Определение по дело №951/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 68
Дата: 31 януари 2017 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20162150100951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Несебър, 31.01.2017г.

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

като разгледа гр.д. № 951 по описа на НРС за 2016г., намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Представените към исковата молба, отговора на исковата молба и изпратени въз основа на съдебно удостоверение от Община Несебър писмени доказателства са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Исканията на ищеца и ответника за допускане до разпит на по двама свидетели при режим на довеждане следва да бъдат уважени.

От ответника е направено искане за допускане на СТЕ, което е относимо към правния спор и следва да бъде уважено. Същото важи и за искането за представяне на документи от община Несебър.  

Следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Ответницата е предявила насрещни искове, които към момента не отговарят на изискванията за редовност, тъй като не е заплатена в пълен размер държавната такса за предявяването им. С насрещната искова молба са предявени три кумулативно съединени иска по чл. 108 от ЗС за три различни имота. Ето защо по арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да бъде заплатена държавна такса по всеки от тези искове. Като се вземат предвид нормите на чл. 69, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 71, ал. 2 ГПК и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът счита, че за всеки един от предявените искове следва да бъда заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Т.е. общо дължимата държавна такса по тези искове е в размер на 150 лв. Към настоящия момент по всички искове е заплатена държавна такса в размер на 50 лв., поради което ищецът по насрещните искове следва да заплати още 100 лв. Наред с това съгласно императивните разпоредби на чл. 114, ал. 1, б. ”в” от ЗС вр. чл. 112, б. ”з” от ЗС и чл. 114, ал. 2 от ЗС исковата молба следва да бъде вписана в Службата по вписвания при РС - Несебър.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещните искове, предявени в срока за отговор на исковата молба от Р.П.П. срещу С.Т.Е..

УКАЗВА на Р.П.П. в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че е довнесла държавна такса за предявяване на исковете в размер на 100 лв. и да впише насрещната искова молба;

УКАЗВА на Лина Георгиева Василева, че при неизпълнение на указанията насрещните искове ще бъдат върнати.

ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и с писмо от Община Несебър писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Община Несебър да представи по делото копие от съхранявания в архива на отдел „ГРАО” личен регистрационен картон на Руса Йоргова И., ЕГН **********, починала на 06.07.1981г.

Препис извлечение от отговора, представляващ молба до третото лице да се изпрати на Община Несебър.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца, за установяване на следните факти: „кога и от кого е изградена сграда с идентификатор № 39164.501.131.4, кой е упражнявал владението върху същата сграда от момента на изграждането й до настоящия момент, като какво е осъществявано владението, кой, как и през какъв период от време е осъществявал владението върху процесните сгради и от кого се владеят към момента.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ответницата, единият от които ще установява следните факти: годината, в която ищецът се е нанесъл в имота на Николина Еремиева, за периода, в който Николина Еремиева е била във владение на спорните имоти, за начина, по който същата е манифестирала пред околните качеството си на собственик, а другият: отношенията между съделителите в делбата от 1987г., както отношенията между ищеца и Николина Еремиева преди настаняването му в имота.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да идентифицира процесния имот по плановете на село Кошарица от 1941г., 1978г. и от 2013г. (сега действащия ПУП) и КК като изработи комбинирана скица на имота - извадка от тези планове и картата, както и да отговори на въпросите: „С коя заповед е одобрен планът на село Кошарица от 1978г.” и „Отразени ли са с сградите с идентификатори по КК 39164.501.131.2, 39164.501.131.3 и 39164.501.131.4. в плана от 1978г.”

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300лв., вносими от ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Мариета Рускова Гълъбова, която да бъде уведомена след внасяне на определения депозит.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2017г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на ищеца С.Т.Е. разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК, а именно: Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение – всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК ако не вземе становище по отговора на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу него.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от писмения отговор.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

