135.1, в югозападната част на имота са изградени и
други постройки, а именно: два броя метални павилиони, с размери 7.30 м/3.70 м
и 3.00 м/3.50 м, сглобяем стоманобетонов гараж с размер 3.50 м/5.50 м, монолитна постройка с размери
6.80 м/2.70 м и монолитна постройка с размери 4.00 м/6.50 м, пристроена по
северозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.510.135.1, които
постройки и павилионите се ползват от „ЕВРОКАМ“ ЕООД – *. Писмото е получено от
представителя на последното дружество на 08.04.2019 г., като със същото е
уведомен, че за изясняване на законността на горните постройки, в 5 – дневен
срок от получаването му, следва да бъдат представени в Община Ямбол документи
за собственост и строителни книжа – разрешения за строеж, одобрени проекти,
както и документи за установяване на тяхната търпимост – нотариално заверени
декларации за годината на изграждането им и съгласие от съсобствениците на
поземления имот.
В изпълнение на дадените с горното писмо
указания, с писмо вх. № 2801-06281 от 12.04.2019 г., „ЕВРОКАМ“ ЕООД депозирало
в Община Ямбол следните документи: Данъчна фактура № **********/13.09.2000 г.,
Протокол от 09.01.2002 г. от Общо събрание на собствениците на УПИ VIII –
7089 в кв. 142 по плана на гр. *,
Протокол за разпределение на право на ползване на УПИ VIII-7089 в кв. 142 – текстова и графична
части, молба от „ЕВРОКАМ“ ЕООД №
35567/13.11.2018 г. до ЧСИ, постановление на ЧСИ И.Х. по ИД № 1686/2018 г.,
съобщение за изготвено постановление по ИД № 1686/2018 г. с изх. №
569/09.01.2019 г. на ЧСИ И.Х.,
постановление на ЧСИ И.Х. по ИД № 1687/2018 г. и съобщение за изготвено
постановление по ИД № 1687/2018 г. на ЧСИ И.Х. с изх. № 579/09.01.2019 г.
На 15.02019 г., в присъствието на Д. М. Д. –
управител на „ЕВРОКАМ“ ЕООД била
извършена проверка от служители на Община Ямбол във връзка с получена молба с
вх. № 2801-04707/15.03.2019 г., за която бил съставен Констативен протокол №
43/15.05.2019 г. и при която било констатирано, че освен масивната сграда с
идентификатор 87374.510.135.1, в югозападната част на имот с идентификатор
87374.510.135 има и други постройки,
които се ползват от „ЕВРОКАМ“ ЕООД –*, изградени преди 2000 година, а именно:
-
два броя метални павилиони с размери 7.30 м/3.70
м и 3.00 м/3.50 м и височина 3.00 м, с ограждащи стени и покрив, изпълнени от
стоманени профили и ламарина, поставени върху бетонова настилка;
-
монолитна постройка с размери 6.80 м/2.70 м,
изградена с тухлени стени и покрита със стоманобетонна плоча, в която са
разположени тоалетни и обслужващо помещение и която постройка е отразена в
регулационния план на гр. * за Промишлена зона от 1990 г.;
-
сглобяем стоманобетонен гараж с размери 3.00
м/6.00 м, с изграден над него двускатен покрив,
покрит с керемиди;
-
монолитна постройка с размери 4.00 м/6.50 м, пристроена към
северозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.510.135.1, изградена с
тухлени зидове, стоманобетонни колони и покрита със стоманобетонна плоча.
Въз
основа на горния констативен протокол бил съставен Констативен акт №
08/03.06.209 г., в който било посочено, че за пристройката, представляваща
монолитна постройка с размери 5.00 м/6.50 м няма одобрен проект и не е издадено
разрешение за строеж. Посочено е също така, че е изградена с тухлени зидове,
стоманобетонни колони и е покрита със стоманобетонна плоча, както и че е
пристроена към северозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.510.135.1
и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а“ от ЗУТ представлява строеж от пета
категория. Констативният акт, видно от отбелязването върху същия, е връчен на
управителя на дружеството – жалбоподател на 18.06.2019 г. Възражение против
него не е постъпило в законоустановения срок.
Със
Заповед № ТУ/04-00018 от 26.06.2019 г., на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът
на Община Ямбол наредил на „ЕВРОКАМ“ ЕООД – * да премахне изградената от него
пристройка – монолитна, с размери 4 м/6.50м, в съсобствен имот с идентификатор
87374.510.135, представляващ УПИ VIII –
7089, кв. 142, Промишлена зона, с адрес: бул. „***, в 30 (тридесет) – дневен
срок от датата на влизане в сила на заповедта. Същата е връчена на
представителя на „ЕВРОКАМ“ ЕООД – * на 04.07.2019 г. и именно тя е предмет на
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
При
първоначалното разглеждане на делото в качеството на свидетели са разпитани П.Б.П.
и И.Д.И., които посочват в показанията
си, че процесната постройка е изградена в началото на 2001 г. – м. януари,
февруари, като през м. март вече е била завършена, като свид.
П. заявява, че е помагал при построяването й.
В
изпълнение дадените от ВАС на РБ указания в Решение № 8045/23.06.2020 г. по
адм. д. № 164/2020 г., при новото разглеждане на делото съдът е назначил
съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание с и оглед на която процесната монолитна постройка
представлява сграда от допълващо застрояване и намира се изцяло в дял трети от
приложения Протокол за разпределение на ползването на УПИ VIII – 7089. Видно от заключението на вещото лице, съгласно
одобрените през 1990 г. кадастрален, регулационен и застроителен
планове на Промишлена зона - гр. *,
въпросният имот (сега УПИ VIII-7089) попада в един по-голям, общ УПИ IV, отреден за „ОКС – работилница“ и се
намира предимно в производствена зона. Със Заповед № I-А-479/22.12.1999 г. Кметът на Община
Ямбол е одобрил проект „Частично изменение на регулационния план на кв. 142,
парцел IV за
„ОКС“ и VI за
„Ванина експорт“, в резултат на което процесният имот
е получил нова номерация – УПИ
VIII-7089, придобил е сегашните граници и е отреден „за
Кооперативен съюз и трафопост“. Проектът
за частично изменение не третира режима на застрояването в имота и той е
останал непроменен още от влизането в сила на застроителния план през 1990 г.,
а именно: в УПИ IV е
предвидено свободно и свързано застрояване при запазване на съществуващите
сгради, като елемент на основно и допълващо застрояване, а процесната
постройка отговаря на техническите правила и нормативи както към момента на изграждането
й, така и към настоящия момент.
Впоследствие
по делото е назначена и комплексна съдебно-техническа експертиза, от
заключението на вещите лица по която се установява, че след извършеното геодезическо
заснемане изводите на вещото лице по първоначално назначената
съдебно-техническа експертиза относно местоположението на процесната постройка
не се променят.
С
молба вх. № 1829/11.09.2020 г., процесуалният
представител на ответната страна е представил 5 броя нотариално заверени
декларации от лицата В.С.Д. Н.М.Д., Л.Г.Т., Х.В.Х. и П.И.П., с които същият се
домогва да докаже, че постройката, чието премахване е разпоредено, е изградена
през лятото на 2002 г. и поради това не би могла да се ползва със статут на
търпимост. Макар въпросните декларации да са приети от съда, същите не могат да
бъдат използвани като доказателство, тъй като те имат характера на свидетелски
показания, които обаче не са дадени по надлежния ред – чл. 168, ал. 1 от ГПК
категорично посочва, че свидетелят е длъжен да се яви пред съда лично и да даде
показания.
Освен
горепосочените декларации, при повторното разглеждане на делото са представени още множество писмени и гласни доказателства
от ответната страна, като със всички тях се цели установяване на време на
извършване на строителството, различно от посоченото от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че след запознаване със
същите съдът констатира, че с нито едно от тях не се установяват новооткрити или новонастъпили обстоятелства, които са настъпили след
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а представените писмени такива не са от
категорията писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на
страните. Поради това и с оглед
разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от АПК, съдът ще следва да извърши преценката си
само въз основа на събраните при първоначалното разглеждане на делото
доказателства и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и
комплексна съдебно-техническа експертизи. И това е така, тъй като новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд не е средство за попълване на
доказателствените пропуски на страните при първоначалното разглеждане, а цели
да възстанови накърненото при това
разглеждане право на защита, като резултат от допуснатите от съда съществени
нарушения на процесуалните правила.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок и е допустима. Разгледана по същество,
тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване в настоящото производство, както вече бе посочено по-горе, е
Заповед № ТУ/04-00018 от 26.06.2019 г.
на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на
дружеството - жалбоподател, като приобретател на ЕТ „Д. – Д. М.“, е разпоредено да премахне изградената него постройка –
монолитна, с размери 4 м/6.5 м, в съсобствен имот с идентификатор
87374.510.135, представляващ УПИ
VIII-7089, кв. 142, Промишлена зона, с адрес бул. „***, в 30 –
дневен срок от влизане в сила на заповедта.
Съгласно
чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени
от оспорващия.
За
да е законосъобразен един административен акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
Оспорената
заповед на Кмета на Община Ямбол е издадена в писмена форма от надлежен орган,
в кръга на неговата компетентност, при спазване на предвидената в закона
процедура, като съдържа и фактическите и правните основания за издаването й. В
конкретния случай, предвид обстоятелството, че строежът е пета категория, компетентен
да издаде заповед за премахването му, съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ е кмета на общината. Заповедта е издадена въз основа на констативния
акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на
общината, които по силата на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ са компетентни да
констатират незаконни строежи.
По
делото е безспорно, че „ЕВРОКАМ“ ЕООД е собственик на строежа, чието премахване
е разпоредено с оспорената заповед. Строителни книжа за него не са представени
от страна на дружеството-жалбоподател
нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, а не
се и твърди, че такива са издавани, което действително го прави незаконен.
Спорният между страните въпрос се свежда до това представлява ли същият търпим
строеж по смисъла на ЗУТ.
Видно
от разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване, а съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
При
тази законодателна уредба първият въпрос, който следва да се изясни е този,
свързан с годината на построяване на процесния обект.
Във връзка с това обстоятелство, при първоначалното разглеждане на делото в
Административен съд – Ямбол са
разпитани двама свидетели – П. П. и И.И., от
показанията на които се установява, че постройката е била изградена през януари
– февруари 2001 г. Съдът напълно кредитира техните показания, тъй като те са в
съответствие и с приетото от административния орган в оспорената заповед. Видно
от обстоятелствената част на последната, издателят й е приел, че постройката е
изградена преди 31.03.2001 г. В тази връзка следва да се посочи, че е
недопустимо едва при съдебното оспорване
на административния акт и то за първи път при новото (повторно) разглеждане на
делото, органът, който е издал този акт,
макар и чрез своя процесуален представител да променя фактите, които сам е
приел за установени. Изискването за мотивиране на акта обхваща не само
правните, но и фактическите основания за издаването му. Изложените в него факти определят и предмета на доказване и именно срещу тях се защитава адресата. Поради
това е недопустимо акта да се изменя или допълва чрез представяне на
доказателства, вкл. и свидетелски показания. При това положение съдът приема,
че строежът – предмет на оспорената заповед действително е изграден през януари – февруари 2001 г.
Към
момента на изграждането на процесната постройка
е действала Наредба № 5 за
правила и норми на териториално и селищно устройство от 1995 г., където в Част
трета, Глава шестнадесета, Раздел I
са уредени техническите правила и нормативи за изграждане на постройки от
допълващо застрояване, каквато се явява и процесната. Видно от разпоредбата на
чл. 112, ал. 1 от Наредбата, допълващо застрояване със сгради и постройки по
чл. 44, ал. 3 се разрешава съобразно режима на ползване и застрояване на
съответната устройствена зона, утвърден с подробния градоустройствен план, при
спазване на санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически
норми. Ал. 2 на чл. 112 от Наредбата
предвижда, че сградите и постройките на
допълващото застрояване се разполагат
свободно или свързано в зоната на отстоянията между сградите на основното
застрояване, като ал. 3 посочва, че те следва да бъдат едноетажни. Видно от разпоредбата
на чл. 113, ал. 1 от същата наредба, сградите и постройките на допълващото
застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се
разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на
основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат на вътрешна
регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени
в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване в зоната допуска
свързано разположение на сградите и
постройките на допълващото застрояване. Ал. 2 на чл. 113 пък предвижда, че при
свободно разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да
са на разстояние от вътрешните
регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южната,
югозападната и югоизточната регулационна
линия към съседния парцел (при отклонение от южната посока от 45 градуса), ако
са с височина 2.5 м.
В
настоящия случай, видно от заключението на вещите лица по назначената
съдебно-техническа и комплексна съдебно-техническа експертизи,
процесната постройка отговаря на горните изисквания, като е разположена
свързано със съществуващата сграда на основното застрояване, едноетажна е и
отговаря на изискванията за отстояние, а по действащия ПУП, одобрен със Заповед
№ I-А-1279/14.09.1990 на ОбНС – Ямбол, УПИ VIII-7089 се намира в предимно
производствена зона, като това отреждане и показателите за застрояване не са
променени и с приетия с Решение по т. 6 от заседанието на ОбС
– Ямбол, проведено на 30.06.2016 г. Общ устройствен план. С оглед на това съдът
намира, че процесният строеж е напълно
допустим по разпоредбите, действали към момента на изграждането му, което го
прави търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и като такъв,
същият не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Що
се отнася до посоченото в оспорената заповед, че строежът не може да се приеме
за търпим, тъй като „няма
представена декларация от
съсобствениците на имота, съгласно чл. 183 от ЗУТ“, съдът намира същото за
несъстоятелно. Липсата на съгласие от страна на съсобствениците на имота, в
който е разположена постройката е относимо към евентуалната процедура по
узаконяване на строежа, но не е условие за неговата търпимост. В този смисъл е
и трайната практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по адм. д. №. №№
2385/2018 г., 7927/2016 г. и др.
С
оглед изложеното съдът намира, че оспорената Заповед № ТУ/04-00018/26.06.2019
г. на Кмета на Община Ямбол е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде
отменена.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Ямбол следва да
бъде осъдена да заплати на дружеството – жалбоподател „ЕВРОКАМ“ ЕООД – *
направените от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции, които
възлизат на общо 2 090 лева, от
които 420 лева, съставляващи заплатени държавни такси, 470 лева за назначената
и изслушана съдебно-техническа експертиза и 1200 лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Ямболският административен съд, първи състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „ЕВРОКАМ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. М. Д. Заповед №
ТУ/04-00018 от 26.06.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, на дружеството, като приобретател на ЕТ „Д. – Д. М.“, е разпоредено да премахне изградената него постройка – монолитна,
с размери 4 м/6.5 м, в съсобствен имот с
идентификатор 87374.510.135, представляващ УПИ VIII-7089, кв. 142, Промишлена зона,
с адрес: бул. „***, в 30 – дневен срок от влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЯМБОЛ да заплати на „ЕВРОКАМ“ ЕООД – * сумата от 2
090 (две хиляди и деветдесет) лева за направените по делото разноски.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване през
Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете