РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. ХАСКОВО, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500362 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК,образувано по жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр.София срещу решение № 51 от 24.02.2022 год., постановено по гр.д. №
1438 / 2021 год. по описа на Районен съд Димитровград, с което е прогласена
нищожността на договор № **** от **** за предоставяне на финансови
услуги от разстояние сключен между „Фератум България“ ЕООД – гр.София
и Г. С. Л., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на
императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.
В срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Г. С. Л.,в който оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред Районен съд
Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Г. С. Л. против
„Фератум България“ ЕООД – гр.София, с искане да се приеме, че сключения
договор № **** от ***** за предоставяне на финансови услуги от разстояние
с „Фератум България“ ЕООД София е нищожен на основание чл.26, ал.1 от
1
ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.
чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. При условията
на евентуалност е предявен иск за обявяване нищожността на чл.5 от договор
№ 917897 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от
28.08.2020 год., сключен с „Фератум България“ ЕООД – гр.София на
основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД като противоречащ на разпоредбите
на чл.10 а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е,
чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Безспорно е установено, че на 28.10.2020 год.
страните са сключили договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/
от разстояние, неоспорен от страните,в изпълнение на който заемодателят
„Фератум България“ ЕООД – гр.София е предоставил на заемателя Г. С. Л.
сума в размер на 800 лева, с договорен падеж – 12.12.2020 год., в срок до
която дата заемателят е поел задължението да върне наред с главницата –
отпуснатия заем и лихва в размер на 27.04 лева. Годишният процент на
разходите по заема е определен в размер на 49.85 %, съгласно т.4 от договора.
Съгласно т.5 от договора, заемът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. От
съдържанието на посочената договорна клауза се установява още, че
одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема,
както и това, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края
на работния ден, в който е сключен заемът. В изпълнение на посочената
договорна клауза, на 29.10.2020 год. между Фератум Банк – „гарант“ и Г. С. Л.
– „клиент“ е сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който
дружеството – гарант предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем при
договорено възнаграждение в размер на 343,04 лева, дължимо от клиента за
предоставената гаранция.
Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна
престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се
приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на
нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че предоставянето на заемните
средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя,
договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението
на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението
на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от
2
договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, влече
нищожност на целия договор.
В подкрепа на извода за нищожност на
сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не
отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК
– да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем
липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението
за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи,
уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на
гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за
нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради
заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит.
В разглеждания случай е налице и
нееквивалентност на насрещните престации, предвид това, че задължението
по договора за заем е в размер на 800 лева, а това по договора за
поръчителство – 343,04 лева, приблизително 1/4 от обезпеченото вземане.
Достигайки до същия краен извод за
основателност на иска за обявяване нищожността на договор № 941099 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.10.2020 год. и
уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 24.02.2022
год., постановено по гр.д. № 1438 / 2021 год. по описа на Районен съд
Димитровград.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Александър Малинов“ № 51, вх.“А“, ет.9, офис 20 да заплати на Д. В. М. –
адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората - гр.Пловдив,
бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, сумата в размер на 300 /триста/ лева –
възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ под
формата на процесуално представителство пред въззивния съд на Г. С. Л.,
ЕГН ********** от ****, на основание ч.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4