От ищеца С.Т.Е. срещу Р.П.П. са предявени искове за недействителност на саморъчно завещание от 29.12.2010г., извършено от Николина Еремиева, както и искове за признаване за установено, че ищецът е собственик на идеални части от подробно описани имоти. Ищецът твърди, че баща му Тодор Димитров Е. починал на 15.11.1991г., като оставил за наследници С.Е. и преживялата го съпруга Николина Еремиева (починала на 04.11.2012г.). Сочи, че бракът бил сключен през 1966г. Излага, че по време на брака Тодор Е. и съпругата му придобили 1/2 идеална част от дворно място в с. Кошарица, цялото от 844 кв. м., парцел V-49, в кв. 17, при граници: улица, Никола Радев, Жеко Панайотов, Марин Панайотов и построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда на площ от 30 кв. м. и оборна площ от 40 кв. м., които по кадастралната карта и кадастралните регистри представляват поземлен имот с идентификатор 39164.501.131, с адрес в село Кошарица – ул. „23-ти Септември” № 48, с площ от 916 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: 39164.501.470, 39164.501.125, 39164.501.128, 39164.501.130, 39164.501.132, сграда с идентификатор 39164.501.131.2, със застроена площ от 44 кв. м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при съседи: от три страни външен зид и сграда с идентификатор 39164.501.131.3, както и сграда с идентификатор 39164.501.131.3, със застроена площ от 48 кв. м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при съседи: от две страни – външен зид, сграда с идентификатор 39164.501.131.2 и сграда с идентификатор 39164.501.131.4. Навежда, че Николина Еремиева придобила 1/10 идеална част от посочените имоти в индивидуална собственост по наследството, а двамата с Тодор Е. придобили в режим на СИО 9/10 идеални части. Излага, че при съдебна делба на недвижимите имоти, обективирана в Протокол от 03.04.1987г. по гр.д. 190/87г. на Районен съд Поморие, в дял на Николина Еремиева били възложени гореописаните имоти, от които тя притежава 1/10 идеална част индивидуална собственост по наследство, а за 9/10 идеални части заплатила на другите собственици със средства, съставляващи СИО, сумите както следва: на Георги Панайотов Иванов – 2898 лв., представляваща стойността на неговия дял, на Панайот Георгиев Иванов, Георги Георгиев Иванов и Стойко Георгиев по 580 лв. и на Георги Стоянов Панайотов, Маруся Стоянова П., Силвия Стоянова П. и Желка И.П. по 145 лв. Сочи, че съгласно чл. 19 от СК (отм.) вещите и правата от вещи придобити от двамата съпрузи през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата, независимо на чие име са придобити. Твърди се, че след смъртта на Тодор Е. на 15.11.1991г. ищецът наследил 9/40 идеални части от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 39164.501.131 и по 9/40 идеални части от сградите, построени в него – с идентификатори № 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3. Излага се, че наред с посочените сгради Тодор Е. и Николина Еремиева построили по време на брака сграда с идентификатор 39164.501.131.4, разположена в имота, със застроена площ от 15 кв. м., брой етажи: един, предназначение: Селскостопанска сграда, при съседи: от четири страни външен зид, сграда с идентификатор 3. Сградата била построена с помощ, труд и средства на ищеца. Твърди се, че Тодор Е. и Николина Еремиева станали собственици на ½ от сграда – по приращение, като собственици на ½ идеална част от правото на собственост върху земята. Сочи се, че преживели владели ½ от сградата като своя. Навежда се, че след смъртта на бащата на ищеца през 1991г. тази сграда се владяла от него и Николинка Еремиева до нейната смърт на 04.11.2012г., като двамата извършвали съвладение – ищецът владял за ¼, а Николинка – ¾. Твърди се, че владението както на бащата на ищеца и Николина Еремиева, така и неговото лично, били непрекъснати, несмущавани, открити, и продължили повече от 10 години. Ищецът навежда, че присъединява към своето владение и това на своя баща. За частта на ищеца се твърди, че 1/8 идеална част е получена по наследство, а 1/8 идеална част – въз основа на давностно владение. За Николина Еремиева се твърди, че придобила ¼ идеална част от вещта по приращение, 1/8 идеална част – по наследство от баща му и 2/8 идеални части – въз основа на давностно владение. Излага се, че преживе Николина се е разпоредила с поземления имот, сграда 1 и сграда 2 чрез саморъчно завещание от 29.12.2010г., вписано под № 213, том I, вх. рег. № 1758.29.03.2013 на СВ гр. Несебър. Ищецът твърди, че тя не е притежавала тези имоти изцяло. Сочи, че саморъчно завещание представлява завет, поради което има действие само за имуществото в патримониума на завещателя. Твърди се, че завета е недействителен за 9/40 идеални части от имотите на основание чл. 19, ал. 1 от ЗН. С тези доводи ищецът иска от съда да обяви посоченото завещание за недействително в посочените части. На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се отправя искане до съда да признае за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 9/40 идеални части от ½ от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 39164.501.131, както и по 9/40 идеални части от сградите с идентификатори № 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3 и ¼ идеална част от сградата с идентификатор 39164.501.131.4. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Р.П.П. е депозиран отговор, в който заема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдението, че 9/10 идеални части от имотите са придобити в режим на СИО. Прави възражение по чл. 21, ал. 4 от СК като сочи, че тази група имоти са придобити без принос от Тодор Е.. Твърди, че към момента на сключване на спогодбата сумите за изравняване на дяловете не са били изплатени. Излага, че по време на брака тези суми не са били плащани, поради което имотите не са придобити със семейни средства, респ. с принос на Тодор Е.. Сочи, че дори да са придобити в режим на СИО, те са станали собственост на Николина Еремиева по давност. В тази връзка твърди, че Еремиева е осъществявала фактическа власт върху имотите в периода от 15.11.1991г. до 05.11.2012г. Оспорват се твърденията, че ищецът е владял тези имоти. Твърди се, че той е бил допуснат през 2009г. да живее в сграда 2, с уговорката това да е временно, а по-късно започнал да ползва и останалите спорни сгради. Навежда се, че не е извършвал действия, обективиращи собственическите му претенции – не е подавал декларация по чл. 25 от ЗМДТ, не е плащал данък. По отношение на сграда 4 се излага, че тази сграда е построена от бащата на Николина Еремиева – Георги Иванов и представлява барака за инструменти. Сочи се, че е отразена в ПУП на с. Кошарица, което означава, че към 1978г. е била построена. Твърди се, че към този момент собственици на терена били Георги Панайотов Иванов (дядо на ответницата) и Панайот Георгиев Панайотов (баща на ответницата) по силата на 2 бр. нотариални актове. Излага се, че към момента на възникването й сградата е станала собственост на Георги Панайотов, Руса И. и Панайот Панайотов. През 1987г. ½ от дворното място било придобито от Николина П.. Твърди се, че от този момент тя придобила ½ идеална част от тази сграда, а другата ½ била собственост на Панайот Панайотов. След смъртта му ½ идеална част била придобита от Симеонка П. и трите им деца Р.П., Гергана П. и Маргарита Славова. Последните 3 станали собственици при равни дялове след смъртта на майка им. Оспорва се твърдението, че от 1978 до 1991г. Николина и Тодор са владели сградата заедно. Оспорва се и твърдението, че от 1991г. до 2010г. ищецът е осъществявал фактическа власт върху сградата. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

По предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗН, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че към момента на откриване на наследството Николина Еремиева е бил собственик въз основа на наследството правоприемство от баща си Тодор Еремиева на 9/40 идеални части от ½ от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 39164.501.131, както и по 9/40 идеални части от сградите с идентификатори № 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3.

По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е собственик въз основа на наследството правоприемство от баща си Тодор Е. на 9/40 идеални части от ½ от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 39164.501.131, както и по 9/40 идеални части от сградите с идентификатори № 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3. Той следва да докаже твърденията си, че баща му придобил в режим на СИО с Николина Еремиева по 9/10 идеални части от ½ от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 39164.501.131, както и от сградите с идентификатори № 39164.501.131.2 и 39164.501.131.3.

Във връзка с направеното възражение с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 (отм.) ответницата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че сградите са придобити изцяло с нейни лични средства.

Относно евентуалното възражение за придобиване на сочените имоти по давност в доказателствена тежест на ответницата е да докаже, че е осъществявала непрекъснато владение върху имотите в периода 15.11.1991г. до 05.11.2012г. Следва да докаже, че е извършила конкретни действия, с които е обективирала спрямо ищеца намерението да владее неговите идеални части от имотите за себе си, които са стигнали до знанието на ищеца и които изрично отричат неговите права върху имотите.

 По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор и 39164.501.131.4 ищецът следва да докаже твърденията си, че ½ от същата е придобита от Тодор Е. и Николина Еремиева по време на брака. Следва да докаже, че по силата на наследствено правоприемство е наследил част от собствеността на Тодор Е. върху сградата. Следва да докаже твърденията си, че Тодор Е. и Николина Еремиева владели сградата като своя, както и, че от 15.11.1991г. той продължил владението на баща си върху сградата. Следва да докаже, че е извършил конкретни действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее 1/8 идеална част от имота за себе си, които са стигнали до знанието им и които изрично отричат техните права върху посочената част от имота.

Съдът отделя като безспорни по делото следните обстоятелства: че Тодор Е. и Николина Еремиева са били в брак до 1991г., че със спогодба от 03.04.1987г. в дял на Николина Еремиева била поставена 1/2 идеална част от дворно място в с. Кошарица, цялото от 844 кв. м., парцел V-49, в кв. 17, при граници: улица, Никола Радев, Жеко Панайотов, Марин Панайотов и построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда на площ от 30 кв. м. и оборна площ от 40 кв. м. Отделя като безспорно между страните, че така описаните имоти представляват по кадастъра - поземлен имот с идентификатор 39164.501.131, с адрес в село Кошарица – ул. „23-ти Септември” № 48, с площ от 916 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско засторяване (до 10 метра), при съседи: 39164.501.470, 39164.501.125, 39164.501.128, 39164.501.130, 39164.501.132, сграда с идентификатор 39164.501.131.2, със застроена площ от 44 кв. м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при съседи: от три страни външен зид и сграда с идентификатор 39164.501.131.3, както и сграда с идентификатор 39164.501.131.3, със застроена площ от 48 кв. м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, при съседи: от две страни – външен зид, сграда с идентификатор 39164.501.131.2 и сграда с идентификатор 39164.501.131.4.

Съдът напътва страните към доброволно уреждане на спора – чрез сключване на спогодба, или чрез участие в процедура по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: