Р Е Ш Е Н И
Е
№ 81 02.08.2018
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, пети състав
на ..…………………......девети юли.……… две хиляди и осемнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Радостина Кабадалиева…………….….…..….
И
прокурора ………………………………………………..……………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….………………………………..
търговско
дело ……….№ 138 по описа за 2017
година…..………………………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Гели“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
с. Сталево, община Димитровград, Хасковска област, представлявано от управителя
Ф.Г.Ф., чрез упълномощен адвокат М.Н. от АК-Пазарджик, със съдебен адрес:***, с която се предявяват срещу
Земеделски производител Т.М. Т. с ЕГН **********,***, с БУЛСТАТ **********, с
място на извършване на дейността с. Сталево, община Димитровград, област
Хасковска, ПК 6433, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 294 ал.
1 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД. Първият главен иск, предявен с
ИМ, е за сумата 25 864, 80 лева, представляваща стойността на
предоставените от ищеца на ответника услуги по обработка на земеделски площи,
за които е издадена данъчна фактура № **********/12.06.2015 година. Този
иск е съединен
с акцесорен иск за сумата 5225,19 лева - обезщетение
заради забавено изпълнение на задълженията
по посочената фактура за периода от 13.06.2015 година до 30.10.2017 година,
както и с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба. Вторият главен
иск е за сумата 2419,20 лева, представляваща стойността на предоставените от
ищеца на ответника услуги по обработка на земеделски площи, за които е издадена
данъчна фактура № **********/30.10.2015 година. Този иск е съединен с акцесорен
иск за сумата 292,17 лева - обезщетение заради забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура за периода
от 31.10.2015 година до 30.10.2017 година, както и с претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендират
се и направените в това производство разноски.
Ищецът твърди, че през 2015 година сключили с
ответника, в качеството му на земеделски производител, устен договор за изработка. По силата на договора,
дружеството-ищец се задължило да извърши услуги на ответника, изразяващи се в
различни селскостопански обработки на земеделски площи с пшеница и слънчоглед,
в землището на село Сталево, община Димитровград, област Хасково, стопанисвани
от ответника - земеделски производител, а ответникът се задължил да заплати
стойността на тези услуги. Ищцовото дружество
изпълнило възложената работа, както следва: 1/ Пръскане на пшеница 290 дка., с цена за 1 дка. – 5 лв., на
стойност 1 450.00 лв.; 2/ Култивиране
на слънчоглед 718 дка., с цена за 1 дка. - 8 лв., на стойност 5 744.00
лв.; 3/ Сеитба на слънчоглед 359 дка., с
цена за 1 дка. – 8 лв., на стойност 2 872.00 лв.; 4/ Валиране на слънчоглед 359 дка., с цена за 1 дка – 4 лв., на
стойност 1 436.00 лв.; 5/ Пръскане на
слънчоглед 718 дка., с цена за 1 дка. - 4 лв. , на стойност 2 872.00
лв.; 6/ Окопаване на слънчоглед 718
дка., с цена за 1 дка - 10 лв., на стойност 7 180.00 лв. За
удостоверяване факта на приемане на извършените услуги ответникът подписал Протокол №**********/12.06.2015 година. Доставчикът „Гели“
ЕООД съставил данъчна фактура № **********/12.06.2015 г. за сумата 25 864.80
лв. с ДДС, а ответникът приел и подписал фактурата. Датата на данъчното
събитие или датата на плащане на
паричното задължение била 12.06.2015 г. по банков път, по посочена във
фактурата банкова сметка ***-доставчик в „Уникредит
Булбанк" АД. Въпреки приемането на работата, ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на извършените му
услуги.
Освен това, на 30.10.2015 г.
била съставена от „Гели" ЕООД, в качеството на
доставчик, още една данъчна фактура - №
**********/30.10.2015 г., на стойност 2 419.20 лева с ДДС, за следните
извършени услуги: 1/ Жътва на
слънчоглед 359 дка., с цена за 1 дка. - 4 лв., на стойност 1 436.00 лв.;
2/ Жътва на пшеница 145 дка., с
цена за 1 дка - 4 лв. , на стойност 580.00 лв. Датата на данъчното събитие или датата на плащане на паричното задължение
била 30.10.2015 г., по банков път, по посочена във фактурата банкова
сметка ***-доставчик в „Уникредит Булбанк" АД. Ищецът твърди, че и по тази фактура ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на извършените му
услуги.
Ищецът пояснява, още, че селскостопанските обработки на земеделските
площи с пшеница и слънчоглед в землището на село Сталево, общ. Димитровград,
област Пловдив били извършени от служителя на „Гели"
ЕООД - Н. М. И., посредством селскостопанска машина с per.
№ Х04822, марка „Лаверда"
296LCS. С молба вх. № 10336/09.11.2017 година ищецът прави
уточнение на претенцията си за законната лихва, като става ясно, че се търси
такава върху двете главници по фактурите, а не върху общия сбор на главниците и
мораторните лихви.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Земеделски производител Т.М. Т. с ЕГН **********,***, с
БУЛСТАТ **********, подава писмен отговор. Заема становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание
и размер, както и всички затвърдени от ищеца факти и обстоятелства. Оспорва
съдържанието на представените с исковата молба данъчна фактура №
**********/12.06.2015 година и протокол към нея, както и данъчна фактура №
**********/30.10.2015 година. Отрича между него и ищцовото
дружество да е бил сключван претендираният от ищеца
договор за изработка. Твърди, че на 30.04.2015 година с ищеца сключили „договор
за спогодба“, по силата на който предал на дружеството-ищец за ползване,
стопанисваните от него като ЧЗП селскостопански земи в с. Сталево – общо
820,289 дка. От момента на сключване на това споразумение, както понасянето на
разходите, така и добивите, били за ищеца. А тъй като в момента на предаване на
земите те били подготвени за пролетната сеитба, то „Гели“
ЕООД се задължило да изплати на ответника стойността на обработката им.
В срока и
по реда на чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба. Поддържа
исковете си. Отрича сключването на „договора за спогодба“ от 30.04.2015 година.
Твърди, че същият не е подписан от законния представител на дружеството-ищец и
поради това е нищожен поради липса на съгласие.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът по
делото представя допълнителен отговор, с който поддържа заетото становище по
делото. На първо място признава, че представеният от него „договор за спогодба“
не е подписан от управителя на „Гели“ ЕООД, а от
дъщеря му Е.Ф.Г.. В същото време настоява, че при подписването на договора Е.Ф.Г. уверила бащата
и пълномощник на ответника /М.Т.Д. ***/, че притежава необходимата
представителна власт за това. Това изявление на Е.Г. не било породило никакви
съмнения у М.Д., на когото било известно с оглед многобройните търговки сделки
между фирмите на двете семейства, че тя действително притежава широки права от
баща си като физическо лице и като търговец. Уточнява, че стопанисваната от ЧЗП
земеделска земя била предадена за ползване на „Гели“
ЕООД през пролетта на 2015 година и извършените от ищеца услуги, които били
описани в процесните фактури и протоколи, били
безпредметни за ответника - той не можел да се ползва от тях, ищецът извършвал
тази обработка върху стопанисвана от него земя, ако изобщо извършвал такива
операции. В тази връзка отново твърди, че няма извършени реално услуги от
страна на ищеца, така както е описано в двете фактури и протокол и нямало
осъществена сделка между двете страни.
В първо съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца заявява, че признава твърдението на
ответника за предаване ползването на земите – предмет на „Договора за спогодба“
(на л. 92 от делото), от ответника на дружеството-ищец, за стопанисване,
включително обработване и прибиране на реколтата. Тези му изявления са в унисон
с обясненията на управителя на „Гели“ ЕООД Ф. Г. Ф.,
който потвърждава, че дружеството му е обработвало земеделските земи при
условията, упоменати в „договора за спогодба“ от 30.04.2015 година. Потвърждава
и това, че е упълномощил Е.Ф.Г. да подпише процесния
договор за спогодба (на л. 92). В същото съдебно заседание от изявленията на
процесуалния представител на ищеца става ясно, че доколкото ответникът не е
изпълнил поетото от него задължение към ищеца да предаде сумата по договора за
спогодба за изплатената му субсидия, то по тази причина ищецът е предявил
настоящата претенция. До края на първоинстанционното
производство, обаче, ищецът поддържа претенцията си, основана на твърдение за
неизпълнение на договор за изработка, както е предявен. Изрично заявява, че
въведените от него твърдения не съставляват изменение на основанието на иска и
не търси субсидията, а претендира цената на услугата по обработването на
земите.
Хасковският окръжен съд, като съобрази
становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В подкрепа на твърденията си за
сключено облигационно правоотношение по договор за изработка, ищецът представя
фактура № **********/12.06.2015 година, издадена от „Гели“
ЕООД, с посочен получател ЗП Т.М. Т., на обща стойност с ДДС 25 864, 80
лева. Според фактурата и протокола към нея от същата дата,
дружеството-доставчик е извършило, а получателят ЗП Тихомир Т. е приел работата
по следните селскостопански операции: пръскане на пшеница на 290 дка, култивиране на слънчоглед на 718
дка, сеитба на слънчоглед на 359 дка, валиране на слънчоглед на 359 дка, пръскне на слънчоглед на 718 дка и окопаване на слънчоглед
на 718 дка. А с фактура № **********/30.10.2015 година са фактурирани от ищеца
на ответника още две селскостопански операции – жътва на слънчоглед на 359 дка
и жътва на пшеница на 145 дка.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К., чието
заключение съдът възприема изцяло като обективно, компетентно, пълно и
безпристрастно. От заключението се установява, че и двете фактури са намерили
счетоводно отражение както в счетоводството на дружеството-ищец, така и в това
на ответника. „Гели“ ЕООД е регистрирало двете процесни фактури в дневника за продажби, а ЗП Тихомир Т. –
в дневника за покупки, т.е. те са рефлектирали при формиране на данъчните
задължения на страните и годишния им финансов резултат. Взетите счетоводни
записвания показват, че задължението не е платено. От заключението на в.л. се
установява, още, че на базата на подадено пред ОДЗ Хасково Заявление за ДП по
Глава 4 от ЗПЗП „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху
газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ с входящ №
26/354066/094898, ЕООД „Гели“ е получило на
19.12.2016 година сумата 10383, 84 лева помощ, представляваща отстъпка от
акциза на закупеното през цялата 2015 година гориво на обща стойност по
представени фактури 82420, 86 лева, в това число 13736, 81 лева ДДС за 45029,88
литра гориво.
По
делото са представени два договора, датирани от 30.04.2015 година, със страни –
Т.М. Т., регистриран като Земеделски производител и „Гели“
ЕООД – с. Сталево, община Димитровград. С допълнителна искова молба ищецът
оспорва съдържанието и автентичността им. Заявява, че те не са подписани от
управителя и законния представител на дружеството Ф.Г.Ф. и счита, че те са
нищожни поради липса на съгласие. В първото по делото съдебно заседание
позицията на ищеца се променя, като процесуалният му представител настоява, че
пълномощникът на управителя е подписал само договора на л. 92 от делото. На
първо място съдът намира за необходимо да се отговори на имплицитно въведеното
възражение за нищожност. Същото е неоснователно. По делото е представено
нотариално заверено пълномощно, от което се установява, че вписаният в ТР
управител и законен представител на ЕООД „Гели“ Ф.Г.Ф.
е натоварил дъщеря си Е.Ф.Г. с представителна власт, в това число да сключва
всякакви договори от името на дружеството. Впрочем, това обстоятелство се
потвърждава и от самия Ф.Г.Ф. – в дадените от него в първото по делото съдебно
заседание обяснения по реда на чл. 176
ГПК. Освен това, по делото е назначена и извършена съдебно-почеркова
експертиза с вещо лице М.. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, от което става ясно, че и
двата договора, наименовани „договор за спогодба“ и
датирани от 30.04.2015 година, намиращи се на л. 92 и л. 93 от делото, са
подписани от Е.Ф.Г.. От тук е изводът, че въведеното от ищеца основание за
нищожност на тези договори – липса на съгласие, не е доказано и поради това е
неоснователно. Съдът приема, че договорите са действителни и от тях могат да
бъдат черпени изводи при обсъждане позициите на страните.
Двата
горецитирани договора от 30.04.2015 година са с почти
идентично съдържание – в обема на всичките клаузи, без тази по чл. 6.
Последната съдържа уговорки на страните досежно дължимостта и начина на предаване на получаваната от ЧЗП Т.
Т. субсидия за наета земя по линия на плащанията от директно държавно
подпомагане и по линия на програмите на ЕС. Изрично в с.з. на 09.07.2018 година
процесуалният представител на ищеца заяви, че поддържа исковата претенция така,
както е предявена, т.е. с правно основание – неизпълнение задълженията на
получателя да плати по договор за изработка. Т.е. коментираната в чл. 6 от
договорите, датирани от 30.04.2015 година, субсидия не е предмет на делото и
отношенията на страните в тази връзка не следва да се обсъждат. От останалите,
постигнати от страните уговорки, следва, че още на 30.04.2015 година ЧЗП Т. Т.
е предал на ЕООД „Гели“ общо 820, 289 дка земеделска
земя, наета от ЧЗП с 66 броя договори за наем на земеделска земя с физически
лица и договори за наем на 182 дка земеделска земя на Община Димитровград.
Дружеството-ищец се е задължило да обработва ползваната земя, като полага
грижата на добрия стопанин, като начинът на обработка и видът на засяваните
култури в свободните площи се е определял от „Гели“
ЕООД. Страните са уговорили изрично, че разходите по обработката на земите, предмет
на спогодбите, от началото на стопанската година до датата на подписването им,
която обработка е извършена от ЧЗП, са изцяло за сметка на ЕООД „Гели“. В тази връзка дружеството се е задължило да заплати
на ЧЗП стойността на обработката на земите до момента на подписването на
договора. Едновременно с това, ЕООД „Гели“ е приело
да заплати на Община Димитровград и физическите лица наемната цена за
ползването на земите им. По силата на спогодбите, цялата реколта, респективно
нейната парична равностойност, е била предоставена на ЕООД „Гели“.
В същия смисъл са и събраните гласни доказателства – показанията на св. М.Т.Д.,
които в тази част няма пречка да бъдат кредитирани.
От
показанията на св. Н.М.И. – главен механизатор в дружеството-ищец, се
установява, че той е извършил обработка на земите, за които е знаел, че са на
земеделски производител Тихомир Т.. Също му било известно, че за тази дейност
на „Гели“ ЕООД не било заплатено. В същото време
свидетелят уточнява, че по време на самата обработка не му било известно чии са
земите – само му нареждали къде и какво да прави. Впоследствие „главният шеф“
му казал, че земите били на Т. и че той не бил заплатил за извършената работа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Изложеното от ищцовото дружество в
обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на договорно
правоотношение между страните по делото, основано на договор за изработка
(предоставяне на услуги по обработка на селскостопански земи), уреден в чл.
258-269 ЗЗД. Правните претенции са за
неизпълнение от страна на възложителя на договорно задължение за заплащане на
възнаграждение за изработеното.
За уважаването
на претенцията по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД, при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да установи наличието на облигационни
правоотношения между страните по договор за изработка (в случая – за
предоставени и описани в ИМ услуги по обработка на селскостопански земи) и
изпълнението от негова страна на задълженията му по договора – извършване на
договорените работи по вид и обеми, т.е. че той е изправната страна по
договора, както и размера на задължението на ответника.
Съдът приема, че успешно доказване в тази насока не е
проведено. Действително, в съдебната практика се приема, че осчетоводяването на
фактурите и ползването на данъчен кредит може да се приеме като признание за
съществуване на съответното облигационно правоотношение, а от там – може да
служи за доказателство за съществуване на задълженията на получателя по
сделката. В тази насока има решения, постановени по чл. 290 ГПК, които до
изменения в процесуалния закон ГПК са били с характер на задължителна съдебна
практика. С оглед сега приетата законова уредба – чл. 290 ал. 3 ГПК,
постановените по реда на чл. 290 ал. 2 ГПК решения нямат задължителна сила. От
тук съдът не е обвързан единствено с факта на завеждането на фактурите в
счетоводствата на контрагентите и декларирането на сумите по тях за данъчни
цели, а е длъжен да ги обсъди в съвкупност с останалия доказателствен
материал и изявленията на страните. И ако другите доказателства опровергават
въведената от страната теза за съществуване на облигационното правоотношение,
то съдът ще бъде длъжен да се произнесе относно действителното състояние на
спорното право, дори ако това означава – да игнорира счетоводните записвания.
Ответникът обосновава твърдението си за липса на
сключен договор за изработка с довода, че още през пролетта на 2015 година
земите, за които ищецът претендира, че ги е обработвал в полза на ответника, са
били предадени за ползване на ЕООД „Гели“ и от там
фактурираните услуги са били безпредметни за ЧЗП, както и че преди предаването
земите са били подготвени за пролетна сеитба. Съдът приема тези твърдения за
доказани. От представените по делото и приети като доказателства два броя
договори, подписани от представители и на двете страни, при наличие на
представителна власт и поради това валидни, се установява, че действително още
от датата на подписването им – 30.04.2015 година земите, за които се
претендира, че са били обработени от ищеца по възлагане и в полза на ответника,
са били предадени от ЧЗП на ЕООД „Гели“. Повече от
това, страните са уговорили, че както вече направените към този момент дейности по обработване на земята, така и
предстоящите ще бъдат за сметка на дружеството-ищец. Последното е приело и да
се разплати за наема със собствениците на земите, както и да ги стопанисва с
грижата на добър стопанин и самостоятелно да определя необходимите земеделски
работи. От друга страна, цялата реколта за стопанската 2015 година също е
предоставена на „Гели“ ЕООД. Като се изключат
противоречията, съществуващи в процесуалните изявления на ищеца, на практика
той не оспорва всички тези обстоятелства. Спорът е единствено относно дължимостта на субсидията по чл. 6 от договорите, която не
е предмет на настоящото дело. Процесуалният представител на ищеца, както и
управителят Ф. заявяват, че действително земите са били предадени от ЧЗП на
дружеството и стопанисвани от последното. В тази насока са и показанията на
св. М.Т.. При това положение би било
абсурдно да се приеме, че ЧЗП, още на 30.04.2015 година предал земите на
дружеството, ще възложи земеделски операции по обработване на същите тези земи
на ЕООД „Гели“, което вече ги стопанисва по свое
усмотрение и за своя сметка. Още повече, че възлагайки работа по договора за
изработка, възложителят се задължава да заплати стойността на тази работа. А
както бе установено по делото, цялата реколта за 2015 година е била уговорена в
полза на „Гели“ ООД. Т.е. за ЗП Тихомир Т. не е имало
никакъв интерес от подобно облигационно правоотношение, което щеше да му донесе
само финансова тежест, без бъдещ приход. Извън представяне на фактурите,
протокола и доказване на осчетоводяването им, ищецът не представи никакви
доказателства за съществуване на твърдяната облигационна връзка. Във връзка с
позицията на ответника, с доклада по делото на ищеца е било възложено да докаже
действителното уговаряне и предоставяне на описани в ИМ услуги по обработка на
селскостопански земи, в т.ч. по вид и обеми, както и размера на задължението на
ответника. Доказването в тази насока не е предприето. Показанията на св. Н.И.
не налагат различни изводи. Свидетелят добросъвестно признава, че е узнал за
неизпълнението на задълженията по заплащане на земеделските работи от
ръководството на дружеството, при това впоследствие. Т.е. показанията му следва
да се ценят през призмата на интересите на същото това дружество и затова те
нямат голяма доказателствена стойност. Освен това,
съдът отчита и продължаващата да съществува връзка работник-работодател между
свидетеля и ЕООД „Гели“, което още повече понижава
доверието на съда в достоверността на твърденията на свидетеля. Най-вече, показанията на св. И. се опровергават
от представените писмени доказателства – два броя договори от 30.04.2015
година, от които следва, че след 30.04.2015 година всички земеделски операции
са били извършване от и в полза на „Геле“ ЕООД върху
стопанисваните от същото това дружество земи. По делото няма нито
доказателства, нито твърдения – ЧЗП Тихомир Т. да е стопанисвал някакви други
земи, обработването на които да е възложил на дружеството-ищец. От тук – остана
недоказано създаването на валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка с процесен
предмет, както и изпълнението му от страна на ищеца в претендирания
обем и на търсената стойност. А след като е така, то ищецът не доказва
основанието на иска си. За причините, поради които са били създадени и осчетоводени
прицесните две фактури, може само да се гадае. Но
съдът не може да основава решението си на предположения, а само на установени
безспорно факти.
Поради гореизложеното, предявените главни искове се
явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Акцесорните искове в случая следват съдбата на главните,
поради което следва да бъдат отхвърлени и претенциите за мораторните
и законните лихви.
Съгласно правилата в гражданския процес и оглед изхода на делото, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съгласно
представения списък.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Гели“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление с. Сталево, община Димитровград, Хасковска област, представлявано от
управителя Ф.Г.Ф., чрез упълномощен адвокат М.Н. от АК-Пазарджик, със съдебен
адрес:***, срещу Земеделски
производител Т.М. Т. с ЕГН **********,***, с БУЛСТАТ **********, с място на
извършване на дейността с. Сталево, община Димитровград, област Хасковска, ПК
6433, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 294 ал. 1 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД: 1) за сумата 25 864, 80 лева,
представляваща стойността на обработка на земеделски площи, за които е издадена
данъчна фактура № **********/12.06.2015 година, ведно с обезщетение заради забавено изпълнение на задълженията по посочената фактура за периода
от 13.06.2015 година до 30.10.2017 година, в размер на сумата 5225,19
лева, както и ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба; 2) за сумата 2419,20 лева,
представляваща стойността на обработка на земеделски площи, за които е издадена
данъчна фактура № **********/30.10.2015 година, ведно с обезщетение
заради забавено изпълнение на задълженията
по посочената фактура за периода от 31.10.2015 година до 30.10.2017 година, в
размер на сумата 292,17 лева, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба.
На основание чл. 78 ал. 2 ГПК ОСЪЖДА „Гели“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление с. Сталево, община
Димитровград, Хасковска област, представлявано от управителя Ф.Г.Ф., със
съдебен адрес:*** да заплати на
Земеделски производител Т.М. Т. с ЕГН **********,***, с БУЛСТАТ **********, с
място на извършване на дейността с. Сталево, община Димитровград, област
Хасковска, ПК 6433, направените в
производството пред ОС-Хасково деловодни разноски в размер на сумата 3730
лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския
апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия: