Р Е Ш Е Н И Е
№ 302 / 20.12.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....1475....по описа за............2018…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Юробанк България АД гр. София с която същото дружество чрез неговия
пълномощник и процесуален представител е
предявило иск с правно основание чл. 422
ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу А.М.Д. .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник А.М.Д. ,
че същият в качеството му на поръчител му
дължи сумата от 7934, 23 евро представляваща
дължима се главница произтичаща от неизплатени задължения по договор за кредит № 531 – 51 / 2008 г. от
дата 09.05.2008 г. сключен между Алфа Банк в качеството й на кредитор и Йордан М. Христов в качеството му на заемател – длъжник , както
и сумата от 157, 20 лв. представляваща такси
за периода от 04.10.2017 г. до
18.03.2018 година по същия договор , както и законната лихва върху главницата посочена по – горе в размер на сумата от 7934, 23 евро , считано от датата 19.03. 2018 година – датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 209 от 26.3.2018 г. по ч. гр.д. № 310 / 2018
година по описа на Районен съд Карнобат ,
както и сумата представляваща всички
направени по заповедното производство
съдебни разноски. Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови
решение с което да осъди ответната страна да му заплати и сумата
представляваща всички направени от
него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично неговият процесуален представител, но последният чрез подадена от
него молба поддържа така предявения иск
и моли неговото уважаване така както е предявен , ведно с всички законни
последици от това.
Ответникът А.М.Д.
чрез специално назначеният му особен представител в преклузивния срок по чл.
131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
него и по този начин взема становище по същия иск, като счита същият от една
страна за недопустим като посочва затова многобройни основания , които се
отнасят само за основателността на даден иск , а от друга страна оспорва иска и
като неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез специално
назначеният му особен представител в съдебно заседание заявява , че поддържа същото становище по повод
предявения иск изразено в отговора му на исковата молба и
моли отново искът да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Юробанк България АД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А.М.Д. в качеството
му на поръчител съществуването в полза на ищеца Юробанк България на
твърдяното от него вземане за посочената от него сума – главница и такси. За да бъде
уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е
било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните кредит от друго лице в посочената
писмена форма договор за кредит № ********** , ищецът като страна по това
валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е
предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит на същото лице в качеството му на заемател на същата сума ,
ответникът да е подписал съответен договор за поръчителство с който да е поел отговорност за
изплащане на кредита и същият да е действал недобросъвестно т.е. да не е
извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и
респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че
кредита е предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства е че на 20.3.2018 г. Юробанк
България АД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Йордан М. Христов – в качеството му на
длъжник- заемател и А.М.Д. – в качеството му на поръчител за заплащане на следните суми : 1 .сумата
от 7 934, 23 евро представляваща част от главница по сключен между Алфа Банк клон България чийто
правоприемник се явява Юробанк България
АД и Йордан М. Христов договор за кредит
№ 531 – 51 / 2008 г. продукт Нов Алфа
Кредит за покупка, строителство и ремонт , сключен на дата 09.5.2008 г. и 2. За сумата от 157, 20
лв. представляваща нотариални разноски – такси дължими се за периода от
04.10.2017 г. до 18.03.2018 г. , както и законната лихва от датата на
подаването на заявлението за
издаването на заповедта за изпълнение
на парично задължение - 19.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
На 26.03.2018
г. по ч.гр.д. № 310 / 2018 г. по описа
на Районен съд Карнобат е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 209 от дата
26.3.2018 г. с която е разпоредено длъжниците- Йордан М. Христов качеството му
на кредитополучател и ответникът А.М.Д. в качеството му на поръчител по
горепосочения кредит да заплатят солидарно на кредитора Юробанк България АД горепосочените заявени суми , а именно : сумата от
7 934, 23 евро представляваща част от главница по сключения между тях горепосочен договор за кредит както
и сумата от 157, 20 лв. представляваща нотариални разноски за периода от 04.10.2017 г. до 18.3.2018 г. ,
ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаването
на заповедта за изпълнение на парично задължение - 21.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането , както и сумата от 1179,
76 лв. представляваща направените по
заповедното производство разноски.
С разпореждане №
1222 от 14.11.2018 г. по същото частно гражданско дело № 310/ 2018 г. по описа
на Районен съд Карнобат , последният е
указал на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу поръчителя за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК тъй като уведомлението
до него е връчено при условията на чл.
47 ал.5 от ГПК .Заявителят е предявил
иск по реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок срещу поръчителя .
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът в
качеството му на поръчител по горепосочения договор за кредит дължи на ищеца
сумите за които е издадена
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 209
от дата 26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 310 / 2018 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
Ищецът твърди,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита но не посочва на коя дата това
е станало , поради неизпълнение от
страна на длъжниците на
задълженията им по проценния договор за кредит изразяващо се в неплащане на погасителните месечни вноски на
договорените дати на плащане и на
основание чл. 29.2 във връзка с чл. 28.1. от Общите условия към договора и във
връзка с чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции , банката е обявила целия кредит за изцяло предсрочно изискуем и е изпратила
нотариална покана за да уведоми
длъжниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита , като същата е връчена на тях от нотариус Мариана
Стоева при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК във връзка с чл. 47 ал.1 от ГПК тъй като длъжникът и поръчителят не са
намерени на посочения от тях адрес с
което ответника е уведомен че договора е
прекратен едностранно от страна на кредитора и е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
С определение № 330от
27.5.2019 г. по настоящото гр.д. № 1475
/ 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат
на ответника е назначен особен представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор на исковата молба с която по повод на предявения иск респ.
искове се излагат многобройни съображения за тяхната недопустимост , които по
своята същност касаят основателността на същия предявен иск , като едновременно
същите се оспорват изцяло като неоснователни. Изложени са съображения за тяхната неоснователност и се
претендира отхвърляне на исковата
претенция.
От представените
по делото писмени доказателства – договор
за кредит № 531 – 15 / 2008 г. продукт Нов Алфа Кредит за покупка ,
строителство и ремонт ,сключен между Алфа Банка клон България, чийто купувач и
респ. правоприемник на дейността й се явява
Юробанк България АД и Йордан М.
Христов на дата 09.5.2008 г. ,извлечение от счетоводните книги на Юробанк АД по кредитна сделка № 4485558
отнасяща се за договор за кредит № 531- 51 / 2008 Продукт Нов Алфа кредит за покупка , строителство и
ремонт сключен на 09.05.2008 г.
с кредитополучател Йордан М. Христов и поръчител по същия договор А.М.Д.,
, нотариална покана от Юробанк България АД
до А. Христов- длъжник по горепосочения договор и А.Д. – поръчител по
същия договор ,констативен протокол
съставен от нотариус Мариана Стоева на дата 06.2.2018 г. и изпълнителен лист № 408 от 26.3.2018 г. издаден по заповед за
изпълнение № 209 от 26.3.2018 г.
постановено по ч.гр.д. № 310 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат се установява
, че Алфа Банка клон България , чийто правоприемник на дейността й като купувач
се явява Юробанк България АД и Йордан М. Христов са сключили договор за кредит № 531- 51 / 2008 на дата 09.05.2008 г. , съгласно който на Йордан
Христов е отпуснат кредит в размер на
сумата от 21000 евро за покупка на
недвижим имот , за срок от 30
години , без да е посочен размера на месечната погасителна вноска по кредита които
са в размер на 360 бр. месечни анюитенни вноски . Посочено е че месечната анюитетна
погасителна вноска включва главница и лихва съгласно погасителния план , който
се явява неразделна част от същия договор .
По делото е
представен документ – извлечение от счетоводните книги на банката по
горепосочената кредитна сделка от които
да е видно, че от страна на банката е
заплатена на длъжника Христов уговорената главницата по договора за кредит в
размер на сумата от 21 000 евро , което обстоятелства не се и оспорва от ответната страна .
С исковата молба се прави признаване , като в
приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е посочено , че остатъчното задължение по кредита към дата 12.01.2018 г. е в размер
на общата сума от 26 649, 10 евро
от които главница в размер на
сумата от 19 636, 39 евро , възнаградителна лихва в размер на сумата от
2 736, 73 евро , мораторна лихва в размер на сумата от 4 275, 98 евро
и сумата от 30 лв. представляваща такси.Съгласно същото извлечение от
счетоводните сметки на банката по
отношение на същата кредитна сделка е че кредита е обявен за предсрочно
изискуем на дата 12.2.2018 г. и към същата дата общото задължение по кредита на
длъжника е в размер на общата сума от 28 628, 92 евро от които : главница
в размер на сумата от 19 636, 39 евро , присъдени съдебни плащания за главница в размер на сумата от 847, 64
евро , възнаградителна лихва в размер на сумата от 2 736, 73 евро ,
мораторна лихва в размер на сумата от 4 617, 95 евро , присъдени съдебни
вземания за лихви в размер на сумата от
525, 49 евро , законна лихва в размер на
сумата от 264, 72 евро , както и допълнително
извън размера на задължението е посочено , че длъжникът Христов дължи на
банката и сумата от 19 лв. представляваща присъдени съдебни вземания за разноски и сумата от 157,
20 лв. разноски по кредита.
При
горепосочената така установена фактическа обстановка по делото съдът стигна до правния си извод, че
предявения иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим
за разглеждане , тъй като има за предмет
вземания по повод на които има издадена заповед за изпълнение , същият
иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1
от ГПК от заявителя , който има интерес
от установяването на процесните си вземания спрямо поръчителят по договора за кредит.
Представени са нотариална покана на банката до длъжника и
поръчителят с рег. № 4780 том 2 акт№
28 от 29.12.2017 г. на нотариус Мариана
Стоева от което е видно , че банката уведомява
длъжника и поръчителя , че задължението по кредита е предсрочно изискуемо , без да е посочена
дата на същата предсрочна изискуемост и 2 бр. констативни протоколи за
връчването на същата на длъжника и поръчителя при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК .Няма доказателства обаче , че това уведомително писмо е изпратено ,
нито пък , че е получено от длъжника , респ. и поръчителят.
Съдът
намира следното от правна страна , че
спорът между страните се свежда основно
до това дали в случая е приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР № 4 / 2014
г. по тълк.дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . В посоченото тълкувателно решение
изрично е записано , че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за
вземане , произтичащо от договор за банков кредит с уговорката , че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата , след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем по чл. 60 ал.2 от
ЗКИ и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това е така защото предсрочната изискуемост представлява изменение на договора , което за
разлика от общия принцип на чл. 20а
ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличие на две предпоставки :
обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от ЗКИ.
Няма спор , че в настоящия случай
ищецът е банкова финансова институция по
смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗКИ и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ .Съгласно т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по т.д. № „ /
2013 г. по описа на ОСГТК е че в
хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.По този начин даденото в цитираното тълкувателно решение ,
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора , че счита кредитът за предсрочно
изискуем е принципно и следва да намери приложение в настоящия
случай . Същото следва да се прилага не
само за настъпване на предсрочната изискуемост
на задължения по договор за банков кредит / който по своята същност е
договор за заем / , но и по отношение настъпването на предсрочно
изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори , по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника
е разсрочено. По този начин не
съществуват правно- логически аргументи
, които да дадат основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на
кредитите / заемите / отпускани
от банки. В тази смисъл е формирана задължителната съдебна практика,
която съдът следва да спазва изцяло.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи
само в три конкретни хипотези , а
именно : когато длъжникът е станал неплатежоспособен , когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания
предвидени в закона. В случая в т.28 във
вр. с т29.2. от ОУ е предвидено чрез
изявлението на кредитора договорът да се трансформира от срочен в безсрочен
такъв , което дава възможност да се иска
незабавното изпълнение на задължението
без за това да бъде уведомен длъжника. Това представлява изменение на
договора , което е възможно само по взаимно съгласие на страните или на
основание предвидени в закона, какъвто не е настоящия случай. Следователно
независимо дали в договора има уговорка,
че при неплащането на определен брой вноски или наличие на други обстоятелства
, това не поражда действие , освен ако кредиторът изрично не е заявил , че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до
длъжника .
По изложените
съображения настоящия съд приема , че
предвидената в т. 28 във вр. с т. 29.2 от ОУ автоматична предсрочна изискуемост
не представлява договорно отклонение от
общото правило на чл. 71 от ЗЗД , поради което такава не е настъпила.По този
начин в настоящото производство ищецът не доказа, че е направил волеизявление
за предсрочна изискуемост на кредита ,
което да е обявено на длъжника преди
подаването на заявлението за издаването
на съответната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за да може да се ползва
от това и по отношение на поръчителя. При това положение след като фактите относими към настъпването и обявяването на
предсрочната изискуемост не са се осъществили
преди започването на заповедното производство , процесните вземания не
са изискуеми - само тези което не са
падежирали в заявения им размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание – предсрочна
изискуемост на вземанията за
главница и такси, настъпила преди подаване на заявлението . Това води до неоснователност и недоказаност на
предявения иск с правно основание чл.
422 ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК изцяло
тъй като се претендира част от вземане от предсрочно изискуемия се кредит,
включително и досежно непадежираните вноски и този иск и в тази му част в
размера на сумата от 5 262, 14 евро
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Това е
така тъй като на друго основание настоящия съд не може да установява
дължимостта на процесната претенция ,
тъй като единствено въведено и поддържано
от ищеца основание е настъпилата
предсрочна изискуемост на тези вземания
по договора за кредит. Недоказването
на процесното основание не
отрича възможността на кредитора на претендира тези си вземания на друго основание , обуславящо тяхната изискуемост .
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо в какъвто смисъл е
задължителната практика на върховната съдебна инстанция обективирана в т. 1 от ТР № 8 / 2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Вещото лице
посочва в заключението си , че отпуснатия на
длъжника Христов кредит е в размер на сумата от 21 000 евро , като
връщането на кредита е следвало да се
извършва чрез анюитетни вноски , всяка
от които съдържа част от главница и
лихви съгласно представения му
погасителен план , всяка вноска от които
е в размер на сумата от 128, 62 евро / вещото лице грешно е посочило тази сума
в лева / като падежът на първата е на
дата 30.6.2008 г. , а последната е с
падеж на дата 28.05.2038 година . По този начин
цялата дължима се сума се явява в размер
от 46303, 20 евро т.е. 360 вноски
по 128, 62 евро от които главница в
размер на сумата от 21000 евро и редовна лихва в размер на сумата от 25302, 63
лв. . Съдът съобразно заключението на вещото лице и разпоредбата на чл.
235 ал.3 от ГПК съдът намира , че към
датата на последното съдебно заседание по делото – 28.11.2019 г. би следвало да се дължи от ответника като
поръчител погасяването на главница в размер на сумата от 2 672, 09 лв. от
горепосочения кредит. Но тъй като вещото лице по делото е направило своите
изчисления по представения му погасителен план от банката , а същият с нарочно определение на съда е
изключен от доказателствения материал по
делото тъй като беше оспорена
неговата истинност респ. автентичност и
вярност , но ищецът не представи доказателства за същите , то съдът намира , че
в случая липсва погасителен план към договора за кредит по който вещото лице
вярно да изчисли размера , падежа и броя на съответните анюитетни вноски и
затова искът и в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и по
други съображения , а именно :Договорът за кредит е сключен на дата 09.5. 2008
г. при действието на Закона за
потребителския кредит обнародван в ДВ
бр. 53 от 30.6.2006 г. и отменен на
12.5. 2010 г. и този закон се явява приложим материален закон свързан със сключването и реквизитите и
съдържание на този договор. Особения процесуален представител на ответника
посочва обстоятелства респ. основания за
отхвърляне на предявения иск тъй като съдържанието на договора за кредит
противоречал на императивните разпоредби
на чл. 7 т.6 от ЗПК / отм. / и чл. 7 т.
8 от ЗПК / отм. / чието неспазване води до изначална
недействителност на същия договор на основание чл. 14 ал.1 от ЗПК / отм. / и приложение на чл. 14 ал.2 от ЗПК / отм. / -
връщане на кредитора само чисто
получената сума по договора за кредит , а не и останалите акцесорни вземания по договора като лихви и
др.разходи по кредита. Съдът намира, че следва да разгледа и тези допълнителни
основания за отхвърлянето на иска посочени от процесуалния особен представител
на ответника.
Безспорно е с
оглед датата на сключването на процесния договор за кредит , че спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК обнародван
в ДВ бр. 53 от 30.6.2006 г. и
отменен на 12.5. 2010 г. относно негово
сключване, форма и съдържание, недействителност и изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 т.6 от ЗПК / отм. / е посочено , че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа императивно като съдържание в него годишен процент на разходите по кредита , които потребителят трябва да направи за да издължи кредита , а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи , приложими към момента на сключването на договора за
кредит . В настоящия случай видно от
съдържанието на самия договор за
кредит и от приетото заключение на вещото лице
по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза е че в процесния договор не съществува като
съдържание и не е посочен годишен процент
на разходите по кредита , въпреки неговата задължителност.В конкретния
случай кредиторът е имал нормална възможност за изчисли
годишния процент на разходите по
кредита , поради което съдът намира, че не е налице изключението от това императивно
задължение регламентирано в чл. 7 т.6
предл. 2 от същия закон – при невъзможност за изчисляване на годишния процент на разходи по кредита да бъде посочен годишния лихвен процент и всички разходи , приложими към момента на сключването на
договора. От съдържанието на чл. 21 ал.1
от ЗПС / отм. / и чл. 22 ал.1 и ал.2 от ЗПК / отм. / и на параграф 1 от ДР на ЗПК / отм. / се установява , че
Годишния процент на разходите по
кредита представлява печалбата на
кредитора под формата на лихви и другите разходи пряко свързани с договора за потребителски
кредит . Годишния процент на разходите по кредита се изчислява
към момента на сключването на
договора за кредит по формула съгласно
приложение към ЗПК , като се вземат
впредвид условията посочени в разпоредбата на чл. 21 а1 от ЗПК / отм. / След като печалбата на кредитора се формира на базата на лихвите и разходите по кредита
и представлява част от съдържанието
на всеки договор за потребителски
кредит и в закона е посочено как се изчислява , то е напълно възможно да бъде изчислен годишния процент на
разходите по кредита , а това не е посочено в настоящия процесен договор за
кредит.Поради това съдът намира, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.
7 т. 6 от ЗПК / отм./. Съдът намира, че процесния договор за кредит е сключен в нарушение и на разпоредбата
на чл. 7 т.8 от ЗПК / отм. / съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и трябва
да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя , вкл. размера ,
броя , периодичността и датите на
погасителните вноски и ако е възможно , общия размер на тези плащания. Както бе
посочено по- горе представеният по
делото погасителен план не носеше
подписите на страните по него и не бяха
ангажирани доказателства досежно
неговата истинност, поради което същия с нарочно определение като
неистински беше изключен от
доказателствения материал по делото. По този начин без съответния погасителен
план към процесния договор за кредит , съдът намира, че същият е сключен в
нарушение на разпоредбата на чл. 7 т.8 от ЗПК / отм. /.По този начин с оглед на
липсата на императивните изисквания на чл. 7 т. 6 и т.8 от ЗПК / отм. / респ.
тяхното нарушаване от страна на кредитора съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.1
от ЗПК / отм. / съдът намира , че е
налице изначална недействителност по
отношение на процесния договор за кредит
.Същата тази недействителност е с
последици свързани с разпоредбата на чл.
14 ал.2 от ЗПК / отм. /, според която
разпоредба заемателят дължи връщане само
на чисто получената сума по кредита , а не и на останалите вземания като лихви
, надбавки и др. . В настоящия случай съдът намира , че не може да приложи
разпоредбата на чл. 14 ал.2 от ЗПК /
отм. / и да присъди в полза на
банката чистата остатъчна стойност на
главницата по кредита , вкл. и тази
дължаща се по падежиралите се вноски към датата на последното съдебно заседание
по делото , защото по този начин съдът
би се произнесъл в разрез с принципа на
чл. 6 ал.2 от ГПК и по едно непредявено
основание от ищеца по делото, каквото е
връщане на дадено по недействителен договор
за кредит , което се явява недопустимо . Ето защо искът се явява изцяло
в размер на сумата от 7 934, 23 евро и съответно и в частта му на претендирана главница по падежирали вноски
в размер на сумата от 2 672, 09 евро като неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен, вкл. и за претендираната такса от 157, 20 лв.
която не се и дължи от кредитополучателя
и съответно и от ответника в качеството му на поръчител по процесния
договор за кредит на основание чл. 12 ал.2 от ЗПК / отм. /, понеже с нея се заобикаля действителния размер на
годишния процент на разходите по кредита определени в същата разпоредба
посочена по- горе .
Накрая съдът
намира , че следва да разгледа и твърдението на особения процесуален
представител на ответника , че неговата
отговорност като поръчител по процесния договор за кредит е погасена по
давност с изтичането на преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД към датата на
подаването на заявлението от банката за издаването на съответната заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
По приложението на чл.147, ал.1 ЗЗД: Относно въпроса: при уговорено погасяване на главното задължение
на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на
падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в
хипотеза на предсрочна изискуемост, е формирана противоречива практика на ВКС
по чл. 290 ГПК.
В една
част от постановените по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове - решение № 83 от 26.05.2017 г. по т. д. №
50394/2016 г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. №
60073/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено становището, че
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД тече от датата на
падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението
на поръчителя за плащане на тази вноска т. е. преклудира се отговорността му за
съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски,
чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и
бездейства – нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили
падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с
ненастъпили падежи, шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска
от съответната дата на настъпване на падежа й. Ако кредиторът не завежда иск
срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост,
шестмесечният преклузивен срок по 147, ал. 1 ЗЗД ще тече от датата на достигане
на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с
ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи
към същата дата срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от съответната дата
на падежа на всяка една от тях.
Противното
разрешение е дадено в решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. №
481/2012 г. на III г. о. на ВКС, в което по въпроса, от кой момент тече
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, е прието, че с
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД "законът регламентира
прекратяване на поръчителството, поради бездействие на кредитора по договора
след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни
вноски". В решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. на II т. о., решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. №
139/2009 г. на I т. о., решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г.
на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. №
601/2014 г. на I т. о., ВКС приема, че шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД тече от момента на настъпване
на предсрочната изискуемост на дълга като за разлика от първата група решения
не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост, при наличие на вече
падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се
основание за обявяването й.
Противоречивото
разрешаване в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК на въпрос на обсъждания въпрос, е
причината, с Определение
№225/17.07.2019г. по т.д. №2625/2018г. на 2-ро ТО на ВКС, на осн. чл.292 ГПК да се предложи на Общото събрание
на Гражданската колегия и Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно
решение по него. С оглед на последното е постановено и спиране на т.д. №2625/2018г. на 2-ро ТО на ВКС.
При тази
ситуация и тъй като районните съдилища нямат правомощието на ВКС за спиране на
делата по потенциални и висящи тълкувателни дела на ВКС, настоящият съдебен
състав следва да сподели една от двете противоположни по въпроса позиции. И
като такава се възприема тази, че шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от момента на настъпване
на предсрочната изискуемост, с оглед общото вложено в актуалната съдебна
практика през последните 10години разбиране, че кредитното задължение е едно
единно и цялостно, но което само е разсрочено по волята на страните, поради
което и давността за него е пет години, а не три години. Ето защо и срокът по
чл.147, ал.1 ЗЗД в случая следва да тече от деня
на предсрочната изискуемост (така и
Решение №40/17.06.2015г. по т.д. №601/2014г. на ВКС, 1-во ТО; Решение
№175/25.02.2016г. по т.д. №2602/2014г. на 2-ро ТО, Определение
№298/18.04.2016г. по т.д. №2319/2015г. на КВС и др.). Ищецът
твърди, че е обявил предсрочната
изискуемост на кредита на дата 12.02.2018 г. видно от представеното извлечение
от счетоводните книги на банката по
процесната кредитна сделка , а заявлението за издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е входирано в Районен съд Карнобат на дата
20.03.2018 г. С оглед на което съдът
намира, че по отношение на ответника- поръчител
по настоящото дело не е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД
– 6 месеца от датата на обявяването от
страна на банката на предсрочната
изискуемост на кредита и поръчителството му по отношение на процесните
задължения по договора за кредит не се е погасило и той дължи макар и на друго
основание изпълнение на задълженията за парични плащания по договора .
Освен това като
законна последица от отхвърлянето на
предявения иск изцяло , следва да се отхвърли и искането за присъждане и на законна
лихва върху главницата , начиная от дата
19.03.2018 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение в районен съд Карнобат до
окончателното им изплащане.
При този изход
на спора претенциите на ищеца за
присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство се явяват напълно неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени изцяло .
По този начин в
заповедното производство заповедния съд е определил разноски в общ размер на сумата от 1179, 76 лв. от които : 313, 50 лв. държавна
такса и 866, 26 лв. адвокатско
възнаграждение с включен ДДС възнаграждение , които впредвид отхвърления иск не следва да се присъждат на
ищеца. В производството пред настоящия съд се претендират разноски в размер на
общата сума от 1593, 48 лв. от които :
1. Държавна такса в размер на сумата от 367, 48 лв. , 2. Възнаграждение за особен представител
в размер на сумата от 1026 лв. и 3. 200
лв. платен депозит за назначената съдебно счетоводна експертиза , които съобразно отхвърления иск не следва да се присъждат на
ищеца
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен
от Юробанк България АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София Околовръстен път № 260 предявен чрез процесуалният му
представител адв. В.И.П. , същото дружество
с адрес за съобщения – гр. София бул.
Черни връх 33 Е ет. 4 чрез адв. В.И.П. срещу А.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** с който иск Юробанк България АД моли
съда да постанови решение с което да приеме за установено , че А.М.Д. в качеството му на поръчител му дължи
сумата от 7934, 23 евро представляваща дължима се
главница произтичаща от
неизплатени задължения по договор за
кредит № 531 – 51 / 2008 г. от дата 09.05.2008 г. сключен между Алфа Банк в
качеството й на кредитор и Йордан М.
Христов в качеството му на заемател –
длъжник , както и сумата от 157, 20 лв. представляваща такси за периода от 04.10.2017 г. до 18.03.2018 година по същия договор , както и законната лихва върху главницата посочена по – горе в размер на сумата от 7934, 23 евро , считано от датата 19.03. 2018 година – датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в районен съд Карнобат до окончателното
изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 209 от
26.3.2018 г. по ч. гр.д. № 310 / 2018 година по описа на Районен съд Карнобат като неоснователен и
недоказан изцяло.
ОТХВЪРЛЯ искането на Юробанк
България АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София Околовръстен път № 260 предявен чрез процесуалният му
представител адв. В.И.П. , същото
дружество с адрес за съобщения – гр. София
бул. Черни връх 33 Е ет. 4 чрез
адв. В.И.П. за осъждането на А.М.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да му заплати сумата от 1593, 48 лв.
представляваща направените от
него съдебни разноски по настоящото исково
производство по гр.д. № 1475/ 2018 г. по
описа на Районен съд Карнобат , както и сумата от 1179, 76 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 310 / 2018 г. като
неоснователно .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: