Решение по дело №1202/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2507
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20225330101202
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2507
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330101202 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица,
бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез
пълномощника адвокат Г. против Е. З. К., ЕГН **********, с адрес: ******, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с
чл. 415, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от **** г., с клиентски номер № ******, с който е уговорена за
ползване мобилна услуга за номер******* при условия на тарифен план
Smart L+, с месечна абонаментна такса от 29,99 лева с ДДС. Срокът на
споразумението бил 24 месеца – до ******г. Издадени били три броя
фактури,а именно: № ***** / *****г., на стойност 36,70 лева с ДДС за
отчетен период 22.02.2019г. - 21.03.2019г.; № *******/ ******г. на стойност
35,98 лева с ДДС, с отчетен период 22.03.2019г. – 21.04.2019г. и № ****** /
******г. на стойност 0,69 лева – начислена за корекция, за отчетен период
22.04.2019г. до 21.05.2019г. Поради незаплащане на дължимите суми в срок
последвало едностранно прекратяване на договора, за което мобилният
оператор издал по клиентски № ***** от ******г. крайна фактура №
*******. Дата на деактивация на процесния абонамент била *******г.
Твърди се, че в изпълнение на чл.1.1.1 от договор за цесия ***** г.
вземанията по процесния договор са прехвърлени на дата ******г. от
1
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК ********* на
„С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, което ги е прехвърлило с Анекс към
Договор за цесия от *******г., на дата *****г. на „ЮБЦ“ ЕООД. Заявява, че
към исковата молба са приложени уведомления за извършените цесии, като
моли ответникът, да се счита уведомен за същите с връчване на исковата
молба.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № ***** г. по описа на
ПдРС, **** гр. с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № ***** г. Доколкото заповедта била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото дружество бил предявен настоящият
установителен иск.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявения установителен
иск, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
52,74 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителна услуга, с клиентски № *******, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД.
Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който е редовно уведомен за настоящото производство.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като
в изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
2
има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата
в размер на 205 лева в исковото производство, включващи държавна такса в
размер на 25 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180
лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 205 лв., тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
З. К., ЕГН ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
52,74 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителна услуга, с клиентски № *******, сключен между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – ****** г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № ****** г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на ПдРС, *******гр. с.
ОСЪЖДА Е. З. К., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, сумата от общо 205 лева - съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция и 205 лева– разноски в заповедното производство, сторени
по по ч.гр.д. № ******* г. по описа на ПдРС, ***** гр. с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
3