РЕШЕНИЕ
№ 2463
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20221110160190 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Б. Д. Д., с която срещу „*******“ ЕООД
са предявени осъдителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1076,40 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /7.11.2022 г./ до окончателното
изплащане на вземането и за сумата от 543,28 лева, мораторна лихва за периода
14.11.2017 г. – 04.11.2022 г.
Ищецът твърди, че след проведена процедура по реда на ЗОП с възложител О.
*******, ответникът е бил избран за изпълнител по договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги относно проект за основен ремонт/реконструкция на
*******, находяща се в гр. *******, на *******. Сочи, че на 19.02.2015 г., страните в
настоящото производство се договорили да се изготви проект за основен
ремонт/реконструкция за посочения обект /*******, находяща се в гр. *******, на
*******/ в част „*******“, като договорът не е бил обективиран в писмена форма.
Ищецът поддържа, че е изпълнявал задълженията си добросъвестно. Отделно,
страните се уговорили, че ищецът ще извършва последващия авторски надзор на
изпълнението на проекта в посочената част /„*******“/, за което също не е бил
подписван писмен договор между страните. Ищецът твърди, че е изпълнил и това си
задължение, като изготвил и предал проекти за изпълнение на ремонта и
реконструкцията на обекта, изпратил и фактури на ответното дружество, сумите по
които били изплатени. При извършването на последващия авторски надзор ищецът
извършил проверки на обекта на 13.10.2017 г. и на 30.10.2017 г., като в резултат на
проверките, установил, че били извършени строително-монтажни дейности в
отклонение спрямо изготвените от него проекти, както и че била налице възможност
да се застрашат сериозно здравето и живота на лицата, посещаващи обекта. След
1
констатацията на ищеца относно множеството нередности при изпълнението на
строителните дейности, същият ги отбелязал при попълване на Заповедната книга, за
което уведомил лицето Б. /представител на ответника/ и О. *******, в качеството на
последната на възложител на обществената поръчка, чрез подаден от ищеца сигнал,
посредством Уведомителни писма с вх. № *******/******* г. и с вх. №
*******/******* г., относно констатираните нередовности по изпълнението на проекта
и невъзможността си да изпълнява авторски надзор, но не последвала ответна реакция.
Впоследствие ищецът изготвил доклад за обект *******, находяща се в гр. *******, на
*******, изпълняван от ответното дружество чрез Уведомително писмо до *******
/Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране/ гр. ******* с вх. №
*******/******* г., ******* – Ц*******, с вх. № Я – *******/******* г. Ищецът сочи,
че дал изрични предписания относно отстраняването на нередовностите и отказал да
подпише книжата преди отстраняване на пропуските от проекта и възстановяване на
конструкцията на сградата, с оглед безопасната експлоатация. При проведена
комуникация между ищеца и лицето Б., била обсъдена възможността, изпълнението на
авторския надзор да се прехвърли на друго лице и ищецът да се оттегли, тъй като за
последния била неприемлива липсата на взети мерки относно отстраняването на
нередовностите по изпълнението на проекта, от което зависела безопасността на
хората. Тъй като такива мерки не били предприети, ищецът отказал да подпише
каквито и да е документи, удостоверяващи коректното изпълнение на проекта. Ищецът
отбелязва, че за извършеното от него в изпълнение на задълженията си по
упражняване на авторски надзор, съгласно чл. 162 ЗУТ, е изпратил по имейл /*******/
до ответното дружество два месечни отчета за действително вложено време и
изпълнени дейности по дати. Били изпратени и хонорарни справки за дължимите на
ищеца суми, които все още не са погасени, т.е. изискуемостта на вземането е
настъпила на 14.11.2017 г. Ищецът е уточнил, че претендираната като главница сума се
дължи на основание договорното правоотношение с ответника и се формира съгласно
чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 3 от Методиката за определяне на размер на
възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в
устройственото планиране и в инвестиционното проектиране на *******, като цитира
част от същата. Доколкото ищецът бил задължен да пътува от ******* до ******* и
обратно, то същият сочи, че в извършването на авторски надзор се включва времето за
работа и времето за път от и до обекта, за което се претендира сумата от 126,40 лева
/за две пътувания по направление ******* – ******* – *******/, а останалата част от
претенцията в размер на 950 лева се формира от изработените часове – 19 на брой,
като за всеки час се дължи сума в размер на 50 лева. Претендират се и разноските по
делото.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, като оспорва исковете по
основание и размер. Прави искане за прекратяване на делото поради недопустимост на
исковете, съответно искане за отхвърлянето им като неоснователни. Не се оспорва, че
между страните е бил сключен договор, по силата на който ответникът „*******“
ЕООД е възложил на ищеца да извърши авторски надзор във връзка със сключения от
О. ******* с ответното дружество, договор за възлагане на обществена поръчка.
Твърди се, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, в резултат на
което ответникът изпаднал в забава и претърпял вреди. Поддържа, че тази забава се
дължала единствено на поведението на ищеца, който бил в неизпълнение на
собствените си задължения по процесния договор, като не се явявал навреме за
подписване на проектна документация и протоколите за предаване и изпълнение на
СМР. Поради изложеното и с оглед отказа на ищеца да комуникира и да съдейства,
ответникът бил принуден да му изпрати нотариална покана, за да изпълни поетите от
него задължения, респ. за коректно прекратяване на отношенията помежду им, като в
2
поканата било указано, че ако ищецът не се яви, ответникът ще предприеме действия
относно получаване на обезщетение за претърпените вреди. Поканата била връчена на
ищеца на 22.12.2017 г. Ответникът твърди, че ищецът не се е явил, за да подпише
необходимите актове и протоколи и останалите документи, поради което, с цел
изпълнение на задължението на ответника по договора за обществена поръчка, ищецът
бил заменен от лицето инж. Д. Г. З., поради което ответникът не е получил от О.
******* възнаграждение за тази част от работата, т.е. на ищеца също не се дължи
такова. Възразява да е налице приемане на работата от страна на ответника. Във
връзка с подадените от ищеца сигнали срещу ответника относно извършваната на
обекта работа, се посочва, че производствата по тези сигнали приключвали без
установяване на отклонения от нормите и съответно без установяване на нарушения,
но въпреки това, сигналите значително накърнили добрата репутация на ответника и
му причинили неимуществени вреди. Ответникът посочва още, че е претърпял и
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като не е получил
възнаграждение от О. ******* за дейностите, които следвало да бъдат извършени от
ищеца, но впоследствие били извършени от Главния архитект на О.та. Поддържа, че
приложената от ищеца хонорар справка не е подписана от представител на ответника,
че същата е издадена през 2019 г. и не е относима към настоящия спор, като през 2017
г. ищецът е претендирал по-малки суми с друга справка. Оспорва се и акцесорната
претенция за лихва.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен иск по чл. 79, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82, ЗЗД за осъждане на първоначалния ищец и ответник по
насрещния иск за сумата в размер на 1400 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи, както и иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2500 лева, представляваща
сбор от обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Твърди се неизпълнение на
задълженията на ищеца по първоначалния иск въз основа на договора, сключен между
страните, както и необходимостта да се ангажира друго лице, което да извърши тези
дейности. Ищецът по насрещния иск поддържа, че възнаграждението, което
ответникът по насрещния иск не е получил поради неизпълнение на задълженията си,
представлява пропуснати ползи в размер на 1400 лева, които следва да бъдат
заплатени от него /ответника по НИ/. Допълва, че сумата от 1400 лева е трябвало да
бъде изплатена на ищеца по насрещния иск от страна на О. *******, но тъй като
ответникът по насрещния иск не е изпълнил задължението си да упражнява авторски
надзор, О.та не е заплатила посочената сума на ищеца по насрещната искова молба,
поради което последният пропуснал да получи сумата от 1400 лева. Претенциите за
обезщетяване на неимуществените вреди произтичали от действията на първоначалния
ищец, който е подавал сигнали срещу ищеца по НИ, които са компрометирали добрата
търговска репутация на ищцовото дружество и които вреди се оценяват на стойност
2500 лева. Твърди, че ответникът по насрещния иск е увредил ищцовото дружество,
тъй като е подавал сигнали в О. ******* – Уведомителни писма с вх. № ******* –
******* г. и с вх. № *******- ******* г.; доклад и уведомително писмо до ******* –
гр. *******, с вх. № *******/******* г.; писмата, подадени в ******* – Ц******* с вх.
№ Я-*******/******* г., в Р******* – ******* с вх. № *******/******* г., както и до
прокуратурата /пр.пр. № *******/2018 г. по описа на РП-*******/, като всички
действия във връзка с посочените сигнали са завършили с резултат, съгласно който не
са установени нарушения, но репутацията на ищеца по насрещните искове е била
накърнена. Допълва се, че в подадените сигнали, ответникът е посочил, че не е
осъществяван авторски надзор и не са подписани актовете по време на строителството.
Счита, че след като ответникът Д. е имал съмнения за нередности, е следвало да
подава чрез „*******“ ЕООД, сигнали, а не да депозира същите в качеството си на
физическо лицепроектант. Излага доводи, че ответникът умишлено и виновно е
3
саботирал работния процес по авторския надзор на обекта, започнал е масирана
кампания от необосновани сигнали до всички възможни институции от омбудсмана до
прокуратурата, в следствие на което ищцовото дружество е било проверявано и
управителят му е бил разпитван повече от три месеца от различни институции, като е
било необходимо да се предоставят обяснения на неограничен кръг субекти, през
което време ищцовото дружество било в невъзможност да извършва спокойно
търговската си дейност. Акцентира се върху оклеветяването на ищеца пред *******,
където била гласувана декларация на събрание на камарата, осъждаща „варварските
строителни действия“, както и възпрепятстването на авторския надзор на ответника Д..
Поддържа също, че сигналите са станали достояние и в публичното пространство.
Претендира се и законна лихва от предявяването на исковете до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Постъпил е в срок отговор на насрещната искова молба, в който се твърди, че
насрещния иск е частично недопустим, относно претенцията за неимуществени вреди,
като се релевират доводи, че юридическите лица не могат да търпят такъв тип вреди.
В останалата част се твърди, че искът е неоснователен, с оглед на което се моли за
отхвърляне на същия, както и за прекратяване на производството в частта, в която се
претендират неимуществени вреди, предвид гореизложеното.
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени документите във връзка с възложената обществена
поръчка с участник „*******“ ЕООД, сред които договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги от ******* г., сключен между О. ******* и „*******“ ЕООД, с
предмет „Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор съгласно чл. 162
ЗУТ при извършване на комплексно изпълнение на строително-монтажни работи за
обновяване и модернизиране на обекти на образователната инфраструктура на О.
*******, за обособена позиция № 2: Инвестиционно проектиране на ******* по
силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да предоставя срещу
възнаграждение в размер на 7080 лева с ДДС, услуги съгласно предмета на договора;
декларация за авторско право и ангажираност от 11.08.2017 г., подписана от инж. Б. Д.
Д., който е декларирал, че в качеството си на проектант по част ******* на изготвения
инвестиционен проект на обект „Комплексно изпълнение на строително-монтажни
работи за обновяване и модернизиране на обекти на образователната инфраструктура
на общ. *******, за обособена позиция № 2: „Инвестиционно проектиране на *******,
/участвал при изготвянето на проекта в екипа на „*******“ ЕООД/, е носител на
авторското право върху изработения инвестиционен проект по част *******, както и
други обстоятелства.
Приложено е писмо от управителя на „*******“ ЕООД, адресирано до общ.
*******, в което е посочено, че за дейностите и услугите по осъществяване на
авторски надзор на строителната площадка и извън нея, размерът на часовата ставка е
29,50 лв. на час без ДДС, а времето необходимо за транспорт до ******* и обратно, е 6
часа, които параметри са предмет на допълнително споразумение № 1 към договора за
обществена поръчка.
Приложено е копие от заповедна книга от 13.09.2017 г. във връзка със строеж
„Основен ремонт – Реконструкция на *******, ул. *******, гр. *******, в която е
посочено, че инж. Б. Д. Д. отговаря за част *******. Приложени са заповеди от
13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., подписани от инж. Б. Д. с препоръки във връзка със
строежа.
Представен е месечен отчет от 13.10.2017 г., за действително вложеното време и
изпълнени дейности от упражняващия авторски надзор, подписан от проектанта – инж.
4
Б. Д., като са посочени следните изпълнени дейности: 1) проведена среща на обекта на
13.10.2017 г.; 2) обсъдени проблеми по време на строителството; 3) констатиране на
просичане на подови панели с цел прокарване на окабеляване, препоръчано становище
на участниците в строежа: КТК, строителен надзор, инвеститорски контрол с
последващо предписание за ново проектно решение. Посочено е вложено време за
изработени часове – 3 часа и 30 минути, както и 6 часа за придвижване от и до обекта.
Представен е месечен отчет от 31.10.2017 г., за действително вложеното време и
изпълнени дейности от упражняващия авторски надзор, подписан от проектанта – инж.
Б. Д., като са посочени следните изпълнени дейности: 1) проведена среща на обекта на
31.10.2017 г.; 2) обсъдени проблеми по време на строителството; 3) констатиране на
просичане на плочи и зидове с цел прокарване на окабеляване, като за целта
проектантът е взел решение за отказ от авторско право „за да не бъде съучастник на
това вандалско отношение към сградата, към О. ******* и децата на гр. *******“.
Посочено е вложено време за изработени часове – 2 часа, както и 4 часа за
придвижване от и до обекта.
Приложен е хонорар справка за извършен авторски надзор от инж. Б. Д. Д.
спрямо „*******“ ООД, за „Основен ремонт/реконструкция на *******, в ПИ *******,
к. р. 540, УПИ *******, кв. 38, гр. *******, на *******, гр. *******, с приложена
таблица за отработени часове и съответната часова ставка, като съгласно отчетите от
13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., за 9 изработени часа по всеки отчет и с часова ставка в
размер на 50 лева, сумата възлиза на 900 лева общо; изчислено е също и задължение за
гориво, в общ размер от 126,40 лева или общата сума възлиза на 1026,40 лева.
Справката е изготвена на 20.08.2019 г. и е подписана от инж. Б. Д..
Представена е извадка от електронна кореспонденция, видно от която, на
26.10.2017 г. от имейл адрес ******* до адресатите *******, *******, и *******, е
изпратено съобщение, с което подателят е уведомил адресатите, че на 31.10.2017 г., са
повикани от О. ******* на авторски надзор по детските градини. На 14.11.2017 г.,
от******* до ******* е изпратено съобщение с прикачени файлове, като е посочено,
че съдържат отчети за месец октомври, с молба същите да бъдат подписани и пратени
по куриер. На същата дата от имейл адрес ******* до******* е изпратено съобщение,
с което заявява съгласие авторските права да бъдат прехвърлени към друг колега.
Представена е извадка от съобщение, изпратено от ******* до ******* относно
хонорар справка за извършените услуги, сред които и авторски надзор ******* на
13.10.2017 г. и на 31.10.2017 г.
Приложени са приемо-предавателни протоколи за приемане на месечен отчет за
упражнен авторски надзор за месец октомври 2017 г., предаден от управителя на
„*******“ ЕООД, на възложителя с представител М. П., като са посочени проектанти –
М. Ц., М. Б., Р. К. и В. И., за изработени 92 часа общо, за месец ноември 2017 г.
относно проектант М. Б., за общо изработени 6 часа и за месец декември 2017 г.
относно проектанти М. Ц. и М. Б..
Представени са доказателства за плащане на суми от О. ******* по фактури от
31.10.2017 г. /637,20 лева/, по фактура от 22.11.2017 г. /3256,80 лева/, по фактура от
21.12.2017 г. /212,40 лева/ в полза на „*******“ ЕООД във връзка с упражняването на
авторски надзор по договор от ******* г.
Представени са уведомителни писма от 12.12.2017 г. от инж. Б. Д. Д., адресирани
до инж. Г. И. С. /кмет на общ. *******/ и до инж. В. П. /отдел „.“, общ. *******/
относно обстоятелството, че инж. Д. е бил възпрепятстван от инж. М. Д. Б. да
осъществява авторски надзор по време на строителството по проектирания от инж. Д.
проект по част „*******“ за обект „Основен ремонт/реконструкция на *******,
**************, гр. *******, *******, както и относно обект „Основен
5
ремонт/реконструкция на *******, гр. *******, *******.
Приложена е нотариална покана от „*******“ ЕООД, отправена до Б. Д. Д.
/връчена на 22.12.2017 г./, с която последният е уведомен, че не изпълнява
задълженията си по договор от 19.02.2015 г., сключен с „*******“ ЕООД относно
възлагането на извършване на определени дейности по изработка на инвестиционни
проекти по част ******* и упражняване на авторски надзор. Посочено е, че „*******“
ЕООД изпада в забава и търпи неблагоприятни последици по сключения с О. *******
договор за възлагане на обществена поръчка за услуги от ******* г., по силата на
който имал качеството изпълнител, а О.та - възложител. Предоставен е тридневен срок
за явяване на получателя на поканата и подписване на необходимите документи или за
прекратяване на правоотношенията между страните, в противен случай „*******“
ЕООД ще бъде принудено да претендира обезщетение от Б. Д.. Същевременно е
посочено поканата да се счита за уведомление за прекратяване на правоотношенията с
последния.
Приложено е съобщение с вх. № *******-******* г., изпратено от управителя на
„*******“ ЕООД, адресирано до кмета на О. ******* и до ръководителя на проекта, в
което са посочени проблеми, възникнали по време на строителството във връзка с
договор с предмет „Избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор съгласно
чл. 162 от ЗУТ при извършване на комплексно изпълнение на строително-монтажни
работи за обновяване и модернизиране на обекти на образователната инфраструктура
на О. *******, за Обособена позиция № 2: Инвестиционно проектиране на *******,
гр. *******, като по-конкретно е посочено, че по време на строителния процес в
сутерена на сградата, след премахване на бетонова настилка в кухненски отсек, се
констатирали слягания на пода под неносещи зидове по оси 8,9 и Г, като по заповед №
******* на инж. Д. /проектант по част конструкции/ се наложило компрометираните
зидове да бъдат премахнати и изградени на ново, като се извършат всички
допълнителни съпътстващи дейности по демонтаж и монтаж на врати, полагане на
фаянсови плочи, на мазилки и т.н.
Приложено е писмо от инж. Е. Б. до председателя на УС на Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране от 19.04.2018 г., в което е посочено, че се
изпраща по компетентност, постъпило писмо от инж. Б. Д. Д. относно обект „Основен
ремонт/реконструкция на *******, *******, гр. *******, ул. *******, което писмо
представлявало сигнал за некачествено и застрашаващо бъдещата експлоатация
изпълнение на строително-монтажни работи и възпрепятстване проектанта да
осъществява авторски надзор на своя проект по част „*******“ по време на
строителството. Направено е предложение за разглеждане на случая. Приложено е и
уведомителното писмо както и доклад към него, съдържащ снимков материал.
Приложени са писма до председателя на УС на ******* с изх. № ******* г. и с
изх. №******* г., изпратени от председателя на РК на ******* гр. *******, за
разглеждане по компетентност на постъпило писмо с вх. № *******/******* г. от инж.
Б. Д. относно обект „Основен ремонт/реконструкция на *******, *******, гр. *******,
ул. *******, както и относно обект „Основен ремонт/реконструкция на *******, гр.
*******, *******, което писмо представлявало сигнал за некачествено и застрашаващо
бъдещата експлоатация изпълнение на строително-монтажни работи.
Представен е протокол №******* г., изготвен на заседание на Комисията по
дисциплинарно производство, като в т. 3 от дневния ред, е поместено разглеждане на
писма на инж. Е. Б., препращащ сигнал от инж. Б. Д. за некачествено и застрашаващо
бъдещата експлоатация изпълнение на строително-монтажни работи и
възпрепятстването му да осъществява авторски надзор на свой проект по част
„*******“ по време на строителството за обекти, сред които „Основен
6
ремонт/реконструкция на *******, ул. *******, като към сигнала бил приложен доклад
за констатирани нарушения по време на изпълнение на строителството и снимков
материал. Посочено е, че членовете на КДП са били потресени от грубото нарушение
целостта на носещата конструкция, за да се прекарат електрическите инсталации,
което застрашавало живота и здравето на деца.
Видно от протокол № 148 от заседание на УС на *******, проведено на
31.05.2018 г., е прието решение, с което УС задължава Централно ръководство да
съдейства по случая за некачествено изпълнение на строителните дейности на *******
гр. ******* и да препрати спешно сигнала до министъра на регионалното развитие и
благоустройството, до *******, Районна прокуратура – гр. *******, до О. *******, до
Камарата на строителите в България, до Българската асоциация на архитектите и
инженерите-консултанти поради заплахата за живота и здравето на много хора и деца.
Представено е писмо от ******* г. от Регионален отдел национален строителен
контрол гр. ******* до Б. Д. Д., М. Д. Б., кмета на О. *******, „*******“ ЕООД, до
инж. М. Н. /началник Р******* *******/, инж. Г. Д. /*******/ относно уведомително
писмо вх. № ******* г. на инж. Б. Д., по повод постъпил от последния сигнал за
неосъществен авторски надзор по част ******* по време на строителството на обект
„Основен ремонт/реконструкция на ******* с административен адрес – гр. *******,
ул. „*******. Във връзка с този обект, О. ******* била сключила договор с
проектантски екип „*******“ ЕООД, за изготвяне на инвестиционен проект.
Приложено е писмо от Регионален отдел национален строителен контрол гр.
******* до О. ******* с вх. № ******* г. относно уведомително писмо с вх. № Я –
******* г. на инж. Б. Д., във връзка с подаден от него сигнал за извършване на
проверка на строеж „Основен ремонт/реконструкция на ******* с административен
адрес – гр. *******, ул. „*******, поради неосъществен авторски надзор по част
******* по време на строителството. В писмото е посочено, че О. ******* е сключила
договор с проектантски екип „*******“ ЕООД за изготвяне на инвестиционен проект
за „Основен ремонт/реконструкция на обект *******.
Приложен е сигнал с изх. № ******* до министъра на регионалното развитие и
благоустройството, до началника на *******, Районна прокуратура – гр. *******, до
кмета на О. *******, до председателя на Камарата на строителите в България, до
председателя на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите-
консултанти, подаден от председателя на УС на *******, във връзка с постъпила
информация за драстични нарушения при изпълнение на основен
ремонт/реконструкция на ******* в гр. *******, като е отразено, че съгласно
представените материали, с които се е запознал УС на *******, извършените
строителни работи в *******, гр. *******, ******* и в *******, гр. *******, ул.
„*******, представлявали голяма и непосредствена заплаха за живота и здравето на
хората и малките деца.
Във връзка със сигнала относно посочения обект, е изпратено съобщение на
15.06.2018 г. от началника на отдел „Мониторинг“, Главна дирекция „Стратегическо
планиране и програми за регионално развитие“ до ******* и *******, относно
извършване на проверка на място.
Представен е протокол № 1 от 19.06.2018 г. относно извършена проверка на
работата по обекти *******, гр. *******, ******* и *******, гр. *******, ул.
„*******, като е посочено, че предстои въвеждане в експлоатация.
Приложени са също констатации и препоръки от проверката на място за двата
горепосочени обекта, както и технически доклад.
Представено е писмо от Регионален отдел национален строителен контрол гр.
7
******* до О. ******* с вх. № *******-10801/20.06.2018г. относно постъпило чрез
******* в РО „НСК“ *******, уведомително писмо с вх. № ******* от Б. Д. Д.,
съдържащо твърдения, че на строеж „Основен ремонт-реконструкция на ******* с
местонахождение: УПИ II – за детска градина в кв. 38 по плана *******, с
административен адрес: *******, гр. *******, се извършват строително ремонтни
работи и от месец ноември 2017 г. не бил осъществяван авторски надзор по време на
строителството, както и че не били подписани никакви актове и протоколи от
проектанта по част „*******“. Като проектант е посочено „*******“ ООД. Към
уведомителното писмо, г-н Д. приложил и доклад със снимков материал за
констатирани нарушения по време на изпълнение на строителството. Заключението на
участниците в строителството, подписали акт образец 14/08.03.2018 г., било в смисъл,
че така изпълнената носеща конструкция на строежа, етапа или частта от него, е в
състояние да понесе последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията
му, всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и
действащата нормативна уредба и се разрешава изпълнението на довършителните
работи.
Представено е писмо от инж. Г. Д. /*******/, адресирано до началника на РО
НСК *******, с копие до Б. Д. Д., във връзка с уведомително писмо от последния
относно обект „Основен ремонт/реконструкция на *******, ******* I, *******, гр.
*******, ул. „*******, за извършване на проверка по изложените твърдения.
Представено е съобщение с рег. № *******-12103/12.07.2018 г. от О. ******* до
М. Б., във връзка с извършена непланирана проверка на място, осъществена на
19.06.2018 г. на строеж ******* – гр. *******, в което е посочено, че екипът, извършил
проверката, е констатирал завършване на строително-монтажните дейности,
предвидени в техническия проект, както и че посочените в сигнала некачествено
извършени строително-монтажни работи и застрашаващи бъдещата експлоатация на
строежа, към момента на проверката били скрити, като за гарантиране на безопасна
експлоатация на строежа, били направени предписания за конструктивно обследване
на конструкцията в посочените в сигнала конструктивни елементи на сградата.
Посочено е още, че резултатите от направените първоначални измервания ще
определят последващите действия за предприемане на необходимите коригиращи или
превантивни мерки за безопасна експлоатация на сградата.
Приложено е писмо от 23.07.2018 г. от ОД на МВР – гр. *******, до инж. И. К.
/председател на УС на *******/ относно предоставяне на информация с оглед
извършване на разследване по повод подадени от инж. Б. Д. Д. сигнали за
некачествена работа по извършените СМР по част „Конструкции“ и част „Ел“ на обект
******* в гр. ******* и на ******* в гр. *******.
Представено е удостоверение от 28.08.2018 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж „Основен ремонт/реконструкция на *******.
Приложена е жалба от 11.09.2018 г. от Б. Д. Д., адресирана до председателя на УС
на *******, до председателя на Комисията по дисциплинарно производство на
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и до председателя на
Регионална колегия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране във
връзка с поредица от нарушения за обект „Основен ремонт/реконструкция на *******,
******* I, *******, гр. *******, ул. „******* и обект „Основен ремонт/реконструкция
на ******* в гр. *******, *******, подробно посочени.
Приложен е приемо-предавателен протокол от ******* г., подписан от
представител на О. ******* и представител на „*******“ ЕООД, във връзка с
приемане на изпълнението на услугите предмет на договор за обект: ******* гр.
*******, за изпълнение на процедура с предмет „Избор на изпълнител за упражняване
8
на авторски надзор съгласно чл. 162 ЗУТ при извършване на комплексно изпълнение
на строително-монтажни работи за обновяване и модернизиране на обекти на
образователната инфраструктура на О. *******, за Обособена позиция № 2:
„Инвестиционно проектиране на ******* и издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация за обект ******* гр. *******, без да са констатирани недостатъци.
От приложената преписка № *******/2018 г. по описа на РП – *******, при
извършена справка относно проверка по преписка рег. № ******* г. на ОДМВР –
*******, изх. № *******/2018 г. на РП- *******, е видно, че Б. Д. Д. е изложил в свои
сигнали от месец ноември 2017 г., че до приключване на строителството на ******* и
******* на територията на гр. *******, не се е осъществявал авторски надзор по време
на строителството, не били съставяни и подписани необходимите актове по ЗУТ, било
е възпрепятствано упражняването на авторския надзор по част Конструкции от страна
на управителя на „*******“ ЕООД, като са посочени подробно всички сведения на Д.
във връзка с твърденията му за извършени нарушения при строителството. Сред
материалите по преписката, се намира протокол от 01.06.2018 г. за извършена проверка
по документи в О. ******* на обект „Основен ремонт реконструкция на *******, с
административен адрес - гр. *******, ул. „*******, като е посочено, че строежът е в
завършен вид, има съставен Акт обр. ******* г. за приемане на конструкцията, както и
че довършителните работи са в своя край.
Представено е постановление от 09.11.2018 г. за отказ да се образува наказателно
производство във връзка със сигнал от ИК „******* ******* *******“, в което са
изложени твърдения за евентуално осъществен състав на престъпление по служба
******* на О. *******. По това производство са приложени сведения от Б. Д. Д.,
който е заявил, във връзка с договор от 2015 г. /различен от процесния между
страните/, че декларации за авторско право и ангажираност относно „Избор на
изпълнител за упражняване на авторски надзор съгласно чл. 162 ЗУТ при извършване
на комплексно изпълнение на СМР за обновяване и модернизиране на образователната
инфраструктура на О. *******, за обособени позиции № 2: „Инвестиционно
проектиране на ******* и на *******, му били предоставени от О. *******, а не от М.
и Н. Б.и, както и че Д. не е бил уведомен от последните, че трябва да извършва
авторски надзор. Приложени са сведения и от Н. Б., която е заявила, че към
изявлението си прилага копия от месечни отчети от 13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., за
които е посочила, че доказват изпълнение на задължения на Б. Д..
По делото е приложено постановление от 27.03.2019 г. за отказ да се образува
наказателно производство по сигнал от Камара на инженерите в инвестиционното
проектиране, с данни за драстични нарушения при изпълнение на основен ремонт и
реконструкция на ******* и ******* на територията на гр. *******. Същото е
потвърдено с постановление от 09.07.2020 г. на Окръжна прокуратура – гр. *******.
Последното е потвърдено с постановление от 31.01.2023 г. на Апелативна прокуратура
– гр. *******.
Представено е електронно съобщение от 02.01.2020 г. от Б. Д. до Районна
прокуратура – гр. *******, с приложена от него жалба във връзка с въвеждането в
експлоатация на обект „Основен ремонт/реконструкция на *******, ******* I,
*******, гр. *******, ул. „******* и на обект „Основен ремонт/реконструкция на
******* в гр. *******, *******, с твърдения, че строежите били въведени в
експлоатация незаконосъобразно.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е,
че по договора за възлагане на обществена поръчка от ******* г., съгласно който О.
******* е възложител, а „*******“ ЕООД е изпълнител, приел да извършва авторски
надзор при извършване на комплексно изпълнение на СМР за обновяване и
9
модернизиране на обекти от образователната инфраструктура на О. *******,
възложителят се задължил да плати обща цена за предоставените услуги в размер на
7080 лева с ДДС, като на експертизата са били представени документи, от които е
установено, че са извършени плащания на сумата. Посочено е, че за месец октомври
2017 г. не е бил представен приемо-предавателен протокол от страна на „*******“
ЕООД, на чиято база следвало да се съставят фактурите, тъй като такъв протокол
липсвал. На експертизата били представени само три месечни отчета за вложени 19,30
часа /от които 9,30 часа за Б. Д./, което не било всичко, тъй като фактурата и
плащането били за 92 часа. Посочено е, че с оглед непредставянето на приемо-
предавателни протоколи за 10.2017 г. и за 12.2017 г., експертизата не би могла да
установи дали в тях са били включени дейности по част „*******“, извършени от
лицето Д. Г. З., за което по делото се твърди, че е заменило Б. Д.. В експертното
заключение е посочено, че договорената съгласно допълнително споразумение № 1 от
27.102017 г. часова ставка от 29,50 лева без ДДС, е в размер на 35,40 лева с ДДС.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което
посочените имейл съобщения в исковата молба са изпратени и съответно получени на
посочените имейл адреси, със съответното съдържание, отразено в обстоятелствената
част на експертизата, като е посочено, че не са изпращани отговори от ответника на
имейл съобщенията, представени в исковата молба. Посочено е, че на 14.11.2017 г. от
ищеца по първоначалните искове е изпратен и съответно от ответника по същите е
получен имейл с приложена хонорар-справка от ******* в което са посочени други
часове, различни от претендираните с исковата молба. В обстоятелствената част на
експертизата е отразено, че между ******* и *******, както и други имейл-адреси, е
осъществена комуникация, съгласно приложените към първоначалната искова молба
доказателства в тази насока.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетелката М. П. се установява, че към 2015 г. е работила в О.
*******, работила е с „*******“ във връзка с проект по оперативна програма
„*******“ – за обновяването на образователната инфраструктура на О. *******, като
към 2018 г., когато са се изпълнявали фактическите дейности по ремонта и
реконструкцията на *******, „*******“ следвало да изпълнява функциите по авторски
надзор на обекта. Сочи, че Б. Д. трябвало да осъществява авторски надзор по част
„*******“, което не направил. Същият не се е явявал да изпълнява задълженията си,
била изпратена нотариална покана до „*******“ /но предназначена за Б. Д./ като
предвид неявяването му, от него било поискано да се откаже от авторските си права.
След като Б. Д. не изпълнявал задълженията си, авторският надзор се изпълнявал от
Главния архитект на О. *******. Свидетелката твърди, че инж. Д. е записал една
единствена заповед в заповедната книга по отношение на обекта, като предписанията
следвало да са били изпълнени, тъй като обектът е бил въведен в експлоатация. По
въпроса дали са били извършвани корекции по отношение на сумите, изплатени към
„*******“ за възнаграждение като изпълнител, предвид наличието на неизпълнение на
задълженията, свидетелката е посочила, че в договора, сключен за осъществяване на
авторски надзор, било конкретизирано явяването на всеки проектант, който доказвал
присъствието си, работата си във връзка с осъществяването на авторски надзор, като
малка била вероятността да е платен хонорар за осъществяване на авторски надзор по
част „*******“ предвид, че проектантът по тази част не се е явил, като свидетелката
допуска, че по тази причина не е било изплатено възнаграждение. Във връзка с
въпроси на Б. Д. относно опита му да направи снимки на заповедната книга и на
извършените дейности, свидетелката е посочила, че няма спомен да го е
възпрепятствала да снима.
10
От показанията на свидетелката М. Ц. /подизпълнител към „*******“ в периода
2015 – 2017/ се установява, че инж. Д. е следвало да изпълнява авторски надзор по
част „*******“, като свидетелката потвърждава, че такъв надзор е бил извършван в
действителност от Д., както и че го е виждала на обекта през месец октомври 2017 г.,
както и че впоследствие също са се разминавали на обекта. Посочила е, че от *******
гледна точка са били налице нарушения на строителната конструкция, които
притеснявали инж. Д., съответно последният информирал компетентните органи за
проблема. Свидетелката е заявила, че при констатиране на нарушения в строителната
конструкция, обектът следвало да се спре и да се въведе промяна, която да укрепи
нарушената строителна конструкция, като е посочила, че Д. е дал такива предписания,
но същите не са били изпълнени. На свидетелката не е известно в конкретен
момент, функциите на инж. Д., които е следвало да изпълнява за процесния обект, да
са били поети от друго лице, като е посочила, че не е бил допускан до обекта от страна
на О.та заради становището му за увреждане на конструкцията. По спомен на
свидетелката, конструкцията е била нарушена при инстанционните вертикали, когато
са се прокарвали вода, канал, отопление. Свидетелката е заявила, че двамата с г-н Д.
следвало да защитят проекта пред експертен съвет пред комисия, за издаване на
разрешение за строеж. Свидетелката не е насяно кой се е подписал относно част
„*******“, но е посочила, че обектът е бил въведен в експлоатация. Свидетелката е
потвърдила, че инж. Д. е присъствал на обекта през м. октомври 2017 г. през работно
време без да посочва точен час, както и че му е било забранено да прави снимки
поради възникнал конфликт между него и представителите на О.та.
Като свидетел е разпитан и И. К., по професия инженер – конструктор. Твърди, че
познавал инж. Д. покрай строителната дейност по обекта, като свидетелят потърсил
информация, видял и снимки. Посочил е подробно в какво са се изразявали
нарушенията, че целостта на конструктивните елементи е била жестоко нарушена,
сградите са били опасни. По тази причина бил подаден и сигнал до прокуратурата.
Сочи, че след констатацията за нарушенията, инж. Д. е писал заповеди в заповедните
книги и на двете сгради с препоръки. Свидетелят допуска, че и на двата обекта
техническите ръководители не са били правоспособни, сградите не са били оградени,
достъпът за външни лица бил свободен, поради което свидетелят успял да види много
от нещата, които видял на снимките. Твърди, че инж. Д. е искал да преустанови
работата си по процесния проект, както и че подписи в края на процедурата са били
положени от главния архитект и други лица, вместо инж. Д., но тези лица не
притежавали необходимата компетентност. Свидетелят е заявил, че в подобни случаи,
сградата е следвало да бъде препроектирана, което подлежало и на допълнително
заплащане, като свидетелят не разполага с информация да е било извършено
препроектиране. Посочва се още, че на инж. Д. не му е било заплатено
възнаграждение, както и че изготвянето на хонорар – справките било изискване на
програмата. На свидетеля не му е известно О. ******* дали е заплатила дължимите
суми по проекта на „*******“.
Свидетелски показания е депозирал и Ц. А. Н., участвал в извършването на
ремонта на ******* в гр. *******. Свидетелят твърди да е виждал Б. Д. на обекта два
пъти, като не му е известно да е подавал сигнали срещу „*******“. Сочи, че Д. е имал
възражения по строителните работи, като отказал да запише каквото и да било в
заповедната книга, тъй като решил, че не желае повече да извършва дейност във
връзка с обекта. Свидетелят е заявил, че проверките на обекта са били извършвани
след като същият е бил завършен, както и че няма информация сигналите до
институциите дали и как са се отразили на „*******“, но същевременно е посочил, че
репутацията на г-н Б. била нарушена. Свидетелят е заявил, че проблем при изпълнение
на проекта е възникнал, тъй като се изпълнявал недобре създаден проект.
11
Други относими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По повод твърденията в отговора на насрещния иск, че юридическите лица не
могат да търпят неимуществени вреди, съответно искът в тази част е недопустим,
съдът намира, че по въпроса дали юридическите лица могат да търпят неимуществени
вреди, практиката е ориентирана към становището, че макар и да не се касае за субект,
притежаващ качествата на физическите лица /емоции, чувства и пр./, търговци,
юридически лица с нестопанска цел и др., биха могли да търпят този вид вреди, като
изключването им от обхвата на субектите, които могат да понасят неимуществени
вреди би било дискриминационен подход / Решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4762/2017 г./. По въпроса е образувано и тълкувателно дело за приемане на
съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска
и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд. Предвид изложеното, съдът приема, че е сезиран с
допустим иск, т.е. не е налице основание за прекратяване на производството в тази
част.
Предявени са за разглеждане главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на възникнало
в негова полза като изправна страна по договор за изработка изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираната парична сума/възнаграждение по договор
за изработка-услуга за осъществяване на авторски надзор относно обект *******,
находяща се в гр. *******, на ******* на соченото основание, както и забавата на
ответника да изпълни задължението си в уговорения срок.
Процесният договор за услуга представлява двустранен, консенсуален и
възмезден договор с предмет осъществяване на авторски надзор относно обект
*******, находяща се в гр. *******, на *******, т. е. разновидност на договора за
изработка /неформален, консенсуален, възмезден и двустранен/, по който страните се
обвързват при постигане на съгласие по предмета на договора срещу уговореното
възнаграждение. В конкретния случай ищецът твърди наличието на облигационна
връзка с твърдените параметри - 126,40 лева /за две пътувания по направление *******
– ******* – *******/, а останалата част от претенцията в размер на 950 лева е
формирана от изработените часове – 19 на брой, в размер на 50 лева на част, които
суми не били платени) по договор за услуга, който е оспорен от ответника.
В случая не е спорно, че страните не са подписали писмен договор, но
същевременно писмената форма не е форма за валидност на процесния договор за
услуга (като разновидност на договор за изработка), поради което и ищецът по
главните искове може да твърди съществуването на устен договор между него и
ответника по делото, но дължи да установи чрез пълно главно доказване в процеса
какви са съществените елементи на този договор, съответно изпълнение по същия и
изискуемост на договореното възнаграждение.
Съвкупно от приетите по делото доказателства, в т.ч. - приложено копие от
заповедна книга от 13.09.2017 г. във връзка със строеж „Основен ремонт –
Реконструкция на *******, ул. *******, гр. *******, в която е посочено, че инж. Б. Д.
Д. отговаря за част *******, заповеди от 13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., подписани от
инж. Б. Д. с препоръки във връзка със строежа, електронна кореспонденция, видно от
която, на 26.10.2017 г. от имейл адрес******* до адресатите *******,*******, и
*******, е изпратено съобщение, съгласно което, подателят е уведомил адресатите, че
12
на 31.10.2017 г., са повикани от О. ******* на авторски надзор по детските градини,
съобщение от 14.11.2017 г., от ******* до ************** с прикачени файлове и с
посочване, че съдържат отчети за месец октомври, с молба същите да бъдат подписани
и пратени по куриер; при съобразяване на експертното заключение по техническата
експертиза, което е в смисъл, че посочените имейл съобщения в исковата молба са
изпратени и съответно получени на посочените имейл адреси, със съответното
съдържание, отразено в обстоятелствената част на експертизата, както и че не са
изпращани отговори от ответника на имейл съобщенията, представени в исковата
молба /по повод на последното, и без наличие на специални знания, може да се
установи, че имейл адресът, посредством който са изпращани съобщения на ищеца по
главните искове, е наименован по начин, сходен с наименованието на друго дружество
- „*******“ ЕООД, като при служебно извършена справка в търговски регистър, е
видно, че посоченото дружество е свързано с „*******“, поради което следва да се
приеме, че макар и формално ответникът по главните искове да не е участвал в имейл
кореспонденцията, то същият е бил наясно с нейния предмет/ следва извод, че е
установено наличие на задължения на първоначалния ответник спрямо първоначалния
ищец относно процесните претенции. Аргумент в подкрепа на посоченото е и
твърдението в представената от „*******“ ЕООД писмена защита, че лицето М. Б.
(управител на „*******“ ЕООД) е съпруг на управителя на „*******“ ЕООД – Н. Б..
Признание за задължения на ответника по главните искове се съдържа и в
производството, завършило с постановление от 09.11.2018 г. за отказ да се образува
наказателно производство във връзка със сигнал от ИК „******* ******* *******“,
където са снети сведения от Н. Б. /управител на „*******“ ЕООД/, която е заявила, че
към изявлението си пред разследващите органи, прилага копия от месечни отчети от
13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., за които е посочила, че доказват изпълнение на
задължения на Б. Д.. Показанията на свидетелката П., съгласно които инж. Д. е записал
една заповед в заповедната книга по отношение на процесния обект; показанията на
свидетелката М. Ц. /подизпълнител към „*******“ в периода 2015 – 2017/ съгласно
които инж. Д. е следвало да изпълнява авторски надзор по част „*******“, като
свидетелката е потвърдила, че такъв надзор е бил извършван в действителност от Д. и
че е присъствал на обекта през м. октомври 2017 г. през работно време без да посочва
точен час, както и че му е било забранено да прави снимки поради възникнал
конфликт между него и представителите на О.та, също подкрепят извода за доказано
наличие на облигационно отношение между страните, както и за изпълнение на
последното от страна на Б. Д. Д.. Не следва да се кредитират показанията на
свидетелката П. в частта, в която е посочено, че Д. не се е явявал на обекта, както и че
най-вероятно не било платено възнаграждение от О. ******* поради липса на отчет,
тъй като съгласно счетоводната експертиза, всички суми, които О. ******* е следвало
да заплати в полза на изпълнителя по договора за обществена поръчка, са били
платени.
Предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
поръчващият да приеме съответната работа, като възражения за явни или скрити
недостатъци във връзка с изпълнението, поръчващият е длъжен да направи при
приемането, съответно - веднага след открИ.ето им. Отговорността на изпълнителя,
съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 изр. 2 ЗЗД винаги е обвързана с уведомяването
му, като законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по
чл. 264, ал. 2 ЗЗД. По тази причина е възможно те да са направени и само устно.
Бездействието на възложителя и пропускът да направи възражения в посочените
срокове е обвързано от закона със специфична "санкция" - при липса на възражения за
неточно изпълнение, работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от
ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на
13
последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални
възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а
едновременно с това, безусловно задължава възложителя да заплати
възнаграждението, уговорено с договора за приетата работа.
В настоящия случай е изпратена нотариална покана от първоначалния ответник
до първоначалния ищец, като съдържанието на същата е вътрешнопротиворечиво,
доколкото Б. Д. е поканен да се яви, за да изпълни задълженията си по договора или
съответно същият да се прекрати, но същевременно е посочено, че нотариалната
покана следва да се счита за уведомление за прекратяване на договора. С други думи,
същата не може да доведе до извод за неприемане на работата или за наличие на
въведено възражение по изпълнението, още повече, че не се касае за случай на „скрит
недостатък“, предвид момента на изпращането – края на месец декември 2017 г.
Аргумент в подкрепа на извода за приемане на работата е и изявлението на
управителя на „*******“ ЕООД в производството, завършило с постановление от
09.11.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство във връзка със сигнал от
ИК „******* ******* *******“, където Н. Б. /управител на „*******“ ЕООД/, е
заявила, че към изявлението си пред разследващите органи, прилага копия от месечни
отчети от 13.10.2017 г. и от 31.10.2017 г., за които е посочила, че доказват изпълнение
на задължения на Б. Д.. Отделно от това, видно от съобщение с вх. № *******-*******
г., изпратено от управителя на „*******“ ЕООД, адресирано до кмета на О. ******* и
до ръководителя на проекта, в което са посочени проблеми, възникнали по време на
строителството във връзка с договор с предмет „Избор на изпълнител за упражняване
на авторски надзор съгласно чл. 162 от ЗУТ при извършване на комплексно
изпълнение на строително-монтажни работи за обновяване и модернизиране на обекти
на образователната инфраструктура на О. *******, за Обособена позиция № 2:
Инвестиционно проектиране на *******, гр. *******, в което е посочено, че по време
на строителния процес в сутерена на сградата, след премахване на бетонова настилка в
кухненски отсек, се констатирали слягания на пода под неносещи зидове по оси 8,9 и
Г, като по заповед № ******* на инж. Д. /проектант по част конструкции/ се наложило
компрометираните зидове да бъдат премахнати и изградени на ново, като се извършат
всички допълнителни съпътстващи дейности по демонтаж и монтаж на врати,
полагане на фаянсови плочи, на мазилки и т.н, от страна на „*******“ ЕООД е налице
признание на факта, че към 31.10.2017 г., Д. е вписал инструкции в заповед № *******
във връзка с обект – *******, в гр. *******. Въведените в писмената защита
възражения на ответника по първоначалните искове относно липсата на договор и на
фактури за претендираните от Б. Д. суми, са неоснователни, тъй като както се посочи
договорът за изработка е неформален, а липсата на издадена фактура не води до извод
за липса на задължение, тъй като неиздаването на фактура би могло да означава
оспорване на вземането, както е и в настоящия случай. Същевременно в писмената
защита е посочено, че на Б. Д. били изпратени отчети от 13.10.2017 г. за ******* с
имейл от 14.11.2017 г., които той не подписал и не представил навреме в офиса на
„*******“ ЕООД.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършената от изпълнителя работа е
била приета от ответника по главните искове.
По отношение на размера на вземането, съдът приема, че същият следва да се
изчисли съобразно приложените от ищеца по главните искове отчети - по месечен
отчет от 13.10.2017 г. - вложено време за изработени часове – 3 часа и 30 минути,
както и 6 часа за придвижване от и до обекта, относно месечен отчет от 31.10.2017 г. -
вложено време за изработени часове – 2 часа, както и 4 часа за придвижване от и до
обекта, т.е. общо 15 часа и 30 мин. Следва да бъде посочено, че съгласно експертното
заключение по съдебно счетоводната експертиза, за месец октомври са били
14
представени само три месечни отчета за вложени 19,30 часа /от които 9,30 часа за Б.
Д./. Съдът приема, че плащане се дължи и за вложеното на 31.10.2017 г. време,
предвид изпратения на 26.10.2017 г. имейл от******* до адресатите *******, *******,
и ******* видно от който, подателят е уведомил адресатите, че на 31.10.2017 г., са
повикани от О. ******* на авторски надзор по детските градини.
Съгласно приложено писмо от управителя на „*******“ ЕООД, адресирано до
общ. *******, за дейностите и услугите по осъществяване на авторски надзор на
строителната площадка и извън нея, размерът на часовата ставка е 29,50 лв. на час без
ДДС, а времето необходимо за транспорт до ******* и обратно, е 6 часа, които
параметри са предмет на допълнително споразумение № 1 към договора за обществена
поръчка, а съгласно счетоводната експертиза, часовата ставка е в размер на 35,40 лева
с ДДС. На основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че дължимата сума за
възнаграждение по договора за изработка възлиза на 548,70 лева, до който размер
искът следва да се уважи и съответно да се отхвърли до пълния предявен размер от
1076,40 лева.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с
наличието на главно задължение и изпадане на ответника в забава.
По делото се установи наличието на главен дълг, както и изпадането в забава на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора.
В случая договорът за изработка е сключен устно, като не е установено по делото
да е налице уговорка за падежа на задължението на възложителя. Предвид това, че
ищецът по главните искове е поканил ответника по същите, чрез имейл на 14.11.2017
г., то от този момент ответникът се намира в забава. Претендирана е лихва за забава за
периода 14.11.2017 г. – 04.11.2022 г., за общо 14 часа и 30 минути /видно от имейл с
хонорар справка от 14.11.2017 г., изпратен от Б. Д. до ******* като с оглед частичната
основателност на главното вземане и предвид това, че в горепосочената справка са
посочени 14 часа и 30 минути, съдът намира, че акцесорната претенция за лихва
подлежи на уважаване до размер от 259,10 лева /изчислен по реда на чл. 162 ГПК за
главница в размер на 513,30 лева/, а за разликата до пълния предявен размер от 543,28
лева, искът следва да се отхвърли.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, /накърняване репутацията на ищеца/, тяхната продължителност
и интензитет, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение
на ответника, изразяващо се в подаване на необосновани сигнали до посочените в
насрещната искова молба институции.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в закона
презумпция.
Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса дали са налице предпоставките от
фактически състав на деликтната отговорност, като основание на предявения иск за
обезщетяване на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да посочи, че
безпротиворечиво в съдебната практика въз основа на разпоредбата на чл. 45 от
Конституцията на Република България се приема, че подаването на жалба, сигнал,
15
молба до съответен компетентен орган или сезирането на лице, снабдено по закон с
определени правомощия, съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и институции, да
излагат обстоятелства, които са им станали известни, като по този начин търсят защита
на свои субективни права.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на едно право, в това
число правото писмено да се сезира определена институция с конкретно искане,
поначало е правомерно действие, освен ако е налице превратно упражняване на
съответното право, т.е. в случаите, в които целенасочено се прави опит да се навреди
на друг правен субект, като неправомерно и умишлено се цели да бъдат засегнати
негови защитими права и законни интереси.
От друга страна, важно е да се акцентира, че изказването на мнение чрез слово -
писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, като правото на
мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед
високата обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за
да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на
основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не
се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл.
57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на
мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността.
Съгласно трайно установената практика на ВКС /решение № 245 от 5.11.2014 г.
по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, решения № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. №
5*******/2007 г. на II ГО и решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2*******
г. на IV ГО/, искането за защита, отправено към държавен орган, е израз на установено
в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност.
Съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако
жалбата е подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако копие от жалбата е
подадена до друго лице). Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотребата с право е противоправна, тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие
с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Злоупотреба с право /противоправно
поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че
обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да
накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по
правното си естество е деликтна и противоправността и се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на увредения. И при злоупотребата с право вината на
дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган или институция,
16
трябва да се установи, че ответникът предварително е знаел неистинността на
твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увреди ищеца.
В светлината на изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства
следва да се заключи, че поведението на ответника по насрещния иск, изразяващо се в
подаването и поддържането на сигнали до различни институции, по мнение на
настоящия състав на първоинстанционния съд не може да бъде оценено като
неправомерно и като такова, накърняващо неоснователно правната сфера на ищеца,
респ. репутацията му.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М. Ц., че от ******* гледна точка
са били налице нарушения на строителната конструкция, които притеснявали инж. Д.,
съответно последният информирал компетентните органи за проблема, като
свидетелката заявила, че при констатиране на нарушения в строителната конструкция,
обектът следвало да се спре и да се въведе промяна, която да укрепи нарушената
строителна конструкция, посочила е, че Д. е дал такива предписания, но същите не са
били изпълнени. Показанията са логични, последователни без вътрешни
противоречия, като същите водят до извод, че ответникът по насрещния иск е
формирал субективната си преценка за наличие на пропуски и е сигнализирал
съответните институции, което не би могло да се възприеме като злоупотреба с права.
Този извод кореспондира и с показанията на свидетеля И. К., който е посочил, че
целостта на конструктивните елементи е била жестоко нарушена, а сградите са били
опасни, поради което бил подаден и сигнал до прокуратурата, както и с показанията на
свидетеля Ц. Н., който е заявил, че проблем при изпълнение на проекта е възникнал,
тъй като се изпълнявал недобре създаден проект.
При произнасянето си по основателността на този иск, съдът следва да подчертае,
че в настоящото производство не е установено пълно и главно да е налице злоупотреба
с право от страна на ответника, който е подал сигнали с конкретни искания до
различни институции. Поведението на ответника съдът приема, че не засяга по
недопустим начин правната сфера на ищеца, макар строежът да е въведен в
експлоатация и прокуратурата да е отказала образуването на досъдебно производство.
Обстоятелството, че не е установено основание за уважаването на сигналите, не прави
само по себе си поведението на ответника и твърденията, съдържащи се в същите,
неправомерни.
В обобщение на изложеното, доколкото съдът достигна до извод, че поведението
на ответника по насрещните искове, изразяващо се в иницииране на производства пред
различни институции с твърдения по отношение на ищеца, не са неправомерни, то и
безпредметно се явява изследването на останалите предпоставки, включени във
фактическия състав на деликтната отговорност. Независимо че на ищеца вероятно са
създадени неудобства предвид извършването на проверки във връзка с подадените
сигнали, ответникът не може да бъде държан отговорен за същите, с оглед липсата на
главната предпоставка за основателност на иска. Тази претенция на ищеца следва да
бъде отхвърлена изцяло поради нейната неоснователност.
Относно претенцията за пропуснати ползи, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. с чл. 82, ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е постигната
уговорка за извършване на авторски надзор относно процесния обект от ответника, че
е изправна страна по договора – изпълнил е насрещните си задължения, неизпълнение
на поетото от ответника задължение, настъпили вреди във вид на пропуснати ползи
/вреди, които са довели до непостъпване в неговия патримониум на очаквано благо, за
което е било налице висока степен на сигурност на постъпване/ от неизпълнението,
причинно-следствена връзка между неизпълнението и настъпването на вредите,
размер на вредите.
17
Установи се между страните обстоятелството, че помежду им е бил сключен
договор, по силата на който ищецът по насрещния иск „*******“ ЕООД е възложил на
ответника по същия, да извърши авторски надзор относно обект *******, находяща се
в гр. *******, на *******.
Имуществените вреди от вида пропуснати ползи не се презумират. В този смисъл
са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. №
3/2021 г., ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГТК на ВКС. Пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност.
Съгласно договора за възлагане на обществена поръчка от ******* г., по който О.
******* е възложител, а „*******“ ЕООД е изпълнител, който приел да извършва
авторски надзор при извършване на комплексно изпълнение на СМР за обновяване и
модернизиране на обекти от образователната инфраструктура на О. *******, като
възложителят се задължил да плати обща цена за предоставените услуги в размер на
7080 лева с ДДС. В счетоводната експертиза е посочено, че са били представени
документи, от които е установено, че са извършени плащания на сумата от 7080 лева.
Предвид посочените обстоятелства, не се установява ищецът по насрещния иск
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, поради което искът подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът е посочил извършването на разноски в размер на 2200 лева, от които
1500 лева за адвокатско възнаграждение по първоначалните искове, 100 лева за
държавна такса, 100 лева депозит за вещо лице и 500 лева за пътни и дневни разходи,
като са представени доказателства за извършването им, с изключение на пътните и
дневни разходи. По отношение на последните, съдът намира, че същите не се дължат,
тъй като те могат да се договарят като част от адвокатското възнаграждение. В този
смисъл е Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г.,
съгласно което пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не
се овъзмездяват, за разлика от уредбата при действието на ЗГС (отм.); посочено е, че
няма ограничение, включително по ЗАвд и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на
свободата на договаряне между клиент и адвокат (чиито отношения максимално се
доближават до тези от договор за поръчка) което да не позволява пътните разходи за
процесуално представителство на адвоката да се съобразят при определяне размера на
договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му.
Поради изложеното, съдът счита, че в полза на ищеца по първоначалните искове
следва да се присъдят разноски съобразно с уважената част от исковете, в размер на
847,85 лева.
Ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните е посочил
извършването на разноски в размер на 2057 лева за адвокатско възнаграждение, 156
лева за държавни такси, 20 лева такси за 4 броя съдебни удостоверения, 8,26 лева за
заплатени пощенски услуги, 665,70 лева за заплатени копирни услуги за подготовка на
документи по делото. В договора за правна помощ за посочени суми за всеки отделен
иск, чиито размер с ДДС надвишава сумата от 2057 лева, поради което следва да се
приеме, че сумата за всеки иск е 685,66 лева с ДДС. Относно сумите, претендирани за
пощенски услуги и за копирни услуги, съдът намира, че същите не представляват
разходи по смисъла на чл. 78 ГПК /в този смисъл Определение № 65 от 5.03.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1952/2017 г., I т. о., ТК и Определение № 410 от 1.10.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3508/2019 г., III г. о., ГК/. Тъй като в случая се претендират разноски както
за първоначалните, така и за насрещните искове, следва да се съобрази кои разходи за
18
кои искове са извършени. Във връзка с насрещните искове съдът приема, че са
извършени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1371,33 лева, за
държавни такси – 156 лева и 20 лева - такси за съдебни удостоверения, които суми с
оглед отхвърлянето на насрещните искове, не следва да се присъждат в полза на ищеца
по същите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно с отхвърлената част от главните
искове, на ответника по същите се дължи сума в размер от 343,69 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес *******, да заплати
на Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата 548,70 лева (петстотин четиридесет и
осем лева и седемдесет стотинки), представляваща възнаграждение, дължимо по
договор за изработка - за извършване на авторски надзор на изпълнението на проект за
основен ремонт/реконструкция за обект *******, находяща се в гр. *******, на
*******, в част „*******“, ведно със законната лихва от предявяване на иска
(07.11.2022 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 1076,40 лева.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес *******, да заплати
на Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******, на основание
чл.86 ЗЗД, сумата 259,10 лева (двеста петдесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода 14.11.2017 г. – 04.11.2022 г.,
дължима върху главницата от 513,30 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 543,28 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес
*******, срещу Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******,
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 2500 лева, ведно със
законна лихва от 10.04.2023 г., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от действията на Б. Д. Д. по подаване на сигнали в О. ******* –
Уведомителни писма с вх. № ******* – ******* г. и с вх. № *******- ******* г.;
доклад и уведомително писмо до ******* – гр. *******, с вх. № *******/******* г.;
писмата, подадени в ******* – Ц******* с вх. № Я-*******/******* г., в Р******* –
******* с вх. № *******/******* г., както и до прокуратурата /пр.пр. № *******/2018
г. по описа на РП-*******/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес
*******, срещу Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82, ЗЗД за сумата 1400 лева, ведно
със законна лихва от 10.04.2023 г., претендирана като обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение
от страна на О. ******* по сключен с последната договор за извършване на авторски
надзор, вследствие неизпълнение на Б. Д. Д. по договор за изработка - за извършване
на авторски надзор на изпълнението на проект за основен ремонт/реконструкция за
обект *******, находяща се в гр. *******, на *******/, в част „*******“.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес *******, да заплати
в полза на Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******, на
19
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 847,85 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на уважената част от първоначалните искове.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******, да
заплати в полза на Б. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, *******
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 343,69 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част
от първоначалните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на преписи на страните чрез процесуалните им представители на
съдебните адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20