Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през
две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 5273 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20270407/07.12.2020 г. по гр.
д. № 61782/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 49 състав,
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу И.А.Н., ЕГН **********
и Д.И.П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че И.А.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 934,99 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 54,22 лв. – лихва за забава за периода от
16.09.2015 г. до 15.09.2016 г., както и че Д.И.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
934,99 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 54,22 лв. – лихва за забава за
периода от 16.09.2015 г. до 15.09.2016 г. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на И.А.Н.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Т.С.“
ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
с доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон. Излагат се съображения, че
неправилно районният съд е приел, че ответниците не са титуляри на вещни права
върху имота, тъй като от Столична община, район „Искър“ не е изпратен договор
за покупко-продажба, съответно че нямат качеството потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. В тази връзка се
поддържа,
че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответниците са
собственици на процесния имот, придобит в режим на СИО, след
прекратяване на брака на ответниците – всеки от тях с квота по ½ ид. ч.,
по делото е представено постановление за вписване на
възбрана върху топлоснабдения имот, което е косвена индиция за правото на
собственост на ответниците. Поради това неправилно съдът е приел, че същите не са
пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове. По изложените
съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Д.И.П., чрез назначения ѝ
особен представител адвокат А.З., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди се, че ищецът не е доказал, че ответниците са собственици
или ползватели на имота през процесния период и са потребили твърдяната
топлинна енергия. Постановлението за налагане на възбрана не доказва
собствеността и не представлява титул за собственост, а освен това същото е от
19.08.2008 г., много преди процесния период. Моли се решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И.А.Н., чрез адвокат Л.Х.,
с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че ищецът не
е доказал, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот през
процесния период. Постановлението за налагане на възбрана, както и решението от
16.05.2001 г. по гр. д. № 173/2001 г. по описа на СРС за
прекратяване на брака между ответниците, не са титул за собственост и
не доказват правото на собственост на ответниците върху имота, още повече, че
ответникът не е обитавал имота през процесния период и не е ползвал топлинна
енергия. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като
правилно. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, становището на
насрещната страна
и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението
на първия съд обаче е частично неправилно в обжалваната част, като във
връзка с оплакванията на въззивника съдът приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците И.А.Н. и Д.И.П.
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент
№ 88, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 104338, като му дължат
сумата от общо 1978,44 лв., от която: сумата от 1869,99 лв. – главница,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г., сумата от 108,45 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.09.2015 г. – 15.09.2016 г., или всеки от ответниците дължи разделно
по ½ от сумите, съответно 934,99 лв. – главница за топлинна енергия и
54,22 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 04.11.2016
г. заявление по ч. гр. д. № 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за дължимите суми, връчена лично на ответника, който е подал възражение по чл.
414 ГПК, и на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, които оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна
енергия за процесния имот по съображения, че по делото не са
ангажирани доказателства, че са собственици или вещни ползватели на имота. Ответникът
И.Н. възразява, че ползването на семейното жилище е предоставено на бившата му
съпруга с влязло в сила бракоразводно решение; считано от
2001 г. той не живее в имота и не дължи процесните
вземания. Оспорва сключването на писмен договор с ищеца, както и заявява, че не
са представени доказателства за доставена топлинна енергия, която да е точно
определена по количество, качество и стойност. Излага съображения за нищожност
поради неравноправност на клаузите от общите условия на ищеца относно
изпадането на потребителите в забава и клаузата за рекламация. Оспорва
качеството на доставените до имота услуги. Твърди, че исковите
суми са завишени. Оспорва да е бил уведомен за падежа на задължението,
съответно поставен в забава.
Ответницата Д.И.П. заявява, че е отпаднало
основанието за възлагане на семейното жилище, поради което не е надлежна
страна, че претендираната сума не отговаря на действително
потребената топлинна енергия, тъй като в помещението не е монтиран
топломер, че начинът на изчисление на топлинната енергия
противоречи на чл. 13 от Директива на ЕС 2006/32/ЕО, че
липсва
нотариално заверен протокол от Общо събрание, не е налице необходимото
мнозинство и кворум за вземане на решение за избор на фирмата за дялово
разпределение. Оспорва сключването на договор за доставка на топлинна енергия с
„Т.С.“ ЕАД. Твърди, че липсва доставена топлинна енергия, точно определена по
качество и количество, както и поддържа съображения за неравноправни клаузи в общите
условия на ищеца.
По делото е прието
постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20087900400761
на ЧСИ Р.М.с изх. № 11983/19.08.2008 г., вписано в Служба по вписванията, с
което на основание чл. 449, ал. 2 ГПК
е наложена възбрана върху недвижим имот, за който в постановлението се сочи, че
е собственост на длъжниците в режим на СИО Д.И. Н. и И.А.Н.: апартамент № 88,
находящ се в гр. София, ж. к. „********.
Представено е и прието съдебно решение №
135/16.05.2001 г. по гр. д. № 173/2001 г. по описа на СРС,
брачна колегия, с което е прекратен бракът между И.А.Н. и Д.И. Н., сключен на
06.08.1989 г. и е възложено ползването на семейното жилище – ап.
№ 88 в кв. „Дружба“ на Д. Н.. Решението е влязло в сила на 21.06.2001 г., видно
от отбелязването в него.
Прието е писмо от Столична община, район
„Искър“, съгласно което договор за покупко-продажба на ап. № 88, находящ
се в гр. София, район „Искър“, ж. к. „************не е открит в архива на
Столична община – район „Искър“.
По делото е приета молба-декларация №
18071/03.09.1993 г. от И.А.Н. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на адрес:
гр. София, ж. к. „******с посочване, че семейството на молителя се състои от 3
члена, молбата носи подпис за И.Н., който подпис не е оспорен от страната.
По делото е прието заявление-декларация от
01.03.2006 г. от И.А.Н. до „Т.С.“ ЕАД за закриване на партида на адрес: гр.
София, ж. к. „******поради предоставяне ползването на имота на
бившата съпруга на молителя, както и заявление рег. №
Г-27580/17.11.2017 г. от И.А.Н., с което е уведомил „Т.С.“ ЕАД,
че от 2001 г. не обитава имота, който се обитава от бившата му съпруга Д.И.П.,
партидата се води на нейно име, с искане сумите да бъдат прехвърлени на нейно
име и да се съберат от нея.
Представен и приет е и протокол от
проведено на 05.10.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр.
София, ж. к. „******на което е взето решение да се сключи
договор с Т.С.“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинна енергия, като
услугата се възложи на Т.С.“ ЕООД. Под № 19 в съставения към протокола списък е
посочен И.А.Н., срещу ап. № 88, аб. № 104338, за
който е положен подпис в списъка, авторството на подписа е оспорено от
ответника, с твърдения, че подписът е положен от бившата му съпруга -
ответницата Д. Н., сега П..
Приет е и договор № 520/09.10.2002
г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж. к. „******като възложител и Т.С.“
ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, както и договор № У-№ 94 от 01.11.2007
г. между „Т.С.“ ЕАД - възложител и Т.С.“ ЕАД - изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
За да се уважи главният
иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да
заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно действащите към съответния момент разпоредби на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г.,
отм.), поради което за ответниците е възникнало задължение за плащане на
доставената топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата сума. По
отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в
плащането на главницата ищецът следва да установи, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответниците следва
да докажат своите възражения, наведени в отговора на исковата молба.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за
енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва
по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в действалата през процесния
период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007
г., отм.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Първият спорен по делото въпрос с оглед
оплакванията във въззивната жалба и мотивите на първоинстанционния съд, за да
отхвърли предявените искове, е имали ли са качеството потребители/клиенти на
топлинна енергия ответниците към процесния период и по отношение на процесния
имот. В тази връзка въззивният съд приема следното:
Понятието „потребител
на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната
на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласие на собственика,
съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
ѝ на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В тълкувателното решение е посочено
също, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В конкретния случай противно на приетото
от районния съд въззивният съд намира, че независимо, че от страна на ищеца не
е представен документ за собственост – нотариален акт или договор,
удостоверяващ правото на собственост на ответниците върху имота, по делото са
налице други доказателства, удостоверяващи този факт. Представени
са и приети достатъчно писмени доказателства, които макар и по косвен
път обосновават категоричен извод, че ответниците са били
през процесния период собственици на имота. Действително, този факт не се доказва само от
постановлението за възлагане от 19.08.2008 г., тъй като към момента
на изпращане на писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника,
съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът действително е
собственик на имота; задължение за извършване на проверка дали имотът
е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на
имота. По делото не е спорно обаче, че след
прекратяване на брака между ответниците процесното жилище е предоставено за ползване
на ответницата, за което е прието съдебно решение, в
сила от 21.06.2001 г., приет е като доказателство
списък на етажните собственици в жилищната сграда, в която се намира процесният
топлоснабден имот, в който фигурира името на ответника, който заявява, че подписа срещу
името му е положен от неговата бивша съпруга – който факт не се оспорва от
последната, както и молба – декларация от 1993 г. за откриване
на партида от ответника за топлоснабдяване на процесния апартамент, която
сама по себе си е достатъчна, за да се приеме възникването на облигационно
правоотношение с ищеца за доставяне на топлинна енергия до адреса на
топлоснабдения имот. Всички тези доказателства,
неоспорени от страните, макар и да нямат характеристиките на титул за
собственост, следва да се ценят като косвени доказателства, че ответниците са
собственици на процесния имот, включително през исковия период. Следва да се отбележи, че самият ответник заявява в
отговора на исковата молба, че до 2001 г. е живял в апартамента, а след развода
в него е останала да живее бившата му съпруга. Ответниците
нито
твърдят, нито установяват, че са се разпоредили с правото
на собственост или вещното право на ползване върху топлоснабдения имот, нито че
към исковия период имотът е бил предоставен на трето лице за временно ползване
въз основа на облигационно правоотношение, както и че ползването на
имота от ответницата по силата на бракоразводното решение е било прекратено, не
твърдят и не представят доказателства, че имотът е продаден на трето лице в
хода на изпълнителното дело, вследствие на наложената възбрана, а тежестта за
доказване на посочените обстоятелства е на ответниците – чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено титулярството в
правото на собственост върху топлоснабдения имот в патримониума на ответниците
и те имат качеството на клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на ищеца по силата на законово възникналата облигационна връзка и съответно
отговарят за цената на ползваната в имота ТЕ за процесния период.
Както се посочи, договорът с
топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие
качеството собственик на ответниците, без да е необходимо
сключването на изричен писмен договор, а общите условия
уреждат съдържанието на това правоотношение, без да е необходимо изрично
изявление на ответниците - потребители, включително относно
приемането на Общите условия. Поради това, оплакванията
на ответниците, че по делото липсва сключен договор с
топлофикационното дружество и отговорността им не може да се ангажира, са
неоснователни. Неоснователни са и доводите, че Общите
условия на ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). В тази връзка следва да се посочи, че по делото е
безспорно, че Общите условия имат договорен, а не нормативен характер. При
прилагането им, обаче, съдът не открива
противоречие с изискванията на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Преценявайки клаузите
от представените Общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД,
въззивният съд не установи наличието на такива, които да
са неравноправни по смисъла на ЗЗП или Общностното право. В тях ясно
и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач
на топлинна енергия и на физическото лице - потребител
на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на
потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за
добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата
им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им.
Освен това, в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе, доколкото съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
могат да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не
установява по делото по отношение на нея да се прилагат специални условия,
договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм. Ето защо
доводите за неравноправност на общите условия на ищеца са
неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са влезли
в сила спрямо ответниците и последните са обвързани от тях.
По обема на отговорността за заплащане на
стойността на топлинната енергия и във връзка с възражението на ответника И.Н.,
че след предоставяне на ползването на имота от бракоразводния съд на
ответницата Д.И.П., не е живял в имота, не е ползвал доставената
до същия топлинна енергия и отговорността му за заплащането ѝ не следва
да се ангажира, въззивният съд приема следното:
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС, бившите съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В
мотивите на тълкувателното решение е прието, че когато топлоснабденият имот е
жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между
двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи
писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен
за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по
себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш
съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.
В случая няма данни ответницата да е
подала молба-декларация за откриване на партида при ищеца след предоставяне
ползването на процесното жилище със съдебното решение (подаването на молба за
закриване на партида от ответника не води до възникване на ново
облигационно
правоотношение единствено с ответницата, а и видно от СТЕ през целия процесен
период партидата е била открита на името на ответника), поради
което при съобразяване на разясненията на посоченото тълкувателно решение двамата
бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността -
след
прекратяване на брака е възникнала обикновена съсобственост и ответниците отговарят
за задълженията към дружеството всеки за ½
ид. част. Отношенията между съсобствениците досежно платената към доставчика
цена за топлинна енергия следва да се уреждат от гражданския закон - ЗЗД.
Поради изложеното, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на
ответника Н., че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове в условията на разделност заедно с другия ответник,
независимо дали е живял, респективно ползвал лично доставената до имота
топлинна енергия през процесния период.
По делото не е спорно, че през процесния
период имотът е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се
намира) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване количеството и стойността
на доставената до имота в процесния период топлинна енергия в хода на
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно – техническа
(СТЕ) и съдебно – счетоводна експертизи (ССчЕ), които по реда на чл. 202 ГПК
въззивният съд кредитира като пълни и обосновани. От СТЕ се установява, че партидата
с аб. № 104338 се води на името на И.А.Н..
Етажната собственост е сключила договор с фирма за дялово разпределение Т.С.“
ЕООД. На ответниците е начислявана през процесния период топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за БГВ. В имота е имало 3 броя отоплителни тела – радиатори, на които
са монтирани 3 броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили,
както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. От м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. е
извършвано дялово разпределение на трите броя индивидуални
разпределители за разход на отопление на база „служебен отчет“, поради
„неосигурен достъп“. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба
в областта на енергетиката. Потреблението на топла вода е на база „служебен
отчет“ на базата на 1 брой технически изправен и узаконен водомер за топла
вода, поради „неосигурен достъп“ за 1 лице с нормативно определен разход в
размер на 140 л за денонощие на един потребител. В преписката липсват документи
за начина на определяне на пълния отопляем обем на имота и на общите части,
като в данъчните фактури се посочва такъв от 118 куб. м., който вещото лице
приема за достоверен. За процесния период са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи в абонатната станция.
През процесния период дяловото разпределение е извършвано съгласно изискванията
на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Изравняването е
извършено от ФДР съгласно действащите през периода цени на топлинна енергия и
възлиза общо на 110,71 лв. за доплащане от абоната. Общо фактурираните суми са
в размер на 1715,85 лв, както следва: 1286,90 лв. – ТЕ за отопление на имот,
428,95 лв. – ТЕ за БГВ, като след прибавяне на сумата от изравнителните сметки,
дължимата от абоната сума е в размер на 1826,56 лв., в която сума не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Според
вещото лице, сумите са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер,
монтиран в абонатната станция, редовно на всеки 2 години е
преминавал метрологична проверка, провеждана от лицензирани юридически лица,
със заключение за съответствие на одобрения тип.
От съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени от ответниците плащания на топлинна
енергия на суми, касаещи процесния период. Общият размер на неплатените суми за
процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. възлиза на 1869,99 лв. Размерът
на лихвата за забава върху посочената главница за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 15.09.2016 г. е в размер на 108,45 лв.
При тези данни въззивният съд приема, че
за исковия период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в имота на
ответниците, които до приключване на устните състезания не са ангажирали
доказателства, че са заплатили стойността на доставената в имота топлинна
енергия, възлизаща на 1826,56 лв., като в тази връзка съдът кредитира
заключението на СТЕ. Следва да се посочи, че е без значение кой фактически е
ползвал топлинната енергия, доставена до имота (съответно е без
значение дали и двамата ответници са живели в имота през исковия период), не се
установява, тя да е завишена, установено е, че технологичните разходи са
приспаднати от количеството топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са
за сметка на ищеца, от експертното заключение се
установява също, че изчисленията на топлинната енергия са в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, включително
са спазени редът и нормативната уредба за изчисление на топлинна
енергия при неосигурен достъп (във връзка с което ответниците не са
навели конкретни оплаквания), количеството на доставената топлинна
енергия е
начислявано коректно, поради което въззивният
съд намира за неоснователни оплакванията на ответниците в обратна
насока. Действително, представените от ищеца писмени
доказателства са частни такива, без обвързваща съда материална доказателствена
сила, но по делото е изслушано и прието заключение на СТЕ, неоспорено от
страните, изготвено както въз основа на съобщения
към фактурите, отразяващи дължимите суми за процесния
период, така и по документи, представени от топлофикационния район и третото
лице – помагач, поради което съдът приема, че заключението вярно и точно
отразява доставката и цената на топлинната енергия през процесния период.
Във връзка с оплакванията за липса на
качествени и количествени параметри на услугата и за лошо качество на
доставената до етажната собственост топлинна енергия следва да се посочи, че в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
предвидено, че операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа
на топлоснабдителната мрежа, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и
следи за спазването им. Така са определени качествените параметри на
доставената услуга. Тези параметри са определени ясно, респективно посочен е
механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
Задължението на доставчика е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция на съответната
сграда – етажна собственост, като не отговаря за изправността и състоянието на
отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на инсталацията е задължение
на етажните собственици. На потребителите е предоставена възможност по
отношение на качеството на доставената енергия да
направят рекламация по реда, предвиден в общите условия,
от която възможност ответниците не твърдят да са се възползвали, а въпросът как
се разпределя топлинната енергия в сградата етажна - собственост между
отделните етажни собственици, не е предмет на изследване в настоящото
производство, при данните, че ответниците не са се отказали от доставката на
топлинна енергия до имота си.
След като е установено принципното съществуване
на облигационно договорно правоотношение между
страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен
за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответниците е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК,
а в случая размерът на исковете е доказан чрез заключение на СТЕ.
Възраженията,
че етажната собственост не е сключила по надлежния ред договор с фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия, са несъстоятелни. Оплакванията
на ответницата, че не е налице необходимото мнозинство и кворум за вземане на
решение за избор на фирмата за дялово разпределение
не могат да бъдат релевирани и изследвани за първи път в настоящото
производство, при липса на данни взетите решения на общото събрание на етажната
собственост да са били оспорени по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в срока по ал.
2 на чл. 40 ЗУЕС.
Следва
да се посочи, че договорът, сключен между етажната собственост и фирмата за
дялово разпределение от 09.10.2002 г. не е с изтекъл срок, доколкото в същия е
посочено, че се сключва за срок от пет години и се удължава автоматично с още
една календарна година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му – чл. 2.5, за
което няма данни по делото. По делото е безспорно, че
услугата дялово разпределение на топлинната енергия е извършвана от Т.С.“ ЕООД,
което дружество е изготвяло и изравнителните сметки за абонатите. Липсата на приложен към
делото нотариално заверен протокол от общото събрание
на етажната собственост не сочи на незаконосъобразно начисляване на сумите за топлинна енергия,
доколкото са събраните достатъчно доказателства - СТЕ и писмени такива, че
сумите са начислявани именно от
посоченото дружество, без възражение от
представители на етажната собственост, поради което следва да се приеме, че
последните са се съгласили за това. Релевираните доводи относно срока на договора, сключен
между ищеца и фирмата за дялово
разпределение, нямат отношение за спорното правоотношение. Правно релевантно е обстоятелството, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия през разглеждания период, като
нейната стойност е определена съобразно
нормативните изисквания за това. Ето защо
ответниците
дължат заплащане на
установените от СТЕ суми за доставена до
имота им топлинна енергия за процесния период.
Въззивният съд приема, че
за исковия период 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.
дължимата от ответниците сума за топлинна енергия възлиза на 1826,56 лв., или всеки
от ответниците дължи ½ от тази сума – 913,28 лв., до който размер исковете
за
главница за топлинна енергия са основателни, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2016
г. до окончателното плащане, а за разликата до 934,99 лв. по отношение на всеки
от ответниците, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По предявената претенция за лихви, съдът
намира следното:
Основателността на акцесорните искове
предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите. По
отношение на задълженията за процесния период са приложими одобрените с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, в сила от 12.03.2014 г.,
купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка,
в тридесетдневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на
продавача. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база на
изравнителните сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 5 от цитираните
Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33, ал. 2 ОУ,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът обаче не
твърди и не представя доказателства за публикуването на общата фактура за
отчетния период на интернет страницата си (например съставени от нотариус
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на последния и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца), съставляващо своеобразно
уведомление до длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед
поставяне на началото на течението на предвидения срок за настъпване на
изискуемостта им, предвид което и съдът приема, че без доказателства с
изложеното съдържание, забава за длъжника в
плащането на установената главница за топлинна енергия до датата на депозиране
на исковата молба в съда (съответно на заявлението по чл. 410 ГПК), не е налице. Поради това исковете за мораторна лихва следва да се
отхвърлят като неоснователни, без да е необходимо обсъждането
доводите на ответниците за неравноправност на клаузите от Общите условия,
касаещи задължението за лихви.
По горните аргументи въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени исковете за стойност на доставена топлинна
енергия в размер на 913,28 лв. за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. и исковете
срещу всеки от двамата ответници да бъдат уважени за
посочената сума и период, ведно със законната лихва, съответно
решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част – с която са
отхвърлени исковете за заплащане на главница за доставена топлинна енергия за
разликата над 913,28 лв. до 934,99 лв., за всеки от ответниците, както и в
частта, с която са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от ответниците на
сумата от 54,22 лв. (или общо 108,45 лв.) – лихва за забава за периода
16.09.2015 г. – 15.09.2016 г. върху главницата за топлинна енергия, като
неоснователни.
По разноските:
При този
изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в
частта за разноските, като бъде
отменено в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на И.А.Н.
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 23 лв. до присъдените 300 лв. –
разноски в първата инстанция. Предвид частичната основателност на исковете,
всеки от ответниците следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от по 41,34 лв. - разноски за заповедното производство (от дължимите
39,57 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото пред заповедния съд).
За първоинстанционното производство, ищецът е направил разноски както следва:
85,22 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозити за експертизи, 150 лв. – депозит
за особен представител на ответницата Д.П., като му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл.
25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция). Предвид частичната основателност на исковете,
ответникът И.Н. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 270,14 лв.
(в която не е включен депозит за особен представител), а ответницата Д.П. –
сумата от 408,62 лв. (270,14 лв. + 138,48 лв. – депозит за особен представител).
Ответницата Д.П. следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъдена да внесе
по сметка на СРС и сумата от 184,64 лв. – изплатена от бюджета на съда във
връзка с допуснатите по делото експертизи и поставените от ответницата задачи
на същите, съразмерно на уважената част от иска.
По разноските пред въззивния
съд:
От въззивника се претендират
разноски за заплатена държавна такса – 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. (определено на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл.
25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната
инстанция и съобразявайки извършената от юрисконсулта на въззивника дейност в
настоящата инстанция) и 150 лв. – депозит за особен представител
на ответницата. От тези суми,
съразмерно на основателната част от въззивната жалба, ответникът И.Н. следва да
бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 92,32 лв. (при изчислението на
която не е включен депозит за особен представител на ответницата), а
ответницата – сумата от 230,80 лв. (92,32 лв. + 138,48 лв. – депозит за особен
представител). На ответницата не се дължат разноски за въззивното производство,
предвид, че същата се представлява от особен представител, назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК. В полза на ответника, с оглед неоснователната част от
въззивната жалба, следва да се присъди сумата от 30,70 лв., от общо
претендираната от 400 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 24.03.2021 г.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
20270407/07.12.2020 г. по гр. д. № 61782/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 49 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** срещу И.А.Н., ЕГН ********** и Д.И.П., ЕГН **********
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за признаване за установено в отношенията
между страните, че И.А.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 913,28 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., че Д.И.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 913,28 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД
е осъдено да заплати на И.А.Н. сумата над 23 лв. до присъдените
300 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу И.А.Н., ЕГН ********** и Д.И.П.,
ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че И.А.Н.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 913,28 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., доставена до имот - апартамент
№ 88, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 104338,
ведно със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.11.2016 г. по ч. гр. д. № 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, както и че Д.И.П.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата
от 913,28 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., доставена до имот - апартамент
№ 88, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 104338,
ведно със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.11.2016 г. по ч. гр. д. № 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20270407/07.12.2020 г. по гр. д. № 61782/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 49 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И.А.Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к. „Промишлена зона“, ******– къща да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 41,34 лв. –
разноски по ч. гр. д. № 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, сумата от
270,14 лв. – разноски в първоинстанционното исково производство, съразмерно с
уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 92,32 лв. – разноски във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, ж. к. „********, ап. № 88, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 41,34 лв. – разноски по ч. гр. д.
№ 62947/2016 г. по описа на СРС, 49 състав, сумата от 408,62 лв. – разноски в
първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете, както и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 230,80
лв. – разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ж. к. „********,
ап. № 88 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 184,64 лв. – разноски за експертизи в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК на И.А.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, ж. к. „Промишлена зона“, ******– къща, сумата от 30,70 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, съразмерно
с отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на Т.С.“
ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.