О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220/18.3.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия
Митев
ВЧНД № 230 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22 чл.
345, вр.чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Бранимир
Балачев от ВАК като защитник на подс. С.Т.К. срещу определение на ВРС от
12.02.2019г. постановено в разпоредително заседание по НОХД № 5770/18г. в
частта, в която съда е приел, че на досъдебното производство няма допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност
на определението. Счита се, че същото е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, в обжалваната му
част и за връщане делото на ВРП.
Жалбата
е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, предвид наличието
на правен интерес от обжалване на определението, в частта с която съдът се е
произнесъл по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество на
сочените в нея основания е неоснователна по следните съображения:
Производството
по делото е насрочено и разгледано от ВРС в разпоредително заседание.
Абсолютно
правилно и законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд, в частта на
атакуваното определение по въпросите по чл.248 ал.1 т.3 НПК, което се споделя
от настоящата въззивна инстанция и не е необходимо преповтаряне. Не се констатира
да е допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуални правила по
чл.249 ал.4 от НПК, което да е довело до нарушаване на правата на обвиняемия
или пострадалите лица. Това е така защото съгласно разпоредбата на чл.248 ал.4 НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Посочената разпоредба изключва обсъждане и на
нарушения свързани с хода и процесуалния развой на разпоредителното заседание,
конституирането на страни в производството и тези свързани с действия при
задържане по реда на ЗМВР и изземване на сравнителен материал преди лицето да
има качеството на обвиняем, както и по повод отвеждането на органи на ДП поради
тяхната предубеденост.
Доводите на защитата наведени както пред
първата инстанция, така и в жалбата касаят подобни възражения и не са от
характер да бъдат обсъждани от съда в разпоредителното заседание. Същите не
покриват изискването на ал.4 на чл.249 от НПК за наличието на съществени и
отстраними процесуални нарушения, когато са нарушени правата на обвиняемия и
пострадалия. Според посочената разпоредба нарушение на процесуалните правила е
съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия - да научи за
какво престъпление е привлечен в това качество; да дава обяснения или да откаже
да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник;
да получи устен или писмен превод на разбираем за него език по чл.55 ал.3 НПК,
когато не владее български език.
Подобни
нарушения не се констатират в досъдебното производство. Не са налице и
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при изготвянето на
обвинителния акт – по чл.246 ал.2 НПК, доколкото ОА отговаря на стандартите на
цитираното ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В него ясно са описани действията на
обвиняемия, времето, а по отношение на пострадалата Р.И.- месеца и годината,
мястото и начина на извършване, като е формулирано и убеждението на прокурора
относно обективните и субективни признаци на престъпленията.
В заключение - правилен е
извода на ВРС, че не са налице съществени
процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, които да
са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или
пострадалите.
По тези съображения определението на ВРС
в обжалваната част е обосновано и
законосъобразно
и следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се
отхвърли.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.345
ал.1 вр. чл. 249 ал.3 от НПК, въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС от 20.02.2019г. постановено по НОХД
№ 5770/2018 г. на 22-ри наказателен състав, в обжалваната част.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.