Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 05.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шести
юни
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 1016 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано във връзка с Решение № 748/14.04.2015 г., постановено
по гр.д. № 826/2015 г. по описа на САС, ІІ състав, с което е обезсилено решение
№ 1140 от 20.02.2013 г., постановено по гр.д. № 6682/2011 г. по описа на СГС,
І-9 състав в частта му, с която е отхвърлен предявения от Б.Д.Б. евентуален иск
за осъждане на М.В.Р.да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на побой, нечовешко
и унизително отношение на служители на ответника по време на 24 часово
задържане на 12.01.1993 г. и делото е върнато за ново разглеждане на този иск
от друг състав на Софийски градски съд.
Б.Д.Б. е сезирал съда с иск
против М.В.Р.с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11 срещу
12.01.1993 г. вечерта бил отведен в Първо РПУ, където разбрал, че го обвиняват
в грабеж на 2000 лв. и часовник. Твърди, че сутринта на 12.01.1993 г. бил
вкаран в една стая, където пристигнал офицер от Трето РПУ, като той заедно с
колегите си от Първо РПУ започнали да пребиват ищеца с торбички и гумен тънък
маркуч. Твърди се, че ищецът бил задържан към 24 часа на 11 януари и до
сутринта на 13 януари не му било позволено да яде и пие вода, не му било
позволено да телефонира на близките си.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
побой, нечовешко и унизително отношение на служители на ответника по време на
24 часово задържане на 12.01.1993 г. Претендира разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител държавен експерт Л., надлежно упълномощена с пълномощно приложено
към отговора.
Прави възражение за родова
неподсъдност на делото на СГС, което ще следва да бъде оставено без уважение,
предвид указанията на въззивната инстанция дадени с
Решение № 748/14.04.2015 г., постановено по гр.д. № 826/2015 г. по описа на
САС, ІІ състав, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Софийски градски съд.
По същество счита иска за
допустим, но го оспорва по основание и размер като неоснователен и недоказан.
Поддържа се, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения
иск. Твърди, че по този иск следва да отговаря СДВР, от чийто състав са
служителите на 01 РУ и 03 РУ при СДВР, в резултат на чийто действия ищецът
твърди, че за него са настъпили претендираните
неимуществени вреди. Твърди се, че искът е неоснователен и поради липсата на
съществени елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Поддържа се, че за
ищеца не са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, нито ако такива
са му били причинени, те да се намират в пряка и непосредствена връзка с
действията на служителите на 01 РУ и 03 РУ при СДВР.
Моли съда да прекрати производството
по делото и да го изпрати по подсъдност на СРС, евентуално да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли за направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
580 лв.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален
представител. Моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло по
съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноските по делото,
съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и
от представеното копие на извлечение от книга за задържани и доведени граждани
на І-во РПУ на МВР, се установява, че ищецът е бил
задържан на 12.01.1993 г. през нощта.
От показанията на свидетеля А.се
установява, че след задържането на Б. през 1993 г. той се променил, затворил се
в себе си, не излизал, не общувал с никой дълго време.
От разпита на свидетеля В.се
установява, че бил заедно с Б., когато ги задържали в полицията. Били на
улицата и чакали такси да се приберат. Двамата били задържани цяла нощ в
полицията по обвинение в побой. Държали ги без вода и тоалетна, като свидетелят
го пуснали едва на следващия ден след обяд, а ищецът го държали в районното още
около десетина дни. Засичали се по коридорите и се виждало как били
малтретирани. След случилото се ищецът бил разстроен, потиснат, не искал да
излиза и да се вижда със свидетеля.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, произтекли от задържането му от патрулни полицаи от Първо РПУ
при СДВР около полунощ на 11 срещу 12.01.1993 г. и малтретирането му както в
полицейския автомобил, така и в сградата на полицията за срок от 24 часа, както
и от побой,
нечовешко и унизително отношение на служители на ответника по време на 24
часово задържане на 12.01.1993 г.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявените
искове, настоящият състав намира, че предявения иск за причинени на ищеца неимуществени
вреди е неоснователен, предвид следните съображения:
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Фактът на възлагане
на работа изрично е оспорен от ответника
с твърдението, че не той, а СДВР е материално-правно легитимиран да отговаря по така предявени иск. Това възражение на ответника е основателно.
Възложителят на работата
отговаря пред пострадалия
за вредите, които са му причинени поради
виновното поведение на изпълнителя.
Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от
своето виновно поведение, а възложителят
- за неполагане на дължимата
грижа при избора на изпълнител.
Относимата и действащата към процесния момент 11 срещу 12.01.1994 г. нормативна уредба е
била: Закон за Националната полиция (Загл. изм. - ДВ, бр. 57 от 1991 г.) (отменен
31.12.1993 г.), Обн., ДВ, бр. 89 от 9.11.1976 г., в
сила от 1.03.1977 г., изм., бр. 84 от 28.10.1977 г., изм. и доп., бр. 89 от
9.11.1979 г., бр. 63 от 12.08.1983 г., изм., бр. 75 от 30.09.1988 г., изм. и
доп., бр. 21 от 13.03.1990 г., в сила от 13.03.1990 г., изм., бр. 57 от
16.07.1991 г., отм., бр. 109 от 28.12.1993 г., Правилник за прилагане на Закона за Народната
милиция (отменен 31.12.1993 г.), Приет с ПМС 11 от 1977 г., обн.,
ДВ, бр. 22 от 18.03.1977 г., в сила от 1.02.1977 г., изм. и доп., бр. 42 от
30.05.1980 г., бр. 68 от 2.09.1988 г., бр. 73 от 11.09.1990 г., бр. 41 от
24.05.1991 г., бр. 77 от 22.09.1992 г., с от паднало основание, бр. 109 от
28.12.1993 г. и Закон
за М.В.Р.(отменен 21.12.1997 г.), Обн., ДВ, бр. 57 от 16.07.1991 г., доп., бр. 77 от
17.09.1991 г., изм., бр. 109 от 28.12.1993 г., изм. и доп., бр. 49 от
17.06.1994 г., изм., бр. 65 от 21.07.1995 г., бр. 68 от 1.08.1995 г., в сила от
1.09.1995 г., бр. 22 от 15.03.1996 г., в сила от 1.04.1996 г., изм. и доп., бр.
100 от 22.11.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., доп., бр. 16 от 21.02.1997 г.,
отм., бр. 122 от 19.12.1997 г.
По силата
на §8, ал. 1 от ЗМВР от 1991 г., служителите в М.В.Р.запазват правата си на
длъжността, на която са назначени до влизане в сила на закона, ако отговарят на
условията, предвидени в него.
Съобразно
нормата на чл.16, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за Народната
милиция(отменен 31.12.1993 г.), назначаването и уволняването на служителите от
Народната милиция се извършват: 1. на офицерския състав - от министъра на
вътрешните работи; 2. на сержантския и редовия състав и на
административно-техническия и помощния персонал - от директора на Народната
милиция, съответно от началника на поделението, към което се числят по щат.
Съобразно
чл.11, ал.4 и ал.5 от ЗМВР от 1991 г., териториални служби на М.В.Р.са: 1.
Столична дирекция на вътрешните работи; 2. регионални дирекции на вътрешните
работи. Националните, централните и териториалните служби на М.В.Р.са
юридически лица.
Следователно
възложител на работата на патрулните полицаи от Първо РПУ се явява СДВР, а не
МВР, поради което и на това основание искът се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Извън горното и въпреки
разпределената му доказателствена тежест ищецът не е
ангажирал нито едно доказателство, от което главно и пълно да се доказват
твърденията му, а именно: че сутринта на 12.01.1993 г. бил вкаран в една стая,
където пристигнал офицер от Трето РПУ, като той заедно с колегите си от Първо РПУ
започнали да го пребиват с торбички и гумен тънък маркуч.
С оглед
горното съдът намира, че предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва
да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по
реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно която за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Б.Д.Б., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД против М.В.Р., гр. София, ул. „*********за заплащане
на сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на задържането
му от патрулни полицаи от Първо РПУ при СДВР около полунощ на 11 срещу
12.01.1993 г. и малтретирането му както в полицейския автомобил, така и в
сградата на полицията за срок от 24 часа, както и в резултат на побой, нечовешко и
унизително отношение на служители на ответника по време на 24 часово задържане
на 12.01.1993 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Б.Д.Б., ЕГН **********,*** да заплати на М.В.Р., гр. София, ул. „*********сумата
от 100 лв. /сто лв./, разноски направени от ответника пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: