№ 2676
гр. Варна, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500481 по описа за 2022 година
въззивно гражданско дело № 481 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от адв. Петър М. лично и в качеството на
пълномощник на Н. СП. СП. молба, с която е формулирано искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 585/11.05.2022 г.
Молителят сочи, че не е отчетено от съдебния състав, че процесуалното
представителство на Н.С. е осъществено по реда на чл. 38 от ЗАдв. В качеството си на
въззиваема страна същият имал право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на разноските,
съобразно отхвърлената въззивна жалба на И.Р., по която материалния интерес възлизал на
2 500 лева. По изложените съображения моли съдебното решение да бъде изменено в частта
за разноските като му бъдат присъдени такива на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на
405 лева.
В срока по чл. 248. ал. 2 от ГПК е постъпил отговор /наименован молба/ от адв. Х.Г.,
в качеството си на пълномощник на ИВ. Д. Р., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се претендира оставянето ѝ без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Срещу Решение № 2065/06.01.2022 г., постановено по гр.д. № 8756/2021 г., по описа
на ВРС, поправено с Решение № 137/19.01.2022 г., гр.д. № 8756/2021 г. по описа на ВРС са
подадени следните две жалби, инициирали настоящото въззивно производство:
1.) Въззивна жалба вх. № 246/05.01.2022 г., уточнена с молба с вх. № 2922/18.01.2022
г., с която ИВ. Д. Р., чрез адв. Х.Г. обжалва решението на ВРС в частта, с която е присъдена
сума по насрещния иск, с която претенцията по него е частично уважена - за сумата от 1000
лв., както и в частта, с която е отхвърлена исковата му молба – за горницата над 1500 лв. до
търсената сума от 3000 лв.
2.) Въззивна жалба вх. № 5799/28.01.2022 г., уточнена с молба вх. № 7662 от
04.02.2022 г., с която Н. СП. СП., чрез адв. Петър М. оспорва решението в частта, в която в
1
полза на И.Р. е присъдено обезщетение по първоначалния иск над сумата от 300 лв. до 1500
лв., както и в отхвърлителната му част по отношение на насрещния иск.
С постановеното съдебно решение въззивният съд е отхвърлил изцяло въззивните
жалби на нарещните страни, поради което не е присъдил и съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство. Доколкото липсва произнасяне по отношение на същите в
диспозитива на съдебния акт, разглежданата молба е такава за допълване на решението, а не
за неговото изменение, както е посочил молителя.
С оглед посочения предмет на въззивно обжалване, обжалваемият интерес по първата
въззивна жалба възлиза на общо 2500 лева, следователно осъщестяваната от молителя
защита по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК съответства на посочената сума.
От своя страна обжалваемият интерес по подадената от него жалба е на стойност
3200 лева, или със 700 лева повече от този по жалбата на насрещната страна, която
следователно е осъществявала процесуална защита по жалба с по-голям материален интерес.
Тъй като и двете страни са претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение
в минимален размер, макар и същото в полза на молителя да е дължимо на основание чл. 38
от ЗАдв, то следва, че при пропорционално изчисляване на разноските именно Н. СП. СП.
би следвало да понесе тежестта за разноски. Това е така, защото насрещната страна е
осъществявала защита по жалба с по-висок обжалваем интерес.
Доколкото обаче и двете жалби на насрещните страни са отхвърлени изцяло, то не е
налице основание за присъждане на разноски на която и да е от тях. Осъществяването на
безплатна защита по реда на чл. 38 от ЗАдв по същността си не представлява такова, поради
което молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от адв. Петър М. лично и в качеството
на пълномощник на Н. СП. СП., с която е формулирано искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 585/11.05.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване по арг. на чл. 248, ал. 3, изр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2