Решение по дело №954/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 550
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430100954
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                              

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

гр. Плевен, 21.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛЕВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  VІІ граждански състав в  открито   заседание, на  деветнадесети март през две хиляди и   деветнадесета година в състав :

                                                 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело № 954 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

               Постъпила е молба от Б.М.А. против „С.Г.труп“ООД, в която се твърди, че през 2007г. ищцата е сключила с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г. за закупуване на стока.Търди се, че по силата на договора тя е усвоила сумата от 1 349. 00лв., които е следвало да върне за срок от една година, а последната погасителна вноска в размер на 132,38лв. е трябвало да престара на датата 15.01.2008г.Посачва се, че ищцата е изплатила частично кредита и е преустановила изпълнението на задълженията си по него. Посочва се, че кредиторът „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е цедирал вземанията си, произтичащи от договора на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, която се е снабдила със Заповед № 1802 от 02.07.2015г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3107/15г. на РС-Плевен, 7 граждански състав и с изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния титул, цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ООД е образувал и водил изп.д. № 20167560400058 по описа на ЧСИ ***, рег. №756. Твърди се, че е уважено на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, с определение № 118 от 29.01.2018г. по гр.д. № 854/17г. по описа на ОС-Плевен,  и е обезсилена Заповед № 1802 от 02.07.2015г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3107/15г. на РС-Плевен, 7 граждански състав.Твърди се, че независимо от обезсилването на изпълнителното основание и наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ООД е продължила да води изп.д. № 20167560400058 по описа на ЧСИ ***и впоследствие с договор от 20.06.2018г., е цедирала на ответника по настоящето дело вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г. на С.Г.“ ООД като взискател в изпълнителното производство, за което  ищцата е уведомена със съобщение с изх. № 21657 от 19.11.2018г.

        Излага се становище, че вземанията, основани на Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г., са погасени по давност, поради което е погасено правото на иск на ответника и неговото право на принудителното им изпълнение.Посочва се, че изпълнителното основание, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 854/17г. по описа на ОС-Плевен, 4 гр.състав, е обезсилено с произтичащите правни последици по чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, по силата на който изпълнителното производство по изп.д. № 20167560400058 , е следвало да бъде прекратено след влизане в сила на съдебния акт по гр.д. №   854/17г. по описа на ОС-Плевен, 4 гр.състав.Твърди се, че поради запазване висящността на изпълнителното производство и отправяне на претенции от ответника за принудително събиране на дълга, ищцата е  подала заявление с вх. № 65 /03.01.2019г. по описа на ЧСИ ***с искане  делото да бъде прекратено като последица на обезсилването на издадената срещу нея заповед. След подаване на заявление с вх. № 65 /03.01.2019г., органът по принудителното изпълнение е прекратил изп.д. № 20167560400058 като перимирано, за което ищцата е била уведомена със съобщение изх. № 81/03.01.2019г.Твърди се, че след прекратяване на делото, служители на ответника са предявили на адреса  йв България искания дългът да бъде изплатен, независимо от погасяването му по давност.Излагат се доводи, че чл. 433, ал. 3 ГПК гласи, че при прекратяване на изпълнителното производство, всички изпълнителни действия се обезсилват по право и се заличават с обратна сила, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и че не се засяга редовността на извършените от трети задължени лица плащания /така Решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 123 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 4298/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./ .Посочва се, че такова е и задължително разрешение, изведено с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 „От кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително производство”.Посочва се, че по изп.д. № 20167560400058 по описа на ЧСИ ***са извършвани само изпълнителни действия, които по изричното предписание на закона се заличават с обратна сила, поради което те не са били годни да прекъснат давността. Твърди се, че когато едно задължение е погасено по давност, то продължава да съществува като естествено и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, а правопогасяващ ефект настъпва единствено спрямо правото на иск на кредитора, респ. когато същият вече го е упражнил - спрямо правото на принудително изпълнение /арг. от чл. 118 във вр. с чл. 110 и 110 ЗЗД.Предявени е са били в тази връзка искове с три отделни основания: че е погасено правото на ответника на иск и правото му на принудително изпълнение на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г., а именно: на главница в размер на 1033, 55лв., на договорна лихва в размерна 77, 36 лв. - за периода от 15.07.2007г. до 15.01.2008г. и на такса за обслужване на кредита в размер на 80, 55лв. за периода от 15.05.2007г. до 15.01.2008г. и при условията на евенуалност, че са погасени по давност вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г., а именно: на главница в размер на 1033, 55лв., на договорна лихва в размерна 77, 36 лв. - за периода от 15.07.2007г. до 15.01.2008г. и на такса за обслужване на кредита в размер на 80, 55лв. за периода от 15.05.2007г. до 15.01.2008г.

           Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не признава предявения иск, че вземането е погасено по давност.Претендира разноски.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

          Безспорно по делото е, че през 2007г. ищцата е сключила с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г. за закупуване на стока , като е усвоила сумата от 1349. 00лв., които е следвало да върне за срок от една година, а последната погасителна вноска в размер на 132,38лв. е трябвало да престара на датата 15.01.2008г.Не се спори, че кредиторът „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е цедирал вземанията си, произтичащи от договора на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, която се е снабдила със Заповед № 1802 от 02.07.2015г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3107/15г. на РС-Плевен, 7 граждански състав и с изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния титул, цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ООД е образувал и водил изп.д. № 20167560400058 по описа на ЧСИ ***, рег. №756. Уважено на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, с определение № 118 от 29.01.2018г. по гр.д. № 854/17г. по описа на ОС-Плевен,  и е обезсилена Заповед № 1802 от 02.07.2015г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3107/15г. на РС-Плевен, 7 граждански състав.Не е спроно, че независимо от обезсилването на изпълнителното основание и наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ ООД е продължила да води изп.д. № 20167560400058 по описа на ЧСИ ***и впоследствие с договор от 20.06.2018г., е цедирала на ответника по настоящето дело вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № **********/27.01.2007г. на С.Г.“ ООД като взискател в изпълнителното производство, за което  ищцата е уведомена със съобщение с изх. № 21657 от 19.11.2018г. Ищцата е  подала заявление с вх. № 65 /03.01.2019г. по описа на ЧСИ ***с искане  делото да бъде прекратено като последица на обезсилването на издадената срещу нея заповед. След подаване на заявление с вх. № 65 /03.01.2019г., органът по принудителното изпълнение е прекратил изп.д. № 20167560400058 като перимирано, за което ищцата е била уведомена със съобщение изх. № 81/03.01.2019г.

            Ответникът е направил признание на иск, че вземането е погасено по давност, и искане  за постановяване на решение, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая не е направено искане от страна на ищеца, но предвид доказателствата, съдът приема, че е погасено задължоениото по давност.

Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения. Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."

 Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че първото действие е от 2017г. – налагане на запор, към която дата, е изтекла давността по договора/ последната падежна дата е от 2008г./.Освен това с обезсилването на заповедта по заповедното производство, се заличават с обратна сила всички изпълнителни действия.

При това положение следва да се уважи предявения иск, като основателен и доказан.

 Останалите възражения и доказателства не следва да се обсъждат, като неотносими.

 По отношение на разноските, съдът счита, че  следва да отчете обстоятелството, че са предявени три отдели иска- чл.439 от ГПК на две отделни основания и ОИУ за недължимост на задължението, поради изтекла давност.По първите два производството е прекратено, поради недопустимост и определението е влязло в сила.При това положение съдът приема, че се дължат разноски в полза на  ответника в размер на  333,33лв.

По отношение на уважения иск, съдът приема, за същия се дължат разноски, които са в размер на 50лв. за д.т. и 244,10лв. адвокатско възнаграждение или общо 294,10лв.Съображенията на съда са , че не са налице предпоставките  на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като , за да не се дължат,освен признание на иска е необходимо и кредиторът да не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга процесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска.Съдът приема, че дори и да не е налице изпълнителен титул, то кредиторът може да предяви осъдителен иска във всеки момент, а и само по съдебен ред може да се постигне настъпването на погасителния ефект на давността.

След направено компенсация за дължимите суми, съдът приема, че  ищцата следва да заплати на ответника сумата 39,23лв. за цялото производство.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА на осн чл.124 от ГПК за установено по отношение на „С.Г.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК148062016, че Б.М.А., ЕГН**********, НЕ ДЪЛЖИ на  „С.Г.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК148062016, сумата от: главница в размер на 1033, 55лв., на договорна лихва в размерна 77, 36 лв. - за периода от 15.07.2007г. до 15.01.2008г. и на такса за обслужване на кредита в размер на 80, 55лв. за периода от 15.05.2007г. до 15.01.2008г., по договор за потребителски кредит №**********/27.01.2007г., сключен между Б.А.„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и договор за цесия,поради изтекла погасителна давност.

           ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.3 от ГПК Б.М.А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК148062016, сумата 39,23лв., разноски по компенсация.     Признава за устоновено , на осн чл.439 от ГПКтелинова георгиева, ЕГНт ГПК вземането  са представени доказателства за д

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.      

                                                              

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: