Решение по дело №11738/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 27
Дата: 3 януари 2025 г.
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20243110111738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Варна, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110111738 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена е осъдителна искова претенция
от М. И. Ж., ЕГН **********, адрес: град Д. Ч., ул. В. № * срещу ЗК „Л. и. АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление град С., район Л., бул. Ч.вр. № * с искане да се осъди ЗК „Л.
и. АД, ЕИК * да заплати на М. И. Ж., ЕГН ********** сумата от 342.40 лева,
представляваща дължима лихва за забава в размер на законната лихва, формирана както
следва 217.31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
дължимо върху сумата от 13 038.39 лева., за периода от 07.02.2022г. до 07.04.2022г. (датата
нa частичното плащане на обезщетение от 3 848.47 лева) и 125.09 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 189.92 лева, с която
ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 08.04.2022г. до 26.05.2022r.(ден
преди депозиране на исковата молба по гр. д. № *), на основание на основание чл. 429, ал.2,
т.2 във връзка с ал.3 КЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 06.02.2022 г. около 15.10 часа, управлявайки л.а. М. Ц 200 с рег. № *, се движел
посока Ст. О. към с. Пч. като при преминаване покрай бензиностанция „Стандарт", водачът
на л.а. марка „Сеат Леон", с per. № *, движещ се в обратна посока, предприел маневра
завиване наляво към бензиностанцията, като не го пропуснал и го блъснал в задната лява
част. От удара автомобилът се отклони надясно, премина през острова, който беше на
пътното платно, предната част се удари в пътния знак, който беше поставен на острова, след
което с дясната си част автомобилът се удари в предпазни заграждения на
1
бензиностанцията. Съставен е протокол за ПТП № *като в него, за виновен водач, е посочен
водачът на л.а. марка „Сеат Леон", с per. № *. Лекият автомобил на водачът е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Последната е валидна към датата на
ПТП. На 07.02.2022 г. е уведомен застрахователя на виновния водач като е изготвен снимков
материал и съставен опис – заключение, в което като увредени детайли са посочени - предна
броня облицовка, предни леви дневни светлини, лява облицовка предна броня, предна
облицовка преден ляв подкалник, задна облицовка преден ляв подкалник, ляв фар, преден
ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник, облицовка задна броня,
заден десен калник, задна дясна врата, заден десен праг, облицовка десен праг, преден десен
Калник, предна лява джанта, задна лява джанта, задна дясна джанта, задна дясна гума *,
предна дясна врата, пр. л. напреч. подп., регл. щанга задно ляво колело, задна лява подпора,
дюза ляв фар, носач предна броня и предна горна лява напречна греда. На 07.04.2022 г.
получил сумата от 3848,47 лева, но преценил, че същата е недостатъчна, поради което
предявил иск. С влязло в сила решение е определено оставащо дължимо обезщетение в
размер на 9189,92 лева по гр.д. № 6761/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Заявява, че след като е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
същият е изпаднал в забава на 07.02.2022 г. и за периода от 07.02.2022 г. до 07.04.2022 г.,
когато му е заплатил сумата от 3848,47 лева му дължи обезщетение за забава в размер на
217,31 лева, изчислено върху общо определеното обезщетение за обезвреда в размер на 13
038,39 лева, а за периода от 08.04.2022 г. до 26.05.2022 г. му дължи обезщетение за забава в
размер на 125.09 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който заявява,
че по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна не е претендирана лихва за забава, а
само лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда. Въз основа на постановеното
решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна е издаден изпълнителен лист
и е образувано изпълнително дело като в рамките на последното е погасено задължението.
Искането относно претендираната лихва за забава не е заявено с исковата молба, въз основа
на която е образувано гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна. Не е поканен
ответника да заплати претендираните суми като единствената цел на настоящото
производство е натоварването на ответника с допълнителни разноски. Счита, че не е дал
повод за предявяване на исковата претенция. Моли за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения във връзка с
недължимостта на претендираните разноски от страна на ищеца и заявеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби,
съдът приема от фактическа и правна страна следното по същество на предявената
искова претенция:
Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства: че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 07.02.2022 г.
2
Прието по делото като писмено доказателство е решение № * г. по гр.д. № * г. по
описа на Районен съд – град Варна, от което е видно, че се осъжда ЗАД “Л. и.“ АД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление гр.С., район Л. бул.“Ч. в.“ №*да заплати на М. И. Ж.
ЕГН********** съд.адрес гр.В., ул.“Н.Б.“ №* сумата от 9 189.92лв. представляващо
оставащо дължимо обезщетение за причинени щети от ПТП настъпило на 6.02.2022г. в гр.Д.
ч. причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
л.а.“Сеат Леон“ д.к. №*, при което са увредени предна броня облицовка, предни леви дневни
светлини, лява облицовка предна броня, предна облицовка преден ляв подкалник, задна
облицовка преден ляв подкалник, ляв фар, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата, заден ляв калник, облицовка задна броня, заден десен калник, задна дясна врата, заден
десен праг, облицовка десен праг, преден десен калник, предна лява джанта, задна лява
джанта, задна дясна джанта, задна дясна гума, предна дясна врата, предна лява напречна
подпора, регл. щанга задно ляво колело, задна лява подпора, дюза ляв фар, носач предна
броня и предна горна лява напречна греда, заедно със законната лихва върху главницата
считано от датата на сезиране на съда 27.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и 1 467.60лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
В настоящото производство е приобщено гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град
Варна като от същото се установява, че постановеният краен съдебен акт е влязъл в сила на
01.12.2022 г., с оглед датите на връчване на съобщенията на всяка от страните – на
17.11.2022 на М. Ж. и на 15.11.2022 г. – на ЗАД „Л.и.“. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно
материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението. Моментът, към който
силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува,
това е денят, когато е приключило съдебното дирене, след което решението е влязло в сила.
Този момент следва от разпоредбите на чл. 235, ал. 3 и чл. 439, ал. 2 ГПК.
С оглед влязлото в сила решение по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град В.,
със сила на пресъдено нещо се ползват следните факти, че на 06.02.2022г. е реализирано
ПТП в гр.Д.Ч., което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Сеат Леон“, с peг. № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗД „Л. и.“ АД като в резултат на
същото са настъпили имуществени вреди за М. И. Ж., ЕГН **********, изразяващи се в
увреждане на собствения му лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № *като му е
присъдено допълнително обезщетение в размер на 9189.92 лева за настъпилите
имуществени увреждания - предна броня облицовка, предни леви дневни светлини, лява
облицовка предна броня, предна облицовка преден ляв подкалник, задна облицовка преден
ляв подкалник, ляв фар, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв
калник, облицовка задна броня, заден десен калник, задна дясна врата, заден десен праг,
облицовка десен праг, преден десен калник, предна лява джанта, задна лява джанта, задна
дясна джанта, задна дясна гума, предна дясна врата, предна лява напречна подпора, регл.
щанга задно ляво колело, задна лява подпора, дюза ляв фар, носач предна броня и предна
горна лява напречна греда, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
3
исковата молба в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата
молба, депозирана пред Районен съд – град Варна по гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
град Варна е признат неизгодният факт, че на 07.04.2022 г. е получил от застрахователя като
обезщетение сумата от 3848,47 лева.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В този смисъл решение № 50073/20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г., 1-во т. о. на ВКС,
решение № 50010 от 05.04.2024 г. по т. д. № 1920/2022 г. на 2 т.о., Решение № 50135 от
11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г. на 1 т.о. и др. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. По
делото се установява, че М. И. Ж. е подал уведомление до застрахователя на 07.02.2022 г.,
който факт е обявен за безспорен между страните. Следователно лихва за забава върху
цялото обезщетение от 13038,39 лева се дължи за периода от 07.02.2022 г. до 07.04.2022 г., а
върху сумата от 9189,92 лева – за периода от 08.04.2022 г. до 26.05.2022 г.
Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата
молба, че не се дължи лихва за забава, тъй като не е поканен и не е предявена претенцията в
предходното производство. Съдът намира, че в настоящия случай се търси обезщетение за
забава, считано от уведомяването на застрахователя, т.е. законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди се претендира за забавата на деликвента по чл. 429,
ал. 3 КЗ, а не за собствената забава на застрахователя по чл. 497 от КЗ. Отговорността на
застрахователя е договорна, като при действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ отговорността
за забавата на деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя и обявени за безспорни между страните, за уведомяването му от ищеца на
07.02.2022 г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от този момент.
Предвид факта на уведомяването му, не следва да му бъде изпращана повторна покана за
заплащане на дължимите лихви. Освен това ищецът не е бил задължен в предходното
производство по гр.д. № * г. по описа на Районен съд – град Варна да предявява и претенция
за дължимите лихви за забава, още повече че тогава е предявил частична претенция и едва
преди хода по същество, след изчерпване на доказателствените искания е предприел
действия по увеличаване размера на предявената претенция. За яснота следва да се посочи,
че от 01.12.2022 г., когато е влязло в сила решението по гр.д. № * г. по описа на Районен съд
– град Варна ответникът е можел и доброволно да изплати дължимата лихва за забава.
4
Ответникът не възразява исканото обезщетение за забава да надвишава лимита на
застрахователната сума.
С оглед гореизложеното за периода от 07.02.2022 г. до 07.04.2022 г. върху приетия за
дължим размер от 13038,39 лева, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № *г. по описа на
Районен съд – град Варна и признатия неизгоден факт за извършено плащане, преди
предявяване на претенцията, се дължи обезщетение за забава в размер на 217,31 лева,
изчислен от съда, съгласно чл. 162 ГПК, посредством електронен калкулатор. За периода от
08.04.2022 г. до 26.05.2022 г. върху присъденото оставащо обезщетение в размер на 9189,92
лева се дължи лихва в размер на 125,09 лева, изчислен от съда, съгласно чл. 162 ГПК,
посредством електронен калкулатор. Общо дължимата и незаплатена лихва възлиза на
342,40 лева, поради което искът следва да се уважи в заявения от М. Ж. размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира сумата от
50 лева – представляща заплатена държавна такса, сумата от 480 лева – представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение с включено ДДС, доколкото процесуалният
представител на ищеца е регистриран по ДДС, за което представя надлежни доказателства.
По отношение на заплащането на претендираните суми, са представени доказателства по
делото, от които е видно тяхното заплащане. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне. Съдът
намира, че същото е неоснователно предвид предприетите процесуални действия за защита
на предявената искова претенция, а и предвид обстоятелството, че минималният размер,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., чл. 7, възлиза на 400 лева, а с дължимото ДДС – 480
лева. Мотивиран от горното съдът следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на
530 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. и. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., район
Л., бул. Ч.вр. № * да заплати на М. И. Ж., ЕГН **********, адрес: град Д. Ч., ул. В. № *
сумата от 342.40 лева, представляваща дължима лихва за забава в размер на законната
лихва, формирана както следва 217.31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, дължимо върху сумата от 13 038.39 лева., за периода от 07.02.2022г. до
07.04.2022г. (датата нa частичното плащане на обезщетение от 3 848.47 лева) и 125.09 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 189.92
лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 08.04.2022г. до
26.05.2022r.(ден преди депозиране на исковата молба по гр. д. № *), на основание чл. 429,
ал.2, т.2 във връзка с ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л. и. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., район
Л., бул. Ч.вр. № * да заплати на М. И. Ж., ЕГН **********, адрес: град Д. Ч., ул. В. № *
5
сумата от 530 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл.
78 ГПК
УКАЗВА на ЗК „Л. и. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С., район
Л., бул. Ч.вр. № *, че може да заплати присъдените в полза на М. И. Ж., ЕГН **********,
адрес: град Д. Ч., ул. В. № * суми по следната специална банкова сметка *.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6