РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430102579 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** против АНТ. М. Т. с ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
за следните суми: 597,62 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2020 г., 63,64 лв. мораторна лихва
за периода от 03.01.2019 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.04.2021 г.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.12.2020 г. до 04.04.2021 г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен ***, като непогасената сума възлиза на 597,62 лв. Навеждат се
1
доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на
датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 63,64 лв. за периода от 03.01.2019 г. до 20.01.2021 г.
Излага се, че сумите били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС била издадена съответна
заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от длъжника
и дадени от заповедния съд указания за предявяване на установителен иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 597,62лв.- главница за периода 01.11.2018г.-30.11.2020г.,
представляваща стойност на потребена и незаплатена ТЕ за посоченият по-
горе имот, както и сумата от 63,64лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 03.01.2019г. до 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът А.Т., чрез адв.Д., осъществяващ правна помощ, ангажира
становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е допустим и следва
да се разгледа по същество.
Между страните не е налице спор и се установява от приложения
препис на нот.акт за собственост върху жилище, строено на държавно дворно
място от ***, *** на ***, че ответникът А.Т. е придобил в режим на СИО
процесния апартамент ***. Ответникът не оспорва в писмения си отговор или
в хода на производството твърдението в исковата молба, че е собственик на
имота.
Ищецът е представил ***, подписан между *** и представляващ
собственици на обектите в сграда етажна собственост с адрес ***, по силата
2
на който соченото дружество се е задължило да достави и монтира
индивидуални разпределители на топлинна енергия и да извършва услугата
дялово разпределение на потребеното количество топлинна енергия. Видно е
от обективираното в чл.1, ал.3 от договора, че срокът му е бил определен на
пет години, като е предвидено автоматичното му продължаване в случай, че
никоя от страните не заяви искане за прекратяване на договора в едномесечен
срок преди изтичане на срока.
По делото са представени от ищеца счетоводни справки по партидата на
имота на ответника за процесния период от време и издадени за същия
период фактури, както и са представени от *** подробни месечни справки и
обобщена справка за процесния период. Тези писмени доказателства, имащи
характер на частни свидетелстващи документи, не се обсъждат от съда
отделно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в
о.с.з. на 28.03.2022г. От последното се установява следните обстоятелства:
При ищцовото дружество е налице открита на 01.06.2004г. партида с *** за
процесния имот с адрес *** с посочен титуляр ответника АНТ. М. Т.. Видно
е, че дяловото разпределение за процесния период е било извършвано от ***
при съобразявани обем по проект 162,59 куб.м., на база на който е била
изчислява топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, както и за щранг-
лира в баня. Видно е също така, че за процесния период от 01.11.2018г. до
30.11.2020г. са били издавани ежемесечно фактури за начисляваните суми,
които са в общ размер от 597,62лв., в това число сума за топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация в размер на 382,82лв., за отопление от щранг-
лира в размер на 242,54лв. и суми за услуга дялово разпределение в размер на
38,21лв. След извършена корекция и преизчисляване на суми с Решение на
КЕВР общо начислената главница с включени посочените елементи възлиза
на 597,62лв. Видно е също така от експертното заключение, че размерът на
законната лихва върху главницата за период от изискуемостта на отделните
плащания за периода от 03.01.2019г. до 30.11.2020г. се изчислява на 63,64лв.
Видно е още от експертното заключение, че в счетоводството на *** в сметка
*** аналитично са водени само фактури за продажба на топлинна енергия на
юридически лица, а за битовите ползватели не се открива ***. За клиентите
на *** - физически лица в сметка *** и в дневника за продажби по ЗДДС се
осчетоводява реализираната топлинна енергия за месеца на един общ ред
/обща фактура/ на стойност фактурираната сума за населението за
3
конкретният период. В инкасо програмата по клиентската партида има всички
фактури по месеци с изписани номер, дата на създаване и стойност. Така за
населението след извършена рекапитулация на всички издадени документи на
физически лица, се оформя една обща фактура, начислява се ДДС върху
продажбите, а тази фактура за конкретният месец се включва на отделен ред в
дневника на продажбите на дружеството и съответно начисленият ДДС се
внася по сметка на Републиканският бюджет след приспадане на ДДС на
покупките, отчетени през съответният месец. Месечната фактура на
ответника е част от осчетоводената обща месечна фактура за продадена
топлинна енергия на население.
В о.с.з. на 24.06.2022г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-техническа експертиза, изготвено и докладвано от вещото лице
инж.К.И..
Според експертното заключение в сградата на етажната собственост, в
която се намира процесния имот има абонатната станция (АС) с ***,
захранваща сградата. Отоплителната инсталация е тип *** с горно подаване и
долно събиране. Посочено е, че в АС има един търговски измервателен уред и
един общ водомер за БГВ. За периода 30.03.2018г.-19.03.2020г. в АС е имало
общ търговски топломер тип *** на фирмата ***. Метрологичната
лаборатория, в която е бил проверяван този топломер е ***
(П200/14.03.2018г.). За периода 19.03.2020г. - 17.03.2022г. е имало общ
търговски топломер тип *** на фирмата ***. Метрологичната лаборатория, в
която е бил проверяван е *** (П227/13.03.2020г.). Общият водомер за БГВ в
АС е с номер ***и монтиран на 25.03.2016г., като е минал метрологична
проверка през 2016г. и притежава свидетелство за проверка ***. Срокът на
метрологична годност на тази проверка е 5 години. При изслушване вещото
лице пояснява, че свидетелствата за извършена метрологична проверка са му
били предоставени за нуждите на изготвяне на експертизата.
Според експертното заключение за процесния имот е била начислявана
топлоенергия отдадена от сградната инсталация и от щранг лира в банята.
Първата е изчислявана по формула за сградата и разпределяна по имотите
процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за процесния
имот е 162,59 куб.м и общ обем на имотите в сградата 2941 куб.м. Щранг-
лирата представлява отделно отоплително тяло по правилата на приложимата
4
Наредба, на което се начисляват дялови топлинни единици, изчислявани като
мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход за
сградата. При това максималният специфичен разход за сградата
представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици и
мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
топломерът в абонатната станция е монтиран съгласно инструкцията на
производителя – на изходящия тръбопровод и по този начин загубите са за
сметка на топлопреносната фирма.
В констативно-съобразителната част на експертизата е пояснен от
вещото лице начина на разпределение на доставената топлоенергия между
отделните абонати в сградата етажна собственост, приложимите формули и
използваните при прилагането им данни. Дадено е заключение, че стойността
на припадащата се за процесния имот топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и щранг-лира в баня е изчислена съгласно приложимата
нормативна уредба. Използвани са били записите на отчетните стойности от
топломера всеки месец. Първо се определят технологичните загуби и ТЕ за
БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ. Полученото количество
ТЕ е за отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Цената на топлинната
енергия 1МВт.ч на ***-*** за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР, която
е органът, проверяващ разходите на топлофикационните дружества,
нормативно съобразността на предлаганите цени и утвърждава цени на
1МВт.ч топлинна енергия. Потреблението по тип разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира процесния имот е било изчислено от
*** чрез лицензиран софтуер. В констативно-съобразителната част на
експертизата са посочени от вещото лице използваните изходни данни и
приложени за изчислението формули.
Според експертното заключение абонатната станция е въведена в
експлоатация през 1982г. съгласно действащата нормативна уредба.
5
Проектната мощност на отоплителните инсталации от същата абонатна
станция е 140 kW, определена при присъединяване на сградата-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, според топлотехнически проект.
Действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за
процесния период е 127,97 kW по данни на фирмата за дялово разпределение.
Проектният отоплителен товар и топлинните загуби на сградата се определят
от проектанта, изготвящ проекта на вътрешно отоплителната инсталация,
което в случая е станало при въвеждането й в експлоатация от отоплителен
сезон 1982/1983г. Вещото лице е посочило, че не са му били предоставени
данни, характеризиращи типа на сградата. Пояснило е, че такива показатели
косвено се използват при изчисляването на количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация. Съгласно приложимата Методика
действителният отоплителен товар на сградата и денградусите се използват за
определяне на количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация.
Според експертното заключение топлинните технологични разходи (ТР)
в АС са пресметнати съгласно методика, изготвена от колектив с председател
*** от ***. Отчета на показанията на общия топломер в АС и техническия и
нормативно обоснован технологичен разход са отразени във фактурите на
клиентите. ТР са намалени от показанията на общия топломер, а останалата
ТЕ е разпределена от ФДР, съгласно нормативната уредба. ТР в АС са за
сметка на „******. При това вещото лице е посочило в констативно-
съобразителната част на експертизата ТР за процесния период. Посочено е, че
след промяната на *** за топлоснабдяването, публикувана в ДВ бр.94 от 29
окт.2013г. и влязла в сила от 01.06.2014г., в АС са извършвани
задължителните настройки. Посочено е също така, че при разпределението на
ТЕ са съобразени и включени всички 20 имота в сградата етажна собственост.
След отговор на отделните, поставени от ответника въпроси, вещото
лице е дало заключение, че по отношение на сградата етажна собственост и
имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно
Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, представляваща Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за
топлоснабдяване.
Съдът възприема експертното заключение, т.к. е изготвено от вещо
6
лице, разполагащо с необходимите специални знания за извършване на
компетентна проверка и отговор на въпросите, които са от значение за
решаване на спора.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предвид безспорния между страните факт, че ответника А.Т. е
собственик на процесния имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда,
съдът приема, че той има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. №
3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на вещно право на ползване остава
задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката
утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, реално доставената на границата на собственост
топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на
топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната
станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила. С оглед
на това, ответника безспорно дължи стойността на топлоенергията, отдадена
от сградна инсталация. Сградната инсталация в една топлоснабдена сграда
представлява обща част и всички етажни собственици са задължени, след като
7
по решение на мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна енергия,
да участват в общите разходи, свързани с ползването на тази обща част.
Общото събрание на етажните собственици има правомощие да вземе
решение за прекратяване на правоотношението с топлопреносното
предприятие и да откаже ползването на услугите му, като в случая такова
решение не е налице. Ответникът дължи и стойността на топлоенергията,
отдадена от вертикалните конструктивни елементи, преминаващи през банята
и служещи за отдаване на топлина, т.к. съгласно разпоредбата на § 1, т . 37
от ДР на ЗЕ, всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително
тяло и за него следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен
уред. Енергия, отдадена от щранг-лира респективно преминаващи вертикални
тръби в банята няма да се начислява само тогава, когато всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
В такъв случай, те се длъжни да декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие.
Стана ясно, че дяловото разпределение е било извършвано от ***, като
съдът намира, че представения по делото *** със сградата етажна собственост
е действал и през процесния период от време, с оглед изрично предвиденото в
това съглашение автоматично продължаване на срока му до отправянето на
изрично изявление на една от страните за прекратяването му в определен
срок. В случая не се твърди и не се установява да е било отправено такова
изявление от етажните собственици.
Съдът приема, че въз основа на приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза се налага извод, че припадащата се за процесния
апартамент стойност на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и
щранг-лира е изчислена в съответствие с приложимите Наредба № 16-334 от
2007 г. за топлоснабдяването и методика към същата, както и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Вещото лице дава категорично
заключение в този смисъл и съдът не намира основания за съмнение в
неговата вярност или в компетентността на експерта. Обстоятелството, че не
са приложени по делото всички изследвани от експерта документи, които са
8
били използвани за нуждите на експертизата, не повлиява доказателствената
стойност на заключението, т.к. се касае за такива документи, данните от
които изискват проверка с помощта на специални знания, за да се формира
извод за релевантните по спора факти.
При съобразяване обсъдените писмени доказателства, заключението по
съдебно-техническата и съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че
стойността на дължимата от ответника за процесния период стойност на
топлоенергия се изчислява на 597,62лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, че тази лихва се изчислява в общ размер на
63,64лв. за процесния период от 01.11.2018г. до 30.11.2020г.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за процесните суми: 597,62лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2020г. и 63,64лв., представляваща лихва за забава за
периода от 03.01.2019г. до 20.01.2021г.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за вещо лице по СИЕ в размер на 120лв. и за вещо
лице по СТЕ в размер на 185лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. или общо 430лв. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК тези
разноски са изцяло дължими от ответника.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
АНТ. М. Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ***, ДЪЛЖИ на “***-***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 597,62лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2020г. и сумата от 63,64лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2019 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 26.01.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, АНТ. М. Т. с ЕГН
**********, с адрес ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***-***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 430лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10