Решение по дело №4950/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2292
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110204950
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                       №…………………./………………2019г.

 

                                   Година 2019                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На деветнадесети ноември                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4950 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Г. в качеството на управител,  против Наказателно постановление № 464076-F505310/18.09.2019 г., издадено от Б.С.Г. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в ЦУ на НАП, с което на дружеството е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал. ал.1 вр.чл.2 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.           

            В жалбата се сочи, че Наказателното постановление е необосновано. Сочи се, че нито по време на проверката, нито по-късно, в хода на издаване на постановлението е изследвана причината за наличието на разлика в паричните средства, както и въпросът има ли в действителност такава разлика. При това доказателствата, които имат отношение към изясняване на относимите факти, са били на разположение на проверяващите, а в последствие и на административно - наказващия орган. Общият оборот за деня е бил 670 лв. като фискалното устройство е отразило "в брой" 0 660 лв. и продажба на ваучер - 10 лв. Тъй като през този ден не е имало продажба на ваучер, в т.ч. и на стойност 10 лв., касае се за неправилно отразена продажба на услуга измежду предлаганите от дружеството. Сочи се, че неправилно отразената операция на реално осъществена продажба на стойност 10 лв. е довела до реално налични 670 лв. - толкова колкото са установили и проверяващите, но неправилно отразени като сума "в брой" в паметта на фискалното устройство - 660 лв. Тези обстоятелства, ясно се виждали при изведените различни отчети от фискалното устройство, при това не е било необходимо дори някакво съдействие, още по-малко възражение, от страна на дружеството. Сочи се, че от фактическа страна не е налице твърдяното в АУАН и НП административно нарушение. Дружеството е отразило всички извършени продажби през деня, а наличните пари са съответствали на получените "в брой" за така извършените продажби на атракционни услуги. то получаване на тази сума задължава реалното й отчитане като получена в брой. В заключение се излагат аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на НП.

        В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано,  чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

        Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно, тъй като нарушението било безспорно установено.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       На 12.08.2019 г. в 16:08 ч., служители на ТД на НАП-Варна сред които и св.В.И. извършили проверка на търговски обект по смисъла на Параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - временна водна база 4, находящ се в к.к. „Златни Пясъци" на плажната ивица пред хотел „Метропол“, стопанисван от „Б." ЕООД с ЕИК : *********. При проверката било установено, че касовата наличност от монтираното в обекта фискално устройство - DATECS WP-50 X с индивидуален номер на фискалното устройство DT788525 и индивидуален номер на фискалната памет 02788525, съгласно междинен отчет от 12.08.2019 г. била в размер на 660 лв.. Във фискалното устройство не е отразена промяна на касовата наличност, чрез операцията „служебно въведени" суми. Установената, чрез преброяване и изготвен опис на паричните средства, фактическа наличност в касата на фискално устройство - DATECS WP-50 X с индивидуален номер на фискалното устройство DT788525 и индивидуален номер на фискалната памет 02788525 била в размер на 670 лв.. Установената разлика между разчетената от фискалното устройство и фактическата наличност била в размер на 10 лв.. При тези констатации проверяващите преценили, че установената положителна разлика в размер на 10 лв. представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. Констатирали още, че фискалното устройство DATECS WP-50 X с ИН на ФУ DT788525 и ФП 02788525 притежава функциите „служебно въведени/изведени" суми. Проверката била обективирана в  ПИП сер.АА № 0351950/12.08.2019 г..

      Проверяващите органи преценили, че Б." ЕООД с ЕИК : ********* не е изпълнило задължението си , „извън случаите на продажба да отбележи промяната на касовата наличност в размер на 10 лв. чрез операцията „служебно въведени" суми на въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство модел DATECS WP-50 X с ИН на ФУ DT788525 и ФП 02788525. Поради това на 20.08.2019г. св.И. съставил АУАН срещу въззивното дружество, в което било описано допуснатото според него нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

        АУАН бил  съставен  в присъствието на упълномощено от управителя на дружество лице, което го подписало без възражения. В срокът по чл.44 от ЗАНН, въззивното дружество не депозирало възражения пред АНО .

       Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни доказателства-показанията на В.И., писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол, дневен отчет, опис на касовата наличност и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св. В.И. депозирани в с.з.

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

     АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на представляващ  нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект.

      Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. Неоснователно е възражението на касатора, че при осъщественото нарушение следва да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН.  По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

     В АУАН и НП е посочено описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

   Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.

     Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.

      Самата норма в чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

     Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

      С АУАН и НП на въззивното дружество е предявено обвинение за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, затова че дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите за продажби да да отбележи промяната на касовата наличност в размер на 10 лв. чрез операция „служебно въведени“ суми – в момента на извършване  с точност до минутата.             Член 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ урежда случаите, при които е установена разлика между касовата наличност и данните от фискалното устройство, когато тя не е резултат от извършени, но нерегистрирани продажби. Нормата съдържа две хипотези, съответно по ал.1 и ал.2. Съгласно ал.1 извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В ал.2 е предвидена друга хипотеза за отчитане на служебно въведените и изведени от касата суми - за случаите когато фискалните устройства не притежават операциите по ал. 1., а именно : в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. От анализа на правната норма е видно, че релевантни за приложението й са няколко обстоятелства като първото от тях е да е установено по безспорен начин, че разликата между касовата наличност и данните от фискалното устройство не е резултат от нерегистрирана продажба, а е резултат на други действия - "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Респективно – за приложението на едната или другата алинея е от значение вида на фискалното устройство и по-точно дават ли неговите функционални параметри възможност да  регистрират конкретно посочените операции. В горният смисъл е и практиката на Административен съд-Варна.

    Нещо повече в АУАН и НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да отразява всяко движение на паричните средства с точност до минутата. Такова фактическо обвинение насочва към изпълнително деяние, респективно нарушение на чл. 33 , ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, приложим в случаите когато фискалните устройства не притежават операциите по ал. 1., а именно : в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

    Правото на защита на наказания субект възниква още при съставянето на АУАН, от който момент по ясен и недвусмислен начин следва да бъде формулирано обвинението както от фактическа така и от правна страна. Както в АУАН, така и в НП е налице противоречие между фактическото и юридически формулираното обвинение, доколкото от фактическа страна е описано нарушение което по –скоро касае  разпоредбата на чл.33, ал.2 от Наредба №Н-18/2006 година, а от правна страна е прието, че допуснатото нарушение е по ал.1 на чл.33 от Наредба №Н-18/2006 година. Горното противоречие съществено накърнява правото на защита на наказания субект да разбере в какво точно е обвинен и да са защитава както по фактите, така и по правната квалификация на нарушението.

       В НП липсват каквито и да било факти и констатации на проверяващите органи, че промяната на касовата наличност се дължи на действия - "служебно въведени" суми, а не например на нерегламентирани продажби. В този смисъл следва да се посочи, че св.И. посочи в съдебната зала, че по сведения на лицето работещо в обекта, разликата се дължала на неправилно маркиране на продажба вместо в брой, че е платена с ваучер. Ваучер обаче не бил представен в хода на проверката.  Въпреки горното разследване в посочената посока не е било проведено в хода на АНП. От представените разчети от фискалното устройство действително е видно, че във фискалното устройство е налице регистрирана продажба заплатена чрез ваучер точно на стойност 10 лв., каквато е установената положителна разлика в касата. Каква е причината актосъставителят и АНО да приемат, че тази разлика се дължи именно на служебно въвеждане на пари в касата само може да се гадае и предполага, тъй като факти по този въпрос не са изложени нито в АУАН, нито в НП.  По преписката АНО не е събрал достатъчно доказателства за извършеното нарушение. При липса на категорични доказателства, че  причината за промяната на касовата наличност се дължи на служебно въвеждане на пари в касата, а не на други обстоятелства, в това число и нерегистрирани продажби,  и то при положение, че установената разлика е в положителна посока, АНО не е извършил разследване. Не е проверено от страна на АНО и обстоятелството дали посочената незначителна разлика в положителна посока в размер на 10 лв., действително не се дължи на неправилно отразяване на продажба с ваучер вместо в брой, при положение, че още в хода на проверката от фискалното устройство е разчетена такава продажба с ваучер и то точно в размер на 10 лв.-установената положителна разлика. При липса на доказателства изясняващи причината за разликата между наличността в касата с тази по ФУ, обвинението в АУАН и в НП почива на предположение за част от фактите и обстоятелствата свързани с изпълнителното деяние.  Това е така, защото колкото е вероятно наличните средства в брой да са повече от тези въведени във ФУ поради невъвеждане на внесени служебни пари в касата, толкова е вероятно да се дължи на нерегистрирани продажби в обекта на ФУ, а видно от материалите по преписката и от свидетелските показания, обяснения за разликата в хода на проверката са били за грешка в отразяването, а не за служебно въвеждане на суми. Административно-наказателната, а и наказателната отговорност не могат да почиват на предположения, а на установени от доказателствата факти и обстоятелства, при които са осъществени нарушенията. Неустановяването на конкретните факти и обстоятелства за даденото нарушение влече незаконосъобразност на НП и е основание за отмяната му.

      Съдът е в невъзможност да установи на какво се дължи разликата между касовата наличност и фискалното устройство, като органът е приел, че са налице  хипотезата на – „служебно невъведени“ суми, но също така може разликата може  да се дължи действително на погрешно отразяване във фискалното устройство или на не издаване на касов бон на клиенти. Административно-наказващия орган не е изяснил и изследвал напълно фактите, по установяване на административното нарушение, поради което остава неясно изпълнителното деяние, в какво се изразява то - дали дружеството не е изпълнило задължението да отрази суми чрез  „служебно въвеждане“  или пък  се касае за не издаване на касов бон. В горния смисъл е и практиката на Административен съд -Варна на Адм. Съд Варна- например Решения  по КНАХД № 3577/2017г. и КНАХД № 689/2017г. 

      Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения съдът намира, че не е необходимо да обсъжда възраженията относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

       В конкретния случай следва да се отбележи, че налагането на административно наказание за конкретно нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено в хода на АНП, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

     В този смисъл съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

    Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 464076-F505310/18.09.2019 г., издадено от Б.С.Г. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - Варна, в ЦУ на НАП, с което на "Б." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.К.Г. в качеството на управител, е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал. ал.1 вр.чл.2 от  ЗДДС, за нарушение  на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.           

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: