РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Перник , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на трети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20201700900041 по описа за 2020 година
Предявените искове са с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства, „Въгледобив Б."ЕООД/н/, гр. Б. моли да
бъде осъдено „Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. П. да заплати по договор за прехвърляне
на вземане от ***г. сумата от 2 151 659,47 лв., от които: 1 791 805,30 лв. главница и 359
854,17 лв. - законна лихва от ***г. до датата на завеждане на исковата молба, както и
законната лихва до датата на плащане и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Направено е възражение за прихващане .
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна
следното:
С договор за прехвърляне на вземане от ***г. ищецът е придобил като цесионер от
„Гранд енерджи дистрибюшън" ЕООД вземане срещу ответника в размер на 1 791 805,30
лева, произтичащо от фактури, подробно описани в договора.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изпратено от
цедента до длъжника, видно от което същото е връчено на длъжника на ***г.
С писмо, получено от ответника на 06.02.2020г. ищецът е отправил покана за плащане
на сумата от 1 791 805,30 лева.
1
От заключението на приетата съдебно икономическа експертиза, се установява, че
задълженията по договор за прехвърляне на вземане от ***г., са осчетоводени от
ответника по делото по сметка 4861 – разчети по договори за цесия, партида „Въгледобив
Б.” ЕООД, като няма извършени плащания.
Ответникът не оспорва факта, че има задължение по посочените фактури, както и не
твърди и не доказва, че вземането по същите е погасено поради плащане.
Ответникът поддържа, че по силата на т.2.1. от договора за прехвърляне на вземания,
цесионерът се е задължил да плати цена, равна на прехвърлените му от цедента вземания в
3-годишен срок от сключването на договора. Според ответника тази уговорка сочи, че
действителната воля на страните е била цената по договора да бъде платена в 3-годишен
срок, за да може в този период да могат да бъдат събрани първо вземанията от длъжниците и
едва след това цесионерът да плати цената по т. 2.1. от договора и този срок е в полза не
само на цесионера, но и на длъжниците. Това води до извод, че длъжниците също имат 3-
годишен срок за плащане на задълженията си към цесионера, който започва да тече от ***г.
и изтича на ***г. и съответно предявеният иск е неоснователен, тъй като е преждевременно
предявен. Твърди, че вземането не е изискуемо към датата на завеждане на иска.
Горните доводи са неоснователни.
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Съгласно чл. 99 ал.4 ЗЗД
извършеното прехвърляне обвързва и длъжника, като от момента на уведомлението старият
кредитор се счита за заменен с новия кредитор и именно на последния длъжникът следва да
престира. Последното обаче не придава на длъжника качеството на страна по договора за
прехвърляне на вземане и в този смисъл уговорките между страните по договора за цесия
относно реда за плащане цената по договора за цесия нямат действие спрямо длъжника.
Страните по цесионния договор в рамките на предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на
договаряне могат да постигнат съгласие относно цената на договора и сроковете, в които
същата да бъде платена, като при неизпълнение на това задължение са приложими общите
правила, касаещи неизпълнение на договор. Дали цесионерът е изпълнил задължението си за
плащане, както и каква е причината страните да определят съответните срокове за плащане,
касае вътрешните отношения между страните по договора и по никакъв начин не обвързва
длъжника. Последният може да уговори срок за плащане на задължението си както със
стария кредитор, преди прехвърляне на вземането, така и с новия кредитор след сключване
на договора за цесия. Доказателства за наличие на такива уговорки няма.
Предвид изложеното, както и отчитайки обстоятелството, че ответникът в хода на
производството не е оспорил факта, че е имал задължения към цедента по фактурите,
описани в договора за цесия, а също и вземайки предвид, че ответникът е осчетоводил
задължението си по договора за цесия, което по същество е действие, сочещо на признаване
на задължението и на неговия размер, то съдът намира, че искът по чл. 99, вр. чл. 79, ал.1
2
ЗЗД е доказан по своето основание и размер.
Претендира се присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 359 854,17 лв. за
периода от ***г. / датата на съобщаване на цесията/ до датата на завеждане на исковата
молба.
По делото липсват доказателства за това какво е правоотношението във връзка с което
са издадени фактурите, вземането, по които е прехвърлено. Изхождайки от това, че цедентът
и ответникът са търговци и на основание чл. 286, ал.3 ТЗ, съдът приема, че предмет на
цесията е вземане, произтичащо от търговска сделка и съответно относно забавата са
приложими правилата за търговските сделки. В случая липсват доказателства, че е уговорен
срок за плащане, както и не е установено кога ответникът е получил фактурите, вземането
по които е прехвърлено, наред с това не е установена и датата на осчетоводяването им, а
също и липсват данни кога ответникът е получил стоката или услугата, за които са издадени
фактурите, поради което и на основание чл. 303а, ал.3, изр.1 длъжникът изпада в забава в
14-дневен срок от поканата за плащане.
Към исковата молба е приложено писмо, с което ищецът е поканил ответника за
заплати процесната сума в 5- дневен срок. Видно от представеното известие за доставяне,
поканата е връчена на длъжника на 06.02.2020г. или ответникът е изпаднал в забава от
21.02.2020г., поради което и същият дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД от тази дата до датата
на предявяване на иска – 03.07.2020г., а в останалата й част исковата претенция е
неоснователна.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със задължения
на ищеца към ответника.
Твърди се, че с договор за наем на моторни превозни средства №***г. „Мини Открит
Въгледобив" ЕАД като наемодател е предоставил на ищеца за временно и възмездно
ползване моторни превозни средства. За заплащане на наемната цена през *** и ***г. са
издадени фактури на обща стойност от 43 392 лв. Ответникът твърди че ищецът по делото
дължи и лихви за забава по всяка една от фактурите от общо 11 213,80 лв.
С договор №***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД като изпълнител се е задължил да
съхранява взривни материали в склад за ВВ срещу задължението на „Въгледобив Б." ЕООД
да заплаща цена в размер на 500лв. месечно без ДДС. Във връзка със задължението на
„Въгледобив Б." ЕООД за заплащане на договорената цена за ***г., ***г. и за периода от
***г.- ***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД е издало фактури на обща стойност в размер
на 17 900 лв. Претендира се и лихва за забава по всяка една от фактурите в общ размер на 4
141,78 лв.
За изработката и доставката на резервни части, възложени му от ищеца, ответникът е
издал фактури на обща стойност 18 535, 51 лв. Претендира се и лихва за забава по всяка
3
една от фактурите в общ размер на 4 845,33лв.
Ищецът по делото е дружество, обявено в несъстоятелност, поради което и съдът при
произнасянето си по направеното възражение за прихващане, следва наред с общите
правила за прихващане по чл. 103 от ЗЗД да извърши преценка за наличие на
предпоставките по чл. 645, ал.1 и 2 ТЗ.
При направената от съда справка в ТР по партидата на ищеца, се установява, че
производството по несъстоятелност е открито с решение от 15.05.2012г. по т.д. № 55/2011г.
по описа на ОС- К.. С решение № 36/04.06.2015г. е утвърден приетия на 22.01.2015г.
оздравителен план и е прекратено производството по несъстоятелност, като в ТР е вписано,
че решението е влязло в сила на 10.07.2018г. С решение № 65/14.10.2019г. е възобновено
производството по несъстоятелност и длъжникът е обявен в несъстоятелност.
В случая ответникът иска да бъде извършено прихващане с вземания, част от които
са възникнали в периода след откриване производството по несъстоятелност до влизане в
сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, а друга част са
възникнали в периода след влизане в сила на решението, с което е утвърден оздравителният
план и производството по несъстоятелност е прекратено до възобновяване производството
по несъстоятелност. Установява се от обявените в ТР списъци на приетите вземания, че
вземанията на ответника не са включени в списъците на приетите вземания.
При тези факти, съдът намира, че при наличие на условията на чл. 103 от ЗЗД,
направеното възражение за прихващане е допустимо да бъде разгледано в настоящето
производство и да бъде извършено прихващане с вземанията, описани по- горе. Това е така,
защото се иска прихващане с вземания, възникнали след изтичане сроковете по чл. 685 и чл.
688 от ТЗ, поради което и за да се извърши прихващането е достатъчно да бъде направено
волеизявление за това до синдика, а такова изявление в случая е налице и то е обективирано
в отговора на исковата молба, препис от който е връчен на синдика. Непредявяването на
вземането в производството по несъстоятелност не е пречка да бъде извършено прихващане,
тъй като в закона не е предвиден срок за предявяване на вземанията, възникнали след датата
на откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл са и решение № 1275 от
1.06.2017 г. на САС по т. д. № 1581/2017 г., както и решение № 429 от 19.03.2010 г. на САС
по т.д № 2851/2011 г., където изрично е прието, че обстоятелството дали вземането е
включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност или не, е
без значение по отношение искането за извършване на съдебно прихващане. Фактът, че част
от признатото и дължимо парично задължение не е включено в списъка не означава, че това
задължение не съществува или, че не може да бъде предмет на прихващане.
Предвид горното, съдът намира, че следва да се произнесе дали ответникът по делото
има вземания спрямо ищеца, с които може да бъде извършено прихващане.
Както се посочи ответникът е направил възражение за прихващане с вземания,
4
произтичащи от няколко правоотношения с ищеца.
На първо място се твърди наличие на вземане в общ размер на 43 392 лв. по договор
за наем, както и законна лихва за забава от общо 11213,80 лв.
Като доказателство по делото е представен договор за наем на моторни превозни
средства №***г., видно от който „Мини Открит Въгледобив" ЕАД е предоставил на ищеца
за временно и възмездно ползване моторни превозни средства при месечен наем, както
следва : Автокран „Краз" с рег.№*** - 1025лв.; „Камаз" бордови с рег.№*** - 370лв.; „Пежо"
бус с рег.№*** - 205лв.; „Уаз" бордови с рег.№*** - 150лв.; „Газ 53" фургон с рег.№*** -
180лв. и „Уаз" фургон с рег.№*** - 150лв. Договорът е сключен за срок от една година с
уговорка същият да бъде продължен с още една година ако никоя от страните не възрази.
Постигнато е съгласие, че наемната цена се фактурира в края на календарната година за
целия период на плащане.
За заплащане на наемната цена са издадени фактура № ***г. за 6102лв.; фактура №
***г. за 6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за
6102лв.; фактура № ***г. за 6102лв. и фактура № ***г. за 6780лв. видно от фактурите,
същите са за дължима се наемна цена за цялата ***г., както и за периода ***г.-***г.
От заключението на вещото лице, се установява, че горните фактури са осчетоводени,
както от ищеца, така и от ответника, като няма данни за извършено плащане.
При тези доказателства следва извод, че страните по делото са сключили срочен
договор за наем, който при условията на чл. 236 , ал.1 ЗЗД се е трансформирал в безсрочен
такъв. Ищецът по делото в качеството си на наемател дължи заплащане на наемната цена,
което свое задължение той не е изпълнил, поради което и следва извод, че в полза на
ответника е налице вземане в размера на 43 392 лв., съставляващо наемна цена по посочения
договор.
Ответникът твърди, че има вземане в размер на 11213,80 лв., съставляващо лихви за
забава по всяка една от фактурите.
В договор №***г. страните не са уговорили падеж за плащане на наемната цена,
поради което и приложение следва да намери правилото на чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото
липсват доказателства за отправена до наемателя покана за плащане, предвид на което и
същият не е изпаднал в забава и съответно ответникът по иска не доказва наличието на
вземане в размер на 11213,80 лв., съставляващо обезщетение по чл. 86 ЗЗД.
На следващо място ответникът поддържа, че има вземане спрямо ищеца, основано на
договор №***г.
С договор №***г. „Мини Открит Въгледобив" ЕАД като изпълнител се е задължил да
съхранява взривни материали в склад за ВВ срещу задължението на „Въгледобив Б." ЕООД
5
да заплаща цена в размер на 500лв. месечно без ДДС.
Видно от чл. 6 договорът е сключен за срок от пет години, като съгласно чл.7 в
случай, че един месец преди изтичане срока на договора не бъдат направени писмени
предложения от някоя от страните за прекратяването му, то договорът се счита за продължен
с още една година и по този ред се постъпва всяка следваща година.
Доказателства за постъпили предложения в сроковете по чл. 7 не са представени,
поради което и съдът намира, че към настоящия момент страните са валидно обвързани от
така сключения договор.
За цената по договора ответникът е издал следните фактури: фактура №***г. за
600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура
№***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС;
фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв.
с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за
600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура
№***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС;
фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 500
лв.; фактура №***г. за 500лв.; фактура № ***г. за 500лв.; фактура № ***г. за 500 лв.;
фактура №***г. за 500лв.; фактура № ***г. за 500лв.; фактура №***г. за 500лв.; фактура №
***г. за 500лв.; фактура №***г. за 500лв.; фактура №***г. за 500 лв.; фактура № ***г. за
500лв.; фактура №***г. за 500лв. и фактура №***г. за 500лв.
От заключението на вещото лице, се установява, че горните фактури са осчетоводени,
както от ищеца, така и от ответника, като няма данни за извършено плащане, поради което и
съдът намира, че ответникът е доказал наличието на вземане в размера на 17 900 лв.,
съставляващо дължима се цена по посочения договор.
Основателна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД, защото съгласно чл. 3 от същия страните
са постигнали уговорка, че цената ще се заплаща до всяко 15-то число на следващия месец.
При липса на доказателства за извършено плащане в уговорения срок ищецът по делото
дължи обезщетение за периода на забавата, размерът на което, видно от заключението на
вещото лице е 4 141,78 лв., т.е. толкова, колкото е и заявеният размер на вземането от страна
на ответника.
Ответникът твърди, че по възлагане на ищеца е изработил и доставил резервни части,
като в тази връзка представя четири броя фактури и три броя приемо предавателни
протоколи, подписани от ищеца и от ответника.
Ответникът е издал фактура № *** г. за 5316,84 лв., съставляваща стойност на
изработени ролки за ГТЛ; които ролки са приети от ищцовото дружество с приемо-
предавателен протокол от ***г.
6
За изработка на 100 бр. ролки е издадена фактура № ***г. на стойност 4774,68 лв..
За изработка на 386 бр. долни ролки е съставена фактура № *** г. за 8337,60 лв., като
с приемо - предавателен протокол от ***г. вещите са предадени на ищцовото дружество.
За изработка на 2 бр. хидравлични филтри е съставена фактура № *** г. за 106,39 лв.
Представен е и протокол от ***г., видно от който филтрите са приети от ищеца.
От заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза е видно, че горните
фактури са осчетоводени, както от ищеца, така и от ответника, като няма данни за
извършено плащане.
При така установеното, съдът намира, че между страните по делото е имало
сключени договори за изработка и ответникът в качеството си на изпълнител е изпълнил
задължението си по договора. Предвид представените три броя приемо- предавателни
протоколи, както и с оглед факта на осчетоводяване на процесните фактури, се налага
извод, че работата е приета без възражения от възложителя – ищец и за последния е
възникнало задължението по чл. 266 ЗЗД- да заплати дължимото се възнаграждение за
приетата работа, което няма данни да е сторено. Следователно ответникът е доказал, че има
вземане спрямо ищеца, основано на сключените договори за изработка в размер на общо
18 535,51 лв.
Ответното дружество твърди, че ищецът му дължи и обезщетение за забава по всяка
една от горните четири фактури.
Съдът намира, че претенцията по чл. 86 от ЗЗД , касаеща фактура № ***г. е
неоснователна, защото ответникът не е доказал, че между страните е имало уговорен срок за
плащане. Наред с това не е установен моментът на получаване на фактурата или този на
осчетоводяването й, както и липсват доказателства за датата на получаване на изработените
100 бл. ролки, както и няма доказателства за отправена покана от ответника до ищеца да
заплати стойността на изработеното.
Относно останалите три фактури претенцията по чл. 86 ЗЗД е основателна. С
отговора на исковата молба са представени приемо предавателни протоколи, от които е
видно ,че ищецът е приел изработеното без възражения, предвид на което и следва извод, че
от датата на приемането на работата е започнал да тече предвиденият в чл. 303, ал.3 ТЗ 14-
дневен срок за доброволно плащане и ищецът дължи заплащане на обезщетение за забава от
датите посочени в отговора на исковата молба, както следва : по фактура № *** г. – от ***г.;
по фактура № *** – от ***г. и по фактура № *** г. – от ***г.
От заключението на вещото лице, се установява, че размерът на обезщетението по чл.
86 ЗЗД по горните три фактури е 3 507,09 лв.
Във връзка с горното, съдът намира, че възражението за прихващане е основателно за
7
сумата от общо 87 476,38 лв., от които 79 827,51 лв., съставляващи вземанията по всички
приложени с отговора на исковата молба фактури; 4 141, 78 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД
по договор №***г. и обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на общо 3 507,09 лв. за вземанията
по фактура № *** г.; фактура № ***г. и фактура № *** г.
При частичната основателност на направеното възражение за прихващане следва да
се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 99, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 1 704 328,92 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 1 791 805,30 лева искът следва да се отхвърли ,като погасен с извършено съдебно
прихващане.
В полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода
21.02.2020г.– 03.07.2020г. в размер на 63 438,91 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 359 854,17 лв. и за периода 11.07.2018г.- 12.02.2020г. исковата претенция следва
да се отхвърли като неоснователна.
Върху главницата от 1 704 328,92 лв. следва да се присъди законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 164,32
лв.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 89,21 лв., включващи разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 620, ал.5 ТЗ ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ОС – Перник държавна такса в размер на 70 710,72 лв., изчислена върху
уважената част от иска, а ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
отхвърлената част от иска в размер на 15 355,67 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Мини открит въгледобив"ЕАД, ***, ЕИК ********* на основание чл. 99,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД да заплати на „Въгледобив Б." ЕООД/н/, ***, ЕИК *********,
представлявано от синдика Б. Л. Б. сумата от 1 704 328,92 лв. /един милион седемстотин и
четири хиляди триста двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
прехвърлено му вземане от „Гранд енерджи дистрибюшън"ЕООД, гр. С., ЕИК ********* с
договор за прехвърляне на вземане от *** г. , за което прехвърляне на вземане ответникът е
уведомен на ***г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 704 328,92 лв. , считано
от датата на предявяване на иска – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
8
КАТО отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1 791 805,30 лв., като
погасен с извършено съдебно прихващане с вземания на ответника, както следва : 43 392
лв., представляващи неплатена наемна цена по договор за наем на моторни превозни
средства №***гг., за което са издадени фактура № ***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за
6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура №***г. за 6102лв.; фактура № ***г. за 6102лв.;
фактура № ***г. за 6102лв. и фактура № ***г. за 6780лв. ; 17 900 лв., дължими се по договор
№***г., за която сума са издадени фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за
600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №
***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС;
фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за
600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №
***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС;
фактура № ***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 600лв.
с ДДС; фактура №***г. за 600лв. с ДДС; фактура №***г. за 500 лв.; фактура №***г. за
500лв.; фактура № ***г. за 500лв.; фактура № ***г. за 500 лв.; фактура №***г. за 500лв.;
фактура № ***г. за 500лв.; фактура №***г. за 500лв.; фактура № ***г. за 500лв.; фактура
№***г. за 500лв.; фактура №***г. за 500 лв.; фактура № ***г. за 500лв.; фактура №***г. за
500лв. и фактура №***г. за 500лв.; 4 141,78лв., представляващи обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД върху всяка една от фактурите , издадени за вземането по договор №***г., считано от
падежа на вземането по всяка една от фактурите до ***г.; сумата от 5316,84 лв., за която е
издадена фактура №***г. и лихва за забава върху тази сума за периода ***г. -***г. в размер
на 1716.16лв.; сумата от 4774,68лв., за която е издадена фактура №*** г.; сумата от
8337,60лв., за която е издадена фактура №*** г. и лихва за забава върху тази сума за периода
***г. - ***г. в размер на 1769.42лв., както и със сумата от 106,39лв., за която е издадена
фактура №***г. и лихва за забава върху посочената главница за периода ***г. - ***г. в
размер на 21.51лв.
ОСЪЖДА "Мини открит въгледобив"ЕАД, ***, ЕИК ********* на основание чл. 86
ЗЗД да заплати на Въгледобив Б." ЕООД/н/, ***, ЕИК *********, представлявано от
синдика Б. Л. Б. сумата от 63 438,91 лв., представляващи лихва за забава за периода
21.02.2020г.– 03.07.2020г. , както и сумата от 164,32 лв., представляващи направени по
делото разноски, КАТО за разликата до пълния предявен размер от 359 854,17 лв. и за
периода ***г.- 21.02.2020г. отхвърля иска по чл. 86 ЗЗД като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Въгледобив Б." ЕООД/н/, ***", ЕИК *********, представлявано от
синдика Б. Л. Б. да заплати на "Мини открит въгледобив"ЕАД, ***, ЕИК ********* сумата
от 89,21 лв., представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "Мини открит въгледобив"ЕАД, ***, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Пернишки окръжен съд държавна такса в размер на 70 710,72 лв.
ОСЪЖДА " ОСЪЖДА „Въгледобив Б." ЕООД/н/, ***, ЕИК *********,
9
представлявано от синдика Б. Л. Б. да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд
държавна такса в размер на 15 355,67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10