Решение по дело №876/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 808
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20217040700876
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

          808                                       03.06.2021г.                                         гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети май, две хиляди двадесета и първа година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Сийка Хардалова

прокурор: Дарин Христов

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 876 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.А.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат К.Т.,  против Решение № 260244/16.03.2021г. по НАХД № 305/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление  № 251а-789/29.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.209а, ал.1 от  Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г., е наложена глоба в размер на 300.00 лв.

         Касаторът счита решението за неправилно, постановено в противоречие на закона и при неизяснена фактическа обстановка. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Излага съображения относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 251а-789/29.10.2020г., издадено от директора на ОД на МВР Бургас, с което на Б.А.К., за нарушение по чл.209а, ал.1 Закона за здравето, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.

По делото е установено, че на 30.04.2020г., около 09:50 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ до бл.126, Б.К. се е намирал на открито обществено място, като същият е чакал на опашка пред търговски обект, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената в т.I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД -01-197/11.04.2020г. на МЗ, изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от ЗЗ, с което виновно нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ, изменена със заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването. За извършеното нарушение му е съставен АУАН, в който лицето е вписало, че има възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти. Извел е довод, че в случая не е приложим института на „маловажния случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Въззивната инстанция е изложила и подробни съображения защо в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които настоящият съдебен състав споделя напълно.

Касационната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства извършването на нарушението от К. от обективна и субективна страна е безспорно доказано. Същият е установен на 30.04.2020г. на открито обществено място в гр. Бургас без поставена маска или защитно средство, покриващо носа и устата, което сочи на неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл.63, ал.1 от ЗЗ, изрично посочен в правната квалификация на деянието дадена от административнонаказващия орган, поради което правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Възраженията, подадени до АНО и представени в касационната жалба пред настоящата инстанция, а именно че касаторът „тъкмо слизал от автомобила си, като първо понечил да дезинфекцира ръцете си“ и поради тази причина не е поставил маската на лицето са без правно значение относно съставомерността на нарушението, респ. причината за неносенето на предпазното средство е ирелевантна. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, доколкото разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН изрично регламентира кой е приложимия закон – този към момента на извършване на нарушението, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ (в прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, респ. констатираното нарушение е правилно квалифицирано съобразно горните законови текстове.

Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260244/16.03.2021г. по НАХД № 305/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ  1.       

 

 

     2.