№ 433
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Даниела Анг. Димитрова
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601158 по описа за 2024 година
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 1158 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 02.06.2024 г. присъда от 09.05.2023 г. по НОХД № 18471/2019
г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с която П. Б. К. с ЕГН
********** е бил признат за виновен в извършването за времето от 29.12.2018 г. до
31.12.2018 г. на престъпление по чл. 215, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил
осъден съобразно чл. 54 от НК на три години лишаване от свобода (при законов диапазон от
три до 10 години и след намаляване с въззивното решение на първоначално определеното с
присъдата наказание от пет години) при първоначален общ режим на изтърпяване, а също е
бил осъден и на глоба от 6 000 лв. при законов диапазон от 5 000 лв. до 10 000 лв. Присъдата
е изменена с решение № 349 от 02.06.2024 г. по ВНОХД № 584/2024 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ само чрез намаляване на някои от
наказанията.
Внесена е на 16.08.2024 г. в РС молба (НД, л. 3-6) за възобновяване на наказателното
дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от (името на) лице, оправомощено съобразно
чл. 420, ал. 2 от НПК – от (името на) осъдения за престъпление от общ характер К., който не
е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК. Преди тази молба осъденият лично е подал на 17.06.2024 г. жалба
(НД, л. 8), определена от съдия от ВКС като можеща да бъде счетена за искане за
възобновяване (НД, л. 7).
Молбата, като постъпила в РС на 16.08.2024 г. (НД, л. 3), е подадена в 6-месечния
срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на
присъдата в сила, т.е. от 02.06.2024 г., и изтича на 02.12.2024 г. Жалбата, макар и адресирана
1
до ВКС, е постъпила в съд на 17.06.2024 г., т.е. също в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 (вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК.
Молбата е за възобновяване на делото, след това – за отмяна на въззивното решение,
и след това - или отмяна на присъдата с последващо оневиняване и оправдаване на
осъдения, или налагане на наказание по реда на чл. 55 от НК с прилагане на чл. 66 от НК.
Молбата конкретно относно исканото възобновяване е обоснована с твърдение за
игнориране от страна на въззивния съд на доказателствено средство (т.е. за съществено
нарушаване на процесуални правила), а имплицитно (предвид алтернативното искане за
облекчаване на наказанието) е обоснована и със становище за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода. В жалбата, подадена лично от осъдения, се
твърди неправилна интерпретация на доказателствата от страна на решаващите съдилища, а
също така липса на умисъл у осъдения при извършване на деянието.
Твърдяното съществено нарушаване на процесуални правила според подателя на
молбата за възобновяване – защитник, се изразява в игнориране от страна на въззивния съд
на обясненията на друг осъден по същото дело, които според защитника оневиняват
осъдения К. – обясненията на А. А. в съдебно заседание на 22.03.2023 г., в които той
заявявал, че осъденият К. няма никаква вина. Според защитника, осъденият К. не е знаел, че
продадените от него вещи са били придобити чрез престъпление от другите осъдени по
делото, поради което К. е следвало да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 215 от НК.
Твърдяното в жалбата на осъдения съществено нарушаване на процесуални правила,
изразяващо се в неправилна интерпретация на доказателствата, не е конкретно обосновано.
Твърдяната от осъдения в жалбата му липса на умисъл при извършване на деянието
фактически е твърдение във връзка с обосноваността на елемент от състава на
престъплението – която обоснованост е извън предмета на настоящото възобновително
производство.
Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се
иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е
постановен от районен съд и не е проверяван по касационен ред.
В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав прокурорът заяви, че няма
основания за възобновяване на наказателното дело. Защитникът поддържаше доводите и
исканията в молбата за възобновяване, като към неговото становище се присъедини и
осъденият.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
С първоинстанционната присъда, изменена с въззивното решение само чрез
намаляване на някои наказания, А. А. и В. Х. са били осъдени за това, че са откраднали от
дома на П. А. (***, бул. „***“ № ***) пет картини на В. Д.-М., осем картини на Д. К.-Д.,
една картина на В. Н. и старинни вещи – механичен метроном, старинна пишеща двуезична
машина „Мерседес“, цигулка и офицерска сабя в калъф. За вещното укривателство на тези
вещи - било чрез придобиването им, било чрез участие в продажбата им - са били осъдени
П. К., А. Й. и Б. Н..
По повод исканията в молба на защитник и жалба на осъден за възобновяване на
наказателното дело относно осъдения за вещно укривателство П. К., СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното във връзка с твърдените съществени нарушения на
процесуални правила:
Въззивният съд не е игнорирал - както се твърди в молбата за възобновяване -
2
конкретни обяснения на друг осъден по същото дело, А. А.. Във връзка с обосноваване на
деянията, извършени от осъдения К., въззивният съд е изложил мотиви (ВНОХД, л. 203
гръб-204), позовавайки се не само на обяснения от само един съпроцесник на осъдения К., а
на доказателствена съвкупност: обясненията на друг осъден, за кражба – А. А. (от ДП);
обяснения на друг осъден, за кражба – В. Х. (дадени на ДП пред съдия); обяснения на друг
осъден, за вещно укривателство – А. Й. (от ДП); писмени доказателства – разпечатки за
телефонен трафик между ползван от осъдения К. номер и ползван от осъдения Й. номер.
След изследване поотделно на съдържанието на всеки от тези доказателствени източници и
след и съпоставката им в обща съвкупност, въззивният съд е обосновал извода си, че е
доказано извършването от страна на осъдения К. на вменените му с обвинителния акт две
деяния от продължавано вещно укривателство. Първото деяние се е изразило в поредица от
конкретни фактически действия на осъдения К.: посещение от К. на дома на осъдения за
кражба подсъдим А. А. и непосредствено възприемане от К. в конкретната обстановка на
инкриминираните вещи – значителен брой картини на В. Д.-М. и на Д. К.-Д. наред с други
старинни вещи; свързване на К. с друг осъден за вещно укривателство - А. Й., занимаващ се
с антикварна търговия; отвеждането от К. на А. Й. в дома на А. А. - за оглед и от Й. на
картините и другите старинни вещи с цел продажбата на всичките вещи заедно; фактическо
предаване от страна на К. на А. Й. в дома на А. А. на инкриминираните картини с цел
последващата им продажба; присъствие на К. на срещата между А. Й. и В. Х. от една страна
и от друга страна – осъдения също за вещно укривателство Б. Н., на която среща Й. предал
на Н. десет картини; участие от страна на К. наред с останалите осъдени за кражба или
вещно укривателство по делото в разпределението на получената от продажбата на десетте
картини сума – 8 500 лв. Второто деяние на осъдения К. се е изразило в следващо лично
посещение от К. на дома на А. (осъден за кражба), по време на което осъденият К. лично
продал на осъдения за вещно укривателство А. Й. останалата част от откраднатите от А. и
Х. вещи (старинни вещи, две картини на Д. и една на В. Д.-М.), като ги предал фактически
на Й., а от него получил сумата от 1 000 лв. След обосноваване на тази фактическа
деятелност на П. К., изрично въззивният съд е обосновал чрез гореописаната
доказателствена съвкупност и становището си за неприемане на тезата на защитника адв. Л.
Б. – че конкретни обяснения на конкретен съпроцесник (А. А.) оневиняват осъдения К..
Предвид това няма нарушаване на процесуални правила в твърдения от защитника смисъл,
т.е. – че осъдителната присъда и въззивното решение са обосновани с изолирано
доказателствено средство що се отнася до установяването на фактическата деятелност на
осъдения К., която му е вменена като съставомерна.
Становището в молбата за възобновяване - че осъденият К. не е знаел, че вещите-
предмет на вещно укривателство, за което е осъден, са били придобити чрез престъпление
(от А. и Х.) - е практически без значение: К. е осъден за вещно укривателство при хипотеза
не да е знаел, а да е предполагал произхода на тези вещи, като за това му предположение са
изложени надлежни мотиви както в присъдата (НОХД, л. 832), така и във въззивното
решение (ВНОХД, л. 209). Аргументацията на инстанционните съдилища да приемат, че К. е
предполагал престъпното придобиване на инкриминираните вещи от страна на осъдените за
кражбата им А. А. и В. Х. е изчерпателна: обстановката на първоначално възприемане от
страна на осъдения К. на картините и старинните вещи в дома на осъдения за кражба А., а
именно – наредени на земята покрай стената до дивана необичайно голям брой картини,
някои от тях с подпис на художника – сочещо на автентичност, наред с други старинни вещи
(офицерска сабя, старинна двуезична пишеща машина, метроном, часовник);
непривичността на местонахождението на тези вещи в дома на осъдения за кражбата им А.,
за когото няма никакви данни за предходна колекционерска дейност, но за когото К. е знаел,
че е многократно осъждан за кражби, заедно с Х.; непотърсването от страна на К. от А.
и/или Х. на какъвто и да било сертификат за инкриминираните вещи.
Прегледът на мотивите на присъдата и на въззивното решение в частта им относно
аргументацията защо съдилищата приемат за доказани определени факти установява липса
на превратна оценка както на отделни доказателствени средства, така и на общата
доказателствена съвкупност. Поради това не е налице и твърдяното в жалбата на осъдения
3
основание да се приеме съществено нарушаване на процесуални правила чрез аналитично-
синтетичната дейност на съдилищата по оценка на значението на събраните доказателства.
Във връзка със справедливостта на наказанието СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
намери следното:
Първоначално наложеното с присъдата наказание на осъдения К. е било пет години
лишаване от свобода, като е било намалено на три години с въззивното решение. По
отношение на осъдения К. РС в мотивите за присъдата (НОХД, л. 837 гръб-838) е приел, че
отговорността му се отегчава от двукратното му предходно осъждане (при отчитане на
реабилитацията за друго негово осъждане), от осъществяването на престъпната деятелност
чрез две деяния, от стойността на предмета на престъплението (петкратно надвишаваща
критерия за големи размери – 189 556,50 лв.), от вида на вещите-предмет на престъплението
(пет картини на В. Д.-М. и осем картини на Д. К.-Д., а също така антикварни вещи –
старинна пишеща машина „Мерседес“, офицерска сабя в калъф, цигулка, настолен
механичен часовник и механичен метроном). РС е приел липса на смекчаващи
отговорността на К. обстоятелства. Въззивният съд е приел основателност на оплакването
на защитника на осъдения К. за явна несправедливост на наложеното му с присъдата
наказание пет години лишаване от свобода (ВНОХД, л. 213 гръб-214): въззивният съд,
отчитайки липсата у К. на представа за точната реална стойност на вещите-предмет на
вещно укривателство, е приел, че справедливо е минималното предвидено наказание за
престъпление по чл. 215, ал. 2 вр. ал. 1 (вр. чл. 26, ал. 1) от НК, а именно – три години, при
предвиден законов диапазон от три до десет години. Предвид това всички налични
съображения относно справедливостта на наказанието, включително – заявените в молбата
за възобновяване, са отчетени досега от инстанционните съдилища, при това – със
съответната им относителна тежест в общата съвкупност, като същевременно няма други
обстоятелства, които да обуславят още по-голяма снизходителност спрямо осъдения К..
В обобщение: Не са налице твърдените от защитник и осъден съществени нарушения
на процесуални правила, ограничаващи права на осъдения, законът е приложен правилно, а
наложеното наказание е справедливо.
Предвид изложеното, в заключение СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери, че
липсват основания за възобновяване на наказателното дело, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за възобновяване на наказателно дело (ВНОХД
№ 584/2024 г. на СГС, НОХД № 18471/2019 г. на СРС), направени от защитника адв. Л. Б. в
молба входящ на СРС № 21004380 от 16.08.2024 г. и от осъдения П. Б. К. в жалба входящ на
ВКС № 501256 от 17.06.2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4