№ 232
гр. Шумен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630102235 по описа за 2022 година
Предявени отрицателни установителни искове, с правно основание чл.
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искова молба, от пълномощник на Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за
призоваване – гр. Варна, ***, ет. 4, офис 6, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – гр. София, *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ***, без посочено правно
основание и цена от 162,04 лева и 773,96 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за паричен
заем, за сумата от 1000 лева, с първия ответник и договор за предоставяне на
поръчителство, с втория ответник. Договорена била възнаградителна лихва,
по заемния договор, от 162,04 лева, платима, с всяка от погасителните вноски.
Според чл. 4 от договора за паричен заем, заемателят се задължавал, в срок от
три дни да представи едно от следните обезпечения – две физически лица
поръчители, отговарящи на определени условия; банкова гаранция за сумата
от 1162,04 лева и одобрено от заемателя дружество поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. В тази връзка бил сключен договора с втория
ответник, на когото ищцата възложила да сключи договор за поръчителство с
първия ответник срещу възнаграждение от 773,96 лева. Считайки, че
1
уговорките за възнаградителна лихва, за предоставяне на поръчителство, по
договора за заем и договора за предоставяне на поръчителство противоречат
на добрите нрави, отделно, посочените уговорки, в първия договор и тази за
заплащане възнаграждение на поръчителя, по втория договор са
неравноправни, съответно недействителни, а договора за заем е
недействителен, в съответствие с чл. 22 ЗПК, поради това, че уговорките
заобикалят разпоредби на ЗПК, като възнаграждението за поръчителя, не е
включено в ГПР, иска да се признае за установено, че не дължи на първия
ответник сумата от 162,04 лева възнаградителна лихва и на втория ответник
възнаграждение, в размер на 773,96 лева и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомен,
подава отговори. Считат исковете недопустими, поради възможност на ищеца
да ползва друг път на защита, чрез осъдителен иск, евентуално
неоснователни. Твърдят действителност на договора за заем и договора за
предоставяне на поръчителство.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По допустимостта на исковете, съдът се е произнесъл с Определение
№ 340/13.02.2023г., като ответните възражения са приети за неоснователни.
На 24.01.2020г., ищцата и първият ответник сключили договор за
паричен заем № ***, за сумата от 1000 лева. Уговорено било връщането , за
срок от 44 седмици, на 22 вноски, с падеж на конкретно определени дати от
88 лева, включваща главница и лихва – 52,82 лева/двуседмична погасителна
вноска/ и възнаграждение за поръчителство от 35,18 лева. Уговорената лихва
била в размер на 35% годишно, при ГПР от 40,77%, и обща дължима сума по
кредита от 1162,04 лева/главница и договорна лихва/. На същата дата бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство № *** между ищцата и
втория ответник. Уговорено било възнаграждение в размер на 773,96 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от 35,18 лева, на падежа за плащане на
погасителните вноски, по договора за паричен заем и на кредитора, по него –
2
първият ответник. Предмета на втория договор, определен в чл. 1, от него е
възлагане от ищеца и задължаване на втория ответник да сключи договор за
поръчителство с първия ответник, по силата на който, да отговаря солидарно
с възложителя, за изпълнението на всички негови задължения, по договора за
паричен заем. Последния, от своя страна предвижда задължение за
заемополучателя /чл. 4/, в три дневен срок да представи обезпечение, едно от
които /т. 3/ - одобрено от Заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Договора влиза в сила, в случай, че
заемателя не изпълни задължението си да представи обезпечение, по договора
за паричен заем, посочено в същия чл. 4, т. 1 и 2 – две физически лица,
отговарящи на определени условия или банкова гаранция за сумата от 1162
лева. Договор за поръчителство, по смисъла и във формата регламентирана в
чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, между двете дружества, по делото, не е представен. Не
се спори, че сумата от 773,96 лева не е включена, като разход, при
изчисляване ГПР, по договора за паричен заем. Представения погасителен
план има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи –
уговорките и договорите са недействителни поради накърняване на добрите
нрави, втория и поради липса на основание; нищожни са поради
неравноправност и заобикаляне разпоредби на ЗПК.
Посочените са налице, в настоящият случай – Уговорките от чл. 2, т. 6 и
чл. 4, на договора за паричен заем, касаещи годишния лихвен процент и
дължимото обезщетение/възнаграждение/ по договор за поръчителство и той,
са нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение
трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и
да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е
придадено правно значение, при действителността на сделките. При
възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и
производният му за еквивалентност на престациите. Уговорения лихвен
процент, по процесния договор за паричен заем и уговореното
възнаграждение, по договора за предоставяне на поръчителство, по отделно и
особено в съвкупност, само поради размерите си, е в противоречие и с двата
принципа, налагайки заплащане възнаграждение за ползване на чужди
3
средства достигащо почти ползваната сума/936 лева и 1000 лева/. Както
правилно посочват ответните представители съществува свобода на
договарянето и ищцата е получила пред договорна информация, но тази
свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при
заплащане на уговорените договорна лихва и възнаграждение/чл. 9 ЗЗД/.
Изложеното се отнася и за уговорения ГПР. Това, че конкретния номинално, е
по нисък с няколко процентни пункта, от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не
означава, че поради размера си само, не накърнява добрите нрави.
Договора за предоставяне на поръчителство, не е нищожен, поради
липса на основание, и не само защото ищцата, не е оборила презумпцията на
чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗЗД. Процесния договор, според този състав, не
представлява договор за поръчителство между някои от страните, а е договор
за поръчка между ищцата и втория ответник, като основанието му е да се
извършат определени действия – да се сключи договор за поръчителство.
Отделен е въпроса, че поръчката не е изпълнена, но въпреки това се дължи
възнаграждение от доверителя, което също не обосновава заявеното
основание за нищожност, а сочи на първото прието.
Процесните договори, или сочени в исковата молба клаузи от тях, не са
нищожни поради заобикаляне на закона. От двата договора или от
доказателствата по делото, не следва соченото основание, което е предел на
служебното начало в тази насока според ТР № 1/2022г. на ВКС, ОСГТК, а не
са посочени, съответно събрани доказателства, за ищцовите твърдения, че
разходите по договора за предоставяне на поръчителство, при отчитане, в
ГПР, биха довели до негов размер надхвърлящ посочения в ЗПК – чл. 19, ал.
4.
Договора за паричен заем, не е недействителен, поради неспазване
някое от изискванията на чл. 22 от ЗПК. Както се посочи представения
погасителен план има съдържанието на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а размера
на ГПР, не следва да включва разходите, които потребителят заплаща, при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както
правилно отбелязват ответниците, друг е въпроса, че в случая задълженията
са въведени с нищожна клауза.
4
Споменатата, от договора за паричен заем, чл. 4, може да обоснове и
твърдяната нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки
неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е
безпредметно, с оглед приетото, че е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Изложеното налага уважаване на предявените искове, при който изход
на спора, всеки от ответниците следва да заплати на ищцата, сумата от 275
лева разноски в производството, представляващи адвокатско възнаграждение
и държавна такса.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „***“ АД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***, че Ш. М. М., ЕГН :
***, с адрес за призоваване – гр. Варна, ***, ет. 4, офис 6, не дължи на „***“
АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***, сумата
от 162,04 лева договорна лихва по договор за паричен заем №
***/24.01.2020г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***, че Ш. М. М., ЕГН :
***, с адрес за призоваване – гр. Варна, ***, ет. 4, офис 6, не дължи на „***“
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***,
сумата от 773,96 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № ***/24.01.2020г..
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ***, да заплати на Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за призоваване –
гр. Варна, ***, ет. 4, офис 6, сумата от 275 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ***, да заплати на Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за призоваване –
гр. Варна, ***, ет. 4, офис 6, сумата от 275 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6