О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.******,
16.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-******,
ІII-ти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Паралеева НЧХД № 297 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 НПК.
Образувано е на основание искане от повереника на частния
тъжител Р.А.Б. - адв. В.В. от САК за присъждане в тежест на подсъдимия Н.А.,
направени разноски пред Софийски окръжен съд, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., както и за преразглеждане въпроса за
разноските в първоинстанционното производство по н.ч.х.д. №297/2017г. на РС-******
с оглед постановеното в крайния съдебен акт на второинстанционното
производство.
Съдът след като установи, че ВНЧХД №103/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд, е приключило с решение от 18.04.2019 г., с което присъдата
на РС-****** по НЧХД №297/2017 г. е изменена единствено относно размера на
наложената глоба на подсъдимия в насока на нейното увеличаване, както и че по
въззивното дело е приложен договор за предоставяне на правни услуги с
отразяване за изплатено изцяло адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. на
адвокат В. от страна на тъжителя Р.Б. /л.48-50 от делото на СОС/, и съобразно
РЕШЕНИЕ взето с Протокол от 11.02.2016 г. на Общото събрание на Наказателната
колегия на ВКС, намира искането за присъждане на разноските от въззивното
производство за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
При постановяване на решението по ВНЧХД №103/2019 г. от
18.04.2019 г., Софийски окръжен съд е пропуснал да се произнесе по разноските,
направени от тъжителя Б. за адвокатско възнаграждение, при разглеждане на
делото пред въззивната инстанция, каквото изрично искане неговият адвокат е
отправил в съдебното заседание пред СОС на 25.03.2019г. и е представил списък
на разноските.
Съгласно т. I от Решение, взето с Протокол от 11.02.2016 г.
на ОС на НК на ВКС, в случаите, когато въззивната инстанция е пропуснала да се
произнесе с решението по направените разноски, компетентен да се произнесе е
първоинстанционният съд.
Безспорно, с оглед изхода на делото пред СОС и на основание
чл.189 ал.3 НПК, РС-****** като първоинстанционен съд следва да присъди в
тежест на подсъдимия Н.А. направените от Р.Б. разноски, но не в пълния им
размер от 800 лв., а в половин размер – 400 лв., доколкото, както е изложено и
в първоинстанционната присъда и съдът поддържа това свое становище, обвиненията
са били срещу две лица, едното от които /Н.А./ е оправдано изцяло и въззивният
съд е възприел и потвърдил първоинстанционният акт в тази му част. Адв.В. е
осъществявал функцията на повереник, който обжалва първоинстанционната присъда
и в двете и части - по отношение на размера на глобата на Н.А. и по отношение
на оправдаването на Н.А.. По отношение на вината и на двете лица въззивният съд
е споделил възприетото от РС-******, поради което половината от сторената за
адвокатско възнаграждение на адв.В. сума следва да бъде възстановена от
подсъдимия Н.А., чиято вина е потвърдена, а половината да остане за сметка на
тъжителя, тъй като вината на Н.А. е отречена.
В останалата си част, а именно: молба за преразглеждане на
първоинстанционната присъда в частта за разноските, искането на адв.В. е изцяло
НЕДОПУСТИМО, но и неоснователно. Това е така, тъй като първостепенният съдебен
състав вече е реализирал произнасяне по въпроса за разноските и няма
процесуална възможност сам да преразглежда този въпрос, тъй като неговия акт
/присъда по НЧХД №297/2017 г./ е бил проверен по пътя на инстанционния контрол
и с оглед потвърждаване на присъдата изцяло, с изключение на размера на
санкционната глоба, тя е влязла в сила и е стабилизирала действието си. В
случай, че страната счита, че има пропуск в произнасянето на въззивния съд
относно контрола на първоинстанционния съдебен акт, то е следвало да поиска
тълкуване. Нещо повече - искането се явява и неоснователно, доколкото РС-******
се е произнесъл и мотивирал поради каква причина е присъдил половината от
сторените от тъжителя разноски, а именно: че единия подсъдим- Н.А., е бил
оправдан, която мотивировка е актуална и за настоящото произнасяне по
въззивните разноски. Възприетото от СОС като въззивен съд по никакъв начин не
променя това становище на съда. В този смисъл следва да бъде оставено без разглеждане
искането за преразглеждане на първоинстанционната присъда в частта за
разноските, което искане е наведено като такова за произнасяне по реда на
чл.306, ал.1, т.4 НПК.
Съгласно т. VII от Решение, взето с Протокол от 11.02.2016
г. на ОС на НК на ВКС, когато присъдата на въззивния съд, с която той е
следвало да се произнесе по въпроса за разноските не подлежи на касационен
контрол, то и определението по чл.306 ал.1 т.4 НПК не подлежи на такъв. В конкретния
случай, решението от 18.04.2019г. на СОС е окончателно, поради което съдът
намира, че и постановеното от него определение по смисъла на чл.306 ал.1 т.4 НПК също следва да бъде окончателно в частта, касаеща въззивните разноски и
подлежаща на обжалване по реда на глава 22 НПК в останалата част, с която се
отказва преразглеждане на първоинстанционния акт в частта за разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 306 ал.1 т.4 пр.2 НПК вр.
чл.189 ал.3 НПК, Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 189, ал. 3 вр. чл. 306,
ал. 1, т. 4, пр.2 НПК, Н.А.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Б.,
ЕГН: **********, сумата от 400,00 лв. /четиристотин
лева/ – половината от заплатените разноски за адвокатски хонорар във
въззивното производство по ВНЧХД
№103/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р.А.Б. за преразглеждане на присъда по н.ч.х.д. №297/2017г. на РС-****** в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване единствено в частта, с която е оставено без разглеждане
искането за преразглеждане на първоинстанционната присъда, с частна жалба пред
Софийски окръжен съд в седмодневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: