№ 536
гр. Видин, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101023 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв.
В. Г. против Т. Д. Т. от гр. ******, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД .
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени Договори за мобилни услуги от 06.08.2018г.
и от 05.09.2018г.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за отчетен период
15.10.2018г. – 14.12.2018г. да заплати дължимите месечни абонаменти в общ размер на
144.75 лева. Поради това ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и му е
начислил неустойка, за което е издадена фактура № **********/15.02.2019г. в общ размер
на 333.79 лева, както следва:
сумата 133.01 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 05.09.2018г. за мобилен номер **********, от които 42.48 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и 90.53 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство
сумата 200.78 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 06.08.2018г. за мобилен номер **********, от които 62.46 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и 138.32 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца исковите суми, ведно със законната лихва,
1
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответникът редовно уведомен, чрез назначения особен представител е подал отговор
на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорил исковите претенции по
основание и размер. Оспорил е наличието на облигационни отношения между страните.
Оспорил е подписите на ответника, положени в договорите и декларациите. Навел е
възражения, че липсват доказателства за твърденията за едностранно прекратяване на
договора.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1706/2020г. по
описа на РС – Видин, назначена и изслушана е съдебно-графическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**********, сключен на 06.08.2018г., от който е видно, че ответникът е сключил договор с
ищеца за абонаментен план тотал 24.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зоната на
ЕС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Със същия договор на ответника е
предоставено устройство на стойност 10.99 лева. Към договора е подписана декларация –
съгласие за получени ОУ и декларация – потвърждение за получено мобилно устройство
при условията на договор за лизинг.
Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер **********,
сключен на 05.09.2018г. с абонаментен план интернет +16.99 лева. Договорът е сключен за
срок от 24 месеца. Със същия договор на ответника е предоставено устройство на стойност
19.99 лева. Към договора е подписана декларация – съгласие за получени ОУ.
Представени са и три броя фактури за вземания на ищеца към ответника за
процесния период.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1706/2020г. по описа на РС – Видин, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.09.2020г. за сумата в размер на 333.79 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за
която са издадени фактури № **********/15.02.2019г., от които:
133.01 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
05.09.2018г. за мобилен номер **********
200.78 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
06.08.2018г. за мобилен номер **********,
както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договори за
мобилни услуги от 05.09.2018г. и от 06.08.2018г.
Във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК относно автентичността на
подписите на ответника, положени в договорите за мобилни услуги и в приложените към
2
тях декларации, е назначена съдебна- графическа експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че подписите, положени в договора за мобилни услуги от 06.08.2018г. и
подписа, положен в декларация – съгласие от 06.08.2018г., са изпълнени от ответника.
Подписът, положен в декларация – потвърждение от 06.08.2018г., не е изпълнен от
ответника. Според заключението на вещото лице, подписите, положени в договор за
мобилни услуги от 05.09.2018г. и подписа, положен в декларация – съгласие от 05.09.2018г.,
не са изпълнени от ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно
изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника заради
неизпълнение на поетите в договорите задължения за плащане на месечните абонаментни
такси и услуги.
Ответникът проведе успешно оспорване на автентичността на подписите, положени в
декларация – потвърждение от 06.08.2018г. към договора за мобилни услуги от
06.08.2018г.,както и на подписите положени в договор за мобилни услуги от 05.09.2018г. и
в декларация – съгласие от 05.09.2018г. От заключението на вещото лице категорично се
установи, че в тези документи подписите не са положени от ответника. Поради това,
същите съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК, ще следва да се изключат от
доказателствата по делото.
Оспорването на подписите, положени в договора за мобилни услуги от 06.08.2018г. и
в декларацията –съгласие от същата дата, е неуспешно. Заключението на вещото лице е, че
тези подписи са положени от ответника. С оглед на това, съдът приема, че този договор за
абонаментен план тотал 24.99 с неограничени нациноални минути и роуминг в зоната на ЕС,
е валидно сключен. Между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер,
при съответна месечна такса и условия и срок на действие на договора, срещу задължението
за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният
план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойка, който не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Договорът по своето съдържание
отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в декларация – съгласие от същата
дата.
От представените по делото фактури с детайлни справки, се установяват потребени
3
мобилни услуги от ответника по този договор. От страна на ответника не са представени
доказателства за изпълнение на договорените и отразени във фактурите парични задължения
по договора за абонаментни такси, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил
поетите с договора задължения.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок
задължението си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът
бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
Съгласно условията на договора, неговата месечна такса е в размер на 24.99 лева с
ДДС ,като неустойката за три месеца е в размер на 74.97 лева с ДДС. Исковата претенция е в
размер на 62.46 лева без ДДС, до която сума претенцията ще следва да се уважи.
Претенцията в частта на сумата от 138.32 лева, представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство, ще следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като в
производството се доказа, че декларация – потвърждение от 06.08.2018г. за получено
мобилно устройство при условията на договор за лизинг, не е подписана от ответника. Това
означава, че ищецът не доказа по категоричен и безспорен начин, че е предоставил на
ответника посоченото в договора за мобилни услуги от 06.08.2018г. мобилно устройство.
Исковата претенция в частта на сумата 133.01 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 05.09.2018г. за мобилен номер **********, от
които 42.48 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 90.53
лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, ще следва да се
отхвърли като неоснователна поради липса на облигационни отношения с ответника, с
оглед успешното оспорване на автентичността на подписите на ответника, положени в
договора за мобилни услуги от 05.09.2018г. и декларацията – съгласие към него.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 4.68 лева за платена държавна такса,
33.68 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 28.07 лева – разноски за особен
представител, както и 31.81 лева за вещо лице.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 38.36 лева.
Ищецът ще следва да заплати по сметка на съда разноски за вещо лице съобразно
отхвърлената част в размер на 138.19 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
4
BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, че декларация – потвърждение от 06.08.2018г. подписана от Т. Т. е
неистински документ.
ПРИЗНАВА, че договор за мобилни услуги от 05.09.2018г., подписан от Т. Д. Т., е
неистински документ.
ПРИЗНАВА, че декларация – съгласие от 05.09.2018г., подписана от Т. Т., е
неистински документ.
ПРИЗНАВА, че оспорването на автентичността на подписа на Т. Д. Т. в договор за
мобилни услуги от 06.08.2018г., не е доказано.
ПРИЗНАВА, че оспорването на автентичността на подписа на Т. Д. Т. в декларация
– съгласие от 06.08.2018г., не е доказано.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ул. ******, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********
сумата в размер на 62.46 лева – неустойка , представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
06.08.2018г. за мобилен номер **********, по издадена Заповед от 25.09.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1706/2020г. по описа на
РС – Видин, като исковата претенция над присъдената сума до претендираната такава –
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ****** да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото производство в общ
размер от 98.24 лева и разноски по заповедното производство в общ размер от 38.36 лева.
ОСЪЖДА„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* да заплати по сметка
на РС – Видин разноски за вещо лице в размер на 138.19 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Постановява на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК признатите за неистински
5
документи заедно с препис от решението да се изпратят на РП – Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6