Решение по дело №1392/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260033
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Апостолова Димова
Дело: 20203110201392
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260033/19.8.2020г.

гр.Варна, 19.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1392  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р.Н.Й. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-007287/16.01.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП .

Жалбоподателят изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че времето и мястото на нарушението са посочени неправилно, както и че съответстващата нарушена законна разпоредба не е посочена прецизно. Счита за недоказано извършването на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че не е извършил нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана странанаказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 26.09.2019г. около 15,00 часа, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Фиат Стило” с рег.№ В 3418 НВ по бул.“Владислав Варненчик“ в гр.Варна, в посока към централната градска част. Същевременно на посочения  булевард, в близост до кръстовището с бул.“Васил Левски“, от В.Ц.В. и Г.Ц. И. - служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна била извършвана проверка за спазване на ЗДвП. Жалбоподателят преминал бавно покрай полицейските служители, но след това рязко увеличил скоростта на движение. Това предизвикало съмнение у последните за наличие на нередност, поради което двамата последвали управлявания от Й. автомобил, застигнали го и подали на водача сигнал да спре. Проверяващите изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство,  което не отчело наличие на такъв. Полицейските служители отвели водача в сградата на сектор „Пътна полиция“, за да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. При пристигането си в сградата обаче жалбоподателят заявил, че е употребявал такива преди около седмица и се съмнява, че пробата ще е положителна. Същият бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества, но отказал категорично. На Й. бил издаден талон за медицинско изследване с №0069011, но същият отказал да го подпише. В талона било отразено, че лицето отказва да му бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсиколоично изследване, както и че отказва да се яви в съответно място за извършване на изследването. Жалбоподателят също така не се явил за даване на кръвна проба в МБАЛ-Варна към ВМА София. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че отказва да бъде изпробван с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-0053 за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, както и за това, че не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.01.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля В.Ц.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. В показанията на св.В., който непосредствено е възприел действията на жалбоподателя, се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Показанията на свидетеля се подкрепят от приложения по делото Талон за изследване №0069011, в който е отразен отказа на жалбоподателя да се яви за даване на кръвна проба за изследване. От приобщеното към доказателствата по делото писмо на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София е видно, че от жалбоподателя не е вземана кръвна проба на 26.09.2019г.

По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата жалбоподателят действително е управлявал процесния лек автомобил, както и че след като е бил надлежно поканен, същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като е отказал и да се яви за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Следва да се отбележи, че санкционираното лице по начало не отрича изложените обстоятелства (видно и от текста на жалбата-л.1).

Съдът приема за недоказано извършването на второто нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, а именно- за това, че не е носел контролния талон от свидетелството за управление. Предвид естеството на нарушението същото по начало подлежи на установяване посредством показанията на лицата, присъствали при проверката. В показанията си обаче св.В. не изнася информация в подобна насока, а напротив- заявява, че всичко е било наред с документите на проверявания. При това положение и при липсата на други доказателства, установяващи извършването на посоченото нарушение, наказателното постановление в тази му част следва да бъде счетено за необосновано.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В практиката на съдилищата се приема, че посочената норма освен  санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г. на ШАС). По изложените по-горе съображения съдът приема, че Й. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят също така е отказал да се яви за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. С поведението си същият несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като едно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП. В практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае за едно нарушение, т.е.-отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в тази насока е изрично Решение № 912 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1373/2020 г. и мн.др.). Кумулативно предвидените за това нарушение наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона, при което и с оглед  разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

На следващо място, според чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В жалбата се твърди, че при проверката жалбоподателят е представил АУАН, с който му е отнет контролния талон и поради това не е представил такъв. От приложената по делото справка за нарушител/водач обаче е видно, че на 05.08.2019г. на жалбоподателя е било възстановено отнетото СУМПС поради заплащане на дължима глоба. Както е посочено и в самата жалба, по силата на чл.157, ал.7 от ЗДвП при доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. Няма данни след тази дата до момента на проверката на Й. да са съставяни други актове, при което и не е имало пречка контролният талон да бъде представен. Доколкото обаче, както беше посочено по-горе, по делото липсват конкретни доказателства жалбоподателят да не е носил контролния талон от свидетелството за управление, наказателното постановление в тази му част подлежи на отмяна поради недоказаност на нарушението.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок.  Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Действително, в наказателното постановление е допусната непрецизност при посочването на мястото на нарушението, като не е отбелязано изрично, че отказът е бил осъществен в сградата на сектор „Пътна полиция“-Варна. Напълно ясно е посочено обаче населеното място, в което се приема, че е извършено нарушението, при което, а и предвид конкретните обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят не е бил затруднен реално да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Процесуалните нарушения представляват основания за отмяна на оспореното наказателно постановление само когато са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, но не и когато имат само формален характер.

Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването в наказателното постановление на часа на връчване на талона за медицинско изследване. Наличието на подобен порок би могло да се обсъжда само при положение, че жалбоподателят се е явил в съответното лечебно заведение и претендира, че е спазил законоустановения срок. Доколкото същият изобщо е отказал да се яви за даване на кръвна проба, не може да се счете, че правото му на защита е било накърнено по някакъв начин. (В този смисъл е изрично и Решение № 1982 от 24.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2155/2019 г.).

Правото на защита на санкционираното лице не е накърнено и с непосочването на конкретното предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП при квалификацията на деянието. За посочването на приложимия закон е необходимо и достатъчно конкретизирането на нарушената норма по начина, избран от законодателя. В практиката си ВКС изтъква, че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Не са предвидени други, по-малки структурни единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Наложилата се практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точно дефиниране на правната квалификация на престъплението, стига тя да е конкретизирана с останалите легални атрибути.  (Решение № 200 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 574/2014 г., II н. о., НК). Не трябва да се забравя и че наказателното постановление е единство от обстоятелствена част и диспозитив, като конкретно осъществена хипотеза от санкционната норма се установява в напълно достатъчна степен от изложената от наказващия орган фактическа обстановка.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението. Напротив, в показанията на свидетеля се съдържат данни, че нарушителят е признал за употреба на наркотични вещества в по-ранен момент, при което отказът на последния да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка.

Предвид изложеното искането за цялостна отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта, с която са наложени административни наказания за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в останалата си част- да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (2000лв., доколкото санкция в такъв размер е потвърдена) съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 79,60 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 19-0819-007287/16.01.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, в частта, с която на Р.Н.Й. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като законосъобразно.

Отменя Наказателно постановление № 19-0819-007287/16.01.2020г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, в частта, с която на Р.Н.Й. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Р.Н.Й. ***, ЕГН:********** *** сумата от 79,60 лева /седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: