РЕШЕНИЕ
№ 2448
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110156211 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. С. след развило се заповедно производство
по ч. гр. дело № 26707/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. М. С. за: сумата от
5458,60 лева (пет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и 60 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
17.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 689,02 лева (шестстотин осемдесет
и девет лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 10.05.2023 г., сумата от 49,68 лева (четиридесет и девет лева и 68 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
17.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,77 лева (девет лева и 77
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 10.05.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 124,14 лева (сто двадесет и четири лева и 14
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, ул. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане
така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като сочи, че не е собственик, нито носител на вещно право на
ползване на процесния имот. Прави възражение за изтекъл период на погасителна
давонст както по отношение на исковете за главници, така и на лихви за забава. Не
оспорва начина, по който е определено количеството топлинна енергия, както и начина
на изчисляване размера на дълга. Счита, че претенцията за цена за услугата за дялово
разпределение е недължима, тъй като не са налице доказателства третото рице –
помагач да обслужва именно процесната сграда. Счита, че не се установява наличието
на правоотношение между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи, че са
недължими и претенциите за заплащане на лихва за забава – по отношение на лихвата
за забава върху цената за дялово разпределение, тъй като не е изпратена покана за
изпълнение, а по отношение на лихвата за забава върху цената на доставена топлинна
енергия – поради факта, че не са се реализирали условията съгласно приложимите
общи условия. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца
писмени доказателства. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ EООД становище
за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба във
връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за
доклад по делото, обективиран в определение от 25.11.2023 г., съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът
за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание
2
на 25.01.2024 г. без възражения от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като ползва
имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот –
апартамент, построен от ЖСК „Буря“ върху държавно място № се установява, че
лицето М е придобил собствеността върху ап. , на втори етаж, вх. „А“.
От приетото по делото удостоверение, издадено от ГИС София, се установява, че
настоящият административен адрес на придобития от М недвижим имот съответства
на процесния такъв, а именно: гр. София, ул. Посочено е, че ул. „ е преименувана на
ул. „Андрей Николов“ с решение № на Столичен общински съвет.
Видно е от удостоверението за наследници на лицето М, че след смъртта му,
настъпила на 31.10.2003 г., същият е оставил двама наследници по закон – Е съпруга, и
ответницата по делото М. М. С. – дъщеря.
По делото е прието и удостоверение за наследници на Е от което се установява, че
след смъртта й, настъпила на 17.11.2014 г., последната е оставила един наследник по
закон – ответницата по делото М. М. С. – дъщеря.
След смъртта на М, процесният имот е придобит от неговите наследници при
равни права – по ½ част за всекиго от тях /чл. 9, ал. 1 ЗН/. След смъртта и на а,
притежаваната от нея част от процесния имот е придобита изцяло от нейната дъщеря
М. М. С. /чл. 5, ал. 1 ЗН/.
3
Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата е единствен
собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна
енергия.
Ответницата изрично сочи, че в случай на основателност на исковете, не оспорва,
че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на
твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето
защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.05.2023 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 17.05.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Процесният период в случая започва от 01.05.2020 г., като изискуемостта за
него настъпва през м. 06.2020 г., тоест, след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Ето защо, не са налице погасени по
давност задължения. Искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде
уважен в пълен размер.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 05.2020 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 06.2020 г., видно от данните по делото.
Искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
4
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М. М. С. следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от 246,92 лева разноски в исковото производство,
пропорционално на уважената част от исковете, от които: 158,18 лева държавна такса и
88,74 лева юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен от съда
минимален размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответницата разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответницата
5
претендира сумата от 1000 лева адв. възнаграждение. Основателно е направеното от
ищеца възражение за прекоморност на същото. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като е приключило с провеждането на едно открито съдебно
заседание. Ето защо следва да се вземе предвид минимално предвиденият размер на
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, който
възлиза на сумата от 920,71 лева. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, в
полза на ответницата следва да се присъди сумата от 103,65 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 154,53 лева, пропорционално на уважената част
от исковете, включваща държавна такса от 110,16 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 44,37 лева съобразно издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на
ответницата сумата от 22,52 лева адвокатско възнаграждение в заповедното
производство съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС, пропорционално на отхвърлената част от исковете и като съобрази
направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. М. С., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 5458,60 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, ул. както и сумата от 49,68 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.05.2023 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата от 689,02 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2023 г. и за сумата от 9,77 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 10.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.05.2023 г. по ч. гр. дело № 26707/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. С., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 246,92 лева разноски в исковото производство и
сумата от 154,53 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на М. М. С., ЕГН: ********** сумата от 103,65 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 22,52 лева разноски за
6
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ EООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7