№ 120
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. К.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. К. Търговско дело №
20224400900105 по описа за 2022 година
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена на
иска 50 000 лв.
Ищецът Р. Д. Д. с ЕГН********** с адрес в гр. Ч.б. твърди, че е
пострадал при ПТП настъпило на 31. 12. 2021 г. около 17, 10 ч. на главен път
в с. ***, община Кнежа, ул.“Г. Д.“№**.,при което Г. В. М. е управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** и при движение с
несъобразена скорост с пътните условия при десен завой на ул.“Г. Д.“ е
навлязъл в насрещното платно и се е сблъскал с движещия се в посока гр.
Кнежа- гр. Ч.б. лек автомобил „Мерцедес С 220“ с рег. № *****, управляван
от ищеца. Твърди се, че вследствие на удара между двата автомобила ищецът
е получил мозъчно сътресение, счупване на предмишницата, лакътната кост и
множество повърхностни травми на предмишницата. Твърди се, че
вследствие на травмите ищецът е изпитвал силни болки в лакътя и лявата
предмишница, не можел да диша нормално, имал оток и деформация на
лявата ръка, виене на свят, позиви за повръщане, гадене, главоболие.Твърди
се, че и към момента на подаване на исковата молба ищецът търпи силни
болки и страдания вследствие на травмите от описаното ПТП.
В исковата молба е посочено, че ищецът е отправил искане до
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК831830482, с който е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила марка „Фолксваген
1
Пасат“, за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.
по реда на чл. 498 КЗ, но ответникът е отказал да изплати обезщетение.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден на основание чл. 432 КЗ да заплати на ищеца
обезщетение за нанесените неимуществени вреди вследствие настъпилото
ПТП на 31. 12. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25. 01. 2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК831830482 е изразил
становище, че предявеният иск е неоснователен, оспорва настъпването на
деликт за управлявалия автомобила „Фолксваген Пасат“, твърди се
съпричиняване от страна на ищеца, оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните в исковата молба
телесни увреждания, оспорва иска по основание и размер, съответно
началната дата на претенцията за законна лихва върху главницата. Отправено
е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, като е изразена
претенция за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Страните не спорят относно настъпилото процесно ПТП на 31. 12.
2021 г.
По делото не се спори и за наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, управляван от Г. В. М.,
която е сключено при ответника и е имала действие към момента на
настъпване на ПТП на 31. 12. 2021 г.
По делото е представено заявление от ищеца до ответното дружество
по чл. 380 КЗ с искане за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 50 000 лв.
С писмо изх. № НЩ702/ 07. 02. 2022 г. от ответника до ищеца е
отказано изплащането на исканото застрахователно обезщетение от ищеца
поради липса на доказателства за настъпилите вреди и за причинно-
2
следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
За изясняване на въпроса за механизма на настъпване на ПТП е
допусната САТЕ с вещо лице инж. А. П., от заключението на която се
установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес С 220“
към момента на първоначален контакт с автомобил „Фолксваген“ е 47, 9
км/час. Вещото лице е посочило, че водачът на автомобил „Мерцедес С 220“
при реална скорост не е имал техническа възможност да спре до мястото на
удара и да предотврати настъпилото ПТП към момента, в който предна лява
ъглова част на автомобила „Фолксваген“ пресича осевата линия. Експертът е
установил, че скоростта на водача на автомобил „Мерцедес“ би следвало да е
28, 81 км/ч, за да може да спре преди мястото на удара с „Фолксваген“ към
момента когато последният пресича осевата линия с предна лява ъглова част.
Посочено е също, че ПТП е настъпило в населено място, в крива на завой,
десен по посока на движение на „Фолксваген“ и ляв по посоката на движение
на „Мерцедес“. Към момента на пресичане на осевата линия с предна лява
ъглова част на автомобил „Фолксваген“ двамата водачи са имали видимост
един към друг. Експертът е установил, че водачите на автомобилите са имали
възможност да забележат светлинните снопове на фаровете на двата
автомобила преди този момент. По отношение на предпазните колани вещото
лице е отразило, че автомобил „Мерцедес“ е снабден с триточкови колани и
употребата на предпазен колан в повечето случаи намалява риска от
получаване на травми и съответно степента на тези травми. По въпроса за
механизма на настъпване на ПТП в заключението е отразено, че ПТП се
състои в загуба на странична устойчивост на процесния автомобил
„Фолксваген“, навлизане в лентата за насрещно движение и реализиране на
удар с насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“. Посочено е, че преди
ПТП автомобил „Фолксваген“ се е движел в посока от гр. Кнежа към гр. Ч.б.
със скорост 81,7 км/ч и след навлизане в дъга на десен завой, изминавайки
определено разстояние, преди удара с автомобил „Мерцедес“ автомобил
„Фолксваген“ загубва напречна устойчивост, пресича осевата линия и напуска
очертанията на лентата си за движение, като навлиза в насрещната, където
реализира удар с насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“. Този удар е
станал в предна лява част на автомобил „Фолксваген“ и в странична лява за
автомобил „Мерцедес“. Посочено е, че с нарастването на силата на удара е
последвала деформация на свързаните с първоначалния контакт част и възли
3
и в процеса на тази деформация е последвало въртене на купето на автомобил
„Мерцедес“ в посока обратно на часовниковата стрелка до мястото му на
установяване в покой. Автомобил „Фолксваген“ след удара продължава
движението си в лентата за насрещно движение, където се установява в
състояние на покой и с установяването на покой на автомобилите ПТП е
приключило. Вещото лице е посочило, че причините за настъпване на ПТП са
движението на автомобил „Фолксваген“ със скорост близка по стойност до
скоростта на занасяне, вследствие на действие или бездействие с органите на
управление на автомобила е загубил напречна устойчивост, напуснал е
собствената си лента за движение и е навлязъл в насрещната лента за
движение на автомобил „Мерцедес“. Посочено е, че ПТП е настъпило в
населено място и водачът на „Фолксваген“ е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при съответно движение със скорост равна или по- малка
от 50 км/ч, позволена за населени места и промяна на направлението на МПС
в съответствие с промяната на пътното платно чрез органите за управление –
волан, скоростен лост и педали на газта и спирачен педал.
За установяване уврежданията, които е получил ищецът в процесното
ПТП е допусната СМЕ с вещо лице доц. д-р П. Л.. От заключението става
ясно, че в приложените по делото амбулаторни листове са отбелязани
следните увреждания: повърхностна рана с размери 4/2 см по лява
предмишница с оток и деформация; повърхностни травми по предмишницата
( нее описана тяхната характеристика – вид, брой, размери и т.н.). Поставена е
диагноза „мозъчно сътресение“ като пационтет е съобщил оплаквания от
общомозъчна симптоматика ( виене на свят, позиви за повръщане, гадене,
главоболие), но няма други данни за черепномозъчна травма. Посочено е, че е
извършено рентгеново изследване на костите на лявата предмишница на 09.
01 222 г. с диагноза „фрактура улне синистра“. Такова счупване е налице на
представената графия, но е с голяма давност ( много над срока на
произшествето) видно от оформения костен калус ( със завършен
оздравителен процес), който се оформя най- малко за два – три месеца.
Вещото лице счита, че най- вероятно описаната фрактура на лява лъчева кост
е от 2018 г., за което свидетелства нейната локация, видът й и степента на
зарастване, няма друго увреждане / счупване на тази кост. Посочено е, чуе на
ищеца са причинени външни увреждания, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че при наличните
4
данни в делото не може да се прави заключение дали водачът на автомобил
„Мерцедес“ е бил с поставен колан или не е бил поставил предпазен колан.
Вещото лице е отразило, че няма подробно описание на диагностицираните
увреждания, но по своя характер са такива, които се причиняват от
действието на тъпи предмети ( охлузвания и др.). Посочено е, че описаните
увреждания са левостранни ( охрузвания и оток на лява предмишница) и
могат да бъдат получени и при поставен предпазен колан. По отношение на
лечението вещото лице е посочило, че е провеждано лечение на ищеца по
повод общомозъчната симптоматика с влИ.е на Манитол. Посочено е, че
възстановителният период при повърхностни увреждания ( охлузвания,
отоци, кръвонасядания и т. н. ) е около 10 дни.
В хода на съдебното дирене са допуснати до разпит като свидетели Г. В.
М. ( водачът на автомобил „Фолксваген“), Н.П. (сестра на ищеца) и Н.Н.. От
разпита на свидетеля Г. М. се установява, че след удара между автомобилите
ищецът е излязъл от автомобила „Мерцедес“ и се е оплакал от болка в дясната
ръка, тъй като еърбегът го е ударил когато се е задействал от удара.
Свидетелят твърди, че не е извикана линейка на „Спешна медицинска
помощ“. От разпита на свидетелите Н.П. и Н.Н. (които не са присъствали на
ПТП) се установява, че след ПТП ищецът се е оплаквал от болки в лявата
ръка, посетил е лекарски кабинет, вследствие на което ръката е била
обездвижена в „калъф“ за около 20 дни. Свидетелката П. твърди, че през този
период се е налагало близките да му помагат при обличане, тъй като е усещал
болки. От разпита на свидетеля Н. става ясно, че ищецът не е отсъствал от
работа поради увреждания от процесното ПТП, оплаквал се е от болки в
лявата ръка, но е бил на работа, като работата му на ЦПУ му е ползволявало
да не натоварва ръката и не се е налагало да взема отпуск по болест.
Свидетелят твърди, че ищецът не е споделял да е налице счупване на лявата
ръка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По делото спорни са въпросите относно настъпилите увреждания на
ищеца вследствие на ПТП и налице ли е съпричиняване от ищеца.
Правно основание на предявения иск е чл. 432, ал.1 КЗ, който дава
възможност на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
5
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В случая от
доказателствата по делото става ясно, че ищецът е спазил процедурата по чл.
380 КЗ, като е налице отказ от ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца, което е дало правно основание на ищеца да предяви
иска пред съда.
От допуснатата САТЕ се установява, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на автомобил „Фолксваген“ Г. М., което се твърди и от него в
свидетелските показания в настоящото производство. От заключението на
САТЕ става ясно, че автомобил „Фолксваген“ управляван от Г. М. е навлязъл
в насрещното платно срещу движещия се автомобил „Мерцедес“, управляван
от ищеца и е настъпил удар с лявата предна ъглова част на „Фолксваген“ на
лявата странична предна част на автомобил „Мерцедес“. Вещото лице е
посочило, че скоростта на автомобила „Фолксваген“ е била 81, 7 км/ч, а на
автомобил „Мерцедес“ е бил 47, 9 км/ч. В заключението е посочено, че
причина за настъпилото ПТП е била превишената скорост на автомобил
„Фолксваген“ (при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч) и това, че
не е променил направлението на МПС в съответствие с промяната на пътното
платно чрез органите за управление – волан, скоростен лост и педали на газта
и спирачен педал.
Въз основа на заключението на САТЕ съдът приема, че водачът на
„Фолксваген“ е станал причина за настъпване на ПТП, че е налице виновно
поведение на този водач, тъй като не са спазени изискванията на чл.21, ал.1
ЗДвП (при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
при ППС категория А максимално допустима скорост в населено място е 50
км/ч) и на чл. 35, ал.1 ЗДвП (завИ.ето надясно се извършва от най-дясната
пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за
движение в съответна посока - от лента, предназначена за завИ.е надясно).
Съдът приема въз основа на заключението на СМЕ, че вследствие на
настъпилото ПТП на ищеца са причинени мозъчно сътресение, повърхностна
рана с размери 4/2 см по лява предмишница с оток и деформация,
повърхностни травми по предмишницата. Що се отнася до твърденията на
ищеца за фрактура на лява лакътна кост вследствие на ПТП, съдът възприема
заключението на СМЕ и счита, че такова увреждане на ищеца не е причинено
6
от ПТП. Видно от заключението на СМЕ представената рентгенова снимка на
лява лакътна кост показва, че е налице старо счупване на ръката вероятно
през 2018 г. и във всички случаи е счупване предхождащо процесното ПТП
на 31. 12.2021 г. В тази носока са и свидетелските показания на Г. М., Н.П. и
Н.Н., от които става ясно, че ищецът се е оплаквал от болки в лявата ръка, но
ръката не е била гипсирана, била е поставена временно в „калъф“ за около 20
дни и през това време ищецът е бил на работа и не е ползвал отпуск по
болест. Заключението на СМЕ в съвкупност със свидетелските показания са
основание да се направи извода, че лявата предмишница на ищеца е била с
охлузване, с повърхностна рана с оток и деформация, но не е налице счупване
на ръката, както се твърди в исковата молба. По отношение на разчитането от
специалист ортопед на рентгеновата снимка от 09. 01. 2022 г., представена по
делото, вещото лице от СМЕ е посочило, че ортопедът е следвало да
отбележи , че фрактурата е преди ПТП и е установена на датата отразена на
ренгенографията, тъй като всички данни за костта на графията посочват
приключил оздравителен процес преди изготвяне на графията, за който са
необходими от 3 до 6 месеца преди това. Следователно констатираната
фрактура на лявата ръка на ищеца е преди настъпването на ПТП, поради
което не е налице причинно – следствена връзка с ПТП при това увреждане
на ищеца.
По въпроса затова налице ли е съпричиняване от ищеца при
настъпилите увреждания от ПТП, по- конкретно ползвал ли е предпазен
колан при настъпване на ПТП, вещите лица от САТЕ и СМЕ не дават
категоричен отговор поради липса на данни по делото. Не са налице такива
данни и от показанията на разпитаните свидетели. Независимо от това съдът
приема, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като от
заключението на СМЕ става ясно, че установените увреждания на ищеца
вследствие на процесното ПТП може да бъдат получени и при поставен
предпазен колан. Следователно ползването или неползването на предпазен
колан от ищеца при настъпването на ПТП е ирелевантно обстоятелство
досежно нанесените на ищеца увреждания, тъй като същите могат да бъдат
получени независимо от употребата на предпазен колан.
По въпроса за причинените болки и страдания на ищеца и определяне
на стойността на неимуществените вреди съдът е съобразил и ПВС №4/ 23.
7
12. 1968 г., т. ІІ, съгласно което размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
В конкретния случай от заключението на СМЕ се установява, че
възстановителният период за констатираните увреждания на ищеца за около
10 дни, а от свидетелските показания е видно, че възстановяването на ищеца е
за около 20 дни, като не е ползвал отпуск по болест и е работел през цялото
време. С оглед на тези обстоятелства и посочените по- горе критерии на
принципа за справедливост при определяне стойността на неимуществените
вреди (мозъчно сътресение, охлузвания и рани на лява предмишница) съдът
счита, че следва на ищеца да бъде определено застрахователно обезщетение
в размер на 50 000 лв., което следва да бъде изплатено от ответника на
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че ответникът е
изпаднал в забава считано от 07. 02. 2022 г. когато ответникът е отговорил на
ищеца по заявлението по чл. 380 КЗ, като е отказал да заплати исканото
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал.1 КЗ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2
ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №18 09. 07. 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. И. К. адвокатско възнаграждение
в размер на 2030 лв. съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗД „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК831830482 със седалище и адрес на управление гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ж.к. „Лозенец“чрез пълномощника си
8
адв. И. Ж., преупълномощен от адв. М. И. Г. със СЪДЕБЕН АДРЕС гр.
****** да заплати на Р. Д. Д. с ЕГН********** с адрес гр. Ч.б., ********
сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 31. 12. 2021 г. на
главен път в с. ***, община Кнежа, ул.“Г. Д.“№ **, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 07. 02. 2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА вр.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №18 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК831830482 да
заплати на процесуалния представител на ищеца Р. Д. Д. , адв. И. К.
адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. съобразно уважената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